Р Е
Ш Е Н
И Е №132
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.Добрич 15.06.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и осми май
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА
Г.ПАВЛОВ
при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ............................... и в присъствието на прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева....... В.гр.д..№123 от
2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от „А. С. В.“ЕАД,ЕИК ****,със седалище и
адрес на управление гр.София,Столична община,район „Л.“,бул.“П- Д.“№*,офис
сграда „Л.“,ет.*,офис *,представлявано от изпълнителния директор Д. Б.,чрез
юрисконсулт П.Б. против Решение №1139/29.10.2019г. по гр.д.№760/2019г.по описа
на Добрички районен съд,с което е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя
срещу Н.И.Х. ЕГН ********** *** за установяване на дължимостта на вземанията,за
които е издадена Заповед за изпълнение№2262/05.10.2018г.по
ч.гр.д.№3996/2918г.по описа на РС гр.Добрич,произтичащи от Договор за паричен
заем №99216/06.12.2016г.,сключен между длъжника и „С. К.“ООД,което вземане е
цедирано на жалбоподателя на основание чл.99 от ЗЗД,с главница сумата от
1 159,83 лв.,дължима от 20.12.2016г.до 13.06.2017г.,ведно с претендираните
по делото договорна лихва от 12420 лв.-за периода от 20.12.2016г.до
13.06.2017г.,769,86лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение ,за
периода от 20.12.2016г.до
30.06.2017г.,сумата 410,78лв.-неустойка за предсрочна изискуемост,начислена на
10.01.2017г. и сумата от 228,81лв.-обезщетение за забава за периода от
11.01.2017г.до 01.10.2018г.
В жалбата се излага,че решението
е неправилно и незаконосъобразно,тъй като е неправилен извода на съда,че
цесията не е надлежно съобщена на длъжника и ответник в първата
инстанция.Цитира се съдебна практика,съгласно която според жалбоподателя с
връчването на исковата молба и приложенията към нея ,включително и
уведомлението за цесията на вземането се счита,че цесията е редовно съобщена на
длъжника,макар връчването да е на особен представител,назначен по реда на чл.47
ал.6 от ГПК.С изложените мотиви се настоява за отмяна на първоинстанционното
решение и за уважаване на предявения установителен иск за съществуване на
вземането.
Окръжният съд,като се запозна с
представените пред районния съд писмени доказателства,както и цитираната от
жалбоподателя съдебна практика,намира за установено следното:
Жалбата е насочена срещу валидно и
допустимо съдебно решение,постановено от надлежен съдебен състав ,в рамките на
правораздавателната му компетентност.Решението не страда от пороци,водещи до
неговата недопустимост.По отношение на правилността му ,съдът е обвързан от
посоченото във въззивната жалба.
По делото е безспорно
установено,че е сключен Договор за паричен заем№99216/06.12.2016г.,по който
заемодателят „С. К.“ООД е изправна страна.
Между ищеца и жалбоподател в
настоящото производство и „С. К.“ООД е
сключен договор за цесия от 31.10.2017г.,по силата на който на жалбоподателя е
прехвърлено процесното вземане към въззиваемата страна.
На 10.11.2017г. и на 04.02.2019г.
са изпратени уведомителни писма от цедента „С. К.“ООД ,чрез цесионера „А. С. В.“ЕАД,като
обратната разписка за първото уведомление е върната с отметка „Пратката не е потърсена от получателя“,а второто
уведомление е съпроводено с обратна разписка,с отбелязване,че получателят
отсъства,лицето не е в България.
От прегледа на посочената и друга
относима към спора съдебна практика се установява,че няма пречка цесионерът
като пълномощник на цедента да уведоми длъжника за извършената цесия.Няма
забрана и е допустимо уведомлението за извършената цесия да бъда извършено с
връчване на ответника на исковата молба с приложенията към нея.
Практиката на съдилищата е
разнопосочна в разбирането си,доколко връчването на назначен по реда на чл.47
ал.6 от ГПК особен представител съставлява редовно уведомление за цесията.
Настоящата съдебна инстанция
споделя становището на районния съд,в смисъл че връчването на исковата молба с
приложените към нея книжа,включително уведомление за извършена цесия на особен
процесуален представител на длъжника не е редовно ,тъй като особеният
представител не е упълномощен от ответника,а е назначен от съда само за нуждите
на процесуалната защита на ответника по делото.Към него могат да бъдат
адресирани процесуални изявления на съда и ищеца по делото,но не и материално
правни изявления,каквото по същността си е уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД.При връчване на уведомлението на кредитора на особен представител,не се
касае до лично връчване на длъжника,най-малкото защото назначения от съда
процесуален представител няма връзка със своя клиент и не може да сведе до
знанието му прехвърлянето на процесното ввземане,за да може цесията да
произведе правен ефект спрямо длъжника и той да е в известност на кого да
изпълни.Цитираното разрешение в Решение №198 от 18.01.2019г. по
т.д.№193/2018г.на ВКС ,І –во ТО не се отнася до уведомление за извършена цесия,а до уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост.Между двата института не може да се направи аналогия,тъй
като изискването за личното уведомяване на длъжника е закрепено в императивна
законова норма ,изключваща разширителното й тълкуване.
Като е достигнал до аналогични
правни изводи ,районният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение,което следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1139/29.10.2019г. по гр.д.№760/2019г.по описа на Добрички районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.