РЕШЕНИЕ
№ 3477
гр. Варна, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110100526 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Г. С. Г. с ЕГН: **********,
положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, срещу “***, за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 7923/21/12/2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 16640/2022 по описа на Районен съд – Варна, 12 с-в, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от:
2316,00 лв. – заплатена от заявителя на длъжника на 10.05.2022 г., в изпълнение на
договор между страните за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа № ПУПРОКДПРОК-0840/07.03.2022 г., който е прекратен
с едностранно изявление на заявителя от 15.09.2022 г. на основание чл.44, т.5 от същия, т.е.
сумата е заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 20.12.2022 г. до окончателното плащане на главницата, ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 20.12.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се поддържа, че на 18.02.2022 г. е издадено становище по искане
на ищеца с изх. № ПУПРОК - 1283/18.02.2022 г. от ответника, за условията за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа - за обект находящ
се в с. Т*** увеличаване мощността на жилищна сграда от 11 kW на 35 kW, трифазно
захранване. Цената на услугата е определена както следва: 2316 лв. с ДДС - постоянна
компонента, дължима към датата на договор за присъединяване, променлива компонента за
допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25 метра: 26 лв. с ДДС, която
се определя окончателно след изготвяне на работните проекти за външно ел. захранване и
платима с допълнително споразумение към договора за присъединяване. Поради факта, че
услугата се отнася до вече съществуваща мрежа, на ищеца е обяснено, че окончателната
сума ще представлява сумата за постоянна компонента ще струва - 2316 лв. На 10.05.2022 г.
е подписан договор между страните с изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840/07.03.2022 г. за
присъединяване на обекта, за увеличаване на мощността и промяна на броя на фазите за
съществуващия абонат с № **********. На същия ден ищецът заплатил сумата
представляваща постоянната компонента. След подписването на договора ищецът е бил
уведомен устно от представител на ответника че щяло да му струва още 10 000 лв. за
търсената от него услуга, което според него противоречи на чл. 34, ал. 1, т. 6 о т. 8 на
Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия. Поради това
1
ищецът е уведомил ответника с искане № 6256683 от 15.09.2022 г., че на основание чл. 44, т.
5 от Договора за присъединяване на обект № ПУПРОК-ДПРОК-0840 от 07.03.2022 г., се
възползва от правото си да прекрати договора едностранно, при отпадане необходимостта от
присъединяване, като заплати на ЕРМ Север всички фактически извършени работи до
момента на подаване на искането. Сочи, че договорът е прекратен от 15.09.2022 г., а
основанието на което е престирана сумата от 2316,00 лв. е отпаднало. Ищецът търси
заплатената сума, тъй като никакви фактически работи не са извършени. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Счита за неоснователно
твърдението на ищеца, че определената цена, противоречи на първоначално предоставената
информация, както и на текста на чл. 34, ал. 1, т. 6 и 2 от НРЦЕЕ. Излага се, че след
подписване на договора ответникът е възложил на „Елпроект инженеринг“ ЕООД да
изготви проектна документация за обекта, която е била получена на 09.08.2022 г. и
ответникът е изготвил допълнително споразумение към договора, в което е определен
размера на променливата компонента според дължимата на захранващата линия над 25 м. в
съответствие НРЦЕЕ на стойност 10010 лв. с ДДС. Твърди че нормативните актове, по който
се определя цената за клиента, обвързва цената на постоянната компонента със средните
разходи за осигуряване на присъединяването към мрежата на съответното напрежение и не
кореспондира с твърдяното от ищеца, че в нея се включват единствено разходите по
извършените СМР. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, извършените проектни и
строителни работи, необходимостта от които отпада след промяната, за са сметка на клиента
- ищеца. Излага се, че ищецът има задължение към ответника от 665,40 лв., представляваща
разликата между фактическите извършени работи по Договора за присъединяване до
входиране на Искането за отказ от ищеца, стойността от които е в размер на 2 981,40 лв. с
ДДС и платеното от него постоянна компонента. Иска се отхвърляне на предявения иск
ведно със законната лихва за забава. Претендират се разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова претенция по реда на чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422 ГПК, която намира правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД.
При така разпределената от съда доказателствена тежест ищцовата страна е следвало
в условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника по договор изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК-
0840/07.03.2022 г. за присъединяване на обект към електро-преносната мрежа; че е заплатил
сумата от 2316,00 лв.; че е упражнил правото си по чл.44, т.5 от договора да го прекрати.
При успешното установяване на посочените предпоставки, ответникът от своя страна е
следвало да докаже, с оглед конкретните фактически твърдения, че има право да задържи
заплатената от ищеца сума от 2316,00 лв. по изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840/07.03.2022
г. за присъединяване на обект към електро-преносната мрежа; че е направил разходи по
изпълнение на договора в размер поне на претендираната сума, които съобразно уговорките
в договора и приложимите нормативни актове, има право да задържи дори след
прекратяване на договора на соченото от ищеца основание.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с определението от
23.03.2023 г. по реда на чл. 140 ГПК, че между страните е сключен договор изх. №
ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840/07.03.2022 г. за присъединяване на обект към електро-
преносната мрежа; че ищецът е заплатил дължима по този договор сума в размер на 2316,00
лв., представляваща постоянна компонента по договора; в договора е уговорена променлива
компонента за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25 метра: 26 лв.
с ДДС, която се определя окончателно след изготвяне на работните проекти за външно ел.
захранване и платима с допълнително споразумение към договора за присъединяване; с
допълнително споразумение 1 А1-ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840-АДП-0769/10.08.2022 г.,
което не е подписано от ищеца, е определена променлива компонента от 10010,00 лв. с
ДДС; на 15.09.2022 г. ищецът е подал заявление 6256683 за прекратяване на процедурата по
2
присъединяване и връщане на платената сума.
За уважаване на така предявената претенция, ищецът е следвало на първо място да
установи, че страните в настоящото производство се намират валидно обвързани по договор
изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840/07.03.2022 г. за присъединяване на обект към електро-
преносната мрежа. Между страните няма спор, а и се установява от представения по делото
договор изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК-0840/07.03.2022 г., че считано от 10.05.2022 г. са
постигнали съгласие за присъединяването към електроразпределителната мрежа на
ответното дружество, посредством увеличаване на мощност и промяна броя на фазите на
собствения на ищеца обект, представляващ жилищна сграда, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 72709.501.354 в с. *** С договора са уредени и необходимите условия за
присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответника, правата и
задълженията на страните, финансовите им взаимоотношения и условията за прекратяването
на съглашението. Посочено е в чл. 48 от него, че за всички неуредени въпроси, приложение
намират разпоредбите на ЗЗД, ТЗ, ЗЕ, НППКЕЕПРЕМ и други относими нормативни
разпоредби от действащото българско законодателство.
В тежест на ищеца е вменено установяването на действителното заплащане на
процесната сума в размер на 2 316 лв. в полза на ответното дружество, представляваща
постоянна компонента от цената по процесния договор. Между страните по настоящото
производство не се спори, че посочената сума е заплатена на ответника в деня на
подписване на договора – 10.05.2022 г., като в подкрепа на това по делото е представена
проформа фактура № ********** от 10.05.2022 г., издадена от „***АД – част от енергийна
група „***“, в полза на ищеца за сумата от 2 316 лв. за поръчка № **********, както и
извлечение от банкова сметка в „*** титуляр на която е ищецът, за извършен паричен
превод на 10.05.2022 г. за сумата от 2 316 лв. на „***по № **********/. Заплащането на
посочената е сума е извършено в съответствие с предвиденото в чл. 36, т. 1 от договора,
уреждащ начина на формиране на цената за присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, определена на база оптимална схема на присъединяване и
съгласно чл. 33 и чл. 34 от Наредба № 1/24.03.2017 г. за регулиране на цените на
електрическа енергия и Решение № Ц-002/29.03.2002 г. на ДКЕР, а именно: т. 1 - от
постоянна компонента за присъединена мощност в размер на 2 316 лв. /с ДДС/, дължима в
седемдневен срок от датата на сключване на договора, и т. 2 - от променлива компонента за
допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25 метра – 26 лв./м. /с ДДС/,
определена след съгласуване на работните проекти за присъединяване по определения ред и
дължима в седемдневен срок, считано от сключване на допълнително споразумение към
договора.
По делото е представено искане № 6256683 от 15.09.2022 г. от ищеца, адресирано до
електроразпределителното дружество, за отказ от процедура по увеличаване на мощност по
ДПРОК-0840 и възстановяване на платената сума. Ответникът в процеса не е оспорил
валидността на направеното изявление на потребителя за разваляне на процесния договор на
основание чл. 44, т. 5 от същия, с оглед на което и съдът е приел този факт за ненуждаещ се
от доказване. С посочената точка от договора е уредена възможността за едностранното му
прекратяване от страна клиента /ищецът в настоящото производство/ при отпадане на
необходимостта от присъединяване, като последният е длъжен да заплати на електро-
преносното дружество всички фактически извършени работи от него до момента на
прекратяването. Изложеното налага извода, че ищцовата страна е успяла да установи всички
вменени й в тежест факти.
Предвид успешно проведеното доказване на подлежащите на установяване от страна
ищеца обстоятелства, следва да бъдат разгледани твърденията на ответното дружество.
Ответникът е следвало да установи, че са налице основанията за задържане на
процесната сума от 2 316 лв., за която не се спори, че му е заплатена, на основание чл. 36, т.
1 от договора. По делото е представена хонорар сметка от**** относно реално проектиране
на вече посочения обект по поръчка № ********** от 18.05.2022 г. за сумата от 2 484,50 лв.
/без ДДС/. Заедно с това дружеството прилага и протокол от 09.08.2022 г. между
възложителя*** и изпълнителя *** за предаване и приемане на проектна документация към
поръчка № ********** от 18.05.2022 г. за обект: външно кабелно захранване от ТП 14 ***до
нов кабелен шкаф тип ШК-4 и ТЕПО пред ПИ 72709.501.354, кв. 34 по плана на с. Т***, с.
***, общ. Варна и резервна кабелна връзка от същ. кабелен шкаф тип ШК-7 пред ПИ
3
72709.501.354. Ответникът е представил и фактура № 935 от 09.08.2022 г., издадена от ***за
сумата от 2 981,40 лв. /с ДДС/ за проектиране на външно кабелно захранване на процесния
обект по поръчка № ********** от 18.05.2022 г.
По делото е приета и изслушана съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Р.
С., която съдът намира за компетентно изготвена, поради което кредитира в нейната цялост.
Вещото лице е посочило, че действително сумата от 2 981,40 лв. по издадената от „***
фактура № 935 от 09.08.2022 г. е заплатена от ответното дружество на 13.09.2022 г.
Установено е също от експерта, че посочената фактура е осчетоводена в счетоводството на
****като е включена в дневника за покупки и справката-декларация за м. 08.2022 г. На
13.09.2022 г. е извършено и плащането от ответника на ДДС по фактурата в размер на
496,90 лв.
В настоящата хипотеза съдът намира, че електропреносното дружество не успя да
докаже по категоричен и безспорен начин наличието на основание за задържане на
процесната сума, заплатена от насрещната страна.
Установява се, че дружеството е заплатило сума в размер на 2 981,40 лв. /с ДДС/ в
полза на **** ***, в която посока са както представената фактура № 935 от 09.08.2022 г.,
така и заключението на вещото лице. Заплащането на посочената сума обаче само по себе си
не се явява достатъчна предпоставка, за да може да бъде направен обоснован извод за
наличието на основание за задържане на процесната сума.
Видно от постигнатите между страните по делото уговорки, намерили отражение в
договора от 10.05.2022 г. за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа, и по-конкретно в чл. 44, т. 5 от същия, при едностранното
му прекратяване от страна на клиента последния е длъжен да заплати на дружеството
всички фактически извършени работи до момента на прекратяването. В кориците на делото
не се съдържат доказателства за извършването на посочените от ответника „фактически
работи“, като в случая, предвид етапа, на който са били договорните отношенията между
страните и предвид твърденията на дружеството, би следвало тези действия да се изразяват
във възлагането, респ. получаването на посочената в приемо-предавателния протокол от
09.08.2022 г. проектна документация, която обаче не е представена по настоящото дело.
Наличието на протокол за предаването й не е достатъчно основание да се счете, че проект
действително е изготвен, а и не може валидно да обвърже ищеца, още повече, че би
следвало посочената документация да се намира у ответното дружество, като възложител на
изготвянето й.
Изложеното налага извода, че макар и да се установи, че дружеството-ответник
действително е сторило разходи в размер на 2 981,40 лв. /с ДДС/, то в негова полза не е
налице право да задържи процесната сума от 2 316 лв., доколкото недоказани останаха
твърденията на страната за извършените от нея фактически действия, обуславящи
дължимостта на заплатената цена по договора от 10.05.2022 г.
В допълнение, е необходимо да се посочи, че в чл.44, т.5 от договора е предвидено,
че клиентът е длъжен да плати на *** всички фактически извършени работи от ЕРП Север
до момента на прекратяване на договора. С оглед използваните думи в тази разпоредба,
съдът намира, че тя се отнася за действително извършени дейности от ответника и не може
да се тълкува разширително като действието й се разпростира до работа/дейности
възложени от ответника на трети за договора лица. Каквито и отношения ответника да има с
дружеството на които е заплатило сумата от 2981,40 лв., в договора сключен между
страните по настоящия спор, в тежест на клиента /ищец/ не е вменено задължения да
заплаща суми, дължими към трети лица.
Конкретно по отношение на представените от ответника фактура 935/09.08.2022 г.,
приемно-предавателен протокол от 09.08.2022 г. и „хонорар сметка“ – л.34-36 от делото
съдът намира следното. Във фактурата е посочено, че е издадена за стока/услуга
„проектиране на обект….“, протоколът от 09.08.2022 г. касае „предаване на проектна
документация“, а в „хонорар сметката“ са посочени остойностени дейности, в които се
включват и „план за безопасност и здраве на КЛ“, „съгласуване на скица“, „набавяне на
кадастрална подложка“, „авторски надзор по време на стра/лв/час“, проект за временна
организация на движението“ и др. При това съдържанието на трите документа, съдът
намира, че е налице неяснота за какви всъщност дейности във връзка с искането на клиента
за присъединяване са заплатени сумите от ответника. Както бе посочено, по делото не е
4
представена проектна документация вкл. технически проект за присъединяването, каквато е
посочено в приемно-предавателния протокол. От друга страна, във фактурата като услуга не
е посочено, че се касае за документация, а за „проектиране на обект“, като стойността на
фактурата съответства на „хонорар сметката“. Последната обаче не касае дейности по
изготвяне на документация, а в нея са включени дейности /посочени по-горе/, които
съпътстват изпълнението на присъединяването / авторски надзор, организация на
движението/, каквито реално няма как да представляват „фактически действия“ от страна на
ЕРП по смисъла на чл.44,т.5 от договора, тъй като по същността си не могат да бъдат
извършени към момента на прекратяването на договора.
При изложеното, предявения иск следва да се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода от спора ищецът има право на разноски, както за заповедното, така
и за настоящото производство, за което е направено нарочно искане още с исковата молба,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът намира направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца за неоснователно. Видно от
представения по ч.гр.д. № 16640/2022 г. по описа на ВРС, 12, състав, договор за правна
защита и съдействие, ищецът е заплатил в полза на процесуалния си представител
възнаграждение в размер на 270 лв. Разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда минимално дължимото в
заповедното производство за заявителя възнаграждение да се определя по правилата на ал. 2
на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В случая минимално
дължимият хонорар е в размер на 265,80 лв. и не се явява прекомерен, доколкото се търси
сума от 270 лв. За осъщественото представителство в исковото производство минимално
дължимото възнаграждение е 531,60 лв., на основание чл. 7, ал. 2 от Наредбата, при
претендираното такова от 530 лв. Представените по делото договори за правна защита и
съдействие, съобразно които заплащането на адвокатското възнаграждение е в брой, имат
характера на разписки в тези си части за реалното заплащане на посочените в тях суми, в
съответствие с постановките на т. 1 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС/. Предвид това, в полза на ищеца се следва сума в общ размер на 316,32 лв.
за производството по ч.гр.д. № 16640/2022 г. по описа на ВРС, 12, състав, от които 46,32 лв.
заплатена държавна такса и 270 лв. адвокатско възнаграждение. За настоящото
производство на ищеца се следват разноски от 576,32 лв., от които 46,32 лв. заплатена
държавна такса и 530 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът “*** със седалище и
адрес на управление: ***, ДЪЛЖИ на ищеца Г. С. Г. с ЕГН: ********** , с адрес: с. ***,
общ. Варна, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 55 ЗЗД, сумата от 2316,00 лв.
– заплатена от заявителя на длъжника на 10.05.2022 г., в изпълнение на договор между
страните за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа №
ПУПРОКДПРОК-0840/07.03.2022 г., който е прекратен с едностранно изявление на
заявителя от 15.09.2022 г. на основание чл.44, т.5 от същия, т.е. сумата е заплатена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 20.12.2022 г. до окончателното плащане на главницата , за която сума е
издадена заповед № 7923/21.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16640/2022г. по описа на Районен съд –
Варна, 12 с-в.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. С.
Г. с ЕГН: ********** , с адрес: ***, сумата от 316,32 лв. /триста и шестнадесет лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, дължими по
ч.гр.д. № 16640/2022 г. по описа на ВРС, 12, състав, от които 46,32 лв. заплатена държавна
такса и 270 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С.
Г. с ЕГН: ********** , с адрес: с. ***, сумата от 576,32 лв. /петстотин седемдесет и шест
5
лева и тридесет и две стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, дължими
по настоящото дело, от които 46,32 лв. заплатена държавна такса и 530 лв. адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6