Присъда по дело №2684/2015 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

гр. София, 16.05.2019 г.

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 8 наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:       

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ

                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Ж.Ц.

                                                                                  2. С. АДРЕЕВА

 

             при участието на секретаря Г. И. и в присъствието на прокурор Аврамов, като разгледа докладваното от съдия СТОИЦЕВ НОХД № 2684 по описа за 2015 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Н.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с висше образование, женен, ЕГН: **********, неосъждан ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

В периода от 05.11.2007 г. до 20.08.2010 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, при условията на продължавано престъпление – с повече от две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, след предварителен сговор с П.Т.М. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице, а именно: като управител на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, по силата на Договор за управление от 12.07.2007 г., присвоил чужди пари – сума в общ размер на 1 860 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, поверени му да ги управлява, като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, и за улесняването му е било извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – съзнателно сключил четири неизгодни сделки по смисъла на чл. 220, ал. 1 от НК, в резултат на което са произлезли значителни вреди за предприятието, което представлява: 1. Договор за кредит от 05.11.2007 г. между „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател, и от друга страна С.Н.Б. като кредитополучател, по силата на който „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б. предоставя на С.Н.Б. сумата от 720 000 лв.; 2. Договор за търговски заем от 30.10.2008 г. между „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател, и от друга страна „И.М.- К.К.“ ЕООД, представлявано от С.Н.Б., като кредитополучател, по силата на който „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б. предоставя на „И.М.- К.К.“ ЕООД сумата от 300 000 лв.; 3. Договор за кредит от 23.12.2008 г. между „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател, и от друга страна С.Н.Б. като кредитополучател, по силата на който „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б. предоставя на С.Н.Б. сумата от 580 000 лв.; 4. Договор за търговски заем от 19.10.2009 г. между „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател, и от друга страна „И.М.- К.К.“ ЕООД, представлявано от А.А.И. като кредитополучател, по силата на който „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б. предоставя на „И.М.- К.К.“ ЕООД, представлявано от А.А.И. сумата от 260 000лв., както следва:

1.           На 05.11.2007 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор с П.Т.М. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице, а именно: като управител на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоил чужди пари – сума в размер на 720 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, поверени му да ги управлява, като за улесняването е било извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – съзнателно сключил неизгодна сделка по смисъла на чл. 220, ал. 1 от НК, в резултат на която са произлезли значителни вреди за предприятието, което представлява – Договор за кредит от 05.11.2007 г. между „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател, и от друга страна С.Н.Б. като кредитополучател, по силата на който „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б. предоставя на С.Н.Б. сумата от 720 000 лв;

2.           На 30.10.2008 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор с П.Т.М. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице, а именно: като управител на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоил чужди пари – сума в размер на 300 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, поверени му да ги управлява, като за улесняването е било извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – съзнателно сключил неизгодна сделка по смисъла на чл. 220, ал. 1 от НК, в резултат на която са произлезли значителни вреди за предприятието, което представлява – Договор за търговски заем от 30.10.2008 г. между „Б.“ ЕООД гр.София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател, и от друга страна „И.М.- К.К.“ ЕООД, представлявано от С.Н.Б. като кредитополучател, по силата на който „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б. предоставя на „И.М.- К.К.“ ЕООД, представлявано от С.Н.Б. сумата от 300 000 лв;

3.           На 23.12.2008 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор с П.Т.М. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице, а именно: като управител на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоил чужди пари – сума в размер на 580 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, поверени му да ги управлява, като за улесняването е било извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – съзнателно сключил неизгодна сделка по смисъла на чл. 220, ал. 1 от НК, в резултат на която са произлезли значителни вреди за предприятието, което представлява – Договор за кредит от 23.12.2008 г. между „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател, и от друга страна С.Н.Б. като кредитополучател, по силата на който „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б. предоставя на С.Н.Б. сумата от 580 000 лв;

4.           На 19.10.2009 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор с П.Т.М. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице, а именно: като управител на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоил чужди пари – сума в размер на 260 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, поверени му да ги управлява, като за улесняването е било извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – съзнателно сключил неизгодна сделка по смисъла на чл. 220, ал. 1 от НК, в резултат на която са произлезли значителни вреди за предприятието, което представлява – Договор за търговски заем от 19.10.2009 г. между „Б.“ ЕООД гр.София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател, и от друга страна „И.М.- К.К.“ ЕООД, представлявано от А.А.И., като кредитополучател, по силата на който „Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Б. предоставя на „И.М.- К.К.“ ЕООД, представлявано от А.А.И. сумата от 260 000 лв.;

 поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 201 вр чл. 26, ал. 1 от НК.

          

ПРИЗНАВА подсъдимата П.Т.М., родена на *** ***, българка, българска гражданка, живуща ***, с висше образование, омъжена, ЕГН: **********, неосъждана ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ:

В периода от 05.11.2007 г. до 20.08.2010 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, при условията на продължавано престъпление – с повече от две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, след предварителен сговор със С.Н.Б. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Главен счетоводител“ на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, по силата на Трудов договор № 18/01.03.2004 г., присвоила чужди пари – сума в общ размер на 1 860 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, връчени в това й качество, като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както следва:

1.   На 05.11.2007 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор със С.Н.Б. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Главен счетоводител“ на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоила чужди пари – сума в размер на 720 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, връчени в това й качество;

2.   На 30.10.2008 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор със С.Н.Б. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Главен счетоводител“ на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоила чужди пари – сума в размер на 300 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, връчени в това й качество;

3.   На 23.12.2008 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор със С.Н.Б. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Главен счетоводител“ на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоила чужди пари – сума в размер на 580 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, връчени в това й качество;

4.   На 19.10.2009 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор със С.Н.Б. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Главен счетоводител“ на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоила чужди пари – сума в размер на 260 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, връчени в това й качество,

 поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с висше образование, женен, ЕГН: **********, неосъждан ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

В периода от 05.11.2007 г. до 20.08.2010 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, при условията на продължавано престъпление – с повече от две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, след предварителен сговор със С.Н.Б. и П.Т.М., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Зам. главен счетоводител“ на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, по силата на Трудов договор № 21/01.05.2004 г., присвоил чужди пари – сума в общ размер на 1 860 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, връчени в това му качество, като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както следва:

1.           На 05.11.2007 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор със С.Н.Б. и П.Т.М., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Зам. главен счетоводител“ на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоил чужди пари – сума в размер на 720 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, връчени в това му качество;

2.           На 30.10.2008 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор със С.Н.Б. и П.Т.М., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Зам. главен счетоводител“ на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоил чужди пари – сума в размер на 300 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, връчени в това му качество;

3.            На 23.12.2008 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор със С.Н.Б. и П.Т.М., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Зам. главен счетоводител“ на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоил чужди пари – сума в размер на 580 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, връчени в това му качество;

4.           На 19.10.2009 г. в гр. София, район „******“, ж.к. „*********, след предварителен сговор със С.Н.Б. и П.Т.М., в качеството си на длъжностно лице по смисъла  на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Зам. главен счетоводител“ на дружеството „Б.“ ЕООД, гр. София, присвоил чужди пари – сума в размер на 260 000 лв., собственост на „Б.“ ЕООД гр. София, връчени в това му качество,

 поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

  

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

 

 

                                                                                                 2.

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2684/15 г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, 8 СЪСТАВ

 

 

От Софийска градска прокуратура е внесен обвинителен акт по обвинението на С.Н.Б. за това, че:

            В периода от 05.11.2007 г. до 20.08.2010 г. в гр. София, район „******", ж.к."*********, при условията на продължавано престъпление - с две или повече деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, сговорили се предварително, с П.Т.М. и А.А. Й., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице, а именно: като Управител на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, по силата на Договор за управление от 12.07.2007 г., присвоил чужди пари — сума в общ размер на 1 860 000 лв. /един милион осемстотин и шестдесет хиляди лева/, поверени му да ги управлява като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и за улесняването му е било извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание - съзнателно сключил четири неизгодни сделки по смисъла на чл.220, ал.1 от НК, в резултат на които са произлезли значителни вреди за предприятието, което представлява:

            1. Договор за кредит от 05.11.2007 г. между „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател и от друга страна С.Н.Б. като кредитополучател, по силата на който „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., предоставя на С.Н.Б. сумата от 720 000 лева;

            2. Договор за търговски заем от 30.10.2008 г. между „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател и от друга страна „И.М.- К.К." ЕООД, представлявано от С.Н.Б., като кредитополучател, по силата на който „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., предоставя на „И.М.- К.К." ЕООД, представлявано от С.Н.Б., сумата от 300 000 лева;

            3. Договор за кредит от 23.12.2008г. между „Б." ЕООД -гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател и от друга страна С.Н.Б. като кредитополучател, по силата на който „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., предоставя на С.Н.Б. сумата от 580 000 лева;

            4. Договор за търговски заем от 19.10.2009 г. между „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател и от друга страна „И.М.- К.К." ЕООД, представлявано от А.А.И., като кредитополучател, по силата на който „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., предоставя на „И.М.- К.К." ЕООД, представлявано от А.А.И., сумата от 260 000 лева, както следва:

            На 05.11.2007 г. в гр. София, район „******", ж.к."*********сговорили се предварително, с П.Т.М. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице, а именно: като Управител на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоил чужди пари - сума в размер на 720 000 лв. /седемстотин и двадесет хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, поверени му да ги управлява, като за улесняването е било извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание - съзнателно сключил неизгодна сделка по смисъла на чл.220, ал.1 от НК, в резултат на която са произлезли значителни вреди за предприятието, което представлява - Договор за кредит от 05.11.2007 г. между „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател и от друга страна С.Н.Б. като кредитополучател, по силата на който „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., предоставя на С.Н.Б. сумата от 720 000 лева;

             На 30.10.2008 г. в гр. София, район „******", ж.к."*********сговорили се предварително, с П.Т.М.А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице, а именно: като Управител на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоил чужди пари - сума в размер на 300 000 лв. /триста хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, поверени му да ги управлява,като за улесняването е било извършено            друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание - съзнателно сключил неизгодна сделка по смисъла на чл.220, ал. 1 от НК, в резултат на която са произлезли значителни вреди за предприятието, което представлява - Договор за търговски заем от 30.10.2008 г. между „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател и от друга страна „И.М.- К.К." ЕООД, представлявано от С.Н.Б., като кредитополучател, по силата на който „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., предоставя на „И.М.- К.К."ЕООД, представлявано от С.Н.Б., сумата от 300 000 лева;

             На 23.12.2008 г. в гр. София, район „******", ж.к********ап.**,сговорили се предварително, с П.Т.М. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице, а именно: като Управител на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоил чужди пари - сума в размер на 580 000 лв. /петстотин и осемдесет хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, поверени му да ги управлява, като за улесняването е било извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание - съзнателно сключил неизгодна сделка по смисъла на чл.220, ал.1 от НК, в резултат на която са произлезли значителни вреди за предприятието, което представлява - Договор за кредит от 23.12.2008 г. между „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател и от друга страна С.Н.Б. като кредитополучател, по силата на който „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., предоставя на С.Н.Б. сумата от 580 000 лева;

  На 19.10.2009 г. в гр. София, район „******", ж.к."*********сговорили се предварително, с П.Т.М. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице, а именно: като Управител на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоил чужди пари — сума в размер на 260 000 лв. /двеста и шестдесет хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, поверени му да ги управлява, като за улесняването е било извършено друго престъпление, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание -съзнателно сключил неизгодна сделка по смисъла на чл.220, ал. 1 от НК, в резултат на която са произлезли значителни вреди за предприятието, което представлява - Договор за търговски заем от 19.10.2009г. между „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна като кредитодател и от друга страна „И.М.- К.К." ЕООД, представлявано от А.А.И., като кредитополучател, по силата на който „Б." ЕООД - гр. София, представлявано от С.Н.Б., предоставя на „И.М.- К.К." ЕООД, представлявано от А.А.И., сумата от 260 000 лева” - Престъпление по чл.203 ал.1. вр. с чл.202 ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл.201 пр.2-ро вр. с чл.26 ал.1 от НК.

            С обвинителния акт е повдигнато обвинение и срещу П.Т.М. за това, че:

            В периода от 05.11.2007 г. до 20.08.2010 г. в гр. София, район „******", ж.к."*********, при условията на продължавано престъпление - с две или повече деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, сговорили се предварително, със С.Н.Б. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Главен счетоводител" на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, по силата на трудов договор № 18/01.03.2004 г., присвоила чужди пари -сума в общ размер на 1 860 000 лв. /един милион осемстотин шестдесет хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, връчени в това й качество, като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, както следва:

            1. На 05.11.2007 г. в гр. София, район „******", ж.к."********, сговорили се предварително, със С.Н.Б. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Главен счетоводител" на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоила чужди пари - сума в размер на 720 000 лв. /седемстотин и двадесет хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, връчени в това й качество;

2.На 30.10.2008 г. в гр. София, район „******", ж.к."*********сговорили се предварително, със С.Н.Б. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Главен счетоводител" на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоила чужди пари - сума в размер на 300 000 лв. /триста хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, връчени в това й качество;

3. На 23.12.2008 г. в гр. София, район „******", ж.к."*********сговорили се предварително, със С.Н.Б. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Главен счетоводител" на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоила чужди пари - сума в размер на 580 000 лв. /петстотин и осемдесет хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, връчени в това й качество;

4.На 19.10.2009 г. в гр. София, район „******", ж.к."*********сговорили се предварително, със С.Н.Б. и А.А.И., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Главен счетоводител" на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоила чужди пари - сума в размер на 260 000 лв. /двеста и шестдесет хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, връчени в това й качество „- Престъпление по чл.203. ал.1 вр. чл.202. ал.1 т.2 вр. чл.201. пр.1-во. вр. чл.26. ал.1 от НК.

            С обвинителния акт е повдигнато обвинение и срещу А.А.И. за това, че:

            В периода от 05.11.2007 г. до 20.08.2010 г. в гр. София, район „******", ж.к."*********, при условията на продължавано престъпление - с две или повече деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, сговорили се предварително, със С.Н.Б. и П.Т.М., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Заместник-главен счетоводител" на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, по силата на трудов договор № 21/01.05.2004 г., присвоил чужди пари - сума в общ размер на 1 860 000 лв. /един милион осемстотин, шестдесет хиляди лева/, собственост Б." ЕООД - гр. София, връчени в това му качество, като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, както следва:

            1. На 05.11.2007 г. в гр. София, район „******", ж.к."*********сговорили се предварително, със С.Н.Б. и П.Т.М., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Заместник-главен счетоводител" на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоил чужди пари сума в размер на 720 000 лв. /седемстотин и двадесет хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, връчени в това му качество;

2. На 30.10.2008 г. в гр. София, район „******", ж.к."*********сговорили се предварително, със С.Н.Б. и П.Т.М., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Заместник-главен счетоводител" на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоил чужди пари сума в размер на 300 000     лв.       /триста хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, връчени          в това му качество;

3. На 23.12.2008 г. в гр.       София,           район „******", ж.к."*********сговорили се предварително, със С.Н.Б. и П.Т.М., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Заместник-главен счетоводител" на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоил чужди пари сума в размер на 580 000 лв. /петстотин и осемдесет хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, връчени в това му качество;

4. На 19.10.2009 г. в гр.       София,           район „******", ж.к."********, ап**, сговорили се предварително, със С.Н.Б. и П.Т.М., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б."б" от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно: като „Заместник-главен счетоводител" на дружеството „Б." ЕООД - гр. София, присвоил чужди пари сума в размер на 260 000 лв. /двеста и шестдесет хиляди лева/, собственост на „Б." ЕООД - гр. София, връчени в това му качество” - Престъпление по чл.203 ал.1 вр. с чл.202 ал.1, т.2, вр. с чл.201 от НК.

            В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвиненията срещу тримата подсъдими, с изключение в частта, касаеща Договор за търговски заем от 30.10.2008г., сключен между „Б.“ ЕООД – гр. София, представлявано от С.Н.Б. от една страна като кредитодател и от друга страна “И.М.– К.К.“ ЕООД, представлявано пак от С.Н.Б. като кредитополучател. Посочва, че за отпуснатия кредит в размер на 720 000 лв. подсъдимият И. изготвя и съставя РКО № 1048А, който няма необходимите реквизити – подписи за касиер, съставител, главен счетоводител и за ръководител и в този смисъл независимо, че този документ без реквизити се явява нищожен, то същият  е осчетоводен от подс. М.. Излага, че проверката на касовата наличност към датата на отпускане на този заем съгласно четворната допълнителна ССчЕ доказва, че към тази дата в касата е имало достатъчно парични средства за отпускане на заема. Според прокурора документа, който удостоверява „възстановяване“ на този заем в размер на 500 000 лева – ПКО 77/14.04.2008 година няма идентификация на лицето, което възстановява сумата, не е посочен заемът към който се отнася  и тези обстоятелства също го правят негоден за осчетоводяване. Представителят на СГП твърди, че сумата по този заем не е постъпила в касата на дружеството като извършва анализ на паричния поток и достига до извод, че ако е имало реални парични постъпления, то същите биха били достатъчни за разходите на фирмата за един период от около два месеца, а вместо това от банковата сметка на дружеството в периода 15.04.2008г.-25.04.2008г. са изтеглени 109 000лв. с основание текущи разходи. Твърди, че ако подсъдимият Б. е върнал заем към юли 2009г. в касата е следвало да има близо наличност от 250 000лв., но въпреки това заплати към май и юни не са били изплащани като такива не биха могли и да бъдат платени, тъй като в действителност не е имало реално внасяне на парични средства от страна на подс. Б.. Излага, че следващите възстановявания на този заем в размер на 220 000лв. са отново без идентификация на вносителя и без посочена сделка, за която се отнасят, като са документирани с тринадесет ПКО, които нямат подпис на съставил ордера, приел средства, нямат подпис на отговорен счетоводител и в този смисъл са една хвърчаща хартийка. Излага съображения, че общият размер на тегления на средства за работни заплати на персонал са използвани за погасяване на първия личен кредит на подс. Б., на стойност 720 000лв., а кредитите, които същият е отпускал сам на себе си е в момент, когато дружеството е имало ликвидни изискуеми парични задължения в размер на 1 360 000лв.

На следващо място прокурорът изтъква, че по отношение на втория договор, предмет на настоящото съдебно производство е съставен ПКО № 146/30.09.2009г., но отново не е посочен вносител на средства. Посочва, че съгласно изготвената ССчЕ към момента на отпускане на този заем от 300 000лв. касата на дружеството е имала необходимата наличност, а за заема отново няма учредено обезпечение в полза на заемодателя. Излага, че като причина за отпускането на този заем подс. Б. е обяснил в съдебно заседание, че средствата са нужни за финансиране на концесия на „И.М.К.К.“ ЕООД, за която концесия, обаче, в своите обяснения подс. А.И., който по това време е бил управител на дружеството,   няма спомен. Според прокурора по отношение на този заем всички доказателства сочат, че същият е реално постъпил в патримониума на „Б.“ ЕООД, поради което не поддържа обвинението в тази част, касаеща отпускането на процесния заем в размер на 300 000лв. Излага, че след възстановяване на сумата от 300 000лв., само след 20 дни подс. Б. сключва нов договор за търговски заем с дата 16.02.2009г. в качеството си на заеомодател на свързаното с него търговско дружество „И.М.К.К.“ ЕООД, чийто едноличен собственик към 16.02.2009г. е подс. И.. Посочва, че сумата от 260 000лв. е излязла от патримониума на „Б.“ ЕООД с РКО № 924/29.10.2009г., но в този касов ордер няма идентификация нито на получател, нито на изготвилия този документ отговорен счетоводител от „Б.“ ЕООД, който документ е отразен в годишния финансов отчет и подписан от подс. П.М.. Твърди, че тези парични средства са отбелязани като постъпили в „И.М.К.К.“ ЕООД, но такова постъпление де факто няма, тъй като сам подсъдимият Б. е дал обяснения, че тези пари са получени лично от него. Излага, че за възстановяване на този паричен заем са изготвени 6 броя ПКО, като същите са издадени без никакви подписи и непопълнени квитанции към тях и макар и негодни първични документи са осчетоводени от подс. П.М.. Поради това според прокурора тези документи не съставляват годно писмено доказателство за обективираните в тях факти и обстоятелства. В подкрепа на изложеното представителят на СГП намира отразяванията извършени в годишния финансов отчет на „И.М.К.К.“ ЕООД, където липсва отчетено възстановяване на заема.  Посочва още, че доказателство за това, че търговския заем от 260 000лв. не е възстановен на „Б.“ ЕООД е извършената ревизия с дата 23.08.2010г., която констатира касов дефицит от близо 373 000лв. Излага, че въпреки че на ревизията не са присъствали подс. П.М. и А.И., то последният е бил наясно с установената липса, тъй като дефицита е бил осчетоводен през декември 2010г. от подс. И.. Същият е отказал да подпише ГФО на „Б.“ ЕООД, според прокурора, поради това, че е осъзнавал, че е налице липса на 300 000лв. Спира се на обясненията на подс. Б. и по-конкретно причината, която същият посочва в съдебно заседание за изтеглените парични средства, които пазел във връзка със задължения на „Б.“ ЕООД, което се опровергавало от доказателства, съгласно които тези задължения са били разсрочени. Прокурорът твърди, че видно от касовата книга на „Б.“ ЕООД е ясно, че по счетоводни данни на 23.08.2010г. в касата физически е следвало да има налични над 370 000лв. , а към деня на напускане на подс. М. 282 735лв. като не е съставен протокол за предаване на тази каса на своя правоприемник или на управителя. Спира се на обстоятелството, че на 31.03.2011г. в 17:00 часа подс. А. напуска без предизвестие, по начин подобен на подс. М.. Излага, че в периода от напускането на подс. М. до това на подс. А., последният не е потърсил сумата от 317 000лв., които са оставени от подсъдимата като касова наличност, но вместо това осчетоводява липси в размер на 370 000лв. през декември 2010г., което насочва към извод, че подс. И. е знаел и е бил наясно с касовия дефицит.

Представителят на СГП обсъжда и следващия договор за кредит, сключен на 23.12.2008г. в седалището на „Б.“ ЕООД, като подсъдимият Б. в качеството си на управител сключва договор сам със себе си договор за кредит в размер на 580 000лв. Посочва, че в този договор подобно на предишните не са включени клаузи, обезпечаващи отпускането на този кредит. За този кредит е съставен РКО № 1456/23.12.2008г., като същият е написан и подписан от подс. П.М., като не съдържа подпис за касиер, съставител, ръководител, броил сумата, получил сумата, респективно не съставлява надлежен документ за осчетоводяване. Прокурорът набляга на обстоятелството, че съставеният ПКО, удостоверяващ връщането на взетите парични суми не съдържа необходимите реквизити  - кой договор за кредит погасява, липсва подпис за касиер  и на вносител, подпис на главен счетоводител. В този смисъл според прокурора тези ПКО не обективират реално направено плащане за погасяване на дадените парични кредити. Прокурорът твърди, че по този кредит реално не са излизали пари от патримониума на „Б.“ ЕООД, нито са връщани от подс. Б.. В подкрепа на това си твърдение посочва заключението на изпълнената по делото ССчЕ, конкретно отговора на въпроса с какви средства „И.М.К.К.“ ЕООД е придобило имот на ул. „Лавеле“ № 19, както че ако сумата от 580 000лв. е била реално внесена на 29.12.2008г., то наличността на касата на „Б.“ ЕООД е следвало да бъде най-малко 573 613лв., а в същото време съгласно ГФО на дружеството за 2008г., счетоводната наличност на касата на 31.12.2008г. е била само 40 233.03лв. Във връзка с изложеното представителят на СГП достига до извод, че недвижимия имот на ул. „Лавеле“№ 19 не е заплатен от купувача „И.М.К.К.“ ЕООД, представляван от едноличния собственик на капитала – подс. Б., а е съставен Договор за кредит от 23.12.2008г., при предварителен сговор с другите двама подсъдими- М. и И., които са изготвили счетоводни документи –РКО и ПКО, с невярно съдържание, осчетоводявайки фиктивен разход и приход с цел присвояване на паричната равностойност на недвижимия имот в размер на 580 000лв. Излага, че изготвените експертизи са категорични, че дружеството не е имало касова наличност, за да бъде изплатена паричната сума на подс. Б., предмет на Договор за кредит от 23.12.2008г.

На следващо място прокурорът обсъжда разписките за възстановяване на средства по процесните два договора за търговски заем, като посочва, че същите не могат да удостоверят даване на заем на каса, тъй като липсват подписи на служебно определено лице, отговарящо за касата или отговорен счетоводител, както и идентификация за вносителя на сумата. Излага, че достъп и ключ до касата са имали само  подсъдимите М. и И. и същите би трябвало да съхраняват парите там, ако действително са били връщани, заедно с еднолично подписания от Б. ПКО. Поради изложеното намира 17 –те разписки за негодно доказателство с ниска доказателствена стойност. Счита, че всъщност тези разписки съставляват просто декларация,с която едно лице декларира, че е предало на самия себе си или на негов подчинен с предназначение неидентифициран заем или кредит. Излага, че след като „Б.“ ЕООД е имало лихвоносни задължения, с тяхното неплащане е нанесена щета на търговското дружество, както и че са изплатени 719 580лв. за работни заплати, които са толкова, колкото единият заем на подс. Б.. Твърди, че присвояването на този заем на подс. Б. е довел до забава на работните заплати и напускане на работен персонал в периода 2008г.-2009г. – около 30 % от общия числен състав. В този смисъл намира, че не следва да се кредитират твърденията на защитата и на подс. М., че посочените 720 000лв., както и посочените 408 000лв. от вещото лице А., които са част от посочената сума са отишли за работни заплати по предназначение. В този смисъл счита за доказано от събраните доказателства, че възстановяването на заема от 720 000лв. е станало със средства, изтеглени на основание работна заплата и осчетоводени в сметка „Персонал“. Според прокурора за доказано следва да се приеме също, че заемът от 570 000лв. никога не е бил получаван като средства на каса, поради недостатъчна наличност, както и че последния заем от „И.М.К.К.“ ЕООД на стойност 260 000лв. в ГФО на дружеството няма никакви счетоводни данни и документи. Приема за доказано, че осчетоводяването на възстановяването на заемите е извършено от две лица- подсъдимите М. и И., което безусловно ги прави отговорни за осчетоводяване на фиктивни и недостатъчно идентифицирани сделки, с цел след предварителен сговор да бъдат присвоени заедно с управителя на дружеството- подс. Б..

Прокурорът сочи, че в разрез с всички добри практики отпускането и връщането на заемите, въпреки огромната сума на над милион и половина лева се е случвало в брой, а не по банков път. Именно това според представителят на СГП е с цел извършване на манипулации в касовата наличност и фиктивно движение на средства за да бъдат присвоени. Излага, че обясненията на подсъдимата М., че дружеството не е имало задължения към държавата са неверни и необосновани. Това е така, защото удостоверение издадено от НАП през месец юли 2010г. е въз основа на месечни декларации, а очевидно такива декларации са издавани с невярно съдържание и подадени от данъчно задълженото лице „Б.“ ЕООД, подписани от отговорните в дружеството лица – подсъдимите И., М. и Б., а НАП не прави нарочни проверки и ревизии преди да издаде такова удостоверение. Прокурорът твърди, че тезата на подс. Б., че е спасявал дружеството от евентуални запори от фиска за задължения на „Б. тежко машиностроене – Радомир“ е откровено невярна и целяща да създаде алиби. В тази връзка сочи, че публичните задължения на „Б. тежко машиностроене – Радомир“ПАД са разсрочени с погасителен план, който е влязъл от датата на последното решение на МС и в този смисъл през целия инкриминиран период, ако става дума за данъци на „Б.“ ЕООД, не са били заплашени от запори по сметки от фиска, т.е. това обстоятелство лишава от мотив твърдението в обясненията на Б., че той е пазил пари да не бъдат взети изискуеми парични задължения към държавата. Излага, че подс. М., доколкото е изготвяла финансови отчети на „Б. тежко машиностроене- Радомир“ПАД е била наясно с погасителния план, конкретно, че през инкриминирания период „Б.“ ЕООД не дължи изискуеми и ликвидни публични задължения към държавата. Посочва още, че подсъдимите М. и И. не са осчетоводили предоставените заеми в сметка за предоставени дългосрочни заеми, а в сметка 498/1, където счетоводителите крият неудобните за тях неща и поради това съдружниците на „Б. и Ко“ ООД, които са били едноличен собственик на капитала на „Б.“ ЕООД не са имали обективната възможност да видят и да се информират от ГФО, подписан от подсъдимите, нито от Одитния доклад на експерт счетоводителя да придобият информация за това обстоятелство. Излага, че подс. Б. е донесъл в офиса 580 000лв., представляващи плащане на продаден преди това имот, но в касовата книга на 23.12.2008г. няма следи от приход на споменатите от подсъдимия И. 580 000лв., като не е налице обяснение, че заемът е осчетоводен на 23.12.2008г., а постъплението, ако изобщо има такова е на 29.01.2008 с РКО. В случая според прокурора, ако заемът е бил погасен, то баланса в края на 2008г. щеше да бъде по голям с 580 000лв., което не е така. Още повече, че в случая е бил налице касов дефицит и е било невъзможно изплащането на този заем. Излага, че независимо, че ГФО са заверени от одитор, то са положени достатъчно усилия да бъде заблуден одитора.

Представителят на СГП намира, че в настоящия случай са налице обстоятелства, явяващи се квалифициращи по отношение на деянията, извършени от тримата подсъдими, тъй като за да улесни осъществяването на престъплението по чл. 203 от НК, подсъдимият в предварителен сговор с подсъдимите М. и И., са извършили други престъпления, за които по закон не се предвижда по тежко наказание, а именно, съзнателно сключили три неизгодни сделки по смисъла на чл. 220, ал.1 от НК, в резултат на което са произлезли значителни вреди за „Б.“ ЕООД. Причинените вреди покриват критерия за особено големи размери, а настъпилите вредни последици не само са юридическото лице, а и за всички физически лица, служители на фирмата, които са били лишени от полагащите им се ежемесечни трудови възнаграждения за по-дълъг или по-къс период, които за много от трудещите са единствено средство за препитание, именно покриват признака за особено тежък случай.  Пледира, че за отегчаващо обстоятелство следва да се приеме престъпната упоритост на подсъдимите. Намира, че на подс. Б. наложеното наказание следва да бъде в размер около средния, т.е. между **и 15 години, при строг първоначален режим, както и конфискация на цялото му имущество и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, за максималния срок, предвиден в НК. По отношение на подс. П.М. прокурорът счита, че наложеното наказание следва да бъде около предвидения най-нисък размер, а именно между 10 и 12 години лишаване от свобода, при строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието, като да бъде постановена и конфискация на ½ от имуществото й, както и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и 7 от НК за максималния срок, предвиден в НК. На подсъдимия А.И. представителят на държавното обвинение счита, че следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер около предвидения най-нисък предел в санкционната част на правната норма, т.е. между 10 и 12, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като да бъде постановена конфискация на ½ от имуществото му и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, ьза максималния срок, предвиден в НК. 

Защитата на подс. М. – адв. С. посочва, че в пледоарията си прокурорът е въвел нови факти и твърдения, които с обвинителния акт не са направени. В тази връзка излага, че за пръв път в пледоарията си прокурорът е посочил, че подс. Б. е взел заем от 720 000лв. и дал тези пари на „И.М.– К.К.“ ЕООД, а парите за заплати са отишли за покриване на тази сума. Посочва още, че се получава объркване за начина, по който се твърди от Прокуратурата, че са взети 4 или 3 заема, защото изрично представителят на СГП е уточнил, че не поддържа обвинението за заема от 300 000лв. Набляга на твърденията на прокурора за наличие на фиктивен заем от 580 000лв., поради липса на наличност в дружеството, при което се твърди, че този заем не е вземан. При това положение според защитата, ако този заем не е вземан, не е необходимо и да бъде възстановен.

Защитата посочва, че за всички получени и върнати суми са издадени разписки, а парите са предавани от подс. М. или И. при взимането и съответно на тях или на св. К.И. при връщането. Счетоводните документи са осчетоводявани в счетоводната програма и са отразени в касовата книга на дружеството в хронологичните регистри по съответните сметки. Излага, че подс. Б. е връщал парите на части, като една част са внасяни още същия ден по банкова сметка ***, а други части са използвани за плащане на доставчици. Твърди, че и четирите заема са реално получени от подс. Б. и „И.М.- К.К.“ ЕООД, а впоследствие реално върнати. Посочва още, че обвинението е за присвоена сума, която представлява сбор от сумите по четирите търговски заема, но за да има присвояване, то тази сума трябва да липсва в дружеството. В случая, според защитата, не е налице присвояване, защото всички суми са върнати, което се вижда от писмените доказателства – счетоводни документи и разписки, от гласни доказателства- свидетелски показания и обяснения на подсъдимите, както и от изпълнените по делото експертизи ССчЕ и графологична. В тази връзка намира, че относими към делото са и влезлите в сила Решения на СГС по т.д. № 8198/2012, IV отделение, 14 състав,  на САС по въззивно т.д. № 53/2015, 9 състав. Оспорва приетото от обвинението, че сключените сделки са неизгодни, тъй като парите са върнати на „Б.“ ЕООД. Според защитата посоченото в обстоятелствената част на обвинителния акт, че подс. Б. не е предал ключа за касата, обективно не би могло да бъде изпълнено, тъй като самият той не е разполагал с ключ, като в подкрепа на това становище посочва обясненията на подсъдимите М., И. и Б.. Заявява, че подс. Б. не е предал счетоводната документация, защото документацията си е била в дружеството.Твърди, че св. К. и св. А.Ц. не са извършили проверка на касовата наличност, тъй като не са имали ключ за касата, а и никой не им е дал такъв за извършване на тази проверка.  Излага, че липсва заповед за извършване на проверката, поради което не може да бъде установено кой е възложил проверката, не е поканено материално отговорно лице да присъства при отварянето на касата. Претендира, че протоколът за проверката от 23 август 2010г. не е съставен този ден, нито се е установило кой го е съставил, кой го е написал, като св. Ц. и св. Джуркова отричат някоя от тях да е написала документа. Обсъжда показанията на св. Джуркова и Ц. като достига до извод,че нито е влизано в счетоводната програма, нито са взети някакви данни от тази програма за наличността на касата. Излага, че св. И., който е бил на работа на 23 август 2010г. отрича да е извършвана проверка на касата и че не е предоставял никакви данни от счетоводството за касовата наличност на дружеството. Защитата набляга на показанията на св. М.П., според която всеки компютър има парола и ограничен достъп до други лица, като св. Ц. и св. Д. към август 2010г. не работят в дружеството и не са имали нито достъп, нито информация от счетоводството на „Б.“ ЕООД, затова няма как проверяващите да са знаели какво има в касата, за да могат да направят извод какво липсва. Отделно от горното защитата сочи, че св. К. не е уведомил никого за установената липса от 320 000лв. и не е потърсил обяснение от никой от счетоводителите, нито от подс. Б. като управител, а самият протокол не е осчетоводен през месец август. В случая защитата счита, че проверка не е била извършена на 23.08.2010г., същият е освободен от длъжност на 20.08.2010г. и ако има липси след тази дата, то в случая би бил отговорен следващия управител.

Според адв. С. в деня на освобождаване на подс. Б. в касовата книга в сметка „501“ в края на деня е посочена касова наличност от 322 262,29лв. / л.424 от том 28 от ДП/. Ако касата е била отворена на 23.08.2010г., е трябвало да бъде намерена тази сума, а всъщност е установена друга сума -321120,58лв. Посочва, че по делото /том 16 от ДП, лист 367/ се намира оборотна ведомост по сметка „501“ за периода 01.08.2010г. до 31.08.2010г. от която е видно, че касовата наличност, т.е. салдото към 31.08.2010г. е 321 120.58лв. като в случая към 23.08.2010г. не е било възможно да се знае каква е била сумата към 31.08.2010г., при положение, че има движение по касата. Според защитата последното е безспорно доказателство, че нито проверката, нито пък протокола от нея са били съставени на 23 август, а именно първия работен ден след напускане на подс. Б..

Излага, че неправилно е счетено от Прокуратурата, че в трите години след назначаване на подс. Б. като управител, съдружниците в „Б.“ ЕООД са установили рязко влошаване на финансовото и икономическо състояние на дружеството. Същото според адв. С. се опровергава от доказателствата – протоколите от общите събрания за приемане на отчетете на „Б.“ ЕООД, като е видно, че през 2007г. е имало дивидент от 250 000лв., 2008г. е имало дивидент от 140 000лв. , поради което подс. Б. е получил премия от 50 000лв. за добри финансови резултати.

Следващото твърдение на Прокуратурата, което защитата намира за опровергано е, че при вътрешната ревизия на „Б.“ ЕООД, завършила с протокол от 25.08.2011г. е открито за пръв път, че са давани заеми на подс. Б., който са били осчетоводени като върнати с неизрядни документи. Защитата твърди, че се е знаело много преди това, защото счетоводството е водено в група на завода и в дружествата „Б.“, са били една група, с един одитор, който е одобрявал начина на водене на счетоводството във всички дружества. Сочи се, че одиторът е докладвал след заверката на ГФО на собствениците и лично на св. К. за всички операции, включително и за заемите, отразени в ГФО. Излага се, че ГФО на „Б.“ ЕООД е част от консолидирания финансов отчет на дружеството майка „Б. и Ко“ ООД, който е заверен и проверен от одитора и подписван лично от св. К., а всички отчети на двете дружества за периода 2007-2009г. са приети от Общото събрание на съдружниците без забележки. Посочва, че сигналът на св. К. е подаден чак на 12 юли 2012г., като стои въпросът защо при установена липса на касата в размер от 320 000лв. и установени проблеми със счетоводните документи е подаден толкова късно като това води до съмнение в истинността на твърденията в сигнала.  Обръща внимание, че в обвинителния акт липсват твърдения за кога, къде и как са постигнали съгласие при предварителен сговор да извършват присвояване на чужди парични суми и в този смисъл обвинението е неясно. Излага се, че прокуратурата е подходила абсурдно, тъй като при еднакви доказателства относно ПКО и РКО стига до противоположни изводи за фактите, тъй като без надлежни документи прави извод, че пари са дадени като кредит и без надлежни документи прави обратния извод, че са върнати. В този смисъл се твърди, че въз основа на тези документи може да се направи извод, че пари не са излизали от дружеството. Посочва, че необосновано е твърдението на Прокуратурата, че ПКО са нищожни, защото съгласно експертизата представянето на тези квитанции, разписки означава, че всичко е платено. Според защитата всички заплати, които в обвинителния акт се сочи да не са изплатени са изплатени, като доказателство за това са свидетелските показания и удостоверенията за дължими суми. Оспорва длъжностното качество на подс. М., тъй като през инкриминирания период от време, когато е предварителния сговор, същата няма длъжностно качество, а била в отпуск по майчинство, при което не е отпускала и осчетоводявала кредити. По повод кредит от 05.11.2007г. се твърди, че същата не е имала длъжностно качество към момента, защото е била в отпуск по майчинство и не е извършила изпълнителното деяние. По отношение на кредит от 30.10.2008г. се заявява, че подс. М. е осчетоводила реална сделка с РКО и по тази причина следва да бъде оправдана. По договора за кредит от 23.12.2008г. РКО е изготвен и подписан от подс. М., но номерът на ордера и сумата на осчетоводяването са изписани от св. И., поради което според адв. С. е реално даден заем и подс. М. следва да бъде оправдана. Относно последния договор за заем от 19.10.2009г. защитата излага, че не е посочен РКО, с който е осчетоводен този кредит, при което не може да се приеме, че има обвинения във връзка с него, а пък ПКО за връщане е съставен от И.. В заключение сочи, че присвояване няма, защото взетите заеми са върнати, неизгодни сделки няма, защото заемите са уговорени с лихви и са върнати изцяло. По изложените съображения моли за оправдаване на тримата подсъдими.

Защитата на подс. И. -  адв. А. моли съда да оправдае подсъдимите по предявените обвинения. Заявява, че извършените в досъдебното производство експертизи не подкрепят обвинението. Посочва, че по искане на адвокат на св. К. са назначени нови експертизи, които са извършени от посочени в искането вещи лица, поради което заключват, че по време на управлението на подс. Б. има множество нарушения. Претендира множество допуснати нарушения по обвинителния акт, които ограничават защитата. Посочва, че св. К. твърди, че е отворил касата, но в действителност същият не е имал ключ, а на самото отваряне не са присъствали лицата, които е необходимо да присъстват. Посочва още, че в случая не е приложим чл. 38 от ЗЗД, както твърди Прокуратурата, а поради това, че отношенията са търговски приложение намира ТЗ, където подобно ограничение липсва. В този смисъл счита, че след като действията на управителя са законосъобразни, то счетоводителите няма какво да прикриват. Твърди, че всички заеми са върнати и не е налице вреда, като последното се установява от многобройните приети по делото ССчЕ, както и от обясненията на подсъдимите. Излага, че липсата на реквизити в счетоводните документи, издавани от счетоводителите И. и М. се отнасят както за документите, с които са давани пари, така и за тези, с които са върнати.Посочва още, че съучастие по смисъла на чл. 20 от НК между подсъдимите не съществува, а и не са изложени факти за това. Съществено според защитата е, че всички разпитани свидетели са си получили възнагражденията изцяло за 2007г. и 2008г., своевременно или със малко закъснение, като не претендират вземания към „Б.“ ЕООД. Моли съда за оправдаване на подсъдимите лица.

Защитата на подс. Б. - адв. Н. моли тримата подсъдими да бъдат признати за невиновни. Заявява, че от извършените и приети по делото ССчЕ се установява по безспорен начин, че въпреки оспорваните от представителя на СГП, РКО и ПКО, при които липсват реквизити, сумите са връщани и отразени в счетоводния баланс. Заявява, че обвинението и пледоарията на прокурора са изключително объркани и не става ясно каква парична сума се твърди да е била присвоена. Посочва, че в обвинителния акт липсват данни някъде, къде, кога, как и какво са се разбрали подсъдимите лица за извършване на процесното престъпление. Излага, че житейски логично е след като е била установена липса съответните длъжностни лица да са били извикани, да се установи пред тях това нещо, от друга да се извика полиция, като странно и необичайно е едва две години след приключване на отношенията между подс. Б. и К. да се пуска жалба с всички искания и факти. Твърди, че няма нито един факт, описан в обвинителния акт, който да е установен. Въз основа на всичко изложено пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради липса на извършено престъпление.

В правото си на лична защита подс. Б. се присъединява към казаното от защитниците. Моли за оправдателна присъда.

В правото си на лична защита подс. М. поддържа казаното от защитниците и моли съдът да ги признае за невиновни.

В правото си на лична защита подс. И. поддържа казаното от защитниците. Моли да бъде оправдан.

Подс. Б. в правото си на последна дума заявява, че желае да бъде оправдан.

Подс. М. в правото си на последна дума моли да бъде оправдана.

Подс. И. в правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК, взе предвид доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият С.Н.Б. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимата П.Т.М. е родена на ***г***, живуща ***, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.

Подсъдимият А.А.И. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Търговско дружество „Б. и КО“ ООД е регистрирано с Решение № 1 от 06.12.1991г.  по фирмено дело № 18338/1991г., по описа на Софийски градски съд- Фирмено отделение, като съдружници в дружеството са свидетелите М.К., Е.Е. и Е.Р.. Дружеството се управлява и представлява от свидетеля М.К..

Търговско дружество „Б.“ ЕООД е учредено по Учредителен акт от 17.06.1999г. и е регистрирано с Решение № 1 от 17.06.1999г., по фирмено дело I 7891/1999год. по описа на Софийски градски съд- ФО, със седалище и адрес на управление ***, като подс. С.Б. е едноличен собственик на капитала и дружеството се управлява и представлява от него.

С решение от 03.07.2007г. едноличния собственик на капитала на „Б.“ ЕООД е приел да прехвърли чрез покупко-продажба всичките си собствени 50 дружествени дяла на „Б. и КО“ ООД.

На 04.07.2007г. съдружниците на „Б. и КО“ ООД на общо събрание вземат решение за закупуване на всички притежавани от подс. Б. дружествени дялове в търговското дружество „Б.“ ЕООД.

С договор за прехвърляне на дялове са прехвърлени 50  дружествени дяла от С.Н.Б. на „Б. и КО“ ООД. С решение №7 от 17.07.2007г. на Софийски градски съд по фирмено дело № 7891/1999г. е вписано в регистъра за търговски дружества прехвърляне на 50 дружествени дяла от С.Н.Б. на „Б. и КО“ ООД.

След анализ на качествата на подс. Б. съдружниците в „Б. и КО“ ООД решават като управител на дружеството „Б.“ ЕООД да остане подс. Б.. За целта на 12.07.2007г. той подписва Договор за управление с едноличния собственик, представляван от св. М.К.. В договора са посочени задълженията на управителя на „Б.“ ЕООД, а именно да организира и ръководи дейността на дружеството, да създаде организация по управление на финансите и организиране на счетоводната отчетност на дружеството /т.1.1, т.2.1. и т.2.5. от Договора за управление /Том 5, л. 13-19/ .

С трудов договор от 01.03.2004г. подс. П.М. е назначена на трудов договор на длъжността „главен счетоводител“ в „Б.“ ЕООД, която заема до прекратяване на трудовия й договор със Заповед № 87/01.10.2010г., считано от 02.10.2010г.

Подсъдимият А.И. е назначен на 01.05.2004г. на длъжността „счетоводител“ в „Б.“ ЕООД, впоследствие на 13.11.2006г. е преназначен на длъжността „главен счетоводител по заместване“ – заместник на подс. М., а след завръщането й е преназначен на длъжността – заместник главен счетоводител. Подсъдимият заемал тази длъжност до прекратяване на трудовия му договор 31.03.2011г.

Търговско дружество „И.М.- К.К.“ ЕООД е регистрирано на 31.07.2006г. с Решение по фирмено дело № 9087/2006г. по описа на Софийски градски съд- ФО. Едноличен собственик на капитала от датата на съдебната му регистрация е подс. Б.. Впоследствие дружествените дялове на „И.М.- К.К.“ ЕООД са прехвърлени на подс. А.И. с Договор за продажба на дружествени дялове от 16.02.2009г., сключен между подс. Ст. Б. и подс. А.И..

Подсъдимият С.Б., в качеството си на физическо лице, решил да вземе заеми от дружество „Б.“ ЕООД, като част от средствата му били необходими за обезпечаване изпълнение на договори и задължения на дружеството „Б.“ ЕООД, а друга част за финансиране на дружеството „И.М.- К.К.“, като своите намерения подс. Б. довел до знанието на съдружниците в „Б. и КО“ ООД на общите събрания, които се провеждали ежеседмично.

На 05.11.2007 г. подс. С.Б. в качеството си на управител на дружество „Б.“ ЕООД сключил Договор за кредит със себе си като физическо лице - С.Н.Б.. С този договор „Б.“ ЕООД като кредитодател предоставя на кредитополучателя сума в размер на 720 000лв. /седемстотин и двадесет хиляди лева/ за срок две години с договорена лихва 4% годишно. Обезпечения по кредита не са уговорени, приложена е Разписка от 05.11.2007г., подписана от С.Н.Б. в качеството на управител на фирма „Б.“ ЕООД и С.Н.Б. като физическо лице, с което се декларира, че кредитополучателят е получил в брой сумата от 720 000лв. Издаден е РКО № *** с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 583 091,90 лева с основание „договор за кредит“, предадени на С.Б., като липсват подписи за касиер/съставител, гл. счетоводител, ръководител, броил сумата, получил сумата, описано е осчетоводяване по дебит сметка 498. Издаден е РКО №42А от 05.11.2007г. за сумата от 70 000 евро.  

На 23.12.2008 г., подс. С.Б. в качеството на управител на фирма „Б.“ ЕООД сключил Договор за кредит със себе си - физическото лице С.Н.Б. като кредитополучател. С този договор „Б.“ ЕООД като кредитодател предоставя на кредитополучателя сума в размер на 580 000лв. за срок от две години с договорена лихва 4% годишно. Обезпечения по кредита не са уговорени, приложена е Разписка от 23.12.2008г., подписана от С.Н.Б. в качеството на управител на фирма „Б.“ ЕООД и С.Н.Б. като физическо лице, с което се декларира, че кредитодателят е предал в брой сумата от 580 000лв. по договора за кредит от 23.12.2008г., получена от кредитополучателя. Издаден е РКО № 1456 от 23.12.2008г. с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 580 000лв. с основание „получен заем“, предадени на С.Б. без подпис за касиер/съставител, с подпис на главен счетоводител, без подписи на ръководител, броил сумата, получил сумата, описано е осчетоводяване по дебит сметка 498, кредит сметка 501.

На 30.10.2008 г. подс. С.Б., сключил договор за търговски заем между „Б.“ ЕООД- гр. София, представлявано от С.Н.Б., от една страна и от друга страна „И.М.- К.К.“ ЕООД, представлявано от С.Н.Б., като кредитополучател, по силата на който „Б.“ ЕООД – гр. София, предоставя на „И.М.- К.К.“ ЕООД сумата от 300 000лв. Издаден е РКО №1230А от 30.10.2008г., с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 300 000лв. с основание „заем“, предадени на „И.М.- К.К.“ ЕООД без подпис за касиер/съставител, с подпис за главен счетоводител, без подписи за ръководител, броил сумата, получил сумата, описано е осчетоводяване по дебит сметка 498, кредит сметка 501.

На 19.10.2009 г. подс. С.Н.Б. в качеството си на управител на дружество „Б.“ ЕООД сключил Договор за търговски заем с дружество „И.М.– К.К.“ ЕООД /заемател, с управител А.И./. С този договор „Б.“ ЕООД като заемодател предоставя на заемателя търговски заем в размер на 260 000лв. за срок до две години с договорена лихва от 4,20 процента годишно. Издаден е РКО №924 от 19.10.2009г. с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 260 000лв., с основание „по договор за заем“, предадени на „И.М.- К.К.“ , без подписи за касиер, гл. счетоводител, ръководител, броил сумата, получил сумата, описано е осчетоводяване по дебит сметка 498, кредит сметка 501, статия №502.

На 14.04.2008г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 500 000лв. /петстотин хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО №77 с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 500 000лв. с описание „върнат заем частично“.

На 28.01.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 100 400лв. /сто хиляди и четиристотин лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО №18 с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 100 400лв. с основание „върнат заем“.

 На 29.01.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 145 000лв. /сто четиридесет и пет хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО №20 с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 145 000лв. с основание „върнат заем“.

На 30.01.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 25 000лв. /двадесет и пет хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО №21А с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 25 000лв. с основание „възстановена сума“

На 16.02.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 60 000лв. /шестдесет хиляди/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО №28 с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 60 000лв. с основание „върнат заем“.

На 23.02.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 56 000лв. /петдесет и шест хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО № 31А с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 56 000лв. с основание „върнат заем“.

На 25.02.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 35 000лв. /тридесет и пет хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО №36 с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 35 000лв. с основание „върнат заем“.

На 09.03.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО № 40 с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 10 000лв. с основание „върнат заем“.

На 17.03.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 46 940лв. /четиридесет и шест хиляди деветстотин и четиридесет лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО № 49 с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 46940лв. с основание „върнат заем“.

На 18.03.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 78 000лв. /седемдесет и осем хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО № 51 с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 78 000лв. с основание „възстановен заем“.

На 19.03.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 47 000лв. /четиридесет и седем хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО № 52 с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 47 000лв. с основание „възстановен заем“.

На 20.07.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 178 000 лв. /сто седемдесет и осем хиляди/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка. Съставен бил ПКО № 52 с издател „Б.“ ЕООД за сумата от 178 000лв. с основание „върнат заем“

На 06.10.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка.

На 20.10.2009г. подс. С.Б. в качеството си на кредитополучател внесъл в брой сумата от 8 660лв. /осем хиляди шестстотин и шестдесет лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД, за което била издадена разписка.

На 30.09.2009г. подс. А.И. в качеството си на управител на „И.М.–К.К.“ ЕООД внесъл в брой сумата от 300 000лв. /триста хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД по Договор за кредит от 30.10.2008г., за което била издадена разписка, както и съставен ПКО № 146/30.09.2009г с основание „върната сума“ от „И.М.- К.К.“.

На 05.01.2010г. подс. А.И. в качеството си на управител на „И.М.–К.К.“ ЕООД внесъл в брой сумата от 27000лв. /двадесет и седем хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД по Договор за кредит от 19.10.2009г., за което била издадена разписка.

На 06.01.2010г. подс. А.И. в качеството си на управител на „И.М.–К.К.“ ЕООД внесъл в брой сумата от **000лв. /тринадесет хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД по Договор за кредит от 19.10.2009г., за което била издадена разписка.

На 07.01.2010г. подс. А.И. в качеството си на управител на „И.М.–К.К.“ ЕООД внесъл в брой сумата от 26 900лв. /двадесет и шест хиляди и деветстотин лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД по Договор за кредит от 19.10.2009г., за което била издадена разписка.

На 08.01.2010г. подс. А.И. в качеството си на управител на „И.М.–К.К.“ ЕООД внесъл в брой сумата от 27 000лв. /двадесет и седем хиляди лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД по Договор за кредит от 19.10.2009г., за което била издадена разписка.

На 11.01.2010г. подс. А.И. в качеството си на управител на „И.М.–К.К.“ ЕООД внесъл в брой сумата от 25 200лв. /двадесет и пет хиляди и двеста лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД по Договор за кредит от 19.10.2009г., за което била издадена разписка.

На 23.02.2010г. подс. А.И. в качеството си на управител на „И.М.–К.К.“ ЕООД внесъл в брой сумата от 140 900лв. /сто и четиридесет хиляди и деветстотин лева/ при Кредитодателя „Б.“ЕООД по Договор за кредит от 19.10.2009г., за което била издадена разписка.

С нотариална покана, получена на 29.07.2010г. от С.Б., същият е поканен от „Б. и КО“ ООД в 7-дневен срок да представи на „Б. и КО“ ООД писмен отчет за цялата си дейност като управител на „Б.“ ЕООД, както и да свика извънредно общо събрание на „Б.“ ЕООД за обсъждане на дейността на дружеството и натрупаните загуби, ограничаване на възникващите щети и неговото управление. Посочено е, че в случай, че Б. не свика общо събрание, „Б. и КО“ ООД свиква Общо събрание на 23.08.2010г. на посоченото в поканата място.

На общо събрание на „Б. и КО“ ООД е взето решение на едноличния собственик на капитала на „Б.“ ЕООД за промяна на наименованието на „Б.“ ЕООД на „Нестандартно технологично оборудване“ ЕООД.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия С.Б. и подсъдимия А.И., свидетелите В.К. / включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на В.К. от ДП – л. 111-115 от Том 4/, Б.М. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на Б.М. от ДП –л.191-198 от Том 4/,  М.П., Б.Т. /включително приобщените показания на Б.Т. на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК – л. 1-5, том 7 от ДП/, Н.З., М.Д. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК показания от ДП – л.47-51 от Том 7/, Л.Т. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на Л.Т.- л. 62-66 от Том 7 от ДП/, С.П., Г.Х. /включително приобщените показания на Г.Х. от ДП по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК – л. 92-96 от том 7/, Г.А. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на Г.А. – л. 107-111 от Том 7 от ДП/, Т.Б. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания на Т.Б., л. 120-124, том 7 от ДП/, И.Г. /вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на И.Г. на л**5-139 от Том 7 от ДП/, М.К., Е.Р., Е.Е., А.М., С.Д., А.К. /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на А.К. от ДП – л. 127-131 от том 4/, К.А., /включително приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК показания К.А. –л. 159-163 от Том 4, Д.Й., К.И., А.Ц.,С.Д., Б.Ш., писмени доказателства: трудов договор № 18 от 01.03.2004г. /л.41 от том 2 от ДП/, длъжностна характеристика на длъжността „главен счетоводител“ /л.42 от том 2 от ДП/, Заповед № 87/01.10.2010г. /л.45 от том 2 от ДП/, Трудов договор №21 от 01.05.2004г. /л.46 от том 2 от ДП/, Заявление от А.И. от 31.03.2011г. /л.47 от Том 2 от ДП/, Писмо от А.И. /л.48 от Том 2 от ДП/, Заповед за прекратяване № 1/01.04.2011г. /л.48 от Том 2 от ДП/, разходни касови ордери /л.4,5 и 6 от Том 2а от ДП/, разходни касови ордери /л.36-52 от Том 2а от ДП/, Решение №7 от 17.07.2007г. за прехвърляне на 50 дружествени дяла, съгласно Договор за прехвърляне на дружествени дялове /л. 16 от Том 3 от ДП/, Решение № 1 от 31.07.2006г. на СГС, ФО, регистрация на ИМКК /л.17, Том 3 от ДП/, Устройствен акт на „Б.“ ЕООД /л.18, Том 3 от ДП/, Протокол от Общо събрание /л.24 от том 3 на ДП/, Решение на едноличен собственик на капитала на „Б.“ ЕООД /л. 26 от Том 3 от ДП/, Протокол от Общо събрание /л.24 от Том 3 от ДП/, Решение на едноличния собственик на капитала на „Б.“ ЕООД /л.24 от Том 3 от ДП/, Протокол от общо събрание на „Б. и КО“ ООД /л.27-31 от том 3 от ДП/, Договор за търговски заем от 19.10.2009г. /л.35 от Том 3 от ДП/, Договор за кредит от 05.11.2007г. /л.38 от Том 3 от ДП/, разписка от 05.11.2007г. /л.39 от Том 3 от ДП/, Договор за кредит от 23.12.2008г. /л.40 от Том 3 от ДП/, Разписка от 23.12.2008г. /л.41 от Том 3 от ДП/, Договор за управление /л.42 от Том 3 от ДП/, Договор за покупко-продажба на дружествени дялове /л.46-48 от Том 3 от ДП/, Протокол общо събрание от 20.05.2010г. на „Б. и КО“ ООД /л.75 от Том 3 от ДП/, Протокол от Общо събрание от 25.07.2011г. на „Б. и Ко“ ООД /л.79-80 от Том 3 от ДП/, Протокол от общо събрание на „Б. и КО“ ООД от 04.04.2008г. /л.83-84 от Том 3 от ДП/, Протокол от общо събрание на „Б. и КО“ ООД -15.04.2009г /л.88-90 от Том 3 от ДП/, Протокол за установяване на касова наличност от 23.08.2010г. /л.47 от Том 4 от ДП/, Протокол за извършена ревизия /л.95 от Том 4 от ДП/, Баланс кум 20.08.2010г. на „Б.“ ЕООД /л.103-110 от Том 4 от ДП/, Договор за възлагане на управление /л**-л.19 от Том 5 от ДП/, заверения копия на РКО от 2007г. и 2008г. за заплати и ведомости /л.12-161, Том 8 от ДП/, заверени копия на документи относно изплащане на дължими труд. възнаграждения между „Б.“ ЕООД и служители /том № 9 от ДП/, справки НАП /Том 11 и Том 12 от ДП/, Доклад относно извършена финансово –счетоводна проверка по поставени в Договор от 18.10.2013г. въпроси /л.15 от Том **от ДП/, Договор за покупко-продажба на дружествени дялове /л.6-10 от Том 18 от ДП/, Удостоверение от 20.04.2007г. /л.11 от Том 18 от ДП/, Декларация от С.Б. /л.24 от Том 18 от ДП/, Одиторски доклад /л.77 от Том 18 от ДП/, Доклад на независим одитор /л.50, том 21 и л.185 от том 21 от ДП/, Индивидуален годишен финансов отчет на независимите одитори /л.192 от Том 21 от ДП/, Заверени копия на фирмени документи от Агенция по вписванията – Търговски регистър /л.3 и л.162 от Том 17 от ДП/, Годишни финансови отчети на „Б.“ ЕООД за 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г., разписки /л.404-424 от съдебното дело/ и др. , способите за доказване – графическа експертиза /л.55-75 от Том 2А от ДП/, Съдебно-счетоводна експертиза /л.125-131 от Том 3 от ДП/, Съдебно-икономическа експертиза /л**4 -140 от Том 3 от ДП/, Съдебно-счетоводна експертиза /л. 141-159 от Том 3 от ДП/, Допълнителна Съдебно-икономическа експертиза /л.107 от Том 6 от ДП/, Тройна съдебно-счетоводна експертиза /л.3-56 от Том 15 от ДП/, четворна допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.377 -398 от съдебното дело/, четворна допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.556-579 от съдебното дело/, четворна допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.446 –л.456 от съдебното дело/.

На първо място, за да състави фактическите си изводи, съдът обсъди показанията на св. М.К., който изключително подробно и детайлно излага всички обстоятелства, станали му известни, включени в предмета на доказване в настоящото производство. Доколкото намират потвърждение в останалите доказателствени материали, СГС кредитира показанията на св. М.К. в частта, в която свидетелства за близките си отношения с подсъдимото лице и начинът, по който е решил, че следва да му бъде гласувано доверие, както и обстоятелствата свързани със създаването  на дружеството „Б.“ ЕООД, собствеността и управлението му. Без съмнение съответно на останалите доказателства е изложеното от свидетеля, че през 2007г. е взето решение за изкупуване на дяловете на дружеството, собственост на подс. Б., както и това за възлагането на управлението му. Същото се подкрепя от приложения по делото договор за управление и договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 13.07.2000г. Съдът се довери и на казаното от посоченото лице относно процедурата за вземане на решения в дружеството „Б. и Ко“ООД, както и че са свиквани редовно общи събрания при присъствието на всички съдружници. Несъмнено съответно на останалите доказателства е твърдението на св. К., че на едно от тези общи събрания е взето решение за освобождаване на подс. Б. като управител на „Б.“ ЕООД и възлагане управлението на дружеството на самия К.. Свидетелят излага още спомените си относно забавяния в изплащането на заплатите на служители в дружеството, което от своя страна се потвърждава от самите служители, които са разпитани като свидетели по делото и които сочат, че е имало налице забавяния в изплащането на заплатите и дори неизплащане на такива, за което впоследствие са сключили споразумение. Свидетелят последователно излага своите спомени от напускането на подсъдимите М. и И., споделя че подс. И. е изпълнявал професионално своите задължения, заявява, че същият е подготвил финансов отчет при напускането си.

Настоящият съдебен състав не възприе с доверие твърденията на св. К. относно извършената проверка на касовата наличност на дружеството на 23.08.2010г., след освобождаване на подс. Б. от длъжността „управител“. На първо място следва да се има предвид, че констатираната в протокола сума в размер на 321 120,53лева /л. 47 от том 4 от ДП/   е идентична с тази установена в касовата наличност към 31.08.2010г. /л. 367 от том 16 от ДП/. При положение, че в периода 23.08.2010г. – 31.08.2010г. има движение по касата, видно от приложеното на л. 37 до л.39 на том 5 на ДП, то не е възможно към 23.08.2010г., т.е. една седмица по –рано да е било известно какво ще бъде салдото към края на месеца. Отделно и независимо от горното в тази връзка следва да бъдат обсъдени  и показанията на св. К.И., който е категоричен, че на посочената в протокола дата /23.08.2010г./ е бил на работа и никой не е правил ревизия на касата, нито през следващите дни или през времето, когато главния счетоводител /подс. М./ е бил на работа. В своите показания св. К. твърди, че е извършил проверка на касата, но не може да си спомни откъде се е снабдил със ключ, като от гласните доказателствени източници се установява, че достъп до касата са имали само главния счетоводител и заместник- главния счетоводител, а същите категорично отричат да са предоставили ключ на св. К. за извършване на ревизията. Нужно е да се отбележи, че по делото липсва заповед за назначаване на инвентаризация и за определяне на комисия за извършването й, а при твърденията за извършване на тази ревизия се сочи, че не е присъствал счетоводител от дружеството, както и лицето, което съхранява ключа и носи отговорност за паричните средства, което отново поставя под съмнение показанията на св. К., че на посочената в протокола дата е била извършена проверка на касовата наличност. В случая не е налице причина този, който е дал ключа за отваряне на касата да не бъде поканен да присъства при установяване на касовата наличност. Несъмнено показанията на св. К., че е била извършена проверка на касата на посочената в протокола дата се опровергават и на още едно основание. В конкретния случай той твърди, че св. Ц. е взела данните за касовата наличност на 23.08.2010г. от счетоводството, но нито самата Ц., нито пък св. К. могат да посочат кой е дал тези конкретни данни. В този смисъл от показанията на свидетелката М.П. се установява, че всеки компютър има парола и не може да бъде използван от други лица, различни от тези, които имат достъп до него със собствената си парола. Така изложеното намира потвърждение в обясненията на М. и И., които заявяват, че външен за фирмата човек не би могъл да вземе данните от касовата книга, тъй като същата е в електронен вид / нещо, за което свидетелства П./, при което нито Ц., нито Д. към датата на съставяне на протокола не биха могли да получат достъп до информацията, нужна им за съставяне на този протокол, тъй като в нито един доказателствен източник не се съдържа информация за конкретно лице, което да им е предоставило достъп до счетоводната програма, където се съдържат тези данни.

На следващо място св. К. сочи, че не е знаел и не е бил наясно с изтеглените от подс. Б. парични суми. В тази насока следва да се вземе предвид, че всички кредити са били отразявани в годишните счетоводни отчети на дружеството „Б.“ ЕООД, а за периода 2007-2010г. дружеството има съставени одитни доклади със заверени от експерт-счетоводител годишни счетоводни отчети, ведно с приложенията, които са били приемани без изменения на Общото събрание на дружеството. В този смисъл св. К. е имал възможност и е следвало да бъде наясно с изтеглените от подс. Б. парични средства, след като същите му са били представени в годишните счетоводни отчети, които са приемани на общо събрание, на което той е присъствал.

Съдът цени показанията на свидетелите Е., М. и Р., които потвърждават, че до 2007г. собственик на капитала на дружеството „Б.“ ЕООД е бил подс. Б., след което е взето съвместно решение за изкупуване на капитала от „Б. и КО“ ООД, където същите са съдружници, като достоверни в тази им част. Свидетелите дават показания за това, че са били провеждани ежеседмични срещи, на които е обсъждана обичайната дейност, на които срещи са искани отчети от подс. Б. като управител на „Б.“ ЕООД. Същите посочват, че не са знаели и не са били наясно с отпуснатите заеми, което противоречи на информацията съдържаща се обясненията на подсъдимите, както и в изпълнените по делото експертизи, съгласно които в ГФО за периода 2007-2010г. са отразени заемите, а тези отчети са заверени от независим експерт-счетоводител, след което са приети на Общото събрание на съдружниците и то без забележки. Св. Р. потвърждава, че одитните доклади са представяни ежегодно, а годишните финансови отчети са прикрепени към одитните доклади, а същите са били представяни от М. Д., която е била одитор на „Б.“ ЕООД, а също и на останалите фирми, които са свързани с „Б. и КО“ ООД. Т.е. от така изложеното категорично се опровергават твърденията, както на св. К., така и на останалите свидетели, които са съдружници в дружеството „Б. и КО“ ООД, че не са знаели и не са били наясно с изтеглените парични суми, доколкото същите са били отразени в отчетите на дружеството, а тези отчети са били сведени до тяхно знание и то от независим експерт, а впоследствие са приети на общо събрание на дружеството собственик на капитала на „Б.“ ЕООД без забележки.  Последното се установява от протоколите за проведените общи събрания на „Б. и КО“ ООД /л.88-л.91 от Том 3 от ДП,  л.83-л.87 от Том 3 от ДП/, видно от които на проведените събрания са присъствали всички съдружници, а в протоколите е отразено, че същите са запознати със съдържанието на изготвените годишни счетоводни отчети, че са надлежно заверени и проверени от експерт-счетоводител, след което е взето решение да бъде приети без изменения.

Софийски градски съд кредитира с доверие показанията на свидетелката М.П., която е работила на длъжност „оперативен счетоводител“ в „Б.“ ЕООД. Същата дава информация за наличието на каса в офиса на дружеството, посочва, че достъпът до касата е бил с ключ, като ключ е имал само главния счетоводител или неговия заместник. Свидетелката заявява, че всички заплати са били изплащани в брой, а за тяхното предаване са съставяни документи, заявява, че е имало забавяне в изплащането на заплати, твърди, че никога не е имало случаи на изплащане на заплати, без да бъде изготвена ведомост за това. Въз основа показанията на обсъжданото лице се установява, че касовата книга на дружеството е била в електронен вид, че същата е осчетоводявана от счетоводна програма, а достъпът до нея е бил ограничен с персонална парола. Последното синхронизира с показанията на К.И., който сочи, че всеки има личен код на компютъра, с който влиза в счетоводната програма и в сметките. Така изложената информация се потвърждава и от подс. М., която е категорична, че достъп до счетоводната програма са имали само счетоводителите в дружеството. СГС кредитира заявеното от свидетелката, че приложените извлечения от ведомости на л.49 от 15 от ДП са съставени от нея, но същите са чернови на ведомости и не са тези, които са разписани от служителите, като съставляват вариант, който не е окончателен.

Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на св. Д., в частта, в която изнася твърдения за осъществена ревизия на  23.08.2010г., при която ревизия е отворена касата на дружеството и установена касовата наличност вътре в касата. На първо място версията на свидетелката е опровергана от останалия наличен доказателствен материал – например установената касова наличност в счетоводната програма към 31.08.2010г. /л. 367 от том 16 от ДП/,т.е. една седмица след изготвяне на протокола, която касова наличност напълно съвпада с отразената такава в изготвения протокол от извършената проверка на 23.08.2010г., а в конкретния случай за този период от една седмица има движение в касовата наличност и е абсолютно невъзможно да се предвиди наличността една седмица по-късно, което категорично сочи, че този документ не е съставен на датата, упомената в него. На следващо място свидетелката заявява, че няма представа и не може да назове име на служител, който да е предоставил достъп до данните в системата, без които тази ревизия не би могла да бъде извършена. Категорична е, че не е виждала документи със салдата, а такива е видяла едва на протокола, който е подписала, т.е. според самата нея е подписала документа без да може да направи справка дали отразеното в този документ отговаря на действителността. Свидетелката заявява, че М.К. е взел ключ отнякъде отвън за касата, но не може да посочи откъде и кой служител е предоставил такъв. Следва да се има предвид, че според показанията на разпитаните по делото свидетели ключ за касата е имал само главния счетоводител или заместникът му, но същите категорично отричат да са предоставили ключ на св. К., а единствения счетоводител, който е бил на работа отрича да му е искан ключ, както и на този ден да е извършвана ревизия. От друга страна свидетелката Д. в своите показания заявява, че не знае поради каква причина счетоводителите не са присъствали на проверката, посочва, че заповед за такава проверка не е изготвяна и не е назначавана комисия. Същата при разпита си пред съда не успява да назове кой и кога е изготвил документа от извършената проверка на касовата наличност, предполага единствено, че това е св. Ц., но е абсолютно сигурна, че протокола й е бил предоставен единствено за подпис. Следва в случая да се има предвид, че самата Ц. отрича да е съставила протокола, като посочва, че най-вероятно св. Д. го е изготвила, но няма ясен спомен за това. От така изложеното става ясно, че нито една от двете разпитани по делото свидетелки не потвърждават, че този документ е изготвен от тях.

След извършен внимателен и задълбочен анализ на показанията на свидетелката А.Ц., съдът счита че същите следва да бъдат частично кредитирани, като следва да се приеме само онази част от тях, в която свидетелката съобщава за времето, когато е започнала работа в „Б.“ ЕООД и за това, в което е напуснал подс. И., отказа на последния да подпише съставения от него отчет,  което обусловило необходимост от изготвяне на такъв от самата Ц., както и наличието на РКО и ПКО относно отпуснатите заеми. В тази си част показанията на свидетелката Ц. са логични и последователни, намиращи потвърждение в писмените материали, приобщени по делото. В останалата част, съдебният състав счита, че показанията на А.Ц. са напълно опровергани от останалите доказателства и това само по себе си е достатъчно да ги дискредитира, още повече, че същата продължава да работи в дружеството и да изпълнява длъжността „главен счетоводител“ в него, което евентуално може да повлияе на достоверността на казаното от нея пред съда.

На първо място версията на свидетелката за извършена ревизия на 23.08.2010г., както няколкократно посочи вече съдът, категорично се опровергава от изнесената касова наличност към тази дата в изготвения протокол. В него е посочено, че към датата на извършване на ревизията са налични по каса 321 120,53лева,   която сума е идентична с описаната в счетоводните документи към 31.08.2010г. От изложеното следва, че фактически е невъзможно седмица по-рано записаната парична сума да е била известна на осъществилите проверката лица при положение, че са извършвани множество касови операции през този период.

 На следващо място св. Ц. не успява да уточни конкретно лице, което е предоставило счетоводните данни, въз основа, на които е съставен протокола за извършена проверка и установена касовата наличност в системата. В случая безспорно се доказва от събраните гласни доказателствени източници, че достъпът до всеки един от компютрите и конкретно счетоводната система е бил ограничен с парола за достъп, а св. Ц. е била външно на дружеството лице и не е имала своя персонална парола. Св. К. в своите показания сочи, че св. Ц. сама е проверила в компютъра данните за касова наличност, но последната отрича тя лично да е извършила такава проверка, а твърди, че друго лице е предоставило тази информация. Нужно е да се отбележи още, че св. Д., за която също се твърди, че е присъствала по време на ревизията не може да посочи по какъв начин са се снабдили с данните от счетоводната система, като дори заявява, че същите е видяла едва, когато са били отразени в протокола, който е подписала. Отделно и независимо от горното се доказа, че подсъдимите М. и И. са били единствените, които са разполагали с ключ за касата, но те отричат да са предоставяли такъв на св. К., а третият счетоводител-  св. К.И. посочва, че на 23.08.2010г  е бил на работа като е абсолютно сигурен, че ревизия на касата не е била извършвана. Свидетелката посочва още, че в случая за да бъде извършена една ревизия следва да има материално отговорно лице, а видно от изготвения протокол и от свидетелските показания такова лице не е поканено да присъства.

Един от източниците при изграждане на фактологичните изводи на съда са показанията на свидетеля К.И.. Същите се кредитират от този съдебен състав, тъй като са хронологически и логически последователни, подробни, непротиворечиви и дадени от лице, което е незаинтересовано от изхода на делото.  СГС счита, че те кореспондират на обективната истина и отразяват реално възприетите и добросъвестно възпроизведени от свидетеля факти. В този смисъл въз основа казаното от посоченото лице се установяват обстоятелствата свързани с организацията на работа в счетоводството на дружеството, лицата, които са изпълнявали своите задължения там, процеса по изплащане на трудови възнаграждения на служителите. Същият описва местонахождението на касата на дружеството, конкретизира, че е желязна, че има два ключа, а тези ключове се държат от главния счетоводител и заместник главния счетоводител, като същевременно твърди, че на него ключ не му е предоставян. Наред с това И. свидетелства, че е имал задължение да изготвя приходни и разходни касови ордери, потвърждава, че съставеният от него ПКО №21А от 30.01.2009г. /находящ се на л. 11 от том 2а от ДП/ е изготвен след като е постъпила действително сума от 25 000лв., които е приел и преброил. Същият потвърждава, че е виждал разписки, с които подс. Б. връща пари сам на себе си в качеството си на управител на дружеството „Б.“ ЕООД, като описва, че са били изготвяни на формат А4, което е съответно на писмените доказателства, а именно приобщените в съдебна фаза на процеса разписки, с които е удостоверно връщането на паричните суми. Свидетелят споделя още, че на 02.09.2010г. св. К. ги е извикал в заседателната зала, като към този момент не е ставало въпрос за липса на някакви парични суми. И. ясно си спомня за датата, когато е напуснал подс. Б. и заявява, че към тази дата ревизия не е извършвана, тъй като е бил на работа, посочва, че касата не е отваряна, а св. К. не е имал парола за достъп до компютрите. Съдът се довери на казаното от него при предявяване на протокола за установяване на касова наличност /л.47 от Том 4 от ДП/, че ревизия не е извършвана на тази дата, нито от тази комисия, нито в периода, когато главния счетоводител /подс. М./ е бил на работа.

На следващо място съдът обсъди показанията на свидетелите В.К., Б.М., Б.Т., Н.З., М.Д., Л.Т., С.П., Г.Х., Г.А., Т.Б., И.Г., А.К., К.А., Д.Й. от които се установяват факти, свързани с начина на изплащане на работните заплати в „Б.“ ЕООД, описват, че същите са получавали на ръка в плик, след което се подписвали върху ведомости или разходни касови ордери. Всички свидетели дават идентична информация за наличие забавяне при изплащане на трудовите им възнаграждения по времето, когато подс. Б. е бил управител на дружеството. Всеки един от тях последователно споделя спомените си като се установява, че в периода 2007-2008г. всички трудовия възнаграждения на служителите са били изплатени, като едва към края на 2008г. е имало забавяния на работните зпалати, а неизплащане на такива е имало едва през 2009г. Св. М. посочва, че макар на някои ведомости подписа да не е положен от него, това не означава, че той не е получил възнаграждението си. Св. П. заявява, че не е получил своите възнаграждения от май месец 2009г. след това. Св. Г.А. е категоричен, че заплатите за 2007 и 2008г. са били получени от него изцяло, а неизплащания е имал след месец февруари 2009г. Свидетелката Б. си спомня, че забавяне на работните заплати е започнало към края на 2008г. началото на 2009г.  Свидетелят И.Г. сочи, че забавяне при изплащане на трудовото му възнаграждение е имало през 2009г., като до тогава е получил всичко. Въз основа показанията на някои от тези свидетели се установява още, че касата на дружеството се е намирала на ул. „*******в гр. София, че достъп до нея са имали само счетоводителите, които фактически са им изплащали работните заплати. Съдът се довери на показанията на тези свидетели, поради това че са логични, последователни, кореспондират както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

СГС намира, че в настоящия случай обясненията на подсъдимия Б., който внася информация относно относно интересуващите процеса събития не представляват единствено средство за защита, а следва да бъдат ценени като годно доказателствено средство, доколкото същите кореспондират с останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно трайно установената съдебна практика обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна природа- те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия, събран по делото доказателствен материал. В своите обяснения подсъдимият не отрича, че е изтеглил процесните парични средства, а настоящият съдебен състав се довери на споделеното от Б., че е информирал съдружниците за намеренията си да вземе заеми от дружеството, което е управлявал. В тази насока съдът взе предвид казаното от него, че събрания са се провеждали ежеседмично, на които са обсъждани важни въпроси, а последното се потвърждава от св. М.. В случая напълно вярно е заявеното от подс. Б., че всяка една операция е била отразявана в годишния финансов отчет, като той е поемал пълната отговорност  всичко, което се случва да бъде сведено до знанието на счетоводството и да бъде отразено. Довод за достоверност на така изложеното от подс. Б. е фактът, че годишните финансови отчети на дружеството са проверявани и заверявани от одитор, който през целият период е бил един и същ за всички дружества, същият е избран от св. К.. От извършените експертизи се установява, че одиторът е заверил ГФО, като в него подробно текстово е описано всяко число от отчета и баланса, включително и заемите, разчетите, наемите, заплатите имотите и прочие, а всички изготвени отчети са приети на общо събрание на дружеството „Б. и КО“ ООД без изменения, което е видно от писмените доказателства събрани по делото.

На следващо място съдът подходи с доверие към обясненията на подс. Б., в които заявява, че за периода 2008-2009г., когато са приемани ГФО на дружеството, собственикът си е гласувал дивидент, т.е. бил е доволен от финансовия резултат, който е постигнат. Видно от протокол от общото събрание на „Б. и КО“ ООД /л. 74 от Том 3 от ДП/ е дадена премия на управителя за 2008г. от 55 555,56лв., като печалба от дружеството не е разпределена за 2009г. и 2010г., но такава е разпределена за добри финансови резултати през 2007г. и 2008г.

Като достоверна този съд прие информацията, съдържаща се в обясненията на подс. Б., че към датата на освобождаването му, а и в един по-късен момент след това никой не е имал претенции към него за липси, а това е разбрал едва при завеждане на делото. Последното се потвърждава от обясненията на подс. А. и М., които също сочат, че към датата на освобождаването им никой не е претендирал материална отговорност от тях, както и от свидетелските показания – например тези на св. К.И., който сочи, че към периода, когато Б. е бил освободен като управител не са били налице и не е чул да има претенции за липсващи парични суми към него, или към другите подсъдими.

На следващо място подс. Б. подробно описва размера на изтеглените парични средства, причините, поради което е прибегнал до заемите. Информацията, която споделя се потвърждава от приложените по делото писмени доказателства – договори за заем и разходни касови ордери. Подсъдимият Б. е категоричен, че всички изтеглени от него суми са възстановени, което синхронизира с писмените доказателства – ПКО и разписки, както и с изпълнените по делото счетоводни експертизи, които установяват, че всички парични средства по изтеглените заеми са върнати и осчетоводени. Посочва, че заемите са отразени в ГФО, които са станали достояние на съдружниците, а сумите са изключително големи спрямо общия оборот, което означава, че те не биха приели същите без възражения, ако не са били наясно с тях.

Подсъдимата М. в хода на съдебното следствие се е ползвала от правото да даде обяснения по обвинението, като съдът отчита двояката функция на обясненията – като средство за защита, но също така и като годно доказателствено средство, именно и поради което ги кредитира изцяло, тъй като кореспондират с останалите материали в рамките на доказателствената съвкупност. В аспекта на изложеното съдът отчита, че обясненията на подсъдимата намират потвърждение в писмените доказателства, изпълнените експертизи, както и в някои от гласните доказателствени източници.

В този смисъл от изложеното от подс. М. се установява, че същата е изпълнявала длъжността „главен счетоводител“ в дружеството „Б.“ ЕООД. Подсъдимата дава информация за периода, в който е била в отпуск по майчинство, което кореспондира с писмените материали по делото, конкретно с приложената справка за отпуск, видно от която по време на отпускане на първия заем на подс. Б., подс. М. е била в отпуск за отглеждане на дете – от 01.01.2007г. -10.04.2007г. /л. 254 от съдебното дело/. Същата е категорична, че при завръщане на работа е видяла, че изтегленият заем вече е бил осчетоводен, заведен в хронологичните регистри на дружеството, което се потвърждава от писмените доказателства и изпълнените по делото съдебно-счетоводни експертизи. Същевременно подсъдимата дава подробна информация за процедурата по отпускане на заемите и документите, които се попълват в тази връзка. М. посочва, че първо се изготвя договор за кредит, след което се съставят разписки, които отразяват предаването и връщането на парите. Тези разписки, които са съставени за кредитодателя остават в дружеството, а след тяхното съставяне се изготвят ПКО и РКО, като за ПКО квитанциите към тях не се попълват и откъсват, т.е. стоят си към ПКО. От казаното от подс. М. се установява, че подс. Б. не се е подписвал на счетоводните документи, а подс. М. ги е подписвала в качеството си на главен счетоводител, като тези документи /ПКО/ се отразяват в касовата книга на дружеството. Категорична е, че при предаването на кредитите са съставяни разписки, а всички документи са осчетоводявани в регистрите на съответната сметка. Съдът кредитира твърденията на подсъдимата, че паричните суми са били предавани лично на нея, както и на подс. А., като част от сумите са били внасяни още същия ден в банка, друга част разходвани на момента – за заплати и плащания, свързани с дейността на дружеството.  От казаното от М. се установява, че ключовете за касата са два и достъп до тях имат само тя и заместник-главния счетоводител, като в дружеството не е имало длъжност касиер, а на практика тази длъжност се е изпълнявала от подс. М. и подс. А., които оперирали с паричните средства в касата на дружеството. Наред с това подс. М. дава сведения за това, че касовата книга се в водела на компютър и достъп до нея са имали само счетоводителите, като достъпът е бил осъществяван посредством парола. Така изложеното се потвърждава категорично от показанията на св. П., също и от писмените доказателствени материали. Съответно на останалите доказателства се явява споделеното от М., че счетоводната програма също е с парола за достъп, като никой извън счетоводството не би могъл да има достъп до движението на паричните средства.

Въз основа казаното от подс. М. става ясно, че на база отразяванията в касовата книга и в съответните регистри се изготвя ГФО, като през целия период одитор на дружеството е била М. Д., която е била и одитор на дружеството собственик на капитала „Б. и КО“ ООД. Пояснява, че тези отчети са заверени от одитора – М. Д. без забележки, което намира потвърждение в писмените доказателства по делото – изготвените ГФО, представени на общите събрания и приети без възражения.  Излага, че собствениците на „Б. и КО“ ООД са били запознати с взетите заеми, поради това, че същите не са били встрани от дейността на дружеството, а са се запознавали с финансовите му отчети, както и че е комуникирала със съдружниците и при необходимост е давала нужната финансова информация.  Същевременно съдът се довери на казаното от подсъдимата М., че дружеството е ползвало кредит от „ОББ“ АД и по силата на договора за кредит са били длъжни да представят междинни тримесечни отчети на банката, която е следяла дейността на дружеството, като тези тримесечни отчети, преди да бъдат дадени са били съгласувани със св. К.. Посочва още, че по Международните стандарти и по силата на Закона за счетоводството са изготвяли консолидирани отчети на всички предприятия в групата, което по същността си е обединение на всички отчети в един, който е бил изготвян и подписван от подсъдимата в качеството й на главен счетоводител, както и от св. К. като управител. Подсъдимата е категорична, че в този отчет са отразени отчетите на всички предприятия и като преди да се подпише, св. К. е дискутирал отчетите, като ако е имало нещо неясно, е разяснявано, а всички четири заема са били включени в отчетите. Съдът подходи с доверие, че макар и одобрение да не е давал лично на М. за заемите, то К. е бил наясно  и е знаел за тяхното съществуване, като не е правил коментари за несъгласие. Достоверно е и заявеното от подс. М., че св. К. е питал какво съдържат тези цифри и какви са тези задължения, при което всичко му е било разяснявано на момента, преди да положи своя подпис.

От обясненията на подс. М. се установява още, че в дружеството е имало за известен период от време забавяния в изплащането на заплатите на служителите, което кореспондира с показанията на разпитаните свидетели, които споделят информация в тази насока. Същата си спомня, че към момента, когато е изразила своето желание да напусне, не е ставало въпрос за проверка на каса, за отварянето й, съставяне на протокол и констатирани липси, като е категорична, че е напуснала с предизвествие, което пък синхронизира с приложената по делото заповед за прекратяване на трудовия й договор. От казаното от нея се установява, че към момента на напускането й – 02.10.2010г. не е имало каквито й да било претенции към нея относно установени липси в каса, не е дискутиран такъв въпрос, а към самото напускане не е имало предаване и приемане на материални ценности.  Като достоверно съдът прие твърдението на подсъдимата, че към 23.08.2010 г. не е извършвана проверка на касата, тъй като колегите й са споделили пред нея, че не са им искани счетоводни данни, нито пък тя лично е предоставяла ключ на св. К.. Последното намира потвърждение във свидетелските показания на К.И., който заявява, че към тази дата е бил на работа и ревизия не е извършвана, като не е предоставял счетоводни данни, както и в обясненията на подс. И., който сочи, че към този ден не е предоставял нито ключ за касата, нито информация от счетоводната програма. Наред с всичко изложено от обясненията на М. се доказва, че никой не я е уведомил, че има намерения да бъде извършвана ревизия, а самият протокол от тази ревизия е видяла към момента, когато е била извикана за разпит в районна прокуратура. Съдът се довери на казаното от нея, че такава ревизия не е извършвана, доколкото както вече посочи, салдото, което е отразено в протокола е идентично с това, което е отразено като касова наличност в счетоводните данни, но седмица по-късно. Същата дава сведения, че самият протокол е осчетоводен много по-късно от датата, когато се твърди да е изготвен, като последното намира потвърждение в писмената документация по делото и конкретно информацията за движение на касата от 2007-2010г., от където се вижда, че този протокол не осчетоводен към датата, на която се твърди, че е изготвен, а именно -  23.08.2010г.

Съдът дава вяра и на обясненията на подс. А.И., даващ доказателствена информация за интересуващите процеса събития, като ги кредитира като последователни, безпротиворечиви и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства. От обясненията му се установява, че за всички изтеглени заеми от подс. Б. са сключени договори, че тяхното движение е проследено от изтеглянето им до пълното им връщане, както и че винаги са били съставяни отчети, като тези отчети са били заверявани от одитор без изменения и забележки. Подсъдимият дава сведения относно това, че св. К. е бил запознат с изтеглените от подс. Б. заеми, тъй като във връзка с отпускането на заем от „ОББ“ АД е било налице задължение за изготвяне на тримесечни отчети, в които са включвани всички събития, които са се случили от началото на годината до момента.  Съдът се довери на изложеното от И., че на 23.08.2010г. никой не е искал ключ от него, че ревизия на касовата наличност не е извършвана на този ден, доколкото така изложената информация кореспондира с гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля К.И., обясненията на подсъдимите П.М. и С.Б., както и с писмените документи, събрани по делото, от които е видно, че сумата обозначена в протокола е била установена като наличност в един по-късен момент – 31.08.2010г. Като съответни на останалите доказателства съдът прецени обясненията на подсъдимия относно наличието на забавяне в изплащането на заплати към 2009г. В своите обяснения подс. А. подробно описва процеса, при който са отпускани заемите, разяснява, че към всеки заем е прилагана разписка, като същите са издавани при отпускане и връщане на заетите парични суми. Подсъдмият е категоричен, че са съставяни ПКО и РКО за всяка парична сума, а всички операции са били осчетоводявани във фирмата, която информация кореспондира напълно с изготвените по делото експертизи и писмените доказателства.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените в процеса писмени доказателства, каквито са – ПКО, РКО, договори за заем, разписки, извлечения от касова книга и др. При служебната им проверка, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват изцяло на останалите доказателства, като по този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се събития.

Съдът не кредитира единствено изготвения протокол за установяване на касова наличност /л.47 том 4 от ДП/. Това е така, защото настоящият съдебен състав намира, че същият е съставен след датата, на която е отразено, че е изготвен. За да достигне до този извод съдът взе предвид, че в този протокол е отразена установената касова наличност  по счетоводни данни към датата на изготвянето му в размер на 321120.53лв.  –сметка 501 „Каса в левове“. Видно от оборотна ведомост на сметка „501“ крайното салдо за месеца към 31.08.2010г. е в размер на точно същата сума. /л. 367 от том 16 от ДП/, а именно 321 120,53лв. От приложените по делото движения по касовите книги става ясно, че за периода 23.08.2010г. до 31.08.2010г. са извършвани многобройни касови операции, което означава, че към момента на извършване на проверката -23.08.2010г. установената касова наличсност по сметка 501 е следвало да бъде друга. Отделно и независимо от горното, от многобройните доказателствени източници се установява, че ключ за касата са имали само главния и заместник-главния счетоводител /подсъдимите И. и М./. Същите последователно отричат да са предоставили ключ за касата, а сам св. К. не назовава лице, от което да се е снабдил с ключ. Същевременно достъпът до счетоводната система е бил ограничен, като нито един от свидетелите К., Ц. и Д. не успя да си спомни по какъв начин са снели данните от системата за да извършват ревизията, а самата св.Д. заяви, че такива данни за пръв път е видяла едва, когато протоколът й е бил предоставен за подпис. Наред с това нито св. Ц., нито св. Д. заявиха, че са съставили протокола, а тъкмо напротив и двете изложиха твърдения, че същият не е изготвен от тях, а им е предоставен единствено за подпис. Свидетелят К.И., който на датата, когато се твърди, че е извършвана ревизията е бил на работа е абсолютно сигурен, че проверка на касата не е извършвана,  а св. Ц. не е посещавала офиса към него момент, като се е появила, когато е започнала работа в един по-късен момент. Отделно от всичко изложено тази ревизия не е назначена със заповед, както и не е присъствало материално-отговорно лице, какъвто е бил реда.

На следващо място съдът кредитира изготвените и налични по делото разходни касови ордери и приходни касови ордери. Съгласно заключението на изпълнените експертизи същите не съответстват на изискванията за тяхното съставяне и подписване от длъжностните лица /непопълнени реквизити, липса на подписи/, съгласно Закона за счетоводството. Въпреки това съдът взе предвид, че съгласно заключението на изпълнената по делото счетоводна експертиза /том 15 от ДП/, както и разясненията на вещите лица следва да бъде дадено предимство на съдържанието пред формата, при осчетоводяване на РКО и ПКО. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че от съдържателна гледна точка същите са осчетоводени по сметките и има движение, при което следва да бъдат приети, както ПКО, така и РКО, независимо, че страдат от недостатъци. При еднакъв подход според вещите лица следва да не са зачетат или зачетат, но не може едните да бъдат приети, а другите не.

Съдът кредитира приложените по съдебното дело /л. 404-424 от делото/ разписки. Въз основа на тях се установява размера на паричните средства, които са връщани по заемите, датата, когато се е случило това.

Съдът изгради фактическите си изводи върху приложените по делото трудов договор № 18 и заповед № 87/01.10.2010г. за прекратяване на трудов договор № 18/01.03.2004г, както и трудов договор № 21/01.05.2004г. и заповед за прекратяване на трудов договор №1/01.04.2011г. Видно от заповедта за прекратяване на трудовия договор подс. М. е прекратила трудовото си правоотношение с предизвестие.

Настоящият съдебен състав кредитира приложеното по делото /л.48 от том 2 от ДП/ заявление от подс. И. до св. К., видно от което подс. А. иска становище от св. К. за установена разлика от него между действителната касова наличност и такава по сметките каса в лева и каса валута. Установява се още, че подс. И. е посочил, че е в невъзможност да изготви годишен финансов отчет, поради констатирана разлика.

Съдът изгради своите изводи и върху приложените по делото договори за търговски заем /л.35–л.37 от том 3 от ДП/, Договор за кредит /л.38-л.39 от том 3 от ДП/, Договор за кредит /л.40 от том 3 от ДП/, както и изготвените разписки към тях. Въз основа на тях се установяват размера на получените от подс. Б. и „И.М.- К.К.“ ЕООД парични средства, датата, когато е станало това.

Съдът кредитира приложените по делото протоколи от общо събрание на „Б. и КО“ ООД /л.74-л.91 от том 3 от ДП/, видно от които на подс. Б. е определено допълнително възнаграждение за добри финансови резултати през 2008г. , както и че през 2008 е разпределен дивидент от 250 000лв., а през 2008г. -140 000лв. От същите е видно, че ГФО за 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. на „Б.“ ЕООД са приети на общо събрание на съдружниците от „Б. и КО“ ООД без изменения.

Изобилната счетоводна документация, включваща освен коментираните разходни и приходни касови ордери, установява, че при регистриране, оценка и обработка на счетоводната информация в процесното дружество не се спазвали стриктно изискванията на счетоводното законодателство.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства приложени по делото.

Като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи, изготвено от вещи лица с необходимите знания и опит в областта, този съд кредитира заключението на изпълнената в хода на досъдебното производство тройна съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на него се установява, че не е налице разлика в отпуснатите заемни суми и впоследствие възстановените такива, т.е. няма невъзстановена липсваща сума по наличните счетоводни регистри – КК и Дневник по сметка 498. От същото заключение става ясно, че не се установява заповед за извършената проверка по съставения протокол за установяване на касова наличност на „Б.“ ЕООД от 23.08.2010г., както и не се установява акт за начет по констатациите за липси на парични средства. В разрез със счетоводната практика проверката е извършена в отсъствие на касиера, лицето, което съхранява ключа и носи отговорност за съхраняването на наличните парични средства. Не се установява търсена материална отговорност от длъжностно лице, отговарящо за касата, относно парични липси по визирания Протокол. В съдебно заседание вещите лица изпълнили експертизата поясняват, че документите /ПКО и РКО/ по форма не отговарят на изискванията на закона за счетоводството, но същите следва да бъдат кредитирани, тъй като  отразяват движение на паричен поток, като са осчетоводени по счетоводните сметки и статии. Изрично констатират, че ако не бъдат кредитирани ПКО, то и РКО също не следва да се кредитират, защото при всички има идентични недостатъци.

Съдът кредитира заключението на изпълнената в хода на досъдебното производство графическа експертиза /л.55-77 от том 2а от ДП/ като компетентно изготвено от вещо лице с необходимите знания и опит в областта.

СГС кредитира заключението на изпълнената в хода на съдебното следствие четворна допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.377-398 от делото/ като компетентно изготвено, отговарящо изцяло на поставените в него задачи. Вещите лица са достигнали до извод, че четирите инкриминирани в обвинителния акт кредити са били отразени в годишните счетоводни отчети на „Б.“ ЕООД по сметка 498/1 „други дебитори“ на ГФО. Посочено е, че не са спазени надлежно счетоводните изисквания за сделки между свързани лица и не са били оповестени като сделки между свързани лица. От заключението става ясно още, че през периода 12.07.2007г. -14.09.2010г. „Б.“ ЕООД е получило и усвоило общо сумата от 150 789,56лв., погасена е сумата 22970,58лв., като част от взет кредит по Договор за банков кредит № 18 от 22.08.2011г. с „ОББ“ АД. Към 05.11.2007г. „Б.“ ЕООД е имало общо публични задължения и задължения към доставчици в размер на 1459488,00лв., при вземания в размер на 6768549,79лв. и ДДС за възстановяване 32741,52лв. Към 30.10.2008г. дружеството е имало общо публични задължения и задължения към доставчици в размер на 1168475,81лв. при вземания в размер на 7198377,31лв. и ДДС за внасяне /възстановяване 0лв. Към 23.12.2008г. дружеството е имало общи публични задължения и задължения към доставчици в размер на 1479868,09 лв. при вземания в размер на 7812793,43лв. и ДДС за внасяне/възстановяване 0лв. Към 19.10.2009г. дружеството е имало общо публични задължения и задължения към доставчици в размер на 1138006,33лв. с ДДС за внасяне 113751,52лв. при вземания в размер на 3888993,92лв. От експертизата става ясно още, че към датите, когато кредитите са изтеглени в касата е имало наличност, освен към 23.12.2008г., когато съгласно изводите на експертите в касата не е имало сума за да бъде изтеглен посочения заем. СГС не кредитира заключението единствено в тази му част, поради това, че сам подс. Б. не отрича, че е изтеглил процесните парични средства от касата на дружеството, при което е възможно да е имало разминаване между установената по документи касова наличност и действителната наличност в касата. От друга страна съгласно експертизата общо изтеглената сума е 1 006 965,60лв. /като изтегления заем е 580 000лв./, а разликата от 426 965,60лв. е за други плащания, а към 31.12.2008г. такава наличност е имало в касата.

На следващо място съдът кредитира заключението на четворна допълнителната съдебно-счетоводна експертиза /л.446 –л.456 от делото/. От него се установява, че общо внесена/възстановена сума по предоставените 21 броя копия на разписки, касаещи четирите инкриминирани договори за кредит в размер на 1 860 000 лв. /един милион осемстотин и шестдесет хиляди лева/ са погасени всичките суми по четирите кредита.

Като компетентно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи този съд кредитира заключението на изпълнената по делото четворна допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л.556-л.579 от делото/. Съгласно него представените 14 броя разписки спрямо издадените и осчетоводени по касова книга 14 броя ПКО за заемите на С.Б. са с непосочено основание по кой кредит се отнасят и в този аспект не могат да се индивидуализират за кой кредит се отнасят по отделни ПКО и разписки. Сумите посочени за върнати по Разписки и ПКО съответстват по дати и паричен размер по визираните счетоводни документи и като общ сбор на общо предоставена сума по двата кредита на Б.. Вещите лица заключват още, че погасените суми по четирите кредита, инкриминирани в обвинителния акт са били отразени в касовата книга и са осчетоводени по счетоводните сметки на „Б.“ ЕООД, като са описани и в дневника по сметка 498. Съгласно заключението общо внесена/възстановена сума по осчетоводени счетоводни сметки по касова книга, касаещи четирите инкриминирани договори за кредит е в размер на 1 860 000лв. / един милион и осемстотин и шестдесет хиляди лева/.

По отношение на изготвената повторна съдебно-икономическа експертиза /том 6 от ДП –л.4-л.91/ е нужно да се отбележи, че този съд не кредитира заключението й в частта, в която установява, че касата на дружеството е намалена в размер на 719 589,03лв., без да е извършено реално плащане на заплати в периода 2007г. -2010г. Горното се опровергава безсъмнено от разпитаните като свидетели служители в дружеството през процесния период. Всеки един от тях дава сведения относо това, че за 2007г. и 2008г. заплатите са били изплатени напълно, забавяния е имало едва към края на 2008г. Неизплатени заплати в дружеството на служителите е имало едва от февруари 2009г., докато в експертизата се съдържат данни, за неизплатени реално заплати за период, който започва от 2007г. В този смисъл съдът взе предвид и издадените удостоверения на служителите за неизплатени от дружеството „Б.“ ЕООД заплати, като всяко едно от тях е за период от 2009г. до 2011г., включително и по времето, когато св. К. е бил управител. С оглед изложеното става ясно, че заплати фактически са изплащани, поради което невярно е заключението в частта, в която установява, че не са изплатени реално на служителите заплати в горепосочения размер. Съдът, обаче, кредитира заключението на тази експертиза съгласно което са направени вноски за погасяване на кредитите по банкова сметка *** „Б.“ ЕООД суми равни по размер на посочените в ПКО като вноски за погасяване на кредитите, в общ размер от 524 840лв. От осчетоводените вноски за погасяване на кредитите не са направени вноски по банкова сметка ***. Посочено е още, че са издадени вносни бележки от съответната банка за погасяване на 260 000лв., като не е документирано внасяне на 300 000лв. от общ заем 560 000лв., предоставен на „И.М.- К.К.“ ЕООД.

 Съдът кредитира изпълнените съдебно-графически експертизи, приети по делото като компетентно изготвени от вещи лица с необходимите знания и опит в областта и в пълнота отговарящи на поставените задачи.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 201 НК, следва деецът – длъжностно лице, противозаконно да се разпореди – фактически или юридически, с повереното му или връчено в това му качество, чуждо имущество в свой или в чужд интерес.

Длъжностното присвояване, намира своята нормативна уредба в разпоредбата на чл. 201 НК, чието изпълнително деяние се изразява в присвояване на чужди пари, вещи или други ценности, връчени на длъжностното лице в това му качество или поверени му да ги пази или управлява. Субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 НК.

В конкретния случай категорично се доказа, че подс. Б., подс. М. и подс. И. са  притежавали длъжностно качество по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “Б“ НК. Недоказани, обаче, останаха твърденията на обвинението, че на посочените в обвинителния акт дати подс. Б. при предварителен сговор с подсъдимите М. и И. е присвоил посочените суми пари, в това число, за улесняването му да е извършил престъпление като съзнателно сключил четири неизгодни сделки по смисъла на чл. 220, ал.1 от НК.

В тази връзка следва да се има предвид, че длъжностното присвояване е резултатно престъпление, като същото се счита довършено с безвъзвратното засягане на възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея, в следствие на акта на имущественото разпореждане (фактическо или юридическо). Според практиката на върховната инстанция изпълнителното деяние при длъжностното присвояване се изразява във външнопроявена промяна на съотнасяне на дееца към връченото му или поверено имущество, спрямо което упражнява фактическа и юридическа власт и съответно владее или управлява от името и за сметка на определено юридическо лице, изразено в противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждите пари, вещи и материални ценности, в личен интерес, и в други форми на неправомерно действие по отклоняване на инкриминирания предмет от патримониума на представляваното дружество, като престъпният резултат се изразява в реално причинената вреда на чуждото имущество.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства не само, че не се установи отклонение на имущество от патримониума на дружеството, респ. обогатяване на дееца или трето лице, но напротив – установи се, че подс. Б. е възстановил всички парични суми, което е отразено в счетоводното движение по сметките и за целта са издадени приходни касови ордери и разписки, а част от сумите, които са били възстановени от подс. Б. са били внесени с вносни бележки по банкови сметки на дружеството.

 Безспорно обвинението гради своята теза, че така изготвените приходни касови ордери нямат необходимите реквизити, поради което представляват нищожни документи, които не отразяват действителни операции и в конкретния случай не са обосновани за да се приеме, че заемите наистина са погасени. В случая съдът взе предвид заключенията на изготвените съдебно-счетоводни експертизи, съгласно които издадените РКО и ПКО не съответстват на изискванията за тяхното съставяне и подписване от длъжностни лица. Вещите лица достигат до извод, че водената счетоводна отчетност е с много грешки, без направени корекции/анулиране и съставяне на нови първични счетоводни документи/ за точност и яснота на отразяване на стопанските операции, без дефинирани функции на определено отговорно лице за касиер да отчита РКО и ПКО. Независимо от това неизрядните ПКО и РКО са отчетени по счетоводните регистри за извършени операции. В случая експертите приемат, че доколкото съгласно чл. 12 от Закона за счетоводството формата на счетоводството се утвърждава от ръководителя на предприятието/ липсва такъв писмен документ/, а главният счетоводител определя и ръководи начина на водене на счетоводната отчетност, то с подиса си върху ПКО и РКО същото длъжностно лице ги е легитимирало. В случая следва да се има предвид, че както и РКО, така и ПКО не съдържат необходимите реквизити, като вещите лица са категорични, че ако едните не биха се кредитирали, т.е ако приеме, че ПКО не отразяват реално връщане на парични суми по заемите, то в същото положение са и РКО, поради, което не може да бъде прието, че заем е отпуснат. В съдебна фаза са представени разписки към изготвените ПКО, т.е. удостоверяват, че сумата е действително получена. Вещите лица в съдебно заседание посочват, че ако документите нямат необходимите реквизити, то наличието на разписка към тях води до документална обоснованост. В своите показания св. К.И. посочва, че е виждал разписките, описва същите, че са били на формат А4, което отговаря на действителните такива, приобщени в съдебната фаза на процеса. Изложеното сочи, че така изготвените документи, независимо че нямат необходимите реквизити се кредитират от този съд, поради това, че към тях има разписки, които сочат към документална обоснованост, а и защото тези документи са осчетоводени по счетоводни статии и според експертите следва да бъдат зачетени от съдържателна гледна точка, т.е. по РКО са получени средства, а по ПКО са възстановени средства. Съгласно заключението на изпълнената съдебно-икономическа експертиза /том 6 от ДП/ са направени вноски за погасяване на кредитите по банкова сметка *** „Б.“ ЕООД суми равни по размер на посочените в ПКО като вноски за погасяване на кредитите, в общ размер от 524 840лв. От осчетоводените вноски за погасяване на кредитите не са направени вноски по банкова сметка ***. Посочено е още, че са издадени вносни бележки от съответната банка за погасяване на 260 000лв., като не е документирано внасяне на 300 000лв. от общ заем 560 000лв., предоставен на „И.М.- К.К.“ ЕООД.

На следващо място е нужно да се упомене, че съгласно  назначените в хода производството съдебно-счетоводни  експертизи не се установиха липси, а тъкмо напротив – съгласно тях няма невъзстановена липсваща сума по наличните счетоводни регистри – касова книга и Дневник по сметка № 498. Основен принцип в наказателния процес е, че за да има престъпление, то трябва да е доказано по несъмнен начин, в случая – при изяснени обстоятелствата от къде произтичат вредите и има ли изобщо вреди и настъпили щети. Налице ще е извършено престъпление длъжностно присвояване само ако е установената липса на пари или други материални ценности. Ако не бъде категорично доказана липса на имущество, то подсъдимият следва да се оправдае, защото наказателна отговорност не може да се носи по предположение.

Вярно е в случая, че по делото е наличен протокол за извършване на проверка на касова наличност, находящ се на л. 47 от Том 4 от ДП, съгласно който протокол незабавно след освобождаване на подс. Б. като управител на дружеството е констатирана фактическа касова наличност в размер на 94,76лв. /деветдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, както и липса от 321 025,77лв., 25 725,06 евро /двадесет и пет хиляди седемстотин двадесет и пет евро и шест евроцента/ с левова равностойност от 50 333лв. /петдесет хиляди триста тридесет и три лева/, 945 щатски долара с левова равностойност от 1284,49лв. /хиляда двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/. В случая настоящият съдебен състав не кредитира този протокол, като намира, че същият е изготвен след датата, на която е отразено, че е съставен, по съображения, които бяха подробно изложени при доказателствения анализ.

На следващо място невярно се явява твърдението, обективирано в обвинителния акт, че при вътрешна резвизия на „Б.“ ЕООД, завършила с протокол от 25.08.2011г., че е открито за пръв път наличието на заеми отпускани на подс. Б. като физическо лице и дружеството „И.М.-К.К.“ ЕООД.  По делото безусловно се установи, че ГФО на „Б.“ ЕООД са били проверявани и заверявани от одитор, който одитор е бил общ за всички дружества. Във финансовите отчети са били отразявани заплати, имоти, разчети, включително и процесните заеми. Освен това за всяко тримесечие са изготвяни междинни финансови отчети, защото дружеството е ползвало кредит от „ОББ“ АД и е било задължено да представя такива отчети. Всичко това е било сведено до знанието на съдружниците, като е обсъждано със св. К. и е сведено до неговото знание. Сумите по изтеглените заеми са изключително големи спрямо общия оборот, така че неиминуемо биха направили впечатление, като тези отчети са били подписвани от св. К. и приети на общо събрание без забележки. От така изложеното, а и от обясненията на подсъдимите се установява, че св. К. е бил наясно със изтеглените парични суми, като не без значение е обстоятелството, че същият не е предявил никакви претенции при освобождаване от длъжност на подсъдимите лица, а сигналът е подаден чак през 2012г., т.е. близо две години след освобождаване от длъжност на подс. Б., както и подсъдимите М. и И..

На следващо място не отговаря на истината застъпеното в обвинението , че не са изплатени заплати на служителите в „Б.“ ЕООД, а всички суми са отишли за погасяване на заема от 720 000лв., изтеглен от подс. Б. на 05.11.2007г. Настоящият съдебен състав намира, че действително заключението на изпълнената повторна съдебно-икономическа експертиза посочва, че осчетоводени плащания от касата възнаграждения на служители, които не са документално обосновани са в размер на 719 589.03лв., които  са за периода 01.2007г. -08.2010г. В случая е нужно да се отбележи, че експертизата приема, че не са налице реални плащания на заплати през този период, тъй като документите не са документално обосновани /липсват необходими реквизити/. От доказателствата по делото се установява несъмнено, че в периода, когато се твърди, че е имало неизплащане на работни заплати 2007г. и 2008г. всички заплати са били изплатени, а неизплащане на работни заплати започнало едва през 2009г. В тази насока са свидетелските показания на всички разпитани  по делото служители, които по идентичен начин споделят, че всички заплати за периода 2007г.-2008г. са им  били изплатени напълно, а неизплащане на същите е започнало едва през 2009г. В подобна насока са и обясненията на подс. М. и подс. Б.. В подкрепа на изложеното са и удостоверенията за дължими суми предадени с Протокол за доброволно предаване на 05.11.2013г. от св. А.Ц. /том 15, лист 73 и следващите/, от които е видно, че всички  дължими суми обхващат период от месец февруари 2009г. до края на 2011г., период в който управител е бил и св. К..  От така изложеното става ясно, че по-голямата част от възнагражденията, които в изпълнената повторна съдебно-икономическа експертиза е описано, че не са получени от служителите, тъй като нямат необходимите разходно-оправдателни документи в действителност са изплатени на служителите. Видно е, че в дружеството се осчетоводяват документи, които нямат необходимите реквизити, като вещите лица в съдебно заседание изтъкват принципа за съдържанието пред формата като посочват, че зад тези документи се крият реални операции с парични средства. В този смисъл от доказателствата по делото се опровергава категорично изводът, застъпен в повторната съдебно-икономическа експертиза, че сумата в касата е намалена със 719 589,03лв. , без да е извършено реално плащане на заплати.

Отделно и независимо от посоченото дотук е нужно да се отбележи, че неизплащането на част от работните заплати на служителите на дружеството не следва да бъде вменено в присвояване от страна на подс. Б., след като няма категорични доказателства в тази насока.

Следва да се отбележи, че в обвинителния акт е посочено като място на извършване на престъплението – гр. София, ж.к.“*********, като същевременно от доказателствата несъмнено се установи, че физически касата на дружеството се е намирала в гр. София, на ул. „Б.“, където се е помещавал офиса на дружеството и физически всички парични средства са получени именно там, а не където е посочено в обвинението.

Всичко изложено дотук мотивира съда да приеме, че обвинението не бе доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Ето защо и подсъдимите Б., М. и И. бяха признати за невиновни, поради което и на основание чл. 304 НПК съдът ги оправда по повдигнатото обвинение.

 

                                                                               СЪДИЯ: