Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260339
гр.Русе, 15.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично заседание на 15-ти март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря ШИРИН СЕФЕР,
като
разгледа докладваното от съдията Йорданов
гр.дело № 724 по описа за
2020 година, за да
се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца Н.И.К. се основава на твърдения, че на 30.08.2014 г. ответникът му е причинил телесно
увреждане, за което е бил осъден със споразумение по НОХД №***/2018 г. по описа
на РРС. Счита, че за обезщетяване на причинените от същото болки и страдания са
необходими средства в размер на 20 000 лв. Освен това за лечението си
заплатил общо 5000 лв. Моли за осъждането на ответника да заплати посочените
суми, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът И.Д.Д. оспорва
иска като прави възражение за
погасяването му по давност.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От приложеното към
настоящото дело НОХД №***/2018 г. по описа на РРС е видно, че със споразумение
по реда на чл.381, ал.5 от НПК ответникът е признат за виновен в това, че
на 30.08.2014 г. е причинил на ищеца
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на алвеоларния израстък на
долната челюст в областта на предните зъби, избиване на първо долен десен,
първи и втори долни леви зъби, без които е затруднено дъвченето и говоренето и му е наложено съответно наказание. От материалите по
досъдебното производство е видно, че ищеца и ответника са се познавали, че след
инцидента ищецът е подал заявление до полицията, в което се е оплакал от
случилото се и е посочил че е бил ударен от момче на име „И.. Досъдебното
производство е образувано с постановление на наблюдаващия прокурор от
02.10.2014 г. и е постановено същото да се води срещу И.Д.Д. за това, че на
30.08.2014 г. е причинил на Н.И.К. средна телесна повреда. По настоящото дело
са представени преписи от платежни документи за направени разходи по лечението
на ищеца. С показанията на св.М.Ж. /майка на ищеца/ се установява че не са
запазени всички документи за направени разходи, че само за пътуването до София,
при което е имплантирана кост за да може да се поставят зъбни импланти са
направи разходи на стойност около 5 000 лв. същото така преди тези интервенции
на ищеца са били поставяни временни зъби, че докато е бил с тях се е скъсал
един конец и процедурата е трябвало частично да се повтори. Част от заплатените
суми са разходи направени преди повече от пет години преди завеждане на делото,
а за част от сумите документите са много бледи и не е видна датата на плащане,
но дори според уточненията на ищеца по молба-уточнение от 28.02.2020 г. са
заплатени в края на 2014 г. Останалите суми са в общ размер 4346,73 лв. като
най-голямата част от тях са разходи, направени през 2016 г. Искът, въз основа
на който е образувано настоящото дело е предявен на 07.02.2020 г.
При така установеното
съдът счита, че предявеният иск в частта за претендирани неимуществени вреди е
доказан по основание, но следва да се отхвърли като погасен по давност.
Съгласно чл.114, ал.3 от ЗЗД за вземания
от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца, а
съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. В случая ответника и ищеца са се познавали, последният е подала
до полицията сигнала за инцидента, а досъдебното производство е образувано на 02.09.2014
г. не срещу неизвестен извършител, а именно срещу ответника. От тази дата
започва да тече погасителната давност за обезщетяване на гражданско-правите
вреди от престъплението. В този смисъл е и трайната съдебна практика - ППВС №
2/1981 г. и ТР № 5/2005 г. ОСГК и ТК на ВКС, съгласно които ако не е предявен
граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в
съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила
осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на
пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на
погасителната давност.
По отношение на иска в
частта за претендираните имуществени вреди съдът счита че същият не е погасен
по давност, т.к. в по-голямата си част представените по делото документи
удостоверяват разходи във връзка с лечението на ищеца, направени след
07.02.2015 г., т.е. в рамките на до пет години преди завеждането на иска.
Общият размер на тези разходи е 4346,73 лв. От показанията на св. М.Ж. обаче е видно, че разходите са били в значително
по-висок размер като не са запазени разходно-оправдателни документи за всички. Същевременно
ограниченията за допустимост на свидетелски показания по чл.164, ал.1 от ГПК не
се отнасят за доказването на такива
разходи. Като съобразява вида и тежестта на уврежданията на ищеца и показанията
на разпитаната свидетелка съдът приема за доказано че след 07.02.2015 г. за
лечението на ищеца са направени разходи в размер не по-малко от 5 000 лв.,
с оглед на което искът е доказан по размер и следва да се уважи изцяло.
Разноските по делото
следва да се разпределят между страните по правилата на чл.78 от ГПК - съразмерно
на уважената/отхвърлената част от иска – 20 към 80 %.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН:**********
да заплати на Н.И.К., ЕГН:********** сумата в размер на 5 000 лв.-
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане от 30.08.2014 г., ведно
със законната лихва от 07.02.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.К.,
ЕГН:********** против И.Д.Д., ЕГН:********** иск за заплащане на 20 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане от 30.08.2014
г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН:**********
да заплати на И.Д.Д., ЕГН:********** на сумата в размер на 1 000 лв.- разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: