О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1952 15.10.2019 г.***
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение,
на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
закрито заседание в следния състав:
Председател:Таня
Русева-Маркова
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1549 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ
********* чрез процесуален представител Ана Димчева- юрисконсулт в
ОДМВР-Бургас, против Решение № 2105 от 03.09.2019г., постановено по гр.д.№ 5343/2019г.
по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Ж.С.С. сумата от 1166,70 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за извънреден
труд,получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от С. за периода от 28.08.2017г. до 03.07.2019г.
извънреден труд в дневен такъв, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от датата на депозиране на исковата молба на 03.07.2019г. до окончателното
й изплащане, както и в частта за разноските.
Твърди
се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон,
както и е необосновано. Твърди се, че неправилно е
уважена претенцията на ищеца, като положеният от него нощен труд е преизчислен по правилата на КТ и Наредбата
за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният
труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че по отношение положения от ищеца нощен труд приложение намирали
правилата на действалите към процесния
период от време Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, като в така сочените наредби липсвал
текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент, за
разлика от действалата преди това Наредба 8121з-407/19.08.2014г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.В чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016г. било
предвидено, че за държавните служители
на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа,
като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което означавало, че
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 /т.е.
8 часа нощен труд, равни на 7 часа дневен труд/ , а не както е по КТ и
по Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ при тях 7 часа
вощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд/.В този смисъл въззивникът
навежда довода- че извънреден труд би бил
налице само в случай, че служителя в МВР действително работи извън
установеното работно време, в който смисъл и цитира заповеди на Министъра на
МВР както следва: № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г.,предвиждащи
допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на
0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа
и 6.00 часа. Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба,
за да се обоснове от БРС препращане по
аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй
като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за
отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение на БРС и отхвърляне на предявените искове.
В законовия
срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия Ж.С.С., чрез
процесуалния му представител адв.Ст.К. от БАК, с който жалбата се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от
посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е, а възраженията на
въззивника-ответник са необосновани;изложени са подробни съображения по
цитираните от въззивника нормативни разпоредби. Претендира се потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното производство.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по в.г.д.№ 1549/2019г. по описа на Бургаски
окръжен съд,насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2019г. от 10,30 часа, за което
препис от настоящето определение се
изпрати на всяка от страните по делото,а
на въззивника Областна дирекция
на МВР-Бургас да се изпрати и препис от
отговора по въззивната жалба на въззиваемия Ж.С.С. .
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.