Решение по дело №95/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в   ЗАНН.  

Образувано по касационна жалба на „П.- М“***  с ЕИК *********, представлявано от Т.П., против РЕШЕНИЕ №196/28.10.2024г., постановено по АНД №1184/2024г. по описа на Районен съд–Монтана, с което е потвърдено НП №12-2400046/01.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се навеждат съображения. Иска се отмяна на решението.

В с.з касаторът, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител * Д.С. е депозирано писмено становище, с което моли за решение, уважаващо касационната жалба като основателна и отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Претендират се разноски.

Ответникът в с.з., чрез процесуалния си представител ** К., оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Обжалваното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от ОП – Враца намира жалбата за допустима, но неоснователна, а решението за правилно. Моли да бъде оставено в сила.

По делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите и съображенията на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана  по  същество  е  неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение №196/28.10.2024г., постановено по АНД №1184/2024г. по описа на Районен съд–Монтана, е потвърдено НП №12-2400046/01.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Монтана, с което на касатора за нарушение на чл.262, ал.1, т.4 от КТ във вр. с чл.7 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

За  да  постанови този резултат съдът е приел, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи в кръга на предоставените им правомощия, в сроковете по ЗАНН и съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.52 от същия закон, при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Прието е, че от събраните доказателства безспорно е установено, че служителят на „П.- М“ ЕАД, А. Г. М. е работил съгласно заповеди на работодателя на 02.12.2023, 23.12.2023 г. и 30.12.2023 г. за времето от 08.00 часа до 15.00 часа и е положил 21 часа извънреден труд. Същевременно в книгата за отчитане на положения труд е записано, че на посочените дати лицето е работило за времето от 08.00 часа до 14.00 часа, т.е. по 6 часа или 18 часа, а във ведомостта за заплатите е отразено, че за месец декември 2023 г. му се изплаща 15 часа извънреден труд. Съдът е счел, че за въпросните несъответствия работодателят не е ангажирал в хода на съдебното производство никакви доказателства, които да оправдават разминаването между първичния документ, въз основа на който се полага извънреден труд, книгата, в която същият се отразява и заплащането му впоследствие. Изложил е съображения, че описаното представлява неизпълнение на задължение и нарушение на чл.262, ал.1, т.4 КТ във вр. с чл.7 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Обсъдил е и размера на наложената санкция и е приел, че правилно е определена от АНО в минимален такъв и не е налице маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН. При тези съображения е потвърдил издаденото срещу касатора НП.

Решението е валидно и допустимо, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния закон.

Настоящият касационен състав споделя изводите относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган, за липсата на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на НП, както и за доказаността на визираното в НП административно нарушение на посоченото правно основание, като тези изводи са мотивирани въз основа на приобщените и подробно обсъдени по делото безпротиворечиви доказателства и са в съответствие с  разпоредбите на  закона. Въззивният съд е изложил подробни фактически, правно и доказателствено обосновани мотиви, които се възприемат от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК не следва да бъдат повтаряни.             

Правилно е прието от съда осъществено от касатора административно нарушение по чл.262, ал.1, т.4 КТ във вр. с чл.7 от НСОРЗ. Същото е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което и правилно с издаденото НП е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл.414, ал.1 КТ на касатора с имуществена санкция в минималния по смисъла на същата размер. Установено е, че при извършената проверка по документи на 21.02.2024г. за спазване на трудовото законодателство от служители на Инспекция по труда–Монтана, дружеството-касатор, в качеството на работодател не е начислило и изплатило на работника А.Г.М. следващото му се възнаграждение за положения от него извънреден труд на конкретно посочени три дати, като в книгата за отчитане на положения труд са отразени 6 часа извънреден труд за съответния ден, а във фишовете за заплати за м.12.2023г. за въпросните дати са начислени на работника по 5ч. извънреден труд за деня или му е изплатено трудово възнаграждение за общо 15ч., вместо за 18ч. извънреден труд за посочения месец. От страна на работодателя не са ангажирани в хода на процеса както пред административния орган, така и в съдебната фаза доказателства за посочената колизия в издадените от него документи за отчитане и заплащане на извънредния труд. Недоказано е твърдението на касатора, че разминаването в документа, отчитащ извънредния труд и начислените и изплатени часове произтича от ползвана обедна почивка и приключване на работата по-рано от предвиденото, в която насока не са представяни и събирани никакви доказателства.

Възраженията на касатора по отношение на допуснати процесуални нарушения по съставяне на акта и НП са сочени и пред въззивния съд, който ги е обсъдил в решението и е извел извод за тяхната неоснователност, като същите се споделят и от настоящата инстанция.

Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите, отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени и представени от касатора.

С оглед на изложеното и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност или недопустимост, атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба, като неоснователна следва да се оотхвърли.

При този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско  възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да бъде присъдено такова в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №196/28.10.2024г., постановено по АНД №1184/2024г. по описа на Районен съд–Монтана. 

ОСЪЖДА „П.- М“*** с ЕИК *********, представлявано от Т.П., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Монтана разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.