Р Е Ш Е Н И Е
№105/
гр.Добрич, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V състав, в открито съдебно заседание на десети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
секретаря Мария Михалева сложи за
разглеждане адм. дело № 143 по описа на съда за 2020 год., докладвано от
председателя и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл.
от АПК, във вр. с чл. 54, ал. 6, вр., ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и е образувано по жалба на И.М.Г. *** – ДАК
против Заповед №18-751/22.01.2020 г. на Началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър (СГКК)-гр. Добрич, с която е одобрено изменение в КККР на гр. Добрич, ЕКАТТЕ 72624, изразяващо се в промяна в границите на съществуващи обекти в КККР:
1. Схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.601.305.2.1, с площ от 123
кв.м., собственост на И.М.Г., данни след промяната 123 кв.м.;
2. Схема на
самостоятелен обект в сграда с идент. 72624.601.305.2.2, данни преди промяната
0 кв.м. за нанасяне, данни след промяната 96 кв.м. на ниво 0, 96 кв.м. на ниво
1, собственост на М. Г. Стойчев и Стоянка Г. Стойчева.
В жалбата се
твърди, че
с така направеното изменение, стълбището от двуетажната сграда се придава към
имот с идент. 72624.601.305.2.2, поради което и се сочи, че
заповедта е необоснована, неправилна и незаконосъобразна. Релевират се доводи,
че стълбището има характер на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС и
включването на тази обща част към обособения самостоятелен обект 72624.601.305.2.2
води до промяна на предназначението й като обща част. Освен това се сочи, че по
този начин се възпрепятства жалбоподателя да ползва тази обща част, за да стига
до покрива на къщата. Моли, се за отмяна на заповедта.
В
с.з., жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощения адвокат
М. В., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В хода по
същество излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Претендират се
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът -
Началник на СГКК-Добрич, чрез своя процесуален представител адв. В. Г. –
ДАК, оспорва жалбата, като счита заповедта за законосъобразна. Излага
съображения, че в административното производство не може да се констатира
стълбището дали е обща част или не, този спор следва да бъде разрешен от
гражданския съд.
Заинтересованата
страна – Г.М.Г.,
чрез своя процесуален представител адв. Д. А. – ДАК,
оспорва жалбата. По делото е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения
на първо място, че жалбата е недопустима, тъй като не са засегнати или нарушени
права или законни интереси на оспорващия. Твърди се, че същият не представя
доказателства за правото си на собственост върху стълбището. Релевират се
доводи, че от построяването на сградата до настоящият момент, стълбището никога
не е имало статут на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, тъй като то
представлява вътрешно стълбище изградено в жилището на наследниците на М. Г.
Стойчев и Стоянка Г. Стойчева и то никога не се е ползвало от жалбоподателя.
Излагат се и подробни съображения за неоснователността на жалбата. В хода по
същество се поддържа подадения писмен отговор. Моли, се за присъждане на
сторените по делото разноски.
Заинтересованите страни
Т.Г.Г. и М.Г.Г., призовани на осн. чл.18а, ал.9 от АПК, чрез
назначения особен представител адв. Р. Г. – ДАК, оспорва жалбата, като се счита
същата за неоснователна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С
нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от 12.12.1974 г., К.Б.С.и М. Г. С.. и Г.М.Г. стават собственици
на дворно място в чертите на с. Рилци с площ от 904 кв.м.
С
Договор за доброволна дела от 07.09.1979 г. за построената в посочения по-горе
имот, двуетажна двуфамилна жилищна страда, страните се споразумяват за следното:
К. Г.Г. и Г.М.Г. получават в дял апартаменст, ведно със сервизните помещения в
надпартерния етаж, а К.Б.С.и М. Г. С., получават в дял апартамент на партерния
етаж, ведно със сервизните мощения.
С
нот. акт за покупко-продажба на
16.11.1979 г. Г.М.Г. продава на своите родители М. Г. Стойчев и Стоянка Г.
Стойчева: дворно място с площ от 452 кв.м.,представляващо имот с пл. №342,
парцел ІV, кв. 13 по плана на с. Рилци, ведно със жилище, представляващо втори
етаж, състоящо се от четири стаи, салон, изба и сервизни помещения, както и
масивен гараж построен в двора.
Съгл.
Удостоверение за наследници на М. Г. С., същият е починал на 27.11.2019 г. и е
оставил за наследници Г.М.Г. /заинт. лице в настоящото производство/ и Георги М.Г.
/починал на 17.07.2014 г./ и оставил наследници М.Г.Г. и Т.Г.Г. /заинт. страни
в производството/.
М.
Г. С. е починал на 27.11.2014 г. и е оставил наследници К.Б.С.– съпруга и деца
– Р. М. Н., И.М. Н. и Дико М.Г..
С
Нот. акт за дарение на недвижим имот от 19.03.2015 г. И.М.Г. получава от своите
майка, брат и сестра 5/12 ид. ч. от ПИ с идент. №72624.601.305 по КККР на гр.
Добрич, с площ по нот. акт 904 кв.м., и с площ по кадастрална карта 946 кв.м., ведно
с 5/6 ид.ч. от построената в поземления имот жилище /апартамент/, самостоятелен
обект в сграда с идент. 72624.601.305.2.1 по КККР на гр. Добрич с площ 123
кв.м., заемащо целия първи етаж на двужетажна жилищна сграда с идент.
72624.601.305.2 по КККР на гр. Добрич.
Със
заявление №01-549099/02.12.2019 г. Г.М.Г. *** извършването на услуга: удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри за обект сграда
72624.601.305.2 гр. Добрич. Към
заявлението бил приложен проект на исканото изменение на КК и КР. Видно от
обяснителната записка към проекта, изготвена от Валери Николов – правоспособно
лице по кадастъра е посочено, че изменението е във връзка с чл.51, ал.1, т.2 и
чл.54, ал.1 от ЗКИР. Извършено е заснемане на стълбищна клетка за етаж 1 и 2,
съгл. документи за собственост – с електронна рулетка, съвместен с получената
извадка в цифров вид за сградата и е изготвен проект за нанасяне на схема в
сграда с идент. 72624.601.305.2 по КККР на гр. Добрич за етаж втори. Проект-схема за: СОС 72624.601.305.2.1,
жилище – апартамент на първи етаж с площ 123 кв.м., собственост на И.М.Г.; СОС
72624.601.305.2.2, жилище-апартамент на 1 и 2 етаж – две нива с площ 96 кв.м.,
собственик М. Г. Стойчев и Стоянка Г. Стойчева.
Със заявление 01-570139
от 13.12.2019 г. Г.М.Г.
*** с искане за нанасяне на настъпили промени в КК и КР за обект
СОС 72624.601.305.2.2; издаване на схема на СОС за същия обект.
Исканата схема и удостоверение за приемане на проекта за изменение на
КК и КР били издадени на 11.12.2019 г.
С уведомление от 18.12.2019 г. И.М.Г., Т.Г.Г.
и М.Г.Г. били уведомени за започналото производство по
изменение на КККР за сграда с идентификатор 72624.601.305.2 с адрес ул. „Искър“
№28. В същото е посочено, че изменението се изразява в промяна в конфигурацията
на самостоятелен обект с идент. 72624.601.305.2.1 и ново нанасяне на
самостоятелен обект с идент. 72624.601.305.2.2. Т.Г.Г. и М.Г.Г. / заинт. страни
в настоящото производство/ са уведомени на осн. чл.18а, ал.10 от АПК, чрез
поставяне на уведомлението на таблото в приемната на СГКК Добрич и публикувано
на електронната страница на АГКК.
Няма
данни кога е получено уведомлението по чл.26 АПК от жалбоподателя И.М.Г.. Със
Заявление вх. №05-363/13.01.2020 г. адв. М.В., пълн. на Г. е поискала да се
запознае с преписката, като е поискала и удължаване на срока до 17.01.2020 г.
Видно от поставена резолюция на заявлението, срока за запознаване с преписката
е удължен до 17.01.2020 г. Няма данни за постъпило възражение.
На 22.01.2020 г. началникът на СГКК Добрич издал процесната заповед. Същата
е съобщена на заинтересованите лица отново по чл.18а, ал.10 от АПК. Отново
липсват данни, кога заповедта е съобщена на И.Г..
По
делото е приета като доказателство цялата административна преписка по
издадената на 23.12.2014 г. Заповед на Началника на СГКК гр. Добрич с което е
одобрено изменение на КККР на гр. Добрич, касаещо процесната сграда.
За изясняване на факти от значение за спорното право, по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. Б. С., Р. М. Н., Р.М.Р.и З. Б. Й.
От показанията на свидетелката С., майка на жалбоподателя М. и леля на заинтересованата
страна Г.Г. се установява, че проблемите между двамата братя, нейния съпруг М.
и бащата на Г. - М. са започнали още от началото на строителството на фамилната
къща. Декларира, че процесното стълбище си е било стълби с площадка на първия
етаж, отиващи към втората площадка и от там е имало 4-5 стълби към тавана. Тя
потвърждава, че никога не е ходила на тавана, тъй като не са я пускали. Сочи,
че старото стълбище го няма в момента. Още отначало са били изградени отделни
входове, като всеки си има и вход за мазата. Казва, че сега има едни прави
стълби, които от входната врата отиват направо горе при Г.. Сочи, че стълбищата
са били там докато е починал съпругът и през февруари 1984 година. С.
установява, че от момента на построяване на къщата, те не са можели да ползват
стълбището.
Свидетелката
Р.М.Н.е сестра на жалбоподателя. Тя заявява, че къщата е построена от баща й и
чичо й. Още отначалото е имало проблеми с чичо й, тъй като той започнал да има
претенции. Според Н., стълбището е било общо дадено от страната на чичо й, като
е направено до тавана. След като е починал баща й, М. Г. С. го е съборил, като
е зазидал вратата към първия етаж. Родителите й имали претенции да могат да
ползват стълбището и тавана, тъй като са общи части, но чичо и е решил друго и
е променил плана, тъй като е работил в строителната фирма. Сочи, че на тавана
чичо й и леля и са си гледали тютюна.
От
страна на заинтересованата страна Г., са разпитани свидетелите Р. М. Р., който
е комшия с М. и М. в Рилци. Потвърждава, че къщата са я строили М. и М.. Според
него братята са имали нормални отношения и именно М. е казал, че не иска да има
стъпала към тавана, тъй като няма да го ползва. Стълбите са направени до втория
етаж. Същият е посещавал къщата освен при строителството и в последствие като е
починала бабата /майка му на Д., трябва да има 10 години/. Подчертава, че К. и Р. не ги е въждал на строежа. Имало
площадки и тогава и сега. Външно е стълбището до маркизата и от нея пак стъпала
нагоре до втория етаж. Според него стълбището е на бай М. и е вътрешно.
Свидетелят
З.Б.Й.е съпруг на сестрата на първата съпруга на Г.. Познава Г. от 70-те
години, като са се оженили. Дядо М., баща му на Г. и брат му М. строиха къщата.
Сочи, че е правил парапета на къщата, тъй като е заварчик. Според него долу има
една площадка и горе още една, стълбището не стига до тавана, стига до втория
етаж. Посочва, че за първия етаж е нямало врата, тъй като те си имали маза и са
имали стълби към мазата. Свидетелят е ходил един-два пъти като е правил
парапета, после за смъртта на майката на Г., пред 10-тина години и повече не е
ходил. Сега последно е ходил преди няколко дни, тъй като Г. го помолил да дойде
да види, какво се е случило с къщата. Г. му е показал да види дали има промяна
от едно време. Показал му е само от вратата.
По
делото е изготвена и съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава.
По
първата експертиза вещото лице е установило, че самостоятелен обект КН
72624.601.305.2.1 заемащ първи етаж в жилищната сграда има вход от пристройката
към сградата към западната фасада, а самостоятелен обект КН 72624.601.305.2.2
на втори етаж в жилищната сграда се обслужва от стълбищната клетка на сградата
посредством два самостоятелни входа. Според вещото лице в сградата има
изградено подпокривно пространство, отбразувано от дървената конструкция на
покрива на сградата, като достъпа до същото се осъществява посредство дървена
капандура на пода на таванското помещение. Стълбищната клетка е част от
цялостната конструкция на сградата и единствената връзка с подпокривното пространство,
тя е неделима част от сградата. Видимо е променена първоначалната конфигурация
на стълбищните рамена. С така променената стълбищна клетка се игнорира достъпа
до първия жилищен етаж, който остава да се обслужва от пристройката към
западната фасада. Вещото лице счита, че с така направеното изенение се отнема
част от правото на собственост на самостоятелния обект от първи етаж и му се
отнема възможността до достъпа до таванското помещение, като се позовава в тази
връзка на чл.98, ал.1 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. и пак според него се
засяга правото на собственост на сградата, тъй като с изменението по същество
стълбищната клетка се придава към самостоятелен обект 72624.601.305.2.2 на втори въпрос. Също посочва, че с така
направеното изменение е обособен двуетажен самостоятелен обект с идент.
72624.601.305.2.2, като на първо ниво е стълбищната клетка, а на второ ниво е
жилището със стълбищната клетка. Експертизата е оспорена от ответника и
заинтересованите лица по дадените в т.7 и т.8 изводи, като се счита от
страните, че те са правни.
Поради
поставени допълнителни въпроси от заинтересованите страни и жалбоподателя е
назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е
следвало на място да определи каква е застроената площ за всеки един от двата
етажа. Според отговора на инж. Б., сграда с КН 72624.601.305.2 се състои от
двуетажна сграда и едноетажна пристройка към нея. Общата площ на първи етаж е
124 кв.м. и включва едноетажна пристройка от 15 кв.м. и първи етаж с площ 109
кв.м. Общата площ на втория етаж е 109 кв.м. и включва втори етаж от
двуетажната сграда.
И
двете експертизи са приети от съда към доказателствения материал по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът обосновава следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗКИР
кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани,
представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този
закон ред.
Според чл.51, ал. 1 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се
поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1.
изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3.
явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри по, ал. 1 се извършват от
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота /ал.
2/. Измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е
предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от
ведомство или община, ал. 3. За извършване на измененията в кадастралната
карта се изработва проект в цифров вид във формата по чл. 12,
т. 5, в който новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и
идентификатор. Проектът се изработва от правоспособно
лице по кадастър. Изработеният проект се подава в
цифров вид по електронен път /ал. 5/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 54,
ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти. Съгласно указаното от
законодателя, в текста на, ал. 2, когато непълнотата
или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след
решаване на спора по съдебен ред. Едва влязлото в сила
съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно
лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на
чл. 53а, т. 1. Измененията в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при отстраняване
на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по
геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. 3аповедта
за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния
кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението /чл.
54, ал. 4 ЗКИР/.
Издадената
заповед представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентния
орган съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗКИР и в кръга на неговите правомощия. Спазена
е формата за издаване на акта- писмена заповед. Обаче,
актът е издаден при съществени нарушения на производствените правила, както и в
разрез с указанията на материалния закон.
При служебната проверка за законосъобразността на
заповедта съдът установи в хода на проведеното
административно производство допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяната на акта на това основание като незаконосъобразен. Органът не е спазил разпоредбите на чл. 18а
от АПК. В
тази връзка разпоредбата на чл. 18а, ал. 9 АПК
сочи: "Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез
залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не
е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в
нея. В съобщението се посочва, че документите или
книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат
в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат
за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа
или на съда". А съгласно, ал. 10 на същия
член: "Когато съобщаването в производството пред административния орган не
може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, съобщението се поставя на
таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган за срок, не
по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за
връчено".
По делото се
установява от преписката, че уведомлението на основание чл. 26, вр. чл.
34, ал. 3 АПК е изпратено с писмо с
обратна разписка до заинтересованите
лица Т.Г.Г. и М.Г.Г., които
обаче не са намерени на адреса, очевидно не е намерено
и лице, съгласно да получи съобщението. В този случай вместо да се
пристъпи към залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а
когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около
нея, както и ако има достъп до пощенската кутия, съобщението да се пусне и в
нея, каквито са императивните изисквания на чл. 18а, ал.
9 АПК, административният орган е пристъпил направо към
поставяне на съобщението на таблото за обявления в СГКК Добрич на основание чл. 18а, ал. 10 АПК. Законодателят
ясно е посочил, че, ал. 10 на чл. 18а АПК намира приложение само тогава, когато "съобщаването в
производството пред административния орган не може да бъде извършено по реда на
предходните алинеи". Това законово изискване
предполага изпълняването на всички предходни способи за призоваване,
включително и тези по, ал. 9 - чрез залепване
на съобщение на входната врата или на видно място около нея, както и ако има
достъп до пощенската кутия, съобщението да се пусне и в нея. Данни
за тяхното изпълнение не се представиха по делото. Именно
неизпълнението на императивните изисквания на, ал. 9 е довело до там, че
двете заинтересовани лица не са имали възможност да участват в административното производство по издаване на
обжалваната заповед - право, което е изрично регламентирано в чл. 34 от АПК. Налице е нарушение на
процесуалните правила. Установеният порок на административното производство е
съществен и не може да бъде саниран, дори и ако съдът е конституирал надлежните
заинтересовани страни в съдебното производство.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от Наредба
№РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри ответникът е задължен да уведоми
за това заинтересованите граждани и организации, като им осигури възможност да
преглеждат документите по преписката, да изразят становище по тях и да правят
писмени искания и възражения (чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 АПК). Доказателствата
се събират служебно от административния орган, който ги проверява и преценява
(чл. 36, ал. 1 и, ал. 3 АПК). Административен акт се издава, след като
се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени (чл. 35 АПК)
Както
се каза по-горе няма данни кога И.Г. е бил уведомен за започнатата процедура по
изменение на КККР, но видно от подаденото заявление от неговия процесуален
представител се установява, че същата е поискала да бъде удължен срока за
запознаване с преписката до 17.01.2020 г. С Резолюция върху самото заявление е
уважено искането на адв. В. и е удължен срок до 17.01.2020 г. Независимо от
това удължаване, органът е издал обжалваната в настоящото производство заповед
на 22.01.2020 г., т.е. в 7-дневния срок на оспорващия за възражение, който
изтичал на 24.02.2020 г., а заповедта е издадена преди изтичането на този срок,
което съдът намира също за съществено процесуално нарушение.
Допуснатото в
случая нарушение на чл. 26,
ал. 1 от АПК е довело и до нарушение на чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК, при липсата на данни
в акта за неотложност на издаването, в която хипотеза задължението по чл.
34, ал. 1 и 3 не се изпълнява от
органа.
На
следващо място, административният орган не е изследвал релевантните към
процесният казус факти. Показателно за това е липсата на
каквито и да било фактически основания за издаване на исканата заповед за
изменение на КК и КР на гр. Добрич, предвид констатацията, че такива въобще не се съдържат в текста на
оспорената заповед, в противоречие с императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Вярно е, че в уводната част на заповедта се сочи, че се издава на
основание чл. 51, ал. 1, т. 2
от ЗКИР, но дори не е уточнено дали става въпрос за непълнота или за грешка.
Текста на закона съдържа две отделни хипотези, поради което
за законосъобразното произнасяне на органа е следвало да се направи
необходимото уточнение, за конкретната хипотеза ообосновала издаване на
заповедта. Отделен е въпроса, че дори да бе посочено
дали се касае за грешка или за непълнота, в заповедта не се съдържат
конкретните факти /фактическите основания/ за издаване на поисканата със
заявление заповед.
Съдът
намира, че подаденото до издателя на заповедта заявление е
нередовно и е следвало да бъде оставено без движение, с указания от страна на
адресата му. В самото заявление не се сочи кога са настъпили
и от какво произтичат т.нар. "настъпили
промени" в КК и КР, т.е. не става ясно дали се твърди наличието на грешка
или непълнота в КК и КР, които да се отстранят по предвидения законов ред. Органът е следвало да изиска необходимите уточнения от заявителя, с оглед отстраняване на неговите
нередовности, но не го е сторил, поради което е опорочил и своето произнасяне,
постановявайки заповедта при редица съществени процесуални нарушения.
Налице е
самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт, поради допуснати
съществени нарушения на производствените
правила.
Отделно от
изложеното, нарушен е и материалният закон.
Видно
от обяснителната записка към проекта, изработен от инж. Валери Николов е, че
целта и обхвата на проекта е за изменение на КККР и за попълване на
самостоятелен обект в сграда с идент. 72624.601.305.2 по КККР на гр. Добрич за
етаж 2. Изрично е посочено, че основанието за изменението е непълноти или
грешки. От представените схеми се установява, че стълбищна клетка за етаж 1 и 2
е нанесена към етаж две и се променя конфигурацията на самостоятелен обект на
етаж първи. Като пак според обяснителната записка СОС 72624.601.305.2.2 жилище
– апартамент на първи и втори етаж – е с две нива с площ 96 кв.м. Т.е.
промяната касае и двата обекта в сградата, на които се променя конфигурацията.
Спора
по делото е, дали стълбището е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС.
Разпоредбата на чл. 38 ЗС дефинира кои са общите части.
Тя гласи, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи за всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегирите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските
и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати
на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера, всички друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване. От тази дефиниция
следва, че общите части биват такива по своето естество, които са необходими за
съществуването на сградата, и общи части по предназначение, които служат за
общо ползване от всички етажни собственици.
Съгласно ал. 2 на чл. 38
от ЗС е допустимо да се уговори, частите на сградата, които обслужват само
някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на
лицата, чиито помещения обслужват. Такава уговорка в
настоящия случай между страните не се установява да има.
При преценката, дали даден елемент от сградата - етажна
собственост, е със статут на обща част или е самостоятелен обект на правото
собственост, следва да се има предвид не неговото формално наименование, а
неговото функционално предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на
етажните собственици. Но тази преценка не може да бъде направена от съда,
както и от административния орган, както сам процесуалния представител на
ответника е посочил, че това дали стълбището е обща част следва да реши гражданския
спор, т.е. е налице спор за материално право, което обаче не е отчетено от
органа, тъй като същият е нарушил административнопроизводствената процедура,
като не е дал възможност на жалбоподателя в настоящото производство да изрази
своето становище по започнатата промяна в КККР на гр. Добрич.
От
приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че стълбищната
клетка е част от цялостната конструкция на сградата, посредством вътрешни
ограждащи стени е изградена самостоятелна стълбищна клетка за обслужване на
избите, жилищните два етажа и е единствена връзка с подпокривното пространство,
като според вещото лице тя е неделима част от сградата. Извършено е цялостно
преустройство на стълбищните рамене, изградени с основната конструкция на сградата.
Стълбите са прекъснати и в обратна посока е изградено стълбищно рамо за втори
етаж, което видимо променя първоначалната конфигурация на стълбищните рамена.
Като с така променената стълбищна клетка се игнорира достъпа до първия жилищен
етаж. Достъпа до таванското помещение на сградата остава единствено от
капандурата на втория етаж, ползвайки стълбищната клетка. Няма документи за
собственост за това стълбище. Според вещото лице с изменението, стълбищната
клетка се придава към самостоятелния обект на втория етаж, като е обособен
двуетажен самостоятелен обект, като на първо ниво е стълбищната клетка, а на
второ ниво е жилището със стълбищната клетка.
От гореизложеното и
с оглед изявленията на страните по делото се очертава спор относно правото на
собственост относно обекта, за които се иска изменение в КККР. Оспорващият се позовава на правото да
ползва общите части от сградата съгласно чл. 38, ал.
1 от Закона за собствеността, възникнало по силата на
придобиване на обекти в сграда етажна собственост, докато заинтересованата
страна твърди, че стълбището от построяването
му досега не е имало статут на обща част, като доказва това със свидетелски
показания.
В разпоредбата на чл. 54, ал. 2
ЗКИР е посочено, че когато непълнотата или грешката в КККР е свързана със спор
за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.
Следователно в административното производство по заявлението
за изменение на КККР административния орган не може да се произнася по спор
относно правото на собственост върху съответния имот, както това не може да
направи и съда в производството по оспорване на административния акт.
Извън
горното квадратурата и на двата етажа, измерена на място не съответства на одобреният с оспорената по делото заповед проект за
изменение на КК и КР, поради което и същият е изготвен в нарушение на изискванията за точност на КК, тъй като
вписаните в КР площи на двата процесни СОС, макар и да съответстват като площи
на част
от документите за
собственост, не съответстват на действително измерените на място площи.
Следователно, като одобрява проект за изменение на КК и
КР, който не отговаря на изискването за точност на КК и на изискването за
истинност на обстоятелствата, вписани в КР, ответникът по делото постановява
оспорената по делото заповед в нарушение на относимите материалноправни норми
на ЗКИР.
Противоречието на
оспорения акт с материалноправни правни норми обуславя неговата
незаконосъобразност, поради което същият следва да бъде отменен.
Предвид изложеното
съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при
съществени нарушения на изискванията за форма на акта, при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, както и при
несъобразяване с материалния закон. Делото следва да се върне като преписка на началника на
СГКК - Добрич за процедиране
съобразно дадените указания за тълкуване на закона в настоящото съдебно
решение.
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане в тази връзка, на осн.чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 1310 лева, от
които 600 лева - заплатен адвокатски хонорар за един адвокат,
внесена държавна такса в размер на 10 лева, 300 лева, заплатен депозит за
вещо лице и 300 лева, заплатено възнаграждение за особен представител, която сума следва да бъде възстановена от СГКК-гр. Добрич. Не следва да се възлагат в тежест на ответника направени от жалбоподателя разноски за банкови
извлечения, пощенски услуги и разходи за преписи, тъй като същите не
съставляват подлежащи на заплащане от насрещната страна разноски по делото.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич, пети състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И.М.Г. ***,
Заповед №18-751/22.01.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Добрич, с която е одобрено изменение в КККР на гр. Добрич, ЕКАТТЕ 72624 като незаконосъобразна.
ВРЪЩА преписката по
заявление, подадено от Г.М.Г., с вх. № 01-570139 от 13.12.2019 г. до СГКК-гр. Добрич, за ново произнасяне на компетентния административен
орган, при съблюдаване на дадените с настоящия съдебен акт указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Службата по геодезия,
картография и кадастър - гр. Добрич да заплати на И.М.Г. ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 1310
/Хиляда триста и десет лева/ лв.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд
на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: