Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260065
гр.Севлиево 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 11.11.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
Цветков гр.дело № 1336 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.първо от ЗЗД във вр. с
чл.266, ал.1 от ЗЗД с цена 947,00 лв.
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ПММС“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Севлиево, ул.“Марин Попов“ № 121, с
ЕИК *********, представлявано от П.П.П.против Г.Г. ***.Ищецът твърди, че
на 18.06.2019
г. с ответницата бил сключен устен договор, по силата на който ответницата
възложила, а ищцовото дружество приело да изработи, достави и монтира в дома й
кухненско обзавеждане.Договорено било и възнаграждение в размер на 1947.00 лв.Плащането
следвало да се извърши в брой.В деня на сключване на устният договор между
страните, ответницата заплатила авансово сумата от 1000.00 лева.Остатъкът от
дължимата цена на изработката следвало да се заплати в деня на нейното изпълнение.На
26.07.2019 г. от страна на служители на ищцовото дружество започнало
изпълнението на сключения договор, като бил извършен монтаж на оборудването в
дома и съгласно изработеният конструктивен чертеж.В хода на изпълнението
възложителят - ответник, счел, че е допуснато изменение от поръчката и
изработеното е негодно за ползването му по предназначение.Касаело се до монтаж
на шкаф върху изкривена стена, довело до корекция на детайл от кухненския
модул.Ответницата била уведомена за това и не направила възражение.Същият ден
корекцията била извършена и й било съобщено, че монтажа може да бъде довършен
още същият ден.Едностранно обаче ответницата се отказала от изпълнението на
поръчката без да обясни причините за това.Отказала също така да заплати и
остатъка от договорената сума в размер на 947.00 лева.Ищецът моли съда да уважи
искът, като осъди ответницата да му заплати сумата от 947.00 лв.Претендира и
законна лихва, начиная от датата на предявяване на иска.
Ответницата чрез своя процесуален представител адв.Р.Н. е представила
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.В него се изразява становището, че
искът е неоснователен и недоказан.Предявеният иск се оспорва както по
основание, така и по размер.Между страните действително бил сключен договор за
изработка, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане, стойността на който била
уговорена в размер на 1947.00 лева.Ответницата изплатила на ишцовото дружество
част от договореното, а именно сумата от 1000.00 лева в деня на сключване на
договора.С договора бил уговорен срок за изпълнение на поръчката, а именно 45
работни дни от датата на сключване на договора.Ищецът обаче не изпълнил
качествено и в договорения срок предмета на договора.Същият извършил непълно,
неточно и некачествено изпълнение при изработката на поръчката.Касаело се за
закъсняло, неточно и некачествено изпълнение от страна на ищеца на задълженията
му по договора за изработка, поради което ответницата не приела, че дължи
заплащане на остатъка от договорената сума по поръчката.В заключение към съда
се отправя молба да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан.Претендират се направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори, че между страните са съществували облигационни
отношения, съгласно устен договор между страните, по силата на който
ответницата като възложител е възложила на ищцовото дружество като изпълнител
да изработи и монтира кухненско обзавеждане в дома й.Като писмено доказателство
е приета Поръчка № 571 от 18.06.2019 год., съгласно която ищеца е следвало да изпълни възложеното му в
срок от 45 дни.За извършената услуга ответницата е следвало да заплати на изпълнителя
сумата от 1947 лева.В деня на сключване на устния договор за изработка
ответницата е заплатила на ищеца авансово сумата от 1000 лева.
На 26.07.2019 год. служители на дружеството-изпълнител са започнали
изпълнение на монтажа на доставеното оборудване в дома на ответницата, като в
хода на изпълнение на монтажа са установили, че поради кривина на стена единият
от шкафовете не може да бъде монтиран и следва да бъде коригиран, за което
ответницата била уведомена и не е възразила.
Кухненското обзавеждане не е произведено от изпълнителя-ищец по настоящото
дело, а от трето лице.Към кухненското
обзавеждане е имало подарък ширм, който по принцип се е полагал за поръчка над
2000 лева, но в случая изпълнителят е преценил, че ще монтира такъв и на ответницата.При
монтирането на ширма се е появил проблем, тъй като според показанията на свид.М./л.50/
при извършването на СМР в кухнята на ответницата строителят не се е бил
съобразил, че за монтаж на стандартен ширм са необходими 60 см. и оставеното място
за такъв е било с 0.5см. по-малко.Доставен е и монтиран друг ширм, съответстващ
на наличното място.Въпросният ширм е бил поставен на обратно /светлините и
пулта за управление към стената/, което се потвърждава от показанията на свид.В.П.,
която е присъствала при монтажа на ширма и от заключението на вещото лице инж.Б.М., в което е отразено, че ширмът в
шкафа е бил монтиран с пулта за управление и осветлението към стената и при
този начин на монтаж, поради малката ширина на шкафа и на ширма, на практика не
се покрива зоната над котлоните на печката и това води до неефективна работа на
ширма /л. 81/.
Ответницата не е заплатила остатъка от договорената цена между нея и
ищцовото дружество, тъй като счела, че последното не е изпълнило качествено и в
договорения срок предмета на договора помежду им.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият
съдебен състав кредитира изцяло като компетентно, пълно и обективно дадено, се
установява, че при проектирането и монтажа на кухненското обзавеждане има
пропуски, които водят до частична нефункционалност и неестетичен вид на същото.По
въпроса за идентичността на договореното и монтираното кухненско обзавеждане
вещото лице не може да даде еднозначен отговор, тъй като не е представен проект
на кухнята във вид на чертежи и/или триизмерни проектни изгледи.Експертизата
установява и нанесени щети – видими зони на повреждане на боята по стените,
които съответстват да са получени при осъществяване монтажа на кухненското
обзавеждане.Установява също, че някои от
елементите на обзавеждането са изпълнени по начин, несъответстващ на добрата
производствена практика и изискванията
за безопасност /начин на закрепване шкафове към стените, осигуряване
зона на движение на отваряемо чекмедже, наличие на свободно висящи кабели и
т.н./.
По делото се събраха и гласни доказателства, като бяха разпитани две групи
свидетели.От страна на ищеца са разпитани съпругата на представляващия
дружеството-изпълнител и негов работник.От страна на ответницата са разпитани
две нейни приятелки, като едната от тях работи в ищцовото дружество като
чистачка.
Свид.М.П. е съпруга на управителя на ищцовото дружество и работи като управител
на магазина на същото.Твърди, че ответницата при неколкократните си посещения в
магазина по време на изпълнение на поръчката никога не е изказвала недоволство от изпълнението на кухнята.Твърди, че няма
закъснение в изпълнението по договора, тъй като на 27 август е започнал
монтажа.Причина за закъснението с изпълнението на поръчката било поведението на
ответницата, която не е допуснала монтажниците в апартамента си, за да поставят
вратата на шкафа, след като същата е била коригирана.След това е имала един
телефонен разговор с ответницата, при който последната категорично е отказала да
заплати остатъка от дължимата сума, както е отказала и да върне изработеното и
да получи обратно дадените до момента пари.От разговорите си със свид.Ц.И.,
която към онзи момент е работила като чистачка в дружеството е останала с
впечатление, че ответницата не, че не е доволна от цялата кухня, а само от
двата шкафа, на които се е наложила корекция.
Свид.М.М.е служител на ищцовото дружество.Той е вземал размерите на кухнята
на ответницата.Твърди, че корекциите на шкафовете са се наложили в резултат на
извършени след вземане на размерите строителни дейности в апартамента на
ответницата, за които му е признала и ответницата.След монтажа той е ходил с
баща си в дома на ответницата, за да й оправят ел.инсталацията, като при това
посещение тя не е казвала да има някакви забележки.
Двете свидетелки от страна на ответницата са нейни приятелки, имащи преки
наблюдения върху събитията по време на извършване на ремонта на кухнята в дома
й.Свид.Ц.И. е била чистачка в ищцовото дружество, по времето когато възникват
договорните правоотношения между него и ответницата.Има известни противоречия в
показанията на свид.В.П. и Ц.И. досежно това дали доставеното и монтирано
кухненско обзавеждане съответства на поръчаното.Свид.В.П. твърди, че ответницата
била избрала друг модел кухня, дори различен като цвят, но като е дошла тази,
която е монтирана в момента, тя е решила да я остави.Свид. Ц.И. говори за
различни десени, но не и за различни модели на кухнята.Тя казва, че още от
начало нещата не са били добре измислени, защото горните шкафове не са се
равнили по вратата, а са били на различна височина.Иначе и двете свидетелки са
единодушни в твърдението си, че монтажа е протакан доста време, както и за
това, че на 14.08.2019 г., на който ден те заедно с ответницата са били в
апартамента е последното позвъняване на управителката на магазина на ищцовото
дружество свид.М.П., която е питала дали е удобно да занесат и монтират вратата
на шкафа, която е била коригирана, с което щяла да бъде завършена кухнята.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
За уважаване на предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.266, ал.1 от ЗЗД следва да са се проявили в обективната действителност
следните материално-правни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
наличие на валидно възникнало облигационно отношение между страните по договор
за услуга (изработка); 2. изпълнение на задължението на доставчика на услугата,
съобразно уговореното; 3. стойност на претендираната услуга, която да отговаря
на уговореното; 4. приемане на изпълнението; 5. липса на погасяване на
паричното задължение на поръчващия чрез плащане или друг валиден погасителен
способ.
Съгласно трайната съдебна практика изработката е неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден договор, при който писмената форма не е такава за
неговата валидност.Съгласието между страните за основните параметри на
договора: възложена работа и дължимо възнаграждение за същата, може да бъде
постигнато писмено, устно или чрез конклудентни действия.По делото безспорно се
установи, че между страните са съществували облигационни отношения, основаващи
се на устен договор за изработка.В потвърждение на това е и представената от
ответната страна Поръчка № 571/18.06.2019 г.
Видно от исковата молба, от отговора на ответницата по делото, от събраните
гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице е, че ищцовото
дружество е доставило и монтирало кухненско обзавеждане в дома на ищцата съгласно
условията на сключения помежду им договор за изработка, въпреки, че се е
наложило извършване на корекции по същото, които съгласно показанията на свид.М.,
вземал размери и участвал при монтажа, са се наложили не в резултат
некачествено изпълнение, а в резултат на извършени след вземане на размерите
СМР в апартамента на ответницата, довели до промяна на разстоянията в кухнята
/“самата И. лично на мен каза, че са налепили
навсякъде гипс картон, без да й кажат, само да й вземат парите“/.Вещото
лице инж.Б.И. при разпита си в с.з. на 11.11.2020 год. обяснява, че “в кухнята
на ответницата е извършено преустройство, изрязване на фасадния панел, терасата
е вкарана към кухнята… Това не е състоянието, в което е закупен апартамента“.Извършената
и приета от съда съдебно-техническа експертиза
дава точно и подробно описание на извършеното при монтажа на кухнята,
като вещото лице дава заключение, че при проектирането и монтажа на кухненското
обзавеждане има пропуски, които водят до частична нефункционалност и
неестетичен вид на кухненското
оборудване, но не дава заключение, че недостатъците са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
Относно тезата на защитата на ответницата, че поведението на
последната недвусмислено посочва, че
същата не е приела предмета на договора, тъй като не е била доволна от
състоянието, в което се е намирало кухненското обзавеждане, то само по себе си
обстоятелството, че преди или по време на приемането на изпълнената работа са
направени възражения за недостатъци, не обуславя извод, че липсва приемане и
съответно не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение.Едно от
основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и
да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно.Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е
негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може
да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл.265, ал.2 от ЗЗД да развали
договора.Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена
фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява
упражняване на това право.Упражняването на правото следва да се осъществи с
изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя.Ако
констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне
на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки
тези недостатъци.В този случай съгласно чл.265, ал.1 от ЗЗД, той може да иска
поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за
отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или
съответно намаляване на възнаграждението.Недостатъците на престирания резултат
– предмет на изработката не погасяват задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или
до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на
задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение.Когато възложената работа е извършена с
недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно
предвидените в чл.265, ал.1 ЗЗД възможности: 1) отстраняване на недостатъците;
2) заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3) намаляване на
възнаграждението.Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са
обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на
изработеното.Съобразно разпоредбата на чл.265, ал.2 от ЗЗД възложителят има
право да развали договора за изработка с едностранно волеизявление само когато
недостатъците са толкова съществени, че правят изработеното негодно за
обикновеното или предвиденото в договора предназначение.В този случай е налице
пълно неизпълнение.За да се приеме, че недостатъците са съществени, е
необходимо да се извърши преценка не само дали правят изработеното негодно за
договорното или обикновеното му предназначение, но и дали същите са
неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е
технически невъзможно или икономически нецелесъобразно /решение
№157/08.11.2010г. по т.д.№1135/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение
№183/30.10.2013г. по т.д.№820/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./.
Относно реда за упражняване на правата по чл.265 ал.1 от ЗЗД също е
формирана задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 от ЗЗД.С решение № 9/05.06.2017
г. по т.д. №2690/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че по отношение на
формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя по чл.265, ал.1
от ЗЗД не съществува ограничение.Това може да стане както чрез възражение за
прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по
чл.266, ал.1 от ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в
производството по иска по чл.266 ал.1 от ЗЗД.С решение № 84/30.07.2015 г. по
т.д.№1428/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че в зависимост от това дали
установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността
на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва
да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за
отстраняването на недостатъка разходи или с оглед обезценката на изработеното с
оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.Хипотезата на чл.265, ал.1 от ЗЗД
за присъждане на самите разноски за поправката е приложима само в случай на
вече заплатено възнаграждение за изработеното.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав за уважаване на иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД.
Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл.266, ал.1
от ЗЗД ответницата следва да бъде осъдена да заплати и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.Искът e уважен
изцяло.
Поради гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати
на „ПММС“ ЕООД, гр.Севлиево, ул.“Марин
Попов“ № 121, с ЕИК *********, представлявано от П.П.П.на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 947.00
/ Деветстотин четиридесет и седем / лева, представляваща неизплатена част
от сумата по Договор за изработка, сключен между страните по делото на
18.06.2019 г. в устна форма, съгласно който ответницата е възложила, а ищцовото
дружество е приело да изработи, достави и монтира в дома й кухненско
обзавеждане, ведно със законната лихва считано от 28.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.Г. ***, с ЕГН **********, да заплати на „ПММС“ ЕООД, гр.Севлиево,
ул.“Марин Попов“ № 121, с ЕИК *********, представлявано от П.П.П., сумата от 350.00 / Триста и петдесет / лева,
представляващи направени съдебно деловодни разноски, от които 50.00 лева д.т за
завеждане на иска и 300.00 лева адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да се преведат по следната банкова сметка, ***:
IBAN: ***, BIC/***: UBBSBGSF, Обединена Българска Банка.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: