Решение по дело №437/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			03.06.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	30.05.		2019

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		437		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0348-002096 от 03.11.2016 г. на Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на П.Д.Б., ЕГН **********,***,,Цар Освободител“ № 20 е  наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 300.00 /триста / лева на основание чл.179, ал.3, т.4, от ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10.00 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и необосновано, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не изразява становище и не ангажира доказателства.

Въззиваемата страна,  редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ДнРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят на 19.10.2016 г., около 14.20 часа е управлявал лек автомобил ,,Мерцедес 300ГЕ“ с рег. № СА8855ТМ, като се е движел по ПП 1, Е-79, км 343+400 разклон Бобошево в посока Кулата, когато бил спрян от служители на въззиваемата страна в състав Б.Р. и К.К. за рутинна проверка. При направената проверка било установено, че автомобилът няма залепен /закупен/ винетен стикер от категория К-3, необходим за движение по републиканската пътна мрежа, като водачът не представил контролен талон съм СУ. За констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение №2096 от 19.10.2016 г., който акт подписал без възражения. Актосътавителят описал в АУАН нарушенията и ги квалифицирал като такива по чл. 139, ал.5 и чл. 100 от ЗДвП.

Актът е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил  му е предявен и   жалбоподателят го е подписал. Препис от АУАН е бил  връчен  на жалбоподателя. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на Б. са му наложени съответни санкции. Описаните в АУАН нарушения са били възпроизведени и в НП.

Така установената фактическа обстановка съдът прие за установена въз  основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя и свидетеля, които съдът изцяло кредитира.

 При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

Относно нарушението по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП:

Обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено, не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво именно нарушение е ангажирана отговорността му. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН.

От събраните доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 19.10.2016 г., около 14.20 часа, П.Б. е управлявал лек автомобил ,,Мерцедес 300ГЕ“ с рег. № СА8855ТМ, като се е движел по ПП 1, Е-79, км 343+400 разклон Бобошево в посока Кулата, когато бил спрян за проверка от служители на въззиваемата страна в състав Б.Р. и К.К.. При направената проверка било установено, че автомобилът няма залепен /закупен/ винетен стикер от категория К-3, необходим за движение по републиканската пътна мрежа, като водачът не представил контролен талон съм СУ. Съдът кредитира показанията на разпитаните по време на съдебното следствие свидетели, тъй като същите потвърждават констатациите отразени в АУАН, показанията им са обективни, логични и без противоречия и се подкрепят от събраните по делото доказателства. От друга страна, жалбопадателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на изложените доводи в жалбата си до съда.

 Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП установява състав на административно нарушение признаците, на което от обективната страна включват управляването на пътно превозно средство /ППС/ по републиканските пътища без да е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, или на ППС да е поставен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок. В точки 1 - 4 на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е диференциран размера на административното наказание - глоба, според вида на ППС. В настоящия случай не е спорно между страните, че административно наказаното лице е управлявало ППС от вид, посочен в т.4, предл. 1 на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП – „Движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата.“ Съгласно санкционната норма чл. 179, ал. 3 т. 4 от ЗДвП – „Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: т. 4 при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост - 300 лв.“

            Именно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП определя, че за движението на всяка категория пътни превозни средства по републиканските пътища се заплаща законоустановена такса,  а чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП определя вида и размера на административното наказание за това нарушение. Санкциониращият орган в случая точно е определил и индивидуализирал наказанието, предвид че и самата законова норма  е определила наказанието в абсолютен размер и органът е наложил определеното от закона наказание. Съобразявайки изложеното, жалбоподателят движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да залепи валиден винетен  стикер за платена винетна такса.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че НП е законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено. Наложеното на жалбоподателя административно наказание за посоченото по-горе нарушение е в предвиден от закона размер и в приложимата редакция на закона към датата на извършване на нарушението, а и съответства на тежестта на извършеното от него нарушение.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него“. Настоящият състав намира, че нарушението е безспорно доказано, тъй като в рамките на извършената му проверка на 19.10.2016 г. водачът не е представил на компетентните органи контролния талон към свидетелството за управление. Поради това правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 лв. за водач, който не носи контролния талон към свидетелството за управление.

Санкцията е определена от закона в абсолютен размер и съдът не разполага с възможност за нейната промяна.

Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0348-002096 от 03.11.2016 г. на Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на П.Д.Б., ЕГН **********,***,,Цар Освободител“ № 20 е  наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 300.00 /триста / лв. на основание чл.179, ал.3, т.4, от ЗДвП, за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т.1 ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Кюстендил чрез РС- Дупница по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                  Районен съдия: