М О Т И В И към Присъда № 361 от 08.12.2017г. по НОХД № 361/2017 г.
по описа на РС *****
=====================================
Обвинението против подсъдимия П.Е.П. с ЕГН ********** *** е по чл. 206 ал. 1 от НК,
за това, че на неустановена дата в
периода м.ноември 2014 г. до м. януари 2015 г. в гр. ***** противозаконно
присвоил чужда движима вещ, собственост на М.С.П. с ЕГН **********, която
владее – лек автомобил „СС“ с ***, на стойност 1318,40 лева.
Граждански иск не е предявен.
Пострадалият М.С.П. е конституиран като
частен обвинител. Повереникът му – адв. Х.Т. от ВТАК взема становище, че
обвинението е доказано по безспорен начин, но поради възстановяване на
имуществената вреда изцяло са налице основания за приложение на чл. 206 ал. т.
1 от НК и приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК, като подсъдимият бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер, съобразен с доказателствата
по делото. Взема становище веществените доказателства по делото да бъдат
изпратени по място на регистрация на автомобила – Сектор Пътна полиция към МВР ****.
Претендира разноски.
По така предявеното
обвинение подсъдимия се признава за виновен. Защитникът му взема становище, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен за деяние по чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. ал. 1 от НК и да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК при определяне на наказанието,
с налагане на административно наказание глоба в минималния размер, предвид
добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало. По отношение на веществените доказателства взема становище
същата да бъдат изпратени в ОД МВР ****. Не възразява да присъдени в полза на
частния обвинител направените по делото разноски в размер на 400,00 лева.
Производството по делото е по реда на гл.27
от НПК – съкратено съдебно следствие.
От събраните по делото и на
предварителното производство доказателства, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка: Подс. П.Е.П. е роден на *** ***. Завършил е средно
образование. Не е женен. Не работи. Не е
осъждан.
Св.
М.С.П. закупил л.а. „СС“ с рег. № *******от В. Г.К.и Р.Г.Н., чрез бартер, като
дал собствения си лек автомобил „Тойота“ и доплащане, но собствеността не била
прехвърлена по документи, а същия е упълномощен на 24.04.2009г. с нотариално
заверено пълномощно да го управлява и да преговаря сам със себе си за неговата
продажба. Св. П. не прехвърлил собствеността, видно от показанията му. Лекият
автомобил се води собственост на Г. И.К.с ЕГН **********, който е баща на К.и Н.. Н
На неустановена дата през
м.ноември 2014 година подс. П. бил на гости на В.Л., тъща на св. П., като
гостувал в дома им около две седмици. Подс. П. поискав от св. П. да му даде да
ползва лекия автомобил, тъй като имал работа до град ******* за 5-6 дни, видно
от обясненията му, които съответстват на изнесеното от св. П.. Последният
предоставил лек автомобил СС с рег. № *******на подс. П., за да си свърши лична
работа за 5-6 дни, като двамата се уговорили, след приключване на тази работа,
подс. П. да върне лекия автомобил в гр. *****. Св. П., според показанията му,
дал на подс. П. ключовете на лекия автомобил, малкия талон и документите за
Гражданска отговорност, платени данъци, като големия талон на автомобила
останал у св. П.. Подс. П. взел лекия
автомобил и напуснал град *****, като се уговорил със св. П. след 5-6 дни да му
върне лекия автомобил в гр. *****, според обясненията му. Уговорката била лекия
автомобил да бъде върнат най-късно до 31.12.2014г. , но подс. П. уверил св. П.,
че ще върне автомобила в гр. ***** много по-рано. Тъй като подс. П. не върнал
лекия автомобил на св. П. в уговорения срок, св. П. в началото на м.януари
2015г. започнал да търси по телефона
подс. П. многократно, но в някои от позвъняванията телефона бил изключен, а
когато не бил изключен, му затваряли, видно от показанията на св. П.. Той
изпратил СМС до подс. П., като му написал, че ще отиде лично да си прибере
лекия автомобил, но не получил отговор от него. Тъй като подс. П. не върнал
лекия автомобил на св. П., не му отговарял на обажданията по телефона и на
изпратените съобщения, св. П. на 31.10.2015г. подал сигнал в РУ МВР *****. След
направена справка в *****страницата на Гаранционен фонд, приложена по делото,
св. П. установил, че за лек автомобил „СС“ с рег. № *******има сключена полица
по застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/22/ 115002685986 на ЗК „Лев
Инс“, сключена на 30.10.2015г. в гр. ******* от застрахователен агент *****– Г.Б.“
по договор към АГ Димитровград, приложена по делото. Същата е разсрочена с
четири вноски със срок на валидност от 30.10.2015г. до 29.10.2016г.. От същия
агент е събрана и втората вноска по полицата
на 01.02.2016г.. Поради неплащане на трета поредна вноска на основание
чл. 368 ал. 2 т. 3 от ЗК полицата е прекратена считано от 29.04.2016г.. Св. Г.Б.
– собственик и управител на ЕТ „Бъки“ в гр. ******* дава показания, според
които е съставила и подписала полицата на 30.10.2015г. в офиса в хр. ******* с
лице от ромски произход, като лекия автомобил бил навън пред офиса. Св. О.М. ***
живее със съпругата си св. Н. Р.С. *** , като притежават магазин за изкупуване
на мебели втора употреба, видно от показанията им. През м.май 2015г. св. М. и
съпругата му били в магазина, като едно момче влязло в магазина и им предложило
да купят череши, които продава, а касетките с череши били в багажника на лек
автомобил „СС“ с рег. № *******, който автомобил бил спрян пред магазина, а с
момчето имало и момиче. Това момче продавало череши. Същото предложило на св. М.
да му продаде лекия автомобил за 1100 лева, то той му казал, че това са много
пари и не го купил. След около 10 дена, същото момче отново продавало череши и
отново предложило на св. М., видно от показанията му да му продаде лекия
автомобил , но вече за 600 лева. Св. М. закупил лекия автомобил за 600 лева и
това момче му дало и малкия талон на автомобила, като на св. М. му направило
впечатление, че собственик на лекия автомобил по малкия талон е възрастен мъж, инвалид
от гр. ****. Договор или друг документ за покупко-продажбата на лекия автомобил
не бил съставен и подписан. Св. М. ползвал лекия автомобил около четири месеца
и го продал за 950 лева на лице с име А., което живее в гр. *******, в кв.
Република, но към момента с неизвестен адрес в чужбина. Св. К.А.,***16г.
закупил лек автомобил „СС“ с *** от лицето А. за 400 лева, като заедно с лекия
автомобил му бил предоставен малкия талон на автомобила. На св. А. лицето А.
обяснило, че е закупил лекия автомобил от О. ***. И при тази покупко-продажба
на лекия автомобил не бил съставен договор или други документи. Св. Ю. *** също
живее в гр. ******* със съпругата си св. Е. М. и сина им – св. О.М.. Св. Ю.Ю.
закупил лекия автомобил „СС“ с рег. № *******от св. А. /К./ за 500 лева, не бил
съставен договор за покупко-продажба или друг документ. Св. Ю.М.Ю. направил
полица за застраховка „Гражданска отговорност“ за три месеца, ползвал лекия
автомобил около 2 месеца, но след като синът му О.М. направил ПТП на
15.02.2016г. във връзка с ПТП в което участвал и лекия автомобил „СС“ с рег. № *******,
но след ПТП напуснал произшествието, била издадена ЗПАМ № 16-1253-000035 от
15.02.2016г. за изземване на свидетелството за регистрация на лекия автомобил
част II за срок от 1
месец, но в ЗППАМ било посочено името на Г. И.К., който е собственик на лекия
автомобил по документи. Тъй като водачът на лекия автомобил не е установен, св.
Ю.Ю. продал лекия автомобил в пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни
метали, рег. табели на лекия автомобил останали него, а малкия талон на лекия
автомобил – предал в КАТ РУ МВР гр. *******. С приложения протокол за
доброволно предаване от 15.12.2016г. св. Ю.Ю. предал два броя регистрационни
табели с ***, с черен шрифт на буквите и цифрите, като за произхода на
предадените регистрационни табели записал, че това са рег. табели от л.а. „СС“,
който е закупил гр. ******* от „К.“.. При извършеното разпознаване св. М. и св.
С. разпознават подс. П. , като лицето, от което са закупили лек автомобил „СС“
с рег. № *******.
Видно от заключението на оценъчно-икономическата експертиза,, изготвена от вещото лице Е.Л., пазарната стойност на лек автомобил „СС“
рег. № *******към 31.01.2015г. е 1318,40 лева. Вещото лице е дало заключение,
че размера на МРЗ към 31.01.2015г. е 360,00 лева, а към м. 11.2014г. – 340,00
лева.
Видно
от разписка от 08.12.2017г. подс. П. е предал парична сума в размер на 1318,40
лева, явяваща се левова равностойност на причинената имуществена вреда, на
повереника на пострадалото лице М.П.- адв. Х.Т..
Самопризнанията на подсъдимия кореспондират с показанията на св. М. С.П. – л. 66 и 67,
показанията на св. Г.Б. – л. 75-76, показанията на св. К.А. – л. 84 и 85,
показанията на св. Ю.Ю. – л. 87, показанията на св. О.М. – л. 88, показанията
на св. М. – л. 97, показанията на св. С. – л. 98, жалба – л. 116, свидетелство
за регистрация част Първа – л. 118, удостоверение за наследници – л. 120,
декларации – л. 121 -124, Пълномощно – л. 43, проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ – л. 45 и л. 50, писмо на Лев Инс от 30.05.2016г. – л.
54, застрахователна полица – л. 55, сметка – л. 57, данни за промяна
регистрацията на МПС – л. 60, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка от 15.02.2016г. на Началник сектор към ОД МВР *******,
Сектор Пътна полиция ******* – л. 63, протокол за доброволно предаване от
15.12.2016г. – л. 90, протокол за разпознаване на лица и предмети – л. 99 ,
фотоалбум към протокол за разпознаване, протокол за разпознаване на лица и
предмети от 24.03.2017г. – л. 100, всички в том първи, карта за издирване на
налична вещ – л. 2, телеграма за обявяване на ОДИ – л. 3, карта за издирване на
налична вещ – л. 4, справка в КАТ – л. 6, удостоверение за наследници – л. 16 ,
АУАН – л. 20, декларация – л. 21, НП – л. 22, ЗППАМ – л. 23, застрахователна
полица – л 39, данни за личността, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, свидетелство за съдимост, заключение на оценъчно-икономическа
експертиза.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено по безсъмнен начин, извършването на деянието, предмет на обвинението,
от подсъдимия.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено по безсъмнен начин, извършването
на деянието, предмет на обвинениет о
Безспорно се установи деянието на подс. П. – противозаконно е присвоил чужда
движима вещ –лек автомобил, собственост на М.П., която владее, не я върнал в
определения срок на собственика, както и се разпоредил с лекия автомобил в своя
полза и го продал. Същият е съзнавал, че предметът на престъплението е чужда
движима вещ, която владее на правно основание и му е позволено да я ползва за
5-6 дни, най късно до 31.12.2015г., но въпреки
това е имал за цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой
интерес, като продал автомобила. Подс. П. е съзнавал, че владее вещта с
конкретна цел – пътуване до гр. ******* и за определен срок – 5-6 дни, най –
късно до 31.12.2014г., но въпреки това се е разпоредил с автомобила и е
използвал парите от продажбата за собствени цели. Несъмнено собственикът на
лекия ватомобил след тези действия на подс. П. не би могъл да упражнява правото
си на собственост над лекия автомобил. До приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, присвоеното имущество е заместено. По такъв начин подс. П.Е.П. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. чл. 206 ал. 1 от НК.
От субективна страна подс. П.Е.П. е извършил деянието виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, а
от друга страна е искал настъпването на общественоопасните последици.
По
такъв начин подсъдимият П.Е.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. чл. 206 ал. 1 от НК.
Причини за извършване на деянието – незачитане
на чуждата собственост, ниско правно и морално съзнание.
Смекчаващи вината обстоятелства –
самопризнания, критично отношение към извършеното, чисто съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Съдът
след като взе предвид, че за извършеното престъпление по чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. чл. 206 ал. 1 от НК се предвижда наказание – лишаване от свобода
до три години, че подсъдимия не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и че от деянието причинените имуществени вреди са възстановени, намира, че
са налице предпоставките за прилагането на чл. 78а от НК. Подсъдимият следва да
се освободи от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание – глоба.
С оглед на гореизложеното и като взе
предвид материалното положение на подсъдимия- не
работи, няма доходи, не притежава недвижимо имущество и МПС /декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние/, отчитайки младата
му възраст, добрите характеристични
данни, съдът счита, че следва да му се наложи
административно наказание глоба в
минимално предвидения в закона
размер, съгласно чл.78а, ал.1 от НК – 1000, 00 /хиляда/ лева. Глоба в
този размер, съдът счита, че е достатъчен да изпълни целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
С оглед заместване на присвоеното
имущество до приключване на съдебното следствие и преквалифициране на деянието
по чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. чл. 206 ал. 1 от НК, с присъдата подсъдимия П. беше
признат за невинен с горното деяние да е извършил престъпление по чл. 206 ал. 1
от НК и го оправда по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 206 ал. 1 от НК.
Веществените доказателства по делото
– ВД 1 – Два броя регистрационни
табели за лек автомобил с ***, метални, с черен шрифт на цифрите и буквите,
след влизане в сила на присъдата да се изпратят на Сектор Пътна полиция при ОД
МВР ****.
Съдът присъди и
направените по делото разноски в размер
на 100,51 лева, както и 5,00 лева -
такса за издаване на изпълнителен лист, които суми подсъдимият П.Е.П., следва да заплати на ОД на МВР – Велико
Търново.
Съдът присъди и направените по делото
разноски в размер на 400,00 лева, която
сума подс. П.Е.П. да заплати на М.С.П. ***, която сума представлява направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение на повереника.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: