Р Е Ш
Е Н И Е N 3
гр. Сливен, 14.01.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 739 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260025/06.10.2020 г.
постановено по гр. дело №364/2020 г. на Районен съд Нова Загора, с което е
признато уволнението на О.А.С.
ЕГН ********** *** против „Маркели Млечна Индустрия“ЕООД, с *********
със седалище и адрес на управление – гр.В., р-н О., ул.“Д.С.“ № *, ап.*, представлявано от управителя Н.Т.С. извършено със
Заповед №00007/30.09.2019г. на управителя на „Маркели Млечна Индустрия“ЕООД, с *********
със седалище и адрес на управление – гр.В., р-н О., ул.“Д.С.“ № 6, ап.1, - Н.Т.С. за незаконно и го отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. На основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ ищецът е
възстановен на предишната, заемана от него длъжност „Портиер“ в „Маркели
Млечна Индустрия“ЕООД, с ********* със седалище и адрес на управление – гр.В.,
р-н О., ул.“Д.С.“ № 6, ап.1, представлявано от управителя Н.Т.С., в отдел
/място на работа/ - гр.Нова Загора, завод „Маркели Млечна Индустния“ЕООД с ЕИК
*********.
С решението е осъдено „Маркели Млечна Индустрия“ЕООД, с *********
със седалище и адрес на управление – гр.В., р-н О., ул.“Д.С.“ № 6, ап.1,
представлявано от управителя Н.Т.С. да заплати на О.А.С. на основание чл.
344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225 ,ал.1 от КТ, сумата от 3050,00лв.(три хиляди и петдесет/, ведно
със законната лихва от 10.06.2020г./дата на подаване на исковата молба в съда/
до окончателното изплащане на сумата. Ответното дружество е осъдено да заплати
и разноските по делото.
Против решението е подадена въззивна жалба от ответното
дружество, чрез представител по закон, в която се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Направена е неправилна преценка на фактите,
твърденията на ищеца и събраните доказателства. Развиват се аргументи относно
обстоятелството, че е отпаднала необходимостта от осъществяване на дейността на
ищеца, поради което му е било отправено предложение за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие. Налице е писмено предложение и писменото му
приемане. Подробно се аргументира прекратяването на правоотношението по взаимно
съгласие и се твърди, че е осъществен фактическият състав на чл. 325 т.1 от КТ.
Поради това издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е
законосъобразно издадена, а предявеният иск е неоснователен. Неоснователен е и
иска по чл.225 ал..1 от КТ. Ищецът е пенсионер и е започнал работа след като е
упражнил правото си на пенсия. В обобщение се иска решението да бъде отменено и
вместо това да се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели,
които да установят, че работникът е уведомил работодателя за приетото
предложение в законоустановения срок.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Оспорват се с
контрааргументи изложените в жалбата твърдения, сочи се, че съгласието следва
да бъде писмено. Твърди се, че е без значение обстоятелството, че въззиваемият
е пенсионер, тъй като е полагал труд по трудов договор и е останал без работа
поради незаконосъобразното му прекратяване. Правилно е приетото от районния
съд, поради което решението е правилно и законосъобразно. Противопоставя се на
направените доказателствени искания, като ги счита за преклудирани. Претендира
разноски.
В с.з. за въззивника се явява представител по
пълномощие, който поддържа подадената жалба.
Въззиваемият не се явява. В писмена защита
представител по пълномощие оспорва основателността на жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Няма спор относно фактическите обстоятелства. Основният довод във
въззивната жалба е, че погрешно е прието от съда, че възззиваемият не е взел
отношение по предложението за прекратяване на трудовия договор. Твърди се, че
предложението е било прието в устна форма. Правилно, обосновано и
законосъобразно е приетото от районния съд, че съгласно
чл.325 ал.т.1 от КТ трудовият договор се
прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно
съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено
предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна
в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че
предложението не е прието. В случая
не се установявя страната, към която е отправено
предложението да е взела отношение по него, поради което се счита че
предложението не е прието. За да е налице прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие волята и да двете страни трябва да бъде писмена. Тъй
като ищецът не е взел отношение по предложението за
прекратяване на трудовия му договор с ответното дружество по взаимно съгласие и
не е изразил писмено волята си, предложението на ответното дружество за
прекратяване на трудовия договор на ищеца по взаимно съгласие не е прието. Този факт е в доказателствена тежест на
работодателя, тъй като всички елементи от фактическия състав, при които законът
допуска прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, следва да бъдат
установени от него. Законът изисква страната, към която е отправено
предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие, не само да вземе
отношение по него, но и да уведоми другата страна в 7-дневен срок, като при
пропускане на срока необоримо презумира липсата на приемане.
Всяка страна носи доказателствена тежест за
фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици. Когато тази
тежест не е изпълнена, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили
и страната, която се позовава на тях, не може да извлече изгодните във връзка с
тях правни последици. Липсата на елемент от фактическия състав на чл. 325,
т.1 от КТ води до незаконност на уволнението.
Правилно е решението и в частта по отношение на
претенцията по чл.225 от КТ. След прекратяване на
трудовото правоотношение, ищеца не е започнал работа по трудово правоотношение.
Доказателство е обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за
исковия период работникът да е започнал работа. Поради това искът за
обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа вследствие на
уволнението, но за не повече от шест месеца
правилно е уважен. Без значение е обстоятелството, че въззиваемият е
пенсионер, тъй като той е полагал труд по трудов договор и е останал без работа
поради незаконосъобразното му прекратяване, което го е лишило от дължимото
трудово възнаграждение.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна не
е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260025/06.10.2020 г.
постановено по гр. дело №364/2020 г. на Районен съд Нова Загора.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: