Решение по адм. дело №1462/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. Г. К. от [населено място], [област], депозирана чрез процесуален представител против ЗППАМ №GPAM – 1314904 от 16.07.2025г. издадена от младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР-Хасково.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Жалбоподателят твърди, че не са налице фактическите и правните основания за издаване на заповедта. Описаната в нея фактическа обстановка не отговаряла на действителността и не кореспондирала с датата и часа на описаното нарушение в АУАН серия GA№3262783/16.07.2025г., отделно в акта имало поправка, която не било посочено от кого е извършена, което от своя страна водело до компрометиране на извършената проверка и установяването на концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Административният акт бил и немотивиран. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв.Ч., поддържа жалбата и излага доводи по същество, като развива и тезата, че ЗППАМ е неясна и не бил ясен срока за който е прекратена рагистрацията на автомобила. Не била посочена в заповедта и номера на автомобила и така петитума на обжалвания акт не кореспондирал с диспозитива на същия. В тази връзка заповедтта се явявала незаконосъобразна и издадена в нарушение на материалния закон. В тази връзка се иска нейната отмяна.

Ответникът – младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР-Хасково (К. К. Г.), не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2025г. младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР-Хасково (К. К. Г.) съставил по отношение на жалбоподателя Н. Г. К. Акт за установяване на административно нарушение серия GA№3262783/16.07.2025г. В акта е посочено, че на 16.07.2025г., около 05.59 часа, Н. Г. К. е управлявал в [област], [община], по АМ“Марица“ на пътен възел Димитровград, в локалното плътно до км.35+900 в посока АМ „Тракия“, лек автомобил * с рег. № [рег. номер], негова собственост, като водачът Н. Г. К. е изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №ARDN 0090, с проба №2519, като уреда е отчел 0.73 промила алкохол в издишания въздух от водача. Издаден бил талон за медицинско изследване №110209. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя, като същият не е отразил възражения в акта. Тук следва да се посочи, че часът в АУАН е поправен с химикал, без да е посочено от кого е поправката и без да е спазена процедурата за това разписана в чл.130 от НПК, до колкото се касае до наказателно производство и в ЗАНН липсва разписан такъв ред.

Посочено е, че с тези действия К. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

На база съставения АУАН, К. К. Г., младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР-Хасково, е издал по отношение Н. Г. К. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) по чл.171, т.2а, б./Б/ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. Със ЗППАМ №GPAM – 1314904 са иззети регистрационните тачели на автомобила с № [рег. номер] и СРМПС с №*********.

Заповедта била връчена на К. на 16.07.2025г., а жалбата срещу нея била подадена на 22.07.2025г. в РУ – Свиленград при ОД на МВР Хасково.

По делото като писмени доказателства са приети документите съдържащи се в административната преписка, вкл. справка за нарушител/водач, издадена по отношение на жалбоподателя, както и документи удостоверяващи правомощията на ответника да издава ЗППАМ.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП действащ към датата на нарушението принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед №272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково, за упълномощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които са и държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР-Хасково при ОДМВР-Хасково - полицейски органи по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР. Издателят на акта изпълнява длъжността „Младши инспектор“ в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР-Хасково. Съгласно Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., на Министъра на вътрешните работи и обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г., доп., бр. 30 от 11.04.2017 г., в сила от 14.03.2017 г. в Раздел А, ІХ1,.т.9 длъжността „Полицейски инспектор“ в ОДМВР е предвидена за заемане по служебно правоотношение, т.е. изпълняващият е държавен служител и по силата на същия класификатор е и полицейски орган по чл. 142, ал.1,т.1 от ЗМВР. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид .

Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, които са достатъчни по обем за да може да се извърши въз основа на тях преценка за материалната законосъобразност на обжалваният акт, като същите се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка.

Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.2а, бл./Б/ от ЗДвП, предвиждаща в приложимата й към датата на издаване на заповедта редакция прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посоченият вид –прекратяване на регистрация на ППС., като в конкретният случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 0.73 на хиляда.

По делото липсват писмени доказателства за собствеността на автомобила, но относно собствеността не се спори, тоест, че същият е собственост на жалбоподателя. Освен това в тежест на ответника е да докаже фактите и обстоятелствата посочени в обжалвания акт и като не е посочил доказателства за това и не е оспорена собствеността на автомобила съдът приема за доказано, че същият е собственост на жалбоподателя.

Като писмено доказателство по делото е приет акт за установяване на административно нарушение серия GA№3262783/16.07.2025г., като още с жалбата е посочено от жалбоподателя поправката в акта, която небило ясно от кого е извършена и това водело до неточност в часа на твърдяното нарушение и било процесуално нарушение. АУАН е издаден от К. К. Г.- младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР-Хасково. Този документ е издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон по установеният ред и форма, като в частта на установената употребата на алкохол, а именно 0.73 на хиляда с техническо средство от страна на жалбоподателя, на посоченото в акта дата и място, материализира удостоверително изявление на издателя си, т.е отнася се до съществуването на факти възприети лично от длъжностно лице издател. Същият следователно е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираният факт. Казано по друг начин това означава, че при неоспорване от страна на жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, на цитираният АУАН, същият обвързва съда да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че на 16.07.2025г. в [област], [община], по АМ“Марица“ на пътен възел Димитровград, в локалното плътно до км.35+900 в посока АМ „Тракия“, лек автомобил * с рег. № [рег. номер], негова собственост, като водачът Н. Г. К. е изпробван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен №ARDN 0090, с проба №2519, като уреда е отчел 0.73 промила алкохол в издишания въздух от водача. Издаден бил талон за медицинско изследване №110209. Единственото което според съда неможе да се приеме за установено е кога , в колко точно часа е извършена проверката. Това е така защото както вече бе посочено по-горе, часът в АУАН е поправен с химикал, без да е посочено от кого е поправката и без да е спазена процедурата за това разписана в чл.130 от НПК, до колкото се касае до наказателно производство и в ЗАНН липсва разписан такъв ред.

Следователно административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б./Б/ от ЗДвП съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство, с изключение на часа на извършената проверката.

Имайки предвид изложеното до тук съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като наред с неточното посочване на времето на проверката и поправката в АУАН в тази част е допуснато нарушение и на чл. 59, ал.2,т.5 от АПК. Съображенията за това са следните:

Разпоредителната част на административния акт е изключително съществена и основна негова част, защото съдържа волята на административния орган да предизвика едностранно правни последици в правната сфера на адресата на акта. Ето защо същата следва да конкретна и ясна. Въпрос на преценка на административният орган е при наличие на установените в чл.171,т.2а, б./Б/ от ЗДвП обстоятелства, за какъв срок следва да приложи преустановителната ПАМ, но същата следва да е в рамките на законоустановеният срок- от 6 месеца до 1 година и следва да е мотивирана, т.е. да са изложени конкретните обстоятелства даващи основание на органа да приложи ПАМ в определеният от него размер. В конкретният случай, административният орган не е съобразил това и е изписал дословно срока от закона. Така определеният от органа срок обаче е неконкретизиран, неопределен и респ. се явява неясен. Тази неяснота не може да бъде отстранена от съда чрез тълкуване, а същата не може да се установи и от обстоятелствената част на акта. Липсата на конкретизация по отношение на времетраенето на мярката и липсата на изложени фактически съображения относно размера на определеният срок води до липса на разпоредителна част на акта, което съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Неопределеността на срока на ПАМ се явява и в противоречие с материалноправните разпоредби, а е довело и води до нарушение правото на защита на лицето спрямо което тази принудителна административна мярка се прилага, тъй като същото е в невъзможност да разбере какъв е времевия обхват на наложеното му ограничение.

Предвид изложеното, жалбата се явява основателна, а административният акт като издаден в нарушение на материалният закон и при неспазване на изискуемата форма следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, но същото е в минимален размер съгласно като е определен минимален размер на възнаграждението съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г за възнагражденията за адвокатска работа,а именно 1000 лева. Поради което следва на жалбоподателя да се присъдят разноски в претендирания от последния размер, а именно -1010.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 1000.00 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM – 1314904 от 16.07.2025г. издадена от младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР-Хасково (К. К. Г.).

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Хасково да заплати на Н. Г. К., [ЕГН] от [населено място], [област] разноски по делото в размер на 1010.00 лева, от който 10.00 лева държавна такса и 1000.00 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.