Определение по дело №4/2020 на Районен съд - Ловеч

        Мотиви на Присъда № 13 от 25.02.2020 г. по н.о.х.д. № 4/2020г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.            

Срещу подсъдимия З.С.С. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, за това, че на 30.07.2018 г., вечерта, в *****, Ловешка област, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.102 от ЗДвП, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство, като водач на лек автомобил марка „Ф.П" с рег.№ .. .... .., собственост на М.С.М. ***, предоставил управлението на моторното превозно средство на неправоспособния водач - Д.Н.А. *** при условията на независимо съпричиняване с Д.Н.А. ***, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х.Ю.Т. от с.с, родена на *** г., изразяваща се в травматично счупване на дисталния край на лява лъчева кост /на типично място/ с последващо консервативно лечение - гипсова имобилизация, повреда трайно затрудняваща движенията на лявата ръка за около 45 дни и травматично счупване на тялото на шести гръден прешлен, повреда трайно затрудняваща движенията на снагата за около 2-3 месеца.

Срещу подсъдимата Д.Н.А. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, предл.2-ро, във връзка с ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то и чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че на 30.07.2018 г., около 20:00 часа, в *****, Ловешка област, ул.„А.С., като непълнолетна, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.П" с рег.№ .. .... .., собственост на М.С.М. ***, без да има необходимата правоспособност, нарушила правилата за движение по пътищата -чл.116 от ЗДвП, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата и чл.117 от ЗДвП, че при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре, и при условията на независимо съпричиняване със З.С.С. ***, по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Х.Ю.Т. от с.с, родена на *** г., изразяваща се в травматично счупване на дисталния край на лява лъчева кост /на типично място/ с последващо консервативно лечение- гипсова имобилизация, повреда трайно затрудняваща движенията на лявата ръка за около 45 дни и травматично счупване на тялото на шести гръден прешлен, повреда трайно затрудняваща движенията на снагата за около 2-3 месеца, като деецът е избягал от местопроизшествието.

Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявените обвинения срещу двамата подсъдими, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и че посочените престъпления са извършени по начина описан в обвинителния акт. Счита, че спрямо подсъдимия С. са налице условията за приложение на чл.78а от НК, поради което пледира същия да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание „глоба” към минималния предвиден в закон размер, тъй като по делото не са се установили данни, че подсъдимият притежава имущество. Изтъква, че на С. следва да бъде наложено и наказание „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 4 месеца. По отношение на подсъдимата А. пледира след като бъде призната за виновна и с оглед обстоятелството, че производството е проведено по реда на Глава 27-ма от НК, да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и й се определи наказание от 9 месеца лишаване от свобода, което след като се редуцира с 1/3 се установи в размер на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което са отложи с изпитателен срок от 3 години. Изтъква, че спрямо А. не са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като за нейното обвинение законът предвижда наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода. Счита, че двамата подсъдими следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят направените по делото разноски.

На основание чл.76 и сл. от НПК съдът е конституирал като частен обвинител по делото пострадалата Х.Ю.Т. ***, чрез законният й представител М.М.В. – майка. В хода на производството частният обвинител се представлява от повереника адвокат К.С. от САК, който изтъква, че направените в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнания от подсъдимите изцяло се подкрепят от събраните доказателства и кореспондират с описаните в обвинителния акт факти и обстоятелства. Счита, че ако съдът приеме, че спрямо подсъдимия С. са налице условията за приложение на чл.78а от НК, то наказанието глоба следва да е около средния предвиден размер, над минимума, тъй като липсата на имущество не е определящо при определянето тежестта на наказанието. Не приема становището на прокурора, че подсъдимият С. следва да бъде лишен от правото да управлява МПС само за 4 месеца, като изтъква аргументи в този смисъл, като акцентира, че само случайността е довела до това последиците за пострадалата Т. да не са фатални. Развива доводи, че ако съдът приеме, че спрямо С. не са налице условия за приложението на чл.78а от НК, то следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, размера на което се редуцира по реда на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването му на основание чл.66 от НК се отложи с три годишен изпитателен срок.

По отношение на подсъдимата А. повереникът на частния обвинител сочи, че независимо, че същата е била непълнолетна, то е разбирала свойството и значението на стореното, като акцентира на обстоятелството, че е избягала от местопроизшествието. Счита с оглед квалификацията на деянието, че за А. не са налице предпоставки за приложението на чл.78а от НК и пледира да й бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, което съответно при условията на чл.58а, ал.1 от НК се редуцира с 1/3 и изпълнението му се отложи с изпитателен срок от 3 години.    

Подсъдимата Д.А., нередовно призована, се явява лично в съдебно заседание и със защитник адвокат И.И. ***. Последният заявява, че въпреки нередовното призоваване на подсъдимата, са се запознали с обвинителния акт и не възразява да се даде ход на делото.

По реда на съкратеното съдебно следствие (чл.370, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК) подсъдимата А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразила съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Следва да се отбележи, че към момента на провеждане на разпоредителното заседание по делото и в последствие и съкратеното съдебно следствие подсъдимата А. е навършила пълнолетие. В хода на съдебните прения, в защита заявява, че не е вярно това, че е избягала от местопроизшествието и сочи, че е поискала вода и е наплискала пострадалата, след което дошъл бащата на детето. При дадената й последна дума заявява, че съжалява за случилото се.

Защитникът на подсъдимата А. – адвокат И. не оспорва приетата от прокурора фактическа обстановка и изтъква доводи за наличие на предпоставки за приложение разпоредбата на чл.78а от НК. Сочи, че с оглед факта, че подсъдимата е била непълнолетна, то за наличието на предпоставките за приложение на чл.78а от НК следва да се изхожда от размера на редуцираните наказания за непълнолетни при условията на чл.63 от НК. Алтернативно пледира да й се наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което при условията на чл.58а, ал.1 от НК се редуцира на 4 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което се отложи с изпитателен срок от 3 години. Подробно излага доводи, че родителите на пострадалата Х.Т. също следва да понесат, както административнонаказателна, така и наказателна отговорност за това, че са оставили без надзор малолетно дете и косвено също са допринесли за случилото се. 

Подсъдимият З.С., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. По реда на съкратеното съдебно следствие (чл.370, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК) признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В защита и в при дадената му последна дума заявява, че съжалява за случилото се и моли за по-леко наказание.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия С. – адвокат А.Михайлова от АК Ловеч не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, но акцентира, че от субективна страна С. не е знаел, че предоставя за управление автомобила на непълнолетно лице. Излага доводи в подкрепа на тезата си, че спрямо подсъдимия С. са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК. Счита, че следва да му бъде наложена глоба в минималния предвиден в закона размер, като изтъква факта, че не притежава движимо или недвижимо имущество, работи на минимална заплата и се налага да отделя средства и за наем, както и когато е възможно подпомага родителите си. Пледира на основание чл.78а, ал.4 от НК да не му се налага наказание лишаване от право да управлява МПС.

От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от свидетелските показания, от заключенията на вещите лица по назначените съдебно – автотехническа и съдебно - медицинска експертизи, всичките приобщени към доказателствения материал с протоколно определение по чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, както и от самопризнанията на подсъдимите, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК при проведеното съкратено съдебно следствие, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият З.С.С. ***. Притежавал свидетелството за управление на МПС категории „В" и „АМ", водел се на отчет в ОД на МВР Ловеч и имал налагании наказания за извършени административни нарушения по ЗДвП /л.34-36 дос.п-во/. Владеел и ползвал лек автомобил марка „Ф.П" с рег.№ .. .... .., собственост на свидетелката М.С.М. ***.

Подсъдимата Д.Н.А. съъщо живеела в *****, област Ловеч. Била непълнолетна и не притежавала свидетелството за управление на МПС. Познавали се с подсъдимия С..

Малолетната Х.Ю.Т. (родена на *** г.) живеела с родителите си, брат си и сестра си в *****, Ловешка област.

На 30.07.2018 г., вечерта, в ***** подсъдимият З.С.С. се срещнал с подсъдимата Д.Н.А.. Предоставил й да управлява ползвания от него лек автомобил марка „Ф.П" с рег.№ .. .... ... Качвайки се на мястото на водача А. потеглила с лекия автомобил, като го управлявала по улиците на *****, област Ловеч. Насочила се в посока централния площад на селото. До нея, отдясно седял подсъдимият З.С.. Когато навлязло на площада на селото моторното превозно средство се движело със скорост от 43,7 км/час.

В същото време, малолетната Х.Ю.Т. отишла до магазина, намиращ се в центъра на *****, Ловешка област. Купила си от там дъвка и излязла от помещението. Тръгнала да пресича централния площад на селото от дясно на ляво по посока на движение на автомобила управляван от подсъдимата А.. Когато Т. се намирала на разстояние около 5,83 - 7,86 метра от мястото на произшествието, автомобилът навлязъл по ул."А.С.", на разстояние около 60,0 метра от траекторията на движение на пешеходката. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза, в този момент подсъдимата А. е имала видимост към траекторията на движение на пострадала.

Когато Х.Ю.Т. се намирала най-малко на 3,48 - 4,69 метра от мястото на произшествието, подсъдимата Д.Н.А. предприела действия за намаляване на скоростта на автомобила, съпроводени със завой на ляво и навлязла на площада на селото. Превозното средство продължило движението си и ударило малолетната Т.. Към момента на първоначалния контакт автомобилът се е движел със скорост от 18 км/час. След удара с пешеходката превозното средство продължило своето движение, изминавайки разстояние от 3,3 метра до пълното му спиране. Малолетната Т., падайки на земята била прегазена от предна дясна гума на автомобила и останала на площада на разстояние 2,2 метра под автомобила.

Подсъдимата Д.Н.А. слязла от моторното превозно средство и избягала от местопроизшествието.

От заключението  по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на настъпилото пътнотранспортното произшествие на Х.Т. са били причинени телесни увреждания, изразяващи се в травматично счупване на дисталния край на лява лъчева кост /на типично място/ с последващо консервативно лечение - гипсова имобилизация, повреда причинила затруднение движенията на лявата ръка за около 45 дни и травматично счупване на тялото на шести гръден прешлен довело до затруднение движенията на снагата за около 2-3 месеца /л.81-82 дос.п-во/.

Видно от заключението на авто-техническата експертиза и изготвения протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, мястото на удара между автомобила и пешеходката, в надлъжно направление се намира на 21,5 метра след приетия при огледа ориентир - ОР №1. В напречно направление, мястото на удара е 16,0 метра южно от северен бордюр на ул."А.С." в *****.

Автомобилът "Ф.П" с рег.№ .. .... .., при настъпване на произшествието се е движел със скорост от 12,13 м/сек, която се равнява на 43,7 км/час.

Към момента на удара автомобилът "Ф.П" е бил със скорост от 18 км/ч или 5 м/секунда.

При така установените данни, необходимото разстояние за безопасно спиране е било 32,56 метра, но водачът на автомобил не е имал техническата възможност да предприеме спиране и да спре до мястото на удара при движение с реална скорост. Освен това, при навлизането си по ул."А.С." водачът на автомобила е имал видимост към траекторията на движение на пешеходката Т. на около 60,0 метра. При това положение водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме пешеходката Т. и да предприеме действия посредством органите за управление на автомобила, с което е могъл да избегне удара. Имайки видимост към пешеходката Т. подсъдимата А. е могла да спре и да я пропусне, след което да продължи, но не го е сторила.

Вещото лице е дало заключение и че от техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо и от страна на пешеходката. Тя е имала видимост към автомобила, можела е да спре, да изчака автомобила да премине и тогава да продължи.

          От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият З.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, като на 30.07.2018 г., вечерта, в *****, Ловешка област, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.102 от ЗДвП, че на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство, като водач на лек автомобил марка „Ф.П" с рег.№ .. .... .., собственост на М.С.М. ***, предоставил управлението на моторното превозно средство на неправоспособния водач - Д.Н.А. *** при условията на независимо съпричиняване с Д.Н.А. ***, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х.Ю.Т. от с.с, родена на *** г., изразяваща се в травматично счупване на дисталния край на лява лъчева кост /на типично място/ с последващо консервативно лечение - гипсова имобилизация, повреда трайно затрудняваща движенията на лявата ръка за около 45 дни и травматично счупване на тялото на шести гръден прешлен, повреда трайно затрудняваща движенията на снагата за около 2-3 месеца.

          Подсъдимата Д.Н.А. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.”а”, предл.2-ро, във връзка с ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то и чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 30.07.2018 г., около 20:00 часа, в *****, Ловешка област, ул.„А.С., като непълнолетна, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.П" с рег.№ .. .... .., собственост на М.С.М. ***, без да има необходимата правоспособност, нарушила правилата за движение по пътищата -чл.116 от ЗДвП, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата и чл.117 от ЗДвП, че при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре, и при условията на независимо съпричиняване със З.С.С. ***, по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Х.Ю.Т. от с.с, родена на *** г., изразяваща се в травматично счупване на дисталния край на лява лъчева кост /на типично място/ с последващо консервативно лечение- гипсова имобилизация, повреда трайно затрудняваща движенията на лявата ръка за около 45 дни и травматично счупване на тялото на шести гръден прешлен, повреда трайно затрудняваща движенията на снагата за около 2-3 месеца, като деецът е избягал от местопроизшествието.

Съдът намира, че и двамата подсъдими са извършители на посоченото деяние и то по начина описан в обвинителния акт.

Изпълнителното деяние на подсъдимия С. се изразява в това, че в нарушение на разпоредбата на чл.102 от ЗДвП е предоставил да управлява лекия автомобил, който владеел, на подсъдимата Д.А., която пък не е имала правоспособност да управлява МПС, като по този начин, в хипотезата на независимо съпричиняване с А., причинил средна телесна повреда на пострадалата малолетна Х.Т.. Предоставянето на моторното превозно средство на лице, което е било неправоспособно е в причинна връзка с настъпилите вредни последици.  

От субективна страна подсъдимият С. е действал виновно, по непредпазливост, в хипотезата на престъпна небрежност, като при конкретната ситуация, предоставяйки лекия автомобил за управление от подсъдимата А., не е предвиждал престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Още повече, че С. е правоспособен водач на МПС и като такъв е длъжен да познава правилата за движение по пътищата и задълженията, които има във връзка с тях, вкл. и вменените му с разпоредбата на чл.102  от ЗДвП.

Подсъдимата Д.А. е осъществила изпълнителното деяние чрез действие - управлявайки лекия автомобил „Ф.П”, нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в нормите на чл.116 и чл.117 от ЗДвП, като по този начин причинила пътно-транспортно произшествие и травматични увреждания на малолетната Х.Т., характеризиращи се като средни телесни повреди, съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК.

В разглежданият случай подсъдимата А. е нарушила разпоредбата на чл.116 от ЗДвП в часта й, съгласно която „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особенно към децата….", а нарушението на разпоредбата на чл.117 от ЗДвП се изразява в несвоевременното намаляване на скоростта на движение и неспирането на управляваното МПС, при положение, че на пътя и в траекторията на движение на автомобила е имало дете. Подсъдимата А. е имала възможност да извърши тези действия, тъй като от момента, когато е възприела пострадалото дете се е намирала на около 60 метра – разстояние достатъчно с оглед скоростта, с която се е движел автомобила, да спре. Освен това, макар и произшествието да се случило около 20:00 часа, то е било все още в светлата част на денонощието, предвид факта, че денят е бил летен - 30.07.2018 година. В потвърждение на това обстоятелство са и показанията на свидетелите И.Н.И.и И. Д.С./л.78-79/, които са очевидци на случилото се и независимо един от друг потвърждават този факт.

Като не е изпълнила и нарушила всички тези нормативно вменени й като водач на ППС задължения и да пропусне преминаващото през площада дете Х.Т., подсъдимата е причинила настъпването на ПТП удряйки я, а е имала възможност да възприеме преминаването на пострадалата, а след това и време да намали скоростта или спре.

Видно от писмо рег.№ 906р-8256/09.10.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч /л.34/, подсъдимата Д.Н.А. не притежава СУМПС, което доказателство установява факта, че същата е била неправоспособен водач. От показанията на свидетеля Д. П. /л.72/ става ясно, че когато е пристигнал на мястото на произшествието, в качеството му на служител на ПП при ОДМВР Ловеч не е заварил там подсъдимата А., тъй като същата била избягала. Появила се по-късно, когато снемал обясненията на свидетелите – очевидци, а пострадалата била откарана в болница. В този смисъл са налице и са доказани квалифициращите признаци от състава на престъплението по чл.343, ал.3 от НК.

          От субективна страна подсъдимата е действала виновно, по непредпазливост, като при конкретната пътна ситуация не е предвиждала, но е могла и е била длъжна да предвиди наличието на опасност за движението с действията си по управлението на автомобила. Фактът, че е била непълнолетна не е препятствал възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране.  

Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимите за виновни и ги осъди.

Причините за извършване на престъплението и от двамата подсъдими е проявеното лекомислие и неспазването на нормативно вменените им със ЗДвП задължения по управление на МПС.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото и изготвения фотоалбум на местопроизшествието, свидетелските показания и заключенията на вещите лица по назначените автотехническа и съдебно–медицинска експертизи. Всичките те, съпоставени и обсъдени заедно и поотделно, кореспондират изцяло с направените по реда на съкратеното съдебно следствие самопризнания от подсъдимите С. и А. на фактите и обстоятелствата изложени във внесения срещу тях обвинителен акт.

При обсъждане вида и размера на наказанието на подсъдимият З.С. съдът прие, че той не е осъждан за престъпление от общ характер /справка за съдимост на л.108 от дос.п-во/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка подсъдимият не представлява голяма обществена опасност. По делото не се установиха причинени на пострадалата Х.Т. имуществени щети, а и за престъплението, в което е обвинен такива са несъставомерни. Освен това, за деянието, което е извършено по непредпазливост се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или пробация, поради което са налице условията на чл.78а от НК и подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.

Към момента на извършване на престъплението подсъдимият С. е бил с постоянно местоживеене, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради което съдът прие, че едно административно наказание спрямо него ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Съдът, като отчете изложените обстоятелства по отношение на подсъдимия З.С.С. настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК и му се наложи административно наказание - глоба в размер на 2000 лева, която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Относно размера на наказанието съдът съобрази предмета на престъплението и последиците от него, личността на подсъдимия, изразеното съжаление, което приема за искрено, предвид и цялостното му поведение в проведеното наказателно производство, имотното му състояние, а също и че така ще се постигнат целите на наказанието. 

Фактът, че преди разглеждания случай на подсъдимия С. са били налагани многобройни наказания за нарушения по ЗДвП /справка на л.35-37/, мотивираха съдебния състав на основание чл.78а, ал.4, във връзка с чл.343г от НК, да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година, считано от датата на отнемане на свидетелството му за управление на МПС.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата Д.Н.А. съдът съобрази, че не са налице предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК, за да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, в какъвто смисъл е искането на защитата й. Това е така, тъй като предвиденото наказание за престъплението в което е обвинена е лишаване от свобода от 1 до 6 години. Независимо, че е извършила престъплението като непълнолетна и при това положение предвидените в особената част от НК наказания се налагат в установените с нормата на чл.63 от НК размери, то разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.”а” от НК ясно сочи, че за съответното престъпление, извършено при форма на вина непредпазливост следва да се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години, т.е. визират се определените в особената част на НК престъпления с предвидените за тях наказания и размерите им. Докато разпоредбата на чл.63 от НК систематически се намира в Общата част на закона, но най-вече – предвижда не конкретни наказания, а редукция на предвидените размери на наказанията за конкретните престъпления от особената част с оглед конкретна особеност на дееца, а именно : ненавършено пълнолетие. Иначе казано, на преценка дали са налице изискванията по б.”а” на чл.78а, ал.1 от НК стои предвидения размер на наказанието лишаване от свобода за съответното престъпление, преди да бъде редуцирано с оглед обстоятелството, че извършителят е непълнолетен.

Предвид на тези съображения съдът прие, че за подсъдимата Д.А. не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата А. при условията на чл.54 и сл. от НК, съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства чистото й съдебно минало, липсата на други противообществени прояви, както и изразеното съжаление за стореното, възприето от съда, като искрено. Въпреки това, не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, за да бъде определено наказанието при условията на чл.55 от НК. При това положение и съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът определи наказанието за престъплението по чл.343, ал.3, б.”а”, предл.2-ро, във връзка с ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК. В случая наказанието определено при условията на чл.54, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК следва да е девет месеца лишаване от свобода, но редуцирано по реда на чл.58а, ал.1 от НК същото следва да е в размер на шест месеца.

Тъй като към момента на извършване на престъплението подсъдимата А. е мила непълнолетна и не е била осъждана за престъпление от общ характер на лишаване от свобода и с оглед данните по делото, съдът прие, че същата е с ниска степен на обществена опасност и за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не е наложително да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.69, ал.1, във връзка с чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на наказанието за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимата А. е справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.   

При този изход на процеса и като отчете факта, че към момента на постановяване на присъдата подсъдимата А. е навършила пълнолетие, то на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите З.С.С. и Д.Н.А. да заплатят солидарно на ОД на МВР Ловеч разноски по делото за извършени експертизи общо в размер на 607,98 лева.

 

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

                                

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :