Р Е Ш Е Н
И Е № 380
гр. Хасково, 10.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд
в публичното заседание на осемнадесети
юни
през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
Съдията гр.дело № 711 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от „Теленор България“ ЕАД против П.Д.К.,*** иск с
правно основание чл.205 от ЗЗД за сумата в размер на 215.67 лева – неплатени
лизингови вноски.
Твърди се в исковата молба, че
съгласно чл.3/2/ от Договор за лизинг, сключен между страните към абонамента за
мобилен номер **********, съответно **********, „Месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения мегжду страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД. При
сключване на договорите за всеки от мобилните номера била посочена предпочетена
дата на фактуриране на услугите 15-то число на месеца. Така падежът на
лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните
срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочно
прекратяване по вина на абоната на индивидуалните му абонаменти за ползваните
мобилни номера, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг /“Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни услуги или фиксирани услуги, както и в
случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, били обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 01/2016г., когато
била издадена крайната фактура № **********/15.01.2016г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва: - За устройство SAMSUNG модел Galaxy
J1 3G White, взето
във връзка с мобилен номер **********, се дължала цена в размер на
167.79 лева след месец 01/2016г. Съответно периодът, за който били дължими
предсрочно изискуемите лизингови вноски, бил след 01/2016г. до 08/2017г.; - За
устройство TABLET модел PRESTIGIO RANGER 3277 3G, взето във ръзка с мобилен номер
**********, се дължала цената в размер
47.88 лева след месец 01/2016г. Съответно периодът, за който били дължими
предсрочно изискуемите лизингови вноски, бил след 01/2016г. до 11/2016г. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 215.67 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски, от които 47.88 лева – вноски по Договор за лизинг от
26.12.2014г. за мобилен номер ********** за периода след 01/2016г. до
11/2016г., с абонатен номер ********** и 167.79 лева – вноски по Договор за
лизинг от 19.09.2015г. за мобилен номер ********** за периода след 01/2016г. до
08/2017г. Претендират се и направените
деловодни разноски.
Ответникът,
чрез назначения му особен представител, счита предявените искове за неоснователни, като
оспорва
всички обстоятелства, посочени в исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет
на делото е осъдителен иск с правно основание чл.205 от ЗЗД /след разделяне на
производството по делото с Определение № 554/26.03.2019г./.
По
делото са представени Договор за лизинг от 19.09.2015г. и Общи условия към
Договор за лизинг, Декларация-съгласие от 19.09.2015г. и Договор за лизинг от
26.12.2014г., Фактури /дубликат/ №
**********/10.02.2016г.,
№ **********/15.10.2015г.,
№ **********/15.01.2016г.,
№ **********/ 10.11.2015г., №
**********/15.11.2015г. и от тях е видно, че
имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като
при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на тях.
Безспорно
е според съда, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение по силата на сключени договори за лизинг от 26.12.2014г.
и от 19.09.2015г. Съдържанието му е уредено в същите договори и в
Общите условия към тях, обективирани на втората им страница. На следващо място,
безспорно е, че ищецът е изпълнил точно
основното си задължение, а и в чл.4 от договорите
лизингополучателят изрично е декларирал, че е получил устройствата
във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно, съответстващ напълно на
договорените технически характеристики и комплектован с цялата документация,
включително гаранционна карта. При това положение следва да се приеме, че в
тежест на ответника е възникнало насрещното задължение да заплаща
дължимите месечни лизингови вноски в сроковете и размерите, съобразно договорните
клаузи. Безспорно е и че той не го е изпълнявал надлежно, като за периода след
месец януари 2016г. до месец ноември 2016г. има неплатени лизингови вноски
за мобилното устройство TABLET модел PRESTIGIO RANGER 3277 3G в общ
размер от 47.88 лева, а
за периода след месец януари 2016г. до месец август 2017г. има неплатени
лизингови вноски за мобилното устройство SAMSUNG модел Galaxy
J1 3G White в общ размер от 167.79 лева, за които са
издадени процесните фактури. По делото нито се твърди, нито са ангажирани
доказателства относно изпълнението на тези изискуеми задължения на ответника.
Процесуалният
представител на ответника заяви твърдение, че подписите за абонат, респ.
лизингополучател, в процесните договори за лизинг, Общи условия към тях и в
Декларация-съгласие, не са положени от ответника, като в тази връзка бе назначена
съдебно-графологична експертиза. От заключението на същата категорично се
установи, че ответникът П.Д.К. е изпълнил подписите в Договор за лизинг от
19.09.2015г., в Общи условия към договор за лизинг, в Декларация-съгласие от
19.09.2015г., в Договор за лизинг от 26.12.2014г. и в Декларация-съгласие от
26.12.2014г. Ето защо, безусловно следва да се приеме, че ответникът дължи
исковата сума в общ размер от 215.67 лева, поради което предявеният иск с
правно основание чл.205 от ЗЗД е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен
в пълния му предявен размер.
Относно
направеното от назначения особен представител на ответника възражение за
погасяване на вземането на ищеца по давност, съдът намира следното:
В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозиран от особения представител
на ответника, не е направено такова възражение. В първото по делото съдебно
заседание, проведено на 27.01.2020г., също не е направено възражение за изтекла
погасителна давност. Такова възражение е заявено едва в хода на устните
състезания. Ето защо, съдът счита, че същото е извън срока за отговор по реда
на чл.131 от ГПК, поради което се явява преклудирано. Така направеното
възражение за давност, извън законоустановения срок по чл.131 от ГПК, не дава
основание на съда да разгледа този институт и да преценя дали са налице или не
предпоставките за прилагането му. Обратното би довело до служебно прилагане на
давността, което е недопустимо.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в общ размер от 580 лева, от които 50
лева – платена държавна такса, 150 лева – възнаграждение за особен
представител, 200 лева – разноски за вещо лице и 180 лева – възнаграждение за
адвокат.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от
215.67 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски, от които 47.88 лева – вноски по Договор за лизинг от
26.12.2014г. за мобилен номер ********** за периода след 01/2016г. до
11/2016г., с абонатен номер ********** и 167.79 лева – вноски по Договор за
лизинг от 19.09.2015г. за мобилен номер ********** за периода след 01/2016г. до
08/2017г.
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********,***, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
направените по делото разноски в размер на 580 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.