Решение по дело №625/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Решение № 159 от. 03.11.2023г. по ч. н. д. № 625/2023г.
по описа на ОС-С..
Производството е за проверка на първоинстанционно решение за
настаняване на лице на задължително лечение.
Образувано е по жалба от И. С. З., ЕГН: ********** срещу решение №
331/16.10.2023г., постановено по ЧНД № 223/2023г. по описа на Районен съд
гр. С.
С атакуваното решение И. С. З. е настанена на задължително лечение,
което да се проведе в Психиатрично отделение при МБАЛ” Д-р Иван
Селимински” гр. С., за срок от 20 дни, считано от датата на влизане в сила на
решението.
В жалбата, по повод на която е образувано настоящото въззивно
производство, подадена лично от настаненото на задължително лечение лице,
в установения от закона и указан от съда срок, се изразява несъгласие с така
постановения съдебен акт, който се определя като неправилен, необоснован,
необективен и постановен въз основа на неверни доказателства, за случило се
преди 4-5 години и се настоява за отмяната му. Оспорват се доказателствата,
въз основа на които е взето атакуваното решение, като се твърди, че
свидетелските показания по делото не сочат за активна психотична
продукция, че не са налични доказателства към момента жалбоподателката да
страда от заболяване, визирано в разпоредбата на чл.146 от ЗЗ, и в настоящия
момент категорично не е налице психоза. Не оспорва заболяаването си, но
твърди че не са събрани доказателства да е налице второто изискване на
закона, а именно да е опасна за себе си или за близките, за околните или
обществото. Изразява несъгласие и със заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-психиатричната експертиза.
В с. з. пред въззивната инстанция привлечената И. С. З., редовно
призована, не се явява лично. Явява се упълномощения й защитник адв. П.,
която поддържа жалбата с аргумент, че не са налице всички законови
предпоставки, съгласно Закона за здравето, за постановяване на
задължително лечение. Защитникът настоява за отмяна на атакуваното
решение на С.ски районен съд, както и за отхвърляне, като неоснователно на
предложението на РП – С. за настаняване на задължително лечение на лицето
И. С. З..
Представителят на Окръжна прокуратура гр. С. дава заключение, че с
оглед на събраните доказателства по делото, решението на
първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като
се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в
с. з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени
наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна
проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, а и с оглед на
конкретните оплаквания, намери жалбата за основателна.
1

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ
на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно и в
съответствие с тези доказателствени материали, е приел за установена
описаната фактическа обстановка, но неправилно е преценил, че са налице
предпоставките, съдържащи се в разпоредбите на Закона за здравето за
настаняване на привлеченото лице И. С. З. на задължително лечение.
Настоящата инстанция, анализирайки наличните по делото
доказателствени материали, стигна до следните фактически констатации:
В Районна прокуратура - С. била образувана преписка вх. № 3839/2023
г., по повод на постъпила молба от лицето Ц.И.С., майка на жалбоподателката
З., в която се твърди, че З. страда от психиатрично заболяване и застрашава
своя живот и на непълнолетната си дъщеря. Стоева е посочила в молбата си
до РП-С., че дъщеря й спира внучката й да посещава учебни заведения и
двете са избягали в местността „Селището“ на гр. С. и живеят в изоставена
барака, с което е застрашен живота на двете.
С оглед на това твърдение, прокуратурата е възложила извършването
на проверка по повод настаняване на лице на задължително лечение.
С оглед установяване на действителното фактическо положение и
извършване на преценка за наличието на необходимост от разкриване на
процедура по чл.155 от Закона за здравето органите на РУ на МВР С.
извършили проверка по сигнала, резултатите от която са докладвани в РП –С.,
въз основа на което е изготвено и внесено предложение в Районен съд - С. по
реда на чл. 155 и чл. 157 от Закона за здравето.
В хода на производството пред първата инстанция е била изслушана
жалбоподателката Ц.И.С., която е потвърдила твърденията в предложението,
както и необходимостта да бъде настанена на задължително лечение нейната
дъщеря Ц.И.С..
При проведеното съдебно следствие са били разпитани като свидетели
лицата Е. К., Д.С. и главния социален работник в отдел „Закрила на детето“
дирекция „Социално подпомагане“ гр. С. - С.С.. Първите две свидетелки в
показанията си са заявили, че не познават жалбоподателката, а познават
нейната майка - Ц.С.. Тези свидетелки не сочат З. да е проявявала някаква
агресия и да е опасна за себе си, за другиго или за обществото. От своя страна
свид. С. сочи, че в работата си като социален работник е установила, че
жалбоподателката З. и дъщеря и Й.С.Г. живеели в ужасни битови условия в
жилище с много котки и кучета, които не били извеждани. Пред тази
свидетелка З. е казала, че не извеждат животните, заедно с дъщеря си, тъй
като били следени и преследвани от други хора. З. изпитвала страхове,
защото хората щели да вземат косъм от косата й и й направят магия. Според
тази свидетелка, дъщерята на З. не изразявала мнение без съгласието на майка
си. Всички страхове, които изпитва майката, са втълпени на детето. Според
свидетелката, детето Й., заради състоянието на майка си, не може да
продължи образованието си. Същата не контактува с други деца, няма
социални контакти и не излиза навън сама.
2

Показанията на свидетелите Ц.С. и С.С. са подробни, последователни,
непротиворечиви и относими към предмета на доказване по делото. По
отношение на тези лица няма съмнение, че същите познават
жалбоподателката и изнасят твърдения за нейното поведение но от тези
показания не може да се направи извод, че жалбоподателката може да
извърши престъпление, което представлява опасност за близките и, за
околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им, каквото е
изискването на разпоредбата на чл.155 от ЗЗ. Показанията на тези свидетелки
касаят начина на живот и поведението на жалбоподателката, както и
предполагаемото и поведение спрямо детето и но не и данни за проявена
агресия.
По делото е била назначена съдебно-психиатрична експертиза, според
чието заключение И. С. З. страда от психично заболяване – шизофрения –
параноидна форма МКБ-10 F20.0.
Окръжният съд намира, че правилно първата инстанция е кредитирала
показанията на разпитаните свидетели, както и заключението на вещото лице.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция бяха
представени доказателства, че от 18.10.2023г. жалбоподателката З. се лекува
доброволно в Център за психично здраве в гр. Стара Загора и лечението й
продължава и към настоящия момент (а именно 16 дни).
Според настоящия състав, наличната психотична симптоматика не
прави З. опасна за себе си или за околните. Същата в момента се лекува
доброволно, няма проява на вербална и физическа агресия. Явно
привлечената З. има критично отношение към установеното с експертизата
заболяване и нуждата от провеждане на съответно лечение в специализирано
лечебно заведение и доброволно се лекува в момента.
Съгласно разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ, на задължително настаняване
и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗ, които поради
заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява
опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашава сериозно
здравето им.
Безспорно в хода на съдебното производство и след изслушване на
вещото лице се установи, че И. С. З. страда от психично заболяване, което е
регламентирано в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗ, като лицата страдащи
от такова заболяване принципно подлежат на задължително настаняване и
лечение. Наличието на такова заболяване обаче, е един от двата задължителни
критерия лицето да бъде настанено за лечение, а именно медицинският
критерий. За да се постанови принудително лечение и задължително лечение
на лицето, следва да бъде налице и социалният критерий, а именно лицето да
представлява опасност за близките, за околните, за обществото или да
застрашава сериозно здравето си или да има опасност да извърши
престъпление.
В конкретният случай от гласните доказателства, независимо от
становището на вещото лице, се установява, че този социален критерий не е
3

налице. Състоянието на И. С. З. не крие опасност за самата нея и за околните,
няма опасност същата да извърши престъпление, доколкото към настоящия
момент провежда адекватно доброволно лечение в Център за психично здраве
гр. Стара Загора, поради което съдът намира, че не са налице предпоставките
за задължително лечение, тъй като не всяко лице страдащо от психично
заболяване следва да бъде настанено за такова лечение, а само онова, чието
състояние крие опасност за него и за околните, съобразно изискванията на чл.
155 от ЗЗ.
Настоящият състав счита, че е важно да се отбележи, че макар
доброволното лечение, на което се е подложила З., да не е предпоставка за
прекратяване на делото (така както се твърди във въззивната жалба), то
същото се явява релевантно обстоятелство относно изхода на делото.
Лечението на З. се провежда в специализирано медицинско заведение вече 16
дни. От това следва, че не е целесъобразно това лечение да бъде прекратено и
да започне ново такова за още 20 дни (принудително по своя характер), което
би последвало от потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция счита правните изводи на районния съд за необходимостта да бъде
проведено задължително лечение на привлечената И. С. З., за необосновани и
незаконосъобразни.
С оглед на горните съображения решението на първоинстанционния
съд се явява неправилно и незаконосъобразно.
Ръководен от изложеното съдът отмени Решението на РС-С. и
отхвърли искането на РП-С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4

Номер на акта:	159
Дата:	3 ноември 2023 г. (в сила от 3 ноември 2023 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20232200600625
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	30 октомври 2023 г.

Решение по дело №625/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите