Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 16.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, първи състав, в публичното съдебно заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 429 по описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава ХХVІ от ГПК.
Предявен е от П.Н.П. срещу Й.Е.П.
иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК за
прекратяване с развод на сключения между същите на 07.08.1993г.
граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен без произнасяне по вината,
обективно съединен с небрачни искове за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете на
ответницата, като бъде определен режим на лични отношения между ищеца и детето,
и за осъждане на ищеца да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в
размер на 110 лева. Предявен е иск за
запазване на брачното фамилно име от ответницата.
Ищцата сочи, че с ответника
сключили брак на 07.08.1993г. като от брака
са родени две деца, от които едното е пълнолетно, а другото – М.Й.П., е
непълнолетно. Излага, че в началото на брака отношенията между нея и ответника
били нормални, съществувала взаимна обич и уважение. Десет години след
сключване на брака ответника започнал да упражнява физически и психически
тормоз върху нея, което се отразило и на децата. Година и осем месеца след този
момент настъпила раздялата между тях, след което прекъснали контактите помежду
си. Сочи, че към настоящия момент двете деца живеят при нея в Г., където се е
установила трайно и работи. Ответникът не оказвал финансова подкрепа на децата.
Твърди, че бракът вече съществува само формално, липсва общуване, взаимна обич
и уважение между тях. Моли бракът да бъде прекратен без съдът да изследва
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство. Моли упражняването на
родителските права по отношение на детето М. да й бъдат възложени, като на
бащата бъде определен режим на лични отношения и същият бъде осъден да заплаща
издръжка в размер от 110 лева месечно на детето. Желае да продължи да носи
брачното си фамилно име, няма претенции към семейното жилище, находящо се в гр.
Враца, ул. „Спас Соколов“, бл. 68, ет.2, ап.19.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на
ответника, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Счита, че не е установено по безспорен начин настъпването на неговото дълбоко и
непоправимо разстройство. Моли да му бъде предоставено ползването на семейното
жилище в случай че бракът бъде прекратен. Не възразява ищцата да продължи да
носи брачното си фамилно име. Не възразява родителските права по отношение на
детето М. да бъдат предоставени на ищцата като на него бъде определен режим на
лични отношения.
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение за сключен граждански
брак №4 от 07.08.1993г., с. Б.Г., окръг М., издадено въз основа на акт за
граждански брак №4/07.08.1993г. се установява, че П.Н. Т., ЕГН **********, и Й.Е.П.,
ЕГН **********, са сключили граждански брак на 07.08.1993г. в с. Б.Г., окръг М..
Съпругата е приела фамилното име П..
От дубликат на удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане №75/12.03.2003г. се установява, че М.Й.П.
е роден на ***г. от родители П.Н.П. и Й.Е.П.
От представено удостоверение за семейно
положение №90.30/20.01.2017г. на Община
Враца за лицето П.Н.П. се установява, че същата има пълнолетно дете К. Й.П.,
ЕГН **********.
От представен препис от удостоверение за
настоящ адрес от Федерална република Г. се удостоверява, че ищцата и
непълнолетното дете М. имат регистриран адрес в Г..
От приетия по делото социален доклад се
установява, че ищцата и детето не живеят на посочения адрес в гр. Враца, ул. „********като
по данни на съседи пребивават в Г.. Не е установен контакт с ответника.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите К. Й.П. и Д.С.Т.. Показанията на
двамата са логични и последователни и не си противоречат, като от тях се
установява, че страните не живеят заедно от 5-6 години, като през 2014г. са
направили неуспешен опит да възстановят брачните си отношения, след което са се
разделили вече окончателно, не поддържат контакт помежду си. Основни грижи за
непълнолетното дете М. се полагат от ищцата П., като тя му е осигурила всички необходими
условия за живот. Детето посещава редовно училище в Г.. Бащата поддържа контакт
с детето само по телефон или скайп. От показанията на
свидетеля Т. се установява, че ищцата разполага с необходимите средства да го
отглежда, тъй като има постоянна работа като главен готвач.
Майката на детето е изслушана по реда на
чл.59, ал.6 СК като е потвърдила, че е осигурила необходимото за отглеждането
на сина си М., като не ограничава възможността му за контакт с баща му, но
липсвала инициатива от страна на ответника в тази посока. Детето има
самостоятелна стая с всички необходими принадлежности, посещава редовно
училище.
При така установените факти от значение за спора съдът
приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че страните живеят
разделени повече от пет години, като не поддържат контакти помежду си и
комуникацията им е ограничена до въпроси, свързани с родените от брака им деца.
Съпружеската фактическа раздяла е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Тя е причина
и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство
на брака. Брачната връзка е лишена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което като формална и ненужна, следва да се прекрати.
С оглед направеното от ищцата изрично искане и липсата
на възражение от страна на ответника, на основание чл.326 от ГПК след
прекратяване на брака ищцата следва да носи брачното си фамилно име – П..
По иска по чл. 56 СК за предоставяне на
семейното жилище:
Установи се, че страните преди раздялата си са
пребивавали в жилище на адрес: гр. Враца, ул. „********но ищцата заедно с
децата е напуснала това жилище още през 2011г., поради което не се установи, че
жилището е семейно по смисъла на § 1, т. 1 ДР към СК. С оглед изложеното
предявеният иск за предоставяне ползването на семейното жилище не може да бъде
уважен. Не бе установена и жилищна нужда на ищецът по този иск.
По иска за предоставяне упражняването на
родителките права и определяне режим на лични контакти:
При произнасяне по въпроса на кого от родителите
се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко
от интересите на детето. Съгласно чл.
чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на
родителите, социално обкръжение и материални възможности. Така изброените
критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване
е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от
Легално определение на понятието “най-добър
интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт.
Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.
59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се
преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на
критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е
изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва
от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат
отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
Насока
при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава
и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.),
съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
От изслушаните свидетели се установява, че детето М.
живее с ищцата в Федерална република Г., където са му осигурени всички
необходими условия за живот. Майката разполага с необходимия родителски
капацитет, финансови възможности и условия да осигури подходящи среда за
отглеждане и възпитание на детето. Установи се, че бащата не поддържа постоянен
контакт с децата – непълнолетния М. и пълнолетния К.. Не е установен контакт с
бащата от страна на ДСП – Враца, поради което не може да бъде установено дали
същият разполага с условия за отглеждане на детето, нито дали същият има
желание за това.
С оглед горното съдът намира, че упражняването на
родителските права по отношение на детето М. следва да бъдат предоставени на
майката П.Н.П..
На бащата следва да бъда определен режим на лични
отношения с детето, който да бъде съобразен с обстоятелството, че детето живее
в чужбина. Следва да бъде уважено искането на особения представител на
ответника режимът на лични отношения да бъде следния: един месец през лятната
ваканция, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката, както и
половината от дните, които детето е в пролетна и зимна ваканция.
По отношение на претендираната
издръжка:
Предявеният иск за издръжка е за сумата от 110 лв. на
месец. Съдът взе предвид, че не се установиха специфични нужди на детето, които
да налагат по-висок размер на издръжката от обичания за дете на възраст
съответна на неговата за осигуряване на необходимото за храна, дрехи, обучение
и свързаните с неговите потребности разходи. Претендираната
издръжка е в размер по-нисък от определения от чл.142, ал.2 СК размер, който
към настоящия момент е 115 лева. По
отношение възможностите на ответника да заплаща издръжка в претендирания
размер, по делото не се събраха никакви доказателства за реализирани от него
доходи или налично имущество, което да ангажира отговорността му за заплащане
на издръжка над законоустановения минимум.Oтветникът
е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, които биха били
пречка за упражняване на трудова дейност, респ. за получаване на доходи от
труд, поради което базата, на която следва да се преценяват възможностите му да
заплаща поисканата увеличена издръжка е в размер на минималната работна заплата
за страната, или 460,00 лв. /в този смисъл Решение №
756 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2010 г., IV г. о., ГК; Решение от
10.06.2015 г. по в.гр.д.№ 346/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр.Враца/. По
делото не са събрани доказателства същия да има особени нужди, свързани с
личната му издръжка, които да налагат неизбежност на конкретни разходи с
регулярен характер - за медикаменти, квартирни, парични задължения с периодична
изискуемост. Съдът приема, че при доход от 460,00 лв. на
месец и при ограничаване на средствата за собствената му издръжка под социалния
минимум, ответникът няма възможност да плаща издръжка в по-висок от 115,00 лева месечно. Остатъкът до пълния размер на
необходимата издръжка на детето, следва да се осигуряват от майката.
При този изход на спора и на основание чл.329, ал.1,
изр.2 от ГПК разноските остават за страните, както са ги направили, в случаите когато не е установена вина или
недобросъвестност на някоя от тях. С оглед изложеното, направеното искане за
присъждане на разноски от страна на ищеца следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Районен съд - Враца
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между П.Н.П., ЕГН **********, и Й.Е.П., ЕГН **********, сключили
граждански брак на 07.08.1993г. в с. Б.Г., окръг М., за което е съставен акт за
граждански брак №4/07.08.1993г. като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 59, ал. 2 СК
упражняването на родителските права над непълнолетното дете М.Й.П., ЕГН **********,
на майката П.Н.П. ЕГН, **********, като постановява същото да живее при майката
на адрес: гр. Б.К., ул. „Т.” №6, Г..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Й.Е.П., ЕГН ********** с непълнолетното дете М.Й.П., ЕГН **********,
както следва: един месец през лятната
ваканция, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката, както и
половината от дните, които детето е в пролетна и зимна ваканция.
ОСЪЖДА Й.Е.П., ЕГН **********
да заплаща на непълнолетното дете М.Й.П., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител П.Н.П.
ЕГН, **********, издръжка в размер на 115,00 лева /сто и петнадесет
лева/, считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата П.Н.П. ЕГН, ********** да носи
брачното си фамилно име - П..
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта на присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта му, в която е постановено предварително изпълнение, в която част има
характер на определение – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: