Решение по дело №690/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1805

гр. Пловдив,  11.10. 2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ - ХXVIIІ състав, в публично съдебно заседание на първи септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 690/2021 год. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:    

Производство по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на Д.В.Г., ЕГН **********,*** против Решение № 2153-15-71/02.03.2021г. на директор на ТП на НОИ – Плов­див, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Протокол № 2139-15-1/02.02.2021г./ на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив за отказ да бъде изменена на основание чл.99 ал.1 КСО отпусната лична пенсия за ОСВ. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на административният акт, като той несъответства на административните правила и материалните норми. В тази връзка излага доводи за неуведомяване за започналото производство, за непредставяне на избор за нов тригодишен базисен период, за липса на безспорни доказателства относно посочените като документи с невярно съдържание за осигурителен доход, да са представени от нея. Сочи, че е издаден в противоречие с Решение № 884/12.06.2019г., постановено по адм. д. №12822/2018 г. по описа на ВАС- VI Отд., като счита, че то поставя изискването да се установят причините за отпускане на нейна пенсията в по-висок размер, както и на доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че последната съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, което поведение да се определи като недобросъвестно. Иска се отмяна на решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и на потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл.98 от КСО. Редовно призована, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и по същество ангажира становище в нейна подкрепа. Претендира разноски по делото.

Ответният административен орган - директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. М. намира жалбата за неос­нователна и недоказана.По същество излага становище за законосъобразност на атакувания административен акт, поради което моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане №22/13.03.2000г. на жалбоподателят Г. по заявление от 29.02.2000г. е отпусната пожизнена пенсия по чл.2 ал.1, чл.46а от ЗП и §25 /ЗИДЗП/1996г./ от Закона за пенсиите /отм./, като е посочен трудов стаж от трета категория – 36г.08м.02д., при навършена възраст към датата на подаване на заявлението 55г. и  индивидуален коефициент 1.602. със заявление от 13.05.2005г., вх. № 29317 е поискала и отпускането на социална пенсия за инвалидност по чл.90 от КСО и добавка за чужда помощ, като представя експертно решение на ТЕЛК. С Разпореждане № **********, /Протокол № 01084/21.09.2005г./ и е отпусната социална пенсия за инвалидност. Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от проверка законосъобразността на отпуснатите на Г. пенсии. В тази връзка с писмо изх. № К - 22893/20.05.2013г. е изискано да представи оригиналните документи за удостоверяване на трудов/осигурителен стаж. Г. не е представила исканите документи, във връзка с което е започнала процедура по реда на чл.108 ал.1 т.1 от КСО. В хода на провеждането и със саморъчно подписана декларация жалбоподателят е удостоверил периодите на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е положен трудът й: ДМР – гр. М. за времето от 1961 г. до 1971 г.; Централна поща – РЕП – П. за времето от 1972 до 1973 г.; фирма „***“ – 03 г. 06 м.; Бърза медицинска помощ – Пловдив – 08 г.; ВМИ – Пловдив – 08 м.; Окръжна болница – Пловдив – 06 г. и Медицински колеж – 06 г. до 1999г.. След проведена служебна кореспонденция, в ТП на НОИ – Пловдив от горе посочените осигурители са получени документи, потвърждаващи осигурителния стаж, при който е отпусната пенсията на Г. и документи за осигурителен доход. Така от МБАЛ „Пловдив“ АД е представено удостоверение за осигурителен доход – образец УП 2 с №3293/26.09.2013г за времето от 01.01.1985г. до 31.12.1987г. с осигурителен доход 6 078.18 лв.; От Медицински колеж – МУ – Пловдив удостоверение образец УП-2 № 930/16.12.1999 г. за времето от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. при осигурителен доход 3171488.84 стари лева и за времето от 01.07.1999г. до 19.12.1999г. е посочен осигурителен доход 993.18лв.  Установено е, че осигурителният доход, от който са определени индивидуалният коефициент и размерът на пенсията с Разпореждане № 22/13.03.2000 г. се различава от данните и получените документи за осигурителен доход от осигурителите, поради което с Разпореждане № **********/ПР-N01042/13.03.2014г. е отменено Разпореждане № 22/13.03.2000 г. и всички последващи за неговото изменение на основание чл.99 ал.1 т.6 от КСО. С Разпореждане № **********/Ра-230/16.04.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 от КСО, чл.85 от НПОС е постановено Д.В.Г. да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Решение № РД-107/28.05.2014г. директорът на ТП на НОИ-гр. Пловдив оставя без уважение жалбата на Г. срещу цитираното по-горе разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, в частта й срещу Разпореждане № **********/ПР-N01042 от 13.03.2014г. и същото е потвърдено изцяло. Цитираното решение и потвърденото с него разпореждане са влезли в законна сила. С Решение № РД-108/28.05.2014 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е спрял образуваното административно производство по жалба вх. № МП-31609/08.05.2014 г. на Г., в частта й срещу разпореждане № **********/Ра-230/16.04.2014г..  С Определение № 1703/04.07.2014г.  по адм. д. № 1611/2014 г. на Административен съд – Пловдив е отменено Решение № Рд-108/28.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и преписката е изпратена на директора на институцията за произнасяне по цитираната по-горе жалба. В изпълнение на определението е издадено Решение № РД-417/11.12.2014г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е заличено по давност задължението за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия за ОСВ за периода от 01.01.2004г. до 31.12.2008г. и е отхвърлена жалбата в останалата част. След проведено съдебно обжалване от Г., с Решение № 8884/12.06.2019г., постановено по адм. д. № 12822/2018 г. по описа на ВАС, е отменено Решение №1818/10.08.2018 г., постановено по адм. д. №875/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата срещу Решение № РД-417/11.12.2014г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, и делото е върнато за продължаване на административнопроизводствените действия по установяване на обстоятелството по чл.114 от КСО. С писмо изх. №1029-15-33077/29.08.2019 г. Г. е уведомена, че във връзка с посоченото съдебно решение от 12.06.2019г. е прекратена удръжката от личната пенсия за ОСВ и сумата ще и бъде възстановена.

Междувременно са постъпили доказателства, касаещи новонастъпили обстоятелства по отпусната лична пенсия за ОСВ на Г.. Те са били свързани с уведомление за образувано досъдебно производство №260/2019г. на отдел „ИП“ при ОДМВР-Пловдив /прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив/, към което са приложени веществени доказателства - пенсионни досиета, вкл. на името на жалбоподателят. В тази връзка осигурителните органи са извършили нова проверка за наличие на осигурителен стаж и доход. От нея е направена преценка за новоустановените обстоятелства по приложените веществени доказателства по образуваното наказателно производство. Така направена е съпоставка на подаденото от Г. Заявление вх.№16323/03.11.1998г. по опис на ТП на НОИ – Пловдив за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с приложен опис на осигурителния стаж и посочени в него доказателства: Удостоверение обр. УП-2 №659/30.10.1998г. с осигурител Медицински колеж към ВМИ – Пловдив, в което е отразен осигурителен доход за периода от 23.03.1997г. до 22.03.1998г., ЕР на ТЕЛК №750/23.03.1998г. за определена трета група инвалидност с дата на инвалидизиране 23.03.1998г. със срок – пожизнено, Разпореждане №126971/23.11.1998г. на Г. е отпусната лична пенсия за ИОЗ, като и е зачетен осигурителен стаж 35г.06м14д, положен за времето от 10.03.1961г. до 02.11.1998г, при общо брутно трудово възнаграждение в размер на 983976.00лв. за времето от 23.03.1997г. до 22.03.1998г., с подаденото от нея Заявление вх. №10380/29.02.2000г. на ТП на НОИ – Пловдив за отпускане на лична пенсия за ОСВ, по което също е приложен опис на осигурителен стаж и доказателства за него: удостоверение обр. УП-2 №930/16.12.1999г. на осигурител Медицински колеж към ВМИ – гр. Пловдив, в което бил отразен осигурителен доход за времето от 01.01.1997г. до 30.06.1999г. в размер 5624520.00 стари лева и от 01.07.1999г. до 19.12.1999г. в размер 1993.00лв, както и по удостоверение обр.УП-2 № 1830/26.11.1997г.с осигурител „Обединена районна болница“ – Пловдив, в което е вписан осигурителен доход за времето от 01.01.1985г. до 31.12.1987г. в размер 15594.42лв., Разпореждане №228/13.03.2000г. за отпусната на основание чл.2 ал.1 от ЗП /отм./ лична пенсия за ОСВ, считано от 20.12.1999г., с което е зачетен осигурителен стаж за времето от 10.03.1961г. до 19.11.1999 г. в размер 36г.08м.02д., при трета категория труд. Пенсията е определена от общо брутно трудово възнаграждение 15 594.42лв. за период 01.01.1985г.-31.12.1987г. и в размер 7 617.70лв. при период 01.01.1997г.-19.12.1999г. по приложените удостоверения обр. УП-2 с №1830/26.11.1997г. и № 930/16.12.1999г., като е определен индивидуален коефициент 1.602. По служебен път е приложено удостоверение обр. УП-2 № 930/16.12.1999г., издаден от Медицински колеж при ВМИ – Пловдив. При така направената съпоставка на данните в доказателствата към описа за осигурителния стаж по посочените подадени от Г. заявления за отпускане на пенсия за ИОЗ и за отпускане на ЛПОСВ, органите по пенсиониране констатирали, че са налице редица съответствия , както и съществени несъответствия. Съответствието било по отношение на наименование на осигурителя, заемана длъжност, продължителност на положен осигурителен стаж и са представени документи с еднакви номера, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, както и предоставените по опис доказателства за осигурителен стаж, зачетен при отпускане на пенсия за ИОЗ и ОСВ. От страна на административния орган е констатирано, че осигурителният доход, от който са определени индивидуалният коефициент и размерът на пенсията по Разпореждане № 22/13.03.2000г. е много по-голям от вписания доход за съответните периоди, констатиран в Разпореждане №126971/23.11.1998г. за отпусната ИПОЗ.  Причина за това се явяват различните данни, посочено в приложеното от Г. удостоверение към заявлението от 03.11.1998г. за отпускане на пенсия за ИОЗ, с тези приложени към о Заявление вх. №10380/29.02.2000г.. Констатирали, че се касае за две удостоверения с един и същи номер и дата -№930 от 16.12.1999г., които обаче видимо се различават по своето съдържание. Констатирано е видимо различие в положените в различните екземпляри на удостоверението, подписи на главен счетоводител и ръководител. При тези предпоставки административния орган е формирал извода си, че Г. се е възползвала от неистински документи и/или документи с невярно съдържание, послужил да й бъде отпусната ЛПОСВ в по-благоприятен размер от следващия й се. Затова ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е издал Разпореждане №********** /протокол №2139-15-1/02.02.2021г./, с което е постановен отказ да бъде изменена по отношение на жалбоподателя в по- благоприятен размер отпусната от 20.12.1999г. лична пенсия за ОСВ. Такова изменение се е предполагало да бъде определено в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение №8884/12.06.2019г на ВАС и то е свързано с определяне началната дата на отпускане на ЛПОСВ, индивидуален коефициент и размер на пенсията.  За да постанови същият ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив е приел, че представените на копия от документи по намерено пенсионно досие на Г., приложени по образуваното наказателно производство, с което се изяснява дали са ползвани от заявителя документи с невярно съдържание за получен осигурителен доход, касаят нови обстоятелства, свързани с изясняване на недоказан осигурителен доход и стаж, поради което не се променя установена с Разпореждане № ********** /ПР-N01042 от 13.03.2014г./ фактическа обстановка по полагане на осигурителен стаж и получения за базисен период осигурителен доход на жалбоподателя, а дори изцяло потвърждава установените факти от пенсионния орган. Жалбоподателят обжалвал същото по административен ред. Горестоящият административен орган в мотивите си приел за неоснователно възражението на Г. относно приетият базисен период 01.01.1985г. – 31.12.1987г.  и възможност за избор за по-благоприятен такъв, като се позовал на чл.70 ал.4 от КСО и обстоятелството, че заявителят сам го е декларирал. Посочил мотиви относно приложението на разпоредбата на чл.114 ал.1 от КСО, касаеща недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания и тяхното се възстановяване от лицата, когато са ги получили, като посочил, че приложението на цитираният текст е предмет на друго административно производство. Същият изцяло възприел мотивите на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив и с процесното Решение № 2153-15-71/02.03.2021 г. е оставил без уважение подадената жалба от 09.02.2021г.. Недоволен от това, жалбоподателят инициирал настоящото съдебно производство. По същото са приобщени допълнителни писмени доказателства, касаещи приетото в съдебно заседание на 24.06.2021г. заключение на съдебно-графологична експертиза /СГЕ/. С него е дадено заключение, че по обекта на изследване –положените подписи в заявление вх № 16323/03.11.1998г. и вх. № 10380/29.02.2000г.. направен е извод, че в първото по време заявление не може да се идентифицира положения подпис на името на Д.В.Г., а по отношение на второто заявление, подписът не е положен от Д.В.Г.. В съдебно заседание на 01.09.2021 г. е изслушана и приета без възражения от страните заключение на допълнителна СГЕ с обект почеркът, с който е изпълнен текстът на двете цитирани по-горе заявления за отпускане на пенсия от 1998 и 2000г.. Направен е извод в него, че почеркът и на двата документа не е изпълнен от Д.В.Г.; положеният подпис в заявление вх. №10380/29.02.2000г. е несравним със саморъчните подписи на лицето А. Д. Г.; почеркът, с който е изпълнен ръкописният текст в заявление вх. № 16323/03.11.1998 г. не е изпълнен от А. Д. Г. и почеркът, с който е изпълнен ръкописният текст в заявление вх. № 10380/29.02.2000 г. е изпълнен от А. Д. Г..    В хода на съдебното производство към делото са приобщени и Заповед № 404/02.03.2021г. и Заповед №1015-15-52/25.02.2020г.; протокол на заведените в управлението заявления за дата 03.11.1998 г., както и копие на пенсионното досие на Д.В.Г., приложено по наказателното производство.

При така изяснената фактическа обстановка и на база събраните в хода на производството доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

 Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес, в изискуемия се 14 дневен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:

Оспореният административен акт – решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено на основание чл.99 ал.1 от КСО, като административното производство е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Като правно основание на процесното разпореждане е посочена нормата на чл.99 ал.1 от КСО, която дава възможност на органа по чл.98 ал.1 КСО, който го е издал, да го изменят или отменя независимо от влизане в сила на акта. Изменението или отмяната може да стане при определените предпоставки, като в т.1 те са по инициатива на заявителя, а в т. 2 с няколко подточки се определя възможността да е по инициатива на органа. Така в чл.99 ал.1 т.2 б.a е посочено, че това може да стане когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; б. б -инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; б.в- смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; б.г -пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането й, б.“д“- пенсията е определена в неправилен размер.  Така възможностите за изменение на влязлото  в сила Разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ са изчерпателно изброени в закона. По делото липсва подадено заявление за изменение на отпусната лична пенсия за ОСВ от жалбоподателя след влизане в сила на Решение №8884/12.06.2019г. по адм. дело №12822/2018г по опис на ВАС-шесто отд.. Преценката за изменение на отпуснатата пенсия за ОСВ е била служебна, по инициатива на органите по осигуряване във връзка със Заповед №1015-15-52/25.02.20202година на Директор на ТП на НОИ-Пловдив /л.226 делото/. Същата след проверка на документите, съдържащи се в оригинал от пенсионното досие на жалбоподателят, приложено по образуваното наказателно производство е преценила, че липсват обективираните в разпоредбата на чл.99 ал.1 т.2 б.а-д КСО нови предпоставки. В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя в насока липса на конкретна хипотеза на чл.99 ал.1 от КСО, предвид обстоятелството, че в оспореното разпореждане е изрично посочено, че тя е на основание посочената заповед на Директора на Тп на НОИ-Пловдив във връзка с извършена проверка на основание чл.108 ал.1 от КСО. В конкретния случай, във връзка с воденото ДП № 260/2019 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив  /прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив/ са установени нови обстоятелства, касаещи писмени доказателства – пенсионни досието, сред които е и пенсионната преписка на Д.Г.. От тези представени нови доказателства е установено, че осигурителният стаж и доход, фигуриращи в тях, на който е определен индивидуалният коефициент и отпуснатата пенсия на Г. е недоказан, поради което липсват основания да се приложи чл.99 ал.1 от КСО и да се промени вече издаденото и влязло в сила Разпореждане № **********/Протокол № N0042/13.03.2014г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив/, с което е изменена личната пенсия. В случая не се касае до друго разпореждане за определен нов размер на пенсията, а до разпореждане, издадено в резултат на контролна проверка, извършена във връзка с представени доказателства по ДП, които по никакъв начин не променят така установените факти и обстоятелства, дори напротив, потвърждават се изводите на административния орган в тази насока. В случаят е възприето, че се касае за липсата на обективна предпоставка – действителен осигурителен стаж, за който не може да се установи дали отговаря на условията на чл.2 ал.1 и чл.46а от Закона за пенсиите /отм./, поставящ изискването отпускането на пенсия за ОСВ да става при условията на трета категория труд при 20 години трудов стаж и 55-годишна възраст за жените. Невъзможността за неговото установяване се дължи на констатираните несъответствия относно приложените доказателства при подаване на заявление вх.№10380/29.02.2000г.  с изисканото по служебен път Удостоверение обр. УП-2 № 930/16.12.1999г. на осигурителя Медицински колеж – Пловдив, в което за осигурителен период от 01.01.1997г. - 30.06.1999г. е посочен осигурителен доход в размер на 3171488.84 лв. и за периода от 01.07.1999г. до 19.12.1999г. осигурителен доход 993.18 лв.. Приетото от решаващият орган несъответствие в данните за базовия осигурителен период на жалбоподателят е законосъобразно. Направените в тази връзка изводи за това, че осигурителният доход, от който са определени индивидуалният коефициент и размерът на пенсията с Разпореждане № 22/13.03.2000г. е в пъти по-голям от действителния доход за съответните периоди, посочен в образеца, издаден от осигурителя медицински колеж при ВМИ-Пловдив са обосновани и съответни на събраните при проверката доказателства, защото под един и същи номер (№ 930/16.12.1999 г.) са представени две удостоверения обр.УП-2, които се различават по съдържание. Допълнително е налице установена разлика в подписите на издалите ги длъжностни лица. Всички тези изводи се подкрепят и от събраните по административната преписка и по делото доказателства, в които има съществено разминаване в посочените по заявленията данни за осигурителен стаж и доход. Установи се и в настоящото съдебно производство, че подписът, положен в удостоверение обр.УП – 1 с вх. № 10380/29.02.2000г. не е на жалбоподателя Г., а в същото време тя е лицето, което е получавало пенсия в определения с Разпореждане № 22/13.03.2000 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив размер. Необходимостта от допълнителна преценката за това, дали същият е значително завишен в сравнение с действително положения осигурителен стаж и получаван осигурителен доход и от там неправомерно е определен по-висок коефициент, определя предпоставки да се постанови процесният отказ за изменение. Тази допълнителна проверка в случая зависи и от преюдициалното приключване на образуваното наказателно производство, ето защо същото следва да бъде преценено в друго, самостоятелно административно производство, което да установи действителния осигурителен стаж и доход на заявителя. Още повече, че съгласно нормата на чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съответно чл.40 ал.3 от Наредбата допълва, че документите по ал.1 и ал.2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а според чл.40 ал.5 от същата, в случаите, когато документите по ал.3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Ето защо законосъобразен се явява извода на административният орган, че при липсата на пълна информация от архива на НОИ за определени периоди от прослуженото време на Г., меродавна е информацията от представените по установените удостоверения обр. УП-2, получени при извършената проверка по чл.108 ал.1 от КСО. Меродавен е този извод и съобразно получените материали от образуваното ДП № 260/2019 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив, което се подкрепя и от обстоятелството, че заявление УП -1 № 10380/29.02.2000 г. не е подписано от жалбоподателя. Налице е безспорно значителна различна информация, посочена и от самия заявител Г.. Още повече, че в настоящото съдебно производство от страна на Г. не се представят доказателства, които да оборят констатациите на административния орган, а единствено, с жалбата се правят редица възражения. Ето защо като е потвърдил обжалваното пред него Разпореждане от 02.02.2021г. на ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, решаващият орган е издал един мотивиран и обоснован административен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя в насока, че не се представят доказателства, че процесното пенсионно досие, приложено по образуваното наказателно производство, е именно нейното и сочените за документи с невярно съдържание за осигурителен доход са представени от него. Това е така, тъй като от нейна страна не се представя необходими доказателства, с които да оборят констатациите на административния орган в тази насока, както в административното производство, така и в настоящото. Неоснователно е и възражението, че жалбоподателят не е уведомен за откритото административно производство и не му е предоставен достъп до документите и възможност да изрази становище. Многократно от нея са били изискани съотносими към спора писмени доказателства, които тя не е представила. Необосновано е и възражението, че не е изпълнено Решение № 8884/12.06.2019 г. постановено по адм. д. № 12822/2018 г. по описа на ВАС, VIотд.. Предприети са необходимите действия по неговото изпълнение, като новооткрити обстоятелства по новопредставени писмени доказателства са предопределили и продължаването на административната процедура в тази връзка.  

Относно възражението на жалбоподателят, че не му е дадена възможност да избере нов тригодишен базисен период, съдът намира за необходимо да отбележи, че разпоредба на чл.70 ал.17 от КСО (ДВ, бр.99/2017г., в сила от 01.01.2018 г.) предвижда лицата да могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г. в 12-месечен срок след влизането в сила на разпореждането, с което размерът й е определен по реда на този кодекс. Съгласно § 52 от ПЗРЗИДКСО (ДВ, бр.61/2015г., посл. изм. ДВ бр.102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лицата, на които е отпусната пенсия с разпореждане, влязло в сила до 31 декември 2015 г., имат възможност да поискат в срок до 31 декември 2016 г. преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 01.01.1997г.. ЛПОСВ на Д.Г. е отпусната, считано от 13.03.2000 г. и разпореждането за отпускането й е влязло в сила до 31 декември 2015 г., тъй като липсват данни по административната преписка същото да е обжалвано. Затова Г. е имала възможност до 31 декември 2016 г. да упражни правото си да поиска преизчисляване на пенсията от осигурителен доход за друг тригодишен базисен период преди 01.01.1997г.. Жалбоподателят не се е ползвал от това си право. С оглед казаното дотук отказът за изменение на отпусната ЛПОСВ на Г. е постановен при спазване на разпоредбите на осигурителното законодателство, поради което и жалбата й се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна. Същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно разпоредбата на чл.24 от НЗПП и в размер на 150 лева за депозит за вещо лице, общо в размер на 250 лева.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Г., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-71 от 02.03.2021 г. на директор на ТП на НОИ – Плов­див, с което е потвърдено Разпореждане № **********, Протокол № 2139-15-1/02.02.2021г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив за отказ да бъде изменена на основание чл.99 ал.1 КСО отпусната лична пенсия за ОСВ.

ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Върховен административен съд на Р България в 14–дневен срок от съобщението му на страните.

СЪДИЯ: