Р Е Ш Е Н И Е № 94
Гр. Сливен, 17.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 413 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Е.Н.М., ЕГН **********,
с адрес *** срещу Решение № 804р-5761/10.11.2021 г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, с което е постановен отказ да се
регистрира собственото на жалбоподателя МПС Опел Фронтера с рег. № ……….., закупено с договор за
покупка № 1541/07.04.2021 г. и срещу прекратяване на регистрацията на същото
ППС, обективирана с отбелязване върху Свидетелство за регистрация част I с № *********.
Образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. В акта били обсъждани документи от м. 04.2021 г., каквито не съществували.
Автомобилът бил придобит с договор за покупко –
продажба от 15.07.2021 г., след което на 13.08.2021 г. оспорващият подал до
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен заявление № 210804014109 за
промяна на регистрацията. Счита още, че административният орган неправилно се
позовал на чл. 143 ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), доколкото
при извършената проверка било установено, че идентификационният номер е
стандартен и това изрично е посочено в решението. Относно другата посочена
норма на чл. 143 ал. 5 от ЗДвП твърди, че на автомобила не е правена промяна в
конструкцията, установените заварки са заводски, поради което е и неправилно
заключението на инж. Р. М. в Експертна № 409/29.10.2021 г. В подкрепа на това
твърдение бил и фактът, че автомобилът е закупен и вече регистриран, като на
17.04.2021 г. е преминал преглед, установил неговата техническа изправност. При
връчване на обжалвания акт служители от Сектор „Пътна полиция“ уведомили
жалбоподателя, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила по реда на
чл. 143 ал. 15 от ЗДвП. Последното счита за незаконосъобразно, доколкото още на
13.08.2021 г. е подадено заявление за пререгистрация на автомобила. Моли съда
за отмяна на оспорения административен акт и за отмяна на служебното
прекратяване на регистрацията на собственото му превозното средство.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. Мл. Й. ***, който поддържа жалбата на
посочените в същата основания. По делото се установило, че приетото в оспореното
решение не отговаря на действителното състояние на автомобила и в случая не са
извършвани манипулации, водещи до промяна в конструкцията на автомобила. Счита
отказът за извършване на регистрация за незаконосъобразен и моли съда да
постанови отмяна на същия, като се дадат указания за извършване на същата.
Претендира разноските в производството.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР – Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. В писмено становище по
делото заявява, че около мястото на набиване на идентификационния номер са
установени заварки, вследствие промяна в конструкцията на автомобила, а от
снимков материал ставало ясно, че по купето в областта на шасито има промени в
конструкцията, изразяващи се в следното: рязане на шасито на няколко места,
включително в областта на ИН и последващи заварки с цел повдигане на купето,
като се търси по – висока проходимост на автомобила. Според становището, така
изрязан от шасито, идентификационният номер на автомобила може да бъде поставен
на всяка друга конструкция, което е в разрез със законовите разпоредби. Шасито
на автомобила трябвало да е в цялостен вид, както е предоставено от
производителя, да няма следи от заварки и др. ремонтни дейности около него и
тъй като не била установена идентичността на ИН на рамата, била отказана
процесната регистрация.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С Договор за покупко – продажба на моторно
превозно средство рег. № 4408/15.07.2021 г. на Нотариус с рег. № 613 на
Нотариалната камара настоящият оспорващ Е.М. придобил собствеността върху лек
автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег. № ………..,
рама № W0L06B1ZCXV613356, двигател – без номер, цвят - черен металик. На 13.08.2021 г. М. подал
до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен Заявление № 210804014109 за
промяна на регистрацията, като представил цитирания договор, Удостоверение за
техническа изправност на ППС от 17.04.2021 г., застрахователна полица и
Свидетелство за регистрация част I с № *********/13.04.2020 г., издаден от ОД на МВР
- Смолян на предходния собственик.
Съгласно приобщен по преписката Протокол № 184/25.08.2021 г., комисия
от служители при ОД на МВР – Сливен извършила преглед на автомобила с основание
„зачисляване в региона“, при който констатирала, че около идентификационния
номер има следи от ремонтна дейност – заварки, които не влияят върху целостта
на същия; има табела с информация за ИН, която не е закрепена стандартно, по
талон автомобилът е без номер на двигателя, а при проверката бил установен
частичен такъв. По решение на комисията била извършена проверка, при която били
снети сведения от М. и предишния собственик Д. Ч.. И двамата заявили, че не са
извършвали никакви интервенции, включващи заваръчни и други такива около
идентификационния номер, не са монтирали табела и не а извършвали смяна на
двигателя на превозното средство.
В Удостоверение изх. № И724/24.08.2021 г. официален вносител вписал данни
за автомобила, а именно, че автомобил Опел Фронтера с
номер на шаси W0L06B1ZCXV613356 е произведен с
номер на двигател X22DTH-17301496, с номер на част скоростна кутия
97178930 и с номер на част преден диференциал – 97162119.
На 29.10.2021 г. е. при Научно – техническа лаборатория към ОД на МВР –
Сливен изготвил Експертна справка № 409, в която приел, че идентификационният
номер на автомобила е WOL09B1ZCXV613356, като същият е стандартен; около
мястото на набиване на ИН са установени заварки, вследствие промяната на
конструкцията на автомобила; установената табела е стандартна и отговаря на ИН
от документите на автомобила; по талон автомобилът е без номер на двигател, но
след обработка такъв частичен е бил установен.
Видно от представеното по преписката заявление за първоначална
(национална) регистрация от 09.03.2015 г. в ОД на МВР –
Кюстендил, автомобилът е тип „кабриолет“, поради корозия номерът на двигателя
не може да се разчете, като е изразено мнение
от длъжностно лице превозното средство да се регистрира без номер на
двигател, като липсва съмнение на умишлени действия. На същото заявление е
отбелязана и част от номер на двигател - X22DTH, както и че автомобилът е в
изправност.
С Докладна записка рег. № 343р-14681/04.11.2021 г. длъжностно лице –
инспектор в Сектор „Криминална полиция“ уведомил заместник – директора на ОД на
МВР – Сливен за извършената проверка, в която вписал, че около мястото на
набиване на идентификационния номер на превозното средство са установени следи
от заварки, вследствие промяна на неговата конструкция, поради което и въз
онова на приложената Експертна справка № 409/2021 г. предложил материалите по
преписката да бъдат изпратени на Сектор „Пътна полиция“ с мнение за отказ за пререгистрация
на лекия автомобил.
На 10.11.2021 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен
постановил Решение № 804р-5761, с което по т. 1 отказал регистрацията на МПС
Опел Фронтера с рег. № ……….., собственост на Е.Н.М. и
по т. 2 съгласно чл. 54 от АПК спрял административното производство по заявление
№ 201058003786/13.04.2021 г. за промяна на собственост и зачисляване в региона.
По настоящото оспорване досежно разпореденото спиране
на административното производство по т. 2 от административния акт съдът се е
произнесъл с Определение № 17/25.01.2022 г., с което актът е отменен в тази му
част, който съдебен акт е влязъл в сила като необжалван.
Оспореният административен акт е връчен на неговия адресат на 22.11.2021 г. лично, като жалбата срещу него е подадена до настоящия съд на
30.11.2021 г.
По делото е извършена съдебно – техническа експертиза, чието заключение
е прието като изготвено компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните по
делото. Съгласно експертизата, установените заварки са оприличени като заводски
и не буди съмнение тяхната идентичност; същите не са в резултат на извършени
ремонтни дейности, а шасито не е с променена конструкция; извършена е
идентификация на номера на VIN - W0L09B1ZCXV613356 и същият отговаря напълно по оборудване и конструктивни особености на
автомобил Опел Фронтера, като използваните заваръчни
процеси на надлъжните греди е заваряване под слой от флюс;
връзките са стандартни и напълно идентични вляво и вдясно на конструкцията.
Експертът заключава, че заварките не са в резултат на извършени ремонтни
дейности, а шасито не е с променена конструкция. В констативно –
съобразителната част експертът разяснява процеса на заваряване, който в случая
бил под слой от флюс, като самият процес се осъществява
от механизирана количка (заваръчен трактор), върху която са монтирани всички
механизми на апарата за подфлюсово заваряване, а с
придвижването на количката заваръчната дъга стопява нови участъци от основния и
допълнителни метали. При разпита в съдебно заседание вещото лице заявява, че
притежава и д. к. по заваръчни процеси, поради което познава същите детайлно.
Съгласно заявеното от експерта, от извършения анализ на конструкцията на шасито
на автомобила е установено, че процесните заварки са фабрични и няма данни за
допълнителни интервенции върху шасито. Конструкцията на последното била
съставена от три части – три свързани греди вляво и вдясно, между които има
напречни връзки за уякчаване на цялата конструкция, върху която се поставя
шасито. Ако има интервенция, трябва да се премахнат и напречните връзки, но там
не се установява рязане и допълнително създаване на такива връзки. Няма и други
рязания, снаждания, нагаждания от отделни елементи от големия елемент, не е
изрязвано парче, за да се нагажда друго такова, което би било абсолютно разграничимо и окомерно установимо.
Според вещото лице, дори ако се изчисли икономически, такава операция би била
изключително обемна като финансов ресурс – с демонтаж на цялото шаси, изрязване
на заварките, смяна на средната част на гредата, замяната й с нова, върху която
е изписано друго шаси, което от своя страна трябва да отговаря технически на
техническото оборудване на процесния автомобил. Според експерта, много трудно
би могло да се намери шаси с този VIN номер, за да може да се
идентифицира по точно тези показатели, които съдържа този автомобил и ако се
изчисли накрая цялата сума за възстановяване на автомобила в първоначалното му
състояние с демонтаж и монтаж на цялото оборудване, тази операция би струвала
повече от стойността на целия автомобил. Т.е. икономически нецелесъобразно се
явявало извършването на такива операции. Съдът в настоящия му състав кредитира
изцяло експертното заключение на съдебно – техническата експертиза, като
изготвено компетентно и безпристрастно, подробно аргументирано и обективно.
По доказателствата е приобщено Свидетелство за регистрация част I № ********* за автомобил Опел Фронтера с
рег. № ………, върху което е вписано: „16.09.2021 г. Прекратяване по чл. 143 ал.
15 от ЗДвП“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като ОСНОВАТЕЛНА и като такава, следва да бъде УВАЖЕНА.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Първият, очертан в
жалбата предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е законосъобразността
на отказ за предоставяне на административна услуга – извършване на промяна на
регистрацията (регионална регистрация) на пътно превозно средство, която по смисъла
на чл. 140 ал. 2 от ЗДвП и чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства е нормативно предоставена в
компетентността на звената „Пътна полиция“ при СДВР, респ. Областните дирекции
на МВР. Процесният отказ за извършване на административна услуга е постановен
от персонално, материално и териториално компетентен административен орган -
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, в кръга на неговите
правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което
го прави валиден. Същият е издаден и след извършена проверка от длъжностни
лица, в хода на която съдът не установява извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Макар валидно и
процесуално законосъобразно, след анализ на събраните в хода на съдебното
производство годни доказателствени средства и относимите
материалноправни норми, оспореното административно
решение се преценява от настоящата съдебна инстанция като постановено в
противоречие с материалния закон, при следните съображения:
Съгласно § 8 от ПЗР
на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални
административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се
прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването
на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
От събраните по делото доказателства се установява, че при постановяване на
акта не са били налице посочените в същия фактически и правни основания за
неговото издаване.
Видно от процесното
решение, в същото е обективиран отказ за извършване на регионална регистрация
на пътно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег. № …………, придобит от настоящия оспорващ М. с
Договор за покупко – продажба на МПС от 15.07.2021 г.
Постановеният акт с негативни за заявителя правни последици е мотивиран от
фактическа страна с установяване на заварки около набития идентификационен
номер, вследствие промяна в конструкцията на автомобила. За да формира този си
извод, административният орган се е позовал на извършена експертна справка от експерт
от НТЛ при ОД на МВР – Сливен. В хода на настоящото съдебно производство е
извършена съдебно – техническа експертиза от вещо лице с необходимата
специалност и сфера на компетентност, която като безпристрастна и извършена от квалифицирано
лице, притежаващо специфични знания в областта на автомобилните технологии и
транспорт, в т.ч. и в областта на заваръчните процеси, съдът кредитира напълно.
Съгласно експертното заключение, установените по шасито на процесния автомобил
заварки са несъмнено заводски, а не в резултат на извършени ремонтни дейности,
а самото шаси не е с променена конструкция. Това заключение на неоспорената
съдебно – техническа експертиза, в чиято компетентност и безпристрастност съдът
няма основание да се съмнява, напълно опровергава описаните в атакуваното
решение фактически констатации, формирани от административния орган – ответник.
Това мотивира настоящата инстанция да приеме, че процесният акт е постановен
при липса на посочените в същия фактически основания за издаването му. Несъстоятелността
на възприетото от фактическа страна от ответния орган дискредитира и формулираните
от същия правни основания за постановяване на обжалваното решение. Видно от
последното, като такива са посочени нормите на чл. 143 ал. 3 и ал. 5 т. 4 от ЗДвП, както и чл. 7 ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000
г. Съгласно първата от посочените разпоредби – чл. 143 ал. 3 от ЗДвП, пътно
превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не
се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер,
поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето
в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като
регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов
идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните
работи. В настоящия случай от доказателствата, събрани в хода на съдебното
производство, а и такива, приобщени по административната преписка се
установява, че идентификационният номер на автомобила не е подправен, заличен
или повреден, както и този номер и номерът на двигателя не са били обект на
подобни интервенции. Това обстоятелство е отчетено и от издателя на оспореното
решение в обстоятелствената му част,
въпреки което обективираният отказ за регистрация е мотивиран с прилагане на
чл. 143 ал. 3 от ЗДвП. Последната норма, както се отбеляза по – горе, е
неприложима спрямо установените с категоричност фактически обстоятелства. На
следващо място, изводите на органа са за наличие на хипотезата на чл. 143 ал. 5
т. 4 от ЗДвП, съгласно който законов текст, не се регистрират пътни превозни
средства с изменения в конструкцията, които не отговарят на изискванията на чл.
146. Както се отбеляза по – горе, приетата по делото като неоспорена съдебно –
техническа експертиза дава заключение, че конструкцията на процесния автомобил
не е изменена. Експертното становище на вещото лице е подробно, аргументирано,
в същото е извършен обстоен анализ на техническите параметри на конкретното
превозно средство като марка и модел, като от заключението и разясненията,
дадени от експерта в съдебно заседание, у съда не остава никакво съмнение, че
върху собствения на жалбоподателя автомобил не са извършвани дейности по
промяна на неговата конструкция. Според другата, обосновала отказа на
административния орган норма на чл. 7 ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., превозните средства, на които не може
да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се
регистрират, с изключение на превозно средство (ПС), изоставено, конфискувано
или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна
организация, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов
идентификационен номер. Видно е от доказателствата, събрани по делото, че VIN на автомобила „W0L09B1ZCXV613356“ е
идентифициран още в хода на административното производство, същият е визиран
като стандартен и в оспорения административен акт. Тези безспорно установени
обстоятелства игнорират приложимостта и на чл. 7 ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Така изложеното обуславя извода, че
оспореното административно решение е постановено при погрешно изложени
фактически основания, довело и до необоснована правна аргументация на неговия
издател. Т.е. в случая липсват посочените от последния нормативни забрани за
извършване на исканата промяна в регистрацията на процесното превозно средство,
което налага извода, че атакуваният акт е постановен в противоречие материалния закон – отменително
основание по чл. 146 т. 4 от АПК. Доколкото разглежданият случай е от естество,
което не позволява на съда да се произнесе по същество, преписката следва да
бъде изпратена на административния орган за произнасяне по подаденото от Е.Н.М.
Заявление рег. № 210804014109/13.08.2021 г., при съобразяване с изложените в
настоящия съдебен акт доводи и съображения по тълкуване и прилагане на закона. За
пълнота следва да се отбележи, че в оспорения административен акт е визирано
заявление с номер и дата, различни от процесното - 201058003786/13.04.2021
г. Видно от преписката, заявление с този номер, но с дата 13.04.2020 г. е това
по регистрация на автомобила на предишния собственик Д. С. Ч., постъпило в ОД
на МВР – Кюстендил. Настоящото, подадено от оспорващия М. заявление е с №
210804014109/13.08.2021 г., следващо прехвърлянето на собствеността на
автомобила, извършено на 15.07.2021 г. В разпоредителната част на акта е вписан
и договор за покупко – продажба на МПС с №
1541/07.04.2021 г., който е различен от процесния, по
силата на който М. е придобил собствеността върху превозното средство, а именно
– Договор за покупко – продажба на МПС рег. №
4408/15.07.2021 г. на Нотариус рег. № 613 в Нотариалната камара.
Вторият, формулиран
в жалбата предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е законосъобразността
на постановеното от административния орган прекратяване на регистрацията на
процесния автомобил, обективирано чрез изрично волеизявление върху СРМПС №
********* - част I. Прекратяването на регистрацията на
превозното средство Опел Фронтера с рег. № …………. на
посоченото правно основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП съставлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 2 от АПК (в т. см. е Определение №
2785/01.03.2021г по адм. д. № 1828/2021г на Върховен административен съд).
Доколкото прекратяването на регистрацията е извършено автоматично в АИС
"КАТ", т.е. актът се генерира в автоматизирана система, това
обстоятелство прави безпредметно изследването на въпроса за неговото авторство,
съответно – за компетентността на издателя и въпросите за формата,
задължителните реквизити, както и тези за спазването на административнопроизводствените
правила. Така единственият подлежащ на контрол за законосъобразност въпрос е
този по приложението на материалния закон, а именно: законосъобразна ли е
преценката за неизпълнение от страна на оспорващия М. на задължението за
пререгистрация на превозното средство в законоустановения срок. Съгласно
посочената разпоредба на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Видно от доказателствата по преписката, собствеността върху процесния
автомобил М. е придобил по силата на валидно сключен на 15.07.2021 г. договор
за покупко – продажба на моторно превозно средство.
Заявлението за пререгистрация (регионална регистрация) на автомобила е подадено
от оспорващия с рег. № 210804014109/13.08.2021 г. По смисъла на цитираната и
приложена от органа разпоредба на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, с оглед датата на
придобиване на превозното средство, двумесечният срок изтича на 15.09.2021 г.,
а заявлението за извършване на регистрация (зачисляване в региона) е подадено
месец преди това. Следователно, с подаване на процесното заявление на
13.08.2021 г. М. е изпълнил задължението си по пререгистрация в рамките на
нормативно изискуемия срок. За административния орган не са били налице както
фактическите, така и законовите предпоставки за извършване на санкционни
действия по прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което и
изразеното волеизявление в тази насока противоречи на материалния закон. Извършените
действия по отбелязване в АИС на служебно прекратяване регистрацията на лек
автомобил Опел Фронтера с рег. № ……….., обективирани
чрез волеизявление на компетентен орган върху СРМПС № ********* – част I и нормативно обосновани с чл. 143 ал. 15 от ЗДвП са в противоречие с документално установените факти, налични както по
преписката, така и по делото. За пълнота следва да се отбележи, че
административният акт, чиято законосъобразност е разгледана по – горе и в който
е обективиран отказ за регистрация на процесния автомобил, е постановен на
10.11.2021 г. и няма как да послужи като валидно основание за прекратяване на
регистрацията. Изложеното мотивира съда да приеме, че служебното прекратяване на
регистрацията на лекия автомобил е материално незаконосъобразно и като такова,
подлежи на отмяна.
На основание гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба, с която е сезиран съдът,
е основателна, а оспореното Решение № 804р-5761/10.11.2021 г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, в което е обективиран отказ за
извършване на административна услуга по регистрация (зачисляване в региона) на
собствения на жалбоподателя Е.Н.М. лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“ с рег. № ……….
е материално незаконосъобразно и като такова, подлежи на отмяна. На основание
чл. 173 ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния
орган за произнасяне по същество, чрез извършване на исканата административна
услуга, при съобразяване с мотивите в настоящото съдебно решение по тълкуване и
прилагане на закона.
Предвид горните
доводи настоящата съдебна инстанция приема, че
служебното прекратяване регистрацията на лек автомобил Опел Фронтера с рег. № ………… е материално незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
При този изход на
делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на
разноските в производството. Реално извършените от жалбоподателя такива са в
общ размер Същите възлизат на 861,00 (осемстотин шестдесет и един) лв., от
които 10,00 (десет) лева заплатена държавна такса, 500,00 (петстотин) лева
заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 351,00 (триста петдесет и един)
лева внесен депозит за съдена експертиза и следва да се възложат в тежест на
ответната страна.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
804р-5761/10.11.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Сливен, с което е постановен отказ да се регистрира собственото на
жалбоподателя МПС Опел Фронтера с рег. № ………., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА преписката
на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен за ново произнасяне
по Заявление рег. № 210804014109/13.08.2021 г., подадено от Е.Н.М..
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно постановеното на основание чл. 143 ал. 15 от ЗДвП служебно
прекратяване на регистрацията на лек автомобил Опел Фронтера
с рег. № ………., собственост на Е.Н.М..
ОСЪЖДА ОД на МВР -
Сливен да заплати на Е.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в
размер на 861,00 (осемстотин шестдесет и един) лева.
Решението подлежи
на касационно оспорване в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд на РБългария.
Административен
съдия: