Р Е Ш Е Н И Е
№ / 04.03.2020 г. гр.Провадия
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Провадийскияткият районен съд II състав
На дванадесети февруари две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Н.С.
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 1799 по описа за 2019 г.
И за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 4 във вр. с чл. 8 т. 1 от Закона за защита срещу домашното
насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба от Д.П.Й. с ЕГН **********, с адрес *** No 14
за постановяване на мерки за защита срещу С.К.Р.
с ЕГН **********, с адрес ***.
В молбата се твърди, че страните са
живели на семейни начала около 4 години в *****.
Твърди
се, че към момента на подаване на молбата страните са разделени и молителката
живее в гр.*****.
Твърди
се, че ответникът бил с агресивен характер и многократно насочвал агресивността
си към молителката.
На
20.11.2019г. страните вечеряли заедно с големия син на молителката и дъщерята
на ответника. Ответникът употребил голямо количество алкохол и без основателна
причина се скарал със сина на молителката, тя започнала да защитава сина си,
тогава ответникът започнал да крещи на молителката, да я обижда като й казвал,
че е „малоумна“, „некадърница“, „курва“ и други подобни думи. Ответникът ударил
сина на молителката като ударил и нея по тялото, когато тя се опитвала да го
успокои и я заплашил, че ще се саморазправи с нея. Молителката завела сина си в
спешен кабинет в МБАЛ „Света Анна – Варна“.
Иска
се издаване на заповед за незабавна защита на основание чл.18 ал.1 от ЗЗДН, а с окончателния акт по делото на заповед за
защита с мерките по чл.5 ал.1 т.1, т.3, т.5
от
ЗЗДН.
В проведените по
делото открито съдебно заседание, молителката се явява лично и чрез процесуалния
си представител поддържа подадената молба и моли за налагане на исканите мерки.
Ответникът се явява лично и заявява, че от два месеца е прекратил отношенията
си с молителката.
След
съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и
събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази
разпоредбите на закона, Провадийският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата
за защита е с правно основание чл.
8, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.
5, ал. 1 от ЗЗаДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвиди
следното:
В
чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита
по предвидения в закона ред. В случая молителката и ответникът са лица в
отношенията по чл.3, т.1 от ЗЗДН лица, които са били във фактическо съпружеско
съжителство.
Разгледана по същество молбата е
основателна.
От Декларация
по чл. 9 от ЗЗДН се
установява установява, че молителката е декларирала, че на 20.11.2019г.
ответникът е упражнил над нея домашно насилие в дома си, находящ се в *****
като я обиждал с думите „малоумна“, „некадърница“, „курва“ и й нанесъл няколко
удара в тялото като я предупредил, че ще се саморазправи с нея. Това се случило
по повод скандал, който възникнал между ответникът и синът на молителката,
който бил дошъл на гости и побой, който ответникът нанесъл над сина на
молителката.
От Декларация
от М. Л. Б.; Разписка на М. Л. Б. за получен протокол за предупреждение;
Протокол за предупреждение на лицето С.К.Р. от 20.11.2019 г.; Протокол за
предупреждение на лицето С.К.Р. от 22.11.2019 г.; Декларация на Д.П.Й.; Разписка
от Д.П.Й. се установява,
че ответникът е предупреден на 20.11.2019г. на основание чл.65 ЗМВР да не
проявява домашно насилие над М. Б. и на 22.11.2019г. да не проявява домашно
насилие над молителката.
От Епикриза
на М. Л. Б.; Медицинско удостоверенеие № 1235/2019 г., изд. от
МБАЛ“Св.Анна-Варна“ АД се
установява, че св.М. Б. – син на молителката е приет в МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД
на 21.11.2019г. и изписан на 23.11.2019г. с диагноза мозъчно сътресение.
От
Постановление за отказ да се образува ДП на РП Провадия се установява, че на
27.07.2019г. молителката е подала сигнал за упражнено над нея домашно насилие
от молителя.
От
показанията на св.Б., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи изцяло
с писмените доказателства по делото се установява, че майка му – молителката е
била във фактическо съпружеско съжителство с ответникът от 2016г.. През периода
на съжителството св.Б. многократно е виждал майка си насинена и бита. На
20.11.2019г. св.Б. отишъл на гости на майка си и ответникът в дома на последния
в гр.Провадия за вечеря в около 21:00 часа. Масата била сложена от молителката.
Между ответникът и св.Б. възникнал скандал след като и двамата употребили
алкохол, по повод ключовете от автомобила на св.Б., които той не можел да
намери и ги поискал от З.Р., която му казала, че не са в нея. Двамата се сбили,
молителката се намесили, за да ги разтърве, тогава ответникът започнал да я
обижда като я наричал „курва“, казвал й да не защитава сина си, ударил й шамар.
Ответникът съборил на земята св.Б. и започнал да го удря. В началото на вечерта
присъствали страните по делото св.Б. и двете дъщери на ответника З.Р. и К. Р..
На самият инцидент били страните по делото св.Б. и З.Р.. За случилото се
молителката уведомила полицията на местопроизшествието пристигнали полицейски
служители и линейка, която отвела св.Б. за указване на спешна помощ.
От показанията на св.Б.а, които съдът кредитира
като еднопосочни и кореспондиращи с показанията на св.Б. се установява, че
майка й – молителката е била във фактическо съпружеско съжителство с ответникът
от 2016г.. Страните по делото заедно с техните деца са ходили на почивки в
Обзор, на язовир Николаевка. Децата на ответникът наричали молителката „мамо“.
Ответникът не одобрявал, когато молителката ходела при децата си в гр.***** и
когато говори с тях по телефона. Молителката имала свои вещи в дома на
ответника – дрехи, обувки, кексови форми. През 2016г. страните по делото заедно
със св.Б.а и децата на ответникът празнували заедно Коледа и подарявали
подаръци, св.Б.а познава петте дъщери на ответникът и те били в добри
взаимоотношения. Молителката и ответникът празнували празниците заедно.
След
инцидента на 20.11.2019г. молителката се обадила на св.Б.а и й разказала, че
между ответникът и брат й възникнал скандал, ответникът нанесъл побой над св.Б.
и го откарали с линейка. Молителката поканила св.Б.а да отиде да я прибере с
автомобил, но последната не можала, тъй като имала малко дете. Св.Б.а чула по
телефона ответникът да псува майка й като й казал „аз на теб ще ти еба майката,
ще видиш от днес нататък децата ще ги почерня.“ След този случай молителката и
ответника се разделили.
От
показанията на св.К., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че тя е запознала
молителката и ответникът, след срещата си те се харесали и заживели на семейни
начала в дома на ответникът в гр.Провадия като молителката си занесла там свои
вещи. Молителката и ответникът заедно се грижили за дома, правили ремонти,
купували обзавеждане, молителката се режела асмата, сеела цветя в градината.
Молителката заедно с децата на ответника К. Р. и З.Р. ходили на гости на св.К..
В началото отношенията между страните били много добри, но в последствие
ответникът започнал да бие молителката като св.К. я виждала насинена. К. Р. и З.Р.
наричали молителката „мамо“. На няколко пъти молителката и ответникът се
разделяли като молителката се прибирала в гр.*****, но после отново се връщала
в дома на ответника.
От
показанията на св.Д. Р., обясненията на К. Р. и З.Р., които съдът кредитира в една
част се установява, че молителката от 2016г. е била „приятелка“ на ответника, когато е посещавала дома му те
са спали в една стая. Съдът не кредитира показанията на св.Р., обясненията на К.
Р. и З.Р., в частта, че молителката не е живяла в дома на ответника, че е
идвала за два три дни там с торбичка с бельо, след което си тръгвала и никой не
знаел, кога ще се върне, че не е имала там свои вещи, че не е била във фактическо
съпружеско съжителство с ответника, тъй като това противоречи на останалите
гласни и писмени доказателства. Следва да се има предвид, че св.Р., К. Р. и З.Р.
са дъщери на ответникът, като предвид еднаквостта на показанията и обясненията
на двете сестри съдът намира, че те са предубедени.
От
показанията на св.Р. и обясненията на двете й сестри се установява, че К. Р. е
помагала много в домакинството. Молителката и трите сестри са имали конфликти.
На
20.11.2019г. св.Б. е отишъл на гости при страните по делото в гр.Провадия. Той
е употребил алкохол и ответникът не е искал да го пуска да си тръгне с
автомобила и е искал да остане да пренощува в дома му. Молителката е помолила З.Р.
да скрие ключовете от автомобила на св.Б., което тя е сторила. Св.Б. и
ответникът се скарали, започнали да се бият. Съдът не кредитира обясненията на К.
Р. и З.Р., че св.Б. е блъскал майка си по време на побоя нанесен му от
ответника, тъй като това противоречи на житейската логика, както и предвид
предубедеността на дъщерите на ответника.
За
образованието на К. Р. и З.Р. следяла сестра им Д. Р..
От правна страна съда намира следното:
Предявена
е искова молба с правно основание чл. 4, ал. 1 във вр. с чл.3, т.1 вр. с чл. 5
от ЗЗаДН.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН
легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. От събраните по делото доказателства коментирани по-горе -
свидетелски показания, подадената от молителката Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, чиято презумптивна доказателствена сила не бе оборена от ответника,
писмени доказателства се установява, че ответника е извършил акт на домашно
насилие - психическо и физическо такова
над молителката.
От
показанията на свидетелите на молителката и частично от тези на ответника и от
обясненията на дъщерите му З.Р. и К. Р. се установи, че страните са били във
фактическо съпружеско съжителство от 2016г., което е продължило до инцидента на
20.11.2019г.. Съдът намира, че молителката и ответникът са били във фактическо
съпружеско съжителство, тъй като са живели заедно в дома на ответника в
гр.Провадия, били са в интимни взаимоотношения, грижили са се заедно за дома
като са правили ремонти и са купували общи вещи, празнували са празници заедно
и заедно с децата си, ходили са заедно на почивки, дъщерите на ответника К. Р.
и З.Р. са наричали молителката „мамо“, молителката е сложила масата за вечеря
на 20.11.2019г., имала е в дома на ответника свои вещи. Всичко това доказва, че
страните по делото фактически са живели като съпрузи, като семейство, което
означава, че молителката може да търси защита за упражнени върху нея домашно
насилие по реда на ЗЗДН.
По
делото се установи, че на 20.11.2019г. ответникът е обиждал и псувал
молителката по повод възникналия скандал между него и сина на молителката – св.Б.
и побоя, който ответникът е нанесъл на св.Б., по времето, когато тя се е
опитвала да защити сина си. Ответникът я е нарекъл „курва“, ударил й шамар, псувал я и се заканил с
думите „аз на теб ще ти еба майката, ще видиш от днес нататък децата ще ги
почерня.“.
Установи
се, че това не е първият акт на домашно насилие от страна на ответника към
молителката.
Предвид
поведението на ответника молителката следва да получи защита с мерките
предвидени по ЗЗДН с цел осигуряване на спокоен живот.
Гореизложеното
води до извода, че подадената молба за защита е основателна, като на
молителката следва да бъде предоставена защита от извършения акт на домашно
насилие спрямо нея. Предвид агресивното поведение на ответника съдът намира, че
подходящи мерки за защита са следните: да се задължи ответника да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да се забрани на ответника
да доближава молителката, жилището, обитавано от нея в гр.*****, *****, работното й място в МБАЛ „Св.Анна –
Варна“ АД, отделение „Реанимация“ на разстояние по-малко от 50 метра за срок от
12 месеца. Съдът намира, че определения от него срок е достатъчен и ще има
нужното превъзпитателно действие спрямо ответникът.
Налагането
на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е
винаги кумулативно, съобразно чл. 5 ал. 4 ЗЗДН, на ответника следва да бъде
наложена и такава санкция. Съдът не разполага с доказателства за доходите и
имущественото състояние на последния, поради което преценя, че подходящия
размер на глобата би бил близко до минималния такъв – 400 лева.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и предвид
изхода на делото, в тежест на ответника по молбата следва да се възложи
задължението за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
Молителката
е претендирала разноски в размер на 600 лева за заплатено от нея адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че не са налице
основания за намаляване на заплатеното от молителката адвокатско възнаграждение
предвид протичането на делото в две съдебни заседания с участието на
процесуалния представител на молителката, разпитаните по делото 4 свидетеля,
изслушани две деца и събраните по делото писмени доказателства, свидетелстващи
за положения труд от процесуалния представител на молителката. Поради това
ответникът следва да заплати на молителката 600 лева разноски по делото за
заплатено от нея адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 15 във вр. с чл.5, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 4 от
Закона за защита от домашното насилие, Провадийският районен съд
Р
Е Ш И :
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Д.П.Й. с ЕГН **********, с адрес *** No 14
от осъщественото спрямо нея домашно насилие
от С.К.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА С.К.Р. с
ЕГН **********, с адрес *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д.П.Й. с ЕГН **********,
с адрес *** No 14.
ЗАБРАНЯВА на С.К.Р. с
ЕГН **********, да се доближава на по-малко
от 50 м. разстояние до: Д.П.Й. с ЕГН **********, жилището, обитавано от нея в гр.*****, *****, работното й място в МБАЛ „Св.Анна –
Варна“ АД, отделение „Реанимация“ на разстояние по-малко от 50 метра за срок от
12 месеца.
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал.
4 ЗЗДН на С.К.Р. с ЕГН **********,
с адрес *** в размер на 400 лв., платима по сметката на ПРС в
двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА С.К.Р. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на Провадийският районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса
по делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С.К.Р. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Д.П.Й. с ЕГН **********,
с адрес *** No 14
сумата от 600 лева, представляваща сторени
разноски по делото, на основание 78, ал.1 от ГПК.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Указва на полицейските
органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава С.К.Р. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за
защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и
уведомява органите на прокуратурата.
Преписи от настоящото решение и от издадената
заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да
се изпратят служебно и на РУ
Провадия.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................