№ 434
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, XХIII касационен състав, в
открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: ЗДРАВКА ДИЕВА
Членове: 1. НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря
Румяна Агаларева и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното
от съдия Ингилизов КАД № 104 по описа за
2023 година на Административен съд – Пловдив,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационни жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез Т.Ч.
– старши юрисконсулт и на адв.В.С. – процесуален представител на Й.Н.К. против Решение
№ 2019/11.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1419/2022 г. по описа на
Административен съд гр. Пловдив.
С подадената от адв.В.С. – процесуален представител на Й.Н.К.
жалба се обжалва в отхвърлителната му част, като се излагат аргументи защо
предявената искова претенция следва да се уважи изцяло.
С подадената жалба от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез Т.Ч. – старши юрисконсулт
се обжалва решението в цялост. Иска отмяната му, като се постанови друго по
съществото на спора, с което да се остави без уважение предявения иск, сочи се
че в диспозитива на решението липсва посочване за кой период е присъдено
обезщетението.
В съдебно заседание, касаторът Й.Н.К. не се явява, не се
представлява.
В съдебно заседание, касаторът Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
основателност на подадената касационна жалба от ГДИН и неоснователност на
касационната жалба на Й.К., подадена чрез адв.В.С..
Касационните жалби
са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваните му части, поради което са
процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Производството
пред АС Пловдив е образувано и се е развило по искова молба Й.Н.К., ЕГН **********, от
гр.Смолян, депозирана чрез адв.В.С. за предявен иск за обезщетение срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”- София в размер на 50000 лв., за
претърпени от него неимуществени вреди, дължащи се на нарушение на чл.3 ЗИНЗС
от страна на затворническата администрация при престоя му в Затвора-Пловдив за
периода от 03.11.2020г. до 30.05.2022г. /датата на депозиране на исковата
молба/, ведно със законовата лихва от 30.05.2022г. /дата на депозиране на
исковата молба/, до окончателното им изплащане. Излагат се обстоятелства,
свързани с болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство
на малоценност, причинени от настаняването му в помещения, в които липсва
достатъчно жилищна площ; наличие на вредители и гризачи в тях; липса на
постоянно течаща топла вода; непредоставянето на своевременни и дължими
медицински грижи; липса на средства за безопасност при осъществяваната от него
трудова дейност; липса на достатъчно време за движение.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е уважил
частично като основателен искът на ищеца и е присъдил като обезщетение сумата
от 4296.00 (четири хиляди и двеста деветдесет и шест) лева за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора – Пловдив,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 30.05.2022г. до
окончателното и изплащане. В останалата част е отхвърлил
предявения иск за разликата до 50 000 лв. като неоснователен и недоказан.
За да постанови този резултат, съдът е приел от
фактическа страна следното :
Й.Н.К. е пребивавал в
това пенитенциарно заведение за времето от 03.12.2020г., вкл и към датата на
депозиране на исковата молба - 30.05.2022г.. За времето от 03.12.2020г. до
30.05.2022г. е приобщена справка от ответника, в която е посочена подробна
информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната
квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните
възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в спалните
помещения лица. От нея се изяснява, че за периодите от 03.12.2020 до
17.12.2020г.; от 07.01.2021г до 28.04.2021г.; от 10.05.2021г. до 04.11.2021г. и
от 23.11.2021г. до 30.05.2022г., общо 491 дни, при престояването си в
Затвора-Пловдив, ищецът е настаняван в помещения с повече на брой лишени от
свобода от капацитета му, поради което по отношение на него се е проявявал
критерия „пренаселеност на килиите“, при който той е разполагал със жизнена
площ под 4 кв. м. нетна площ за човек. За така посочените периоди са налице
визираните в разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС основания по чл.3 ал.2 ЗИНЗС за поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. В тази връзка се явяват доказани твърденията на ищеца за пренаселеност
на помещенията, в които е пребивавал в посочения период, доколкото от страна на
ответника не са представени доказателства, които да ги опровергаят. За
останалата част от претендирания в исковата молба период, при съпоставка на
съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лица, се установява, че
на всеки лишен от свобода са били представени жизнено пространство от минимум 4
кв. метра нетна площ, каквито са изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Със заповед
№ Л-62/12.01.2021г. ищецът е назначен на работа в „Обособено производство“ към
ДП ФЗД – ТП Пловдив на длъжност „ръчник“, спрян от работа със заповед № Л –
384/09.02.2021 г. На 06.04.2021 г. е
назначен отново със заповед Л – 879/06.04.2021 г. и е работил до
освобождаването му от Затвора. Като работещ К. е имал достъп до баня всеки
работен ден, а през останалия период достъпът му е бил по общия ред съгласно
утвърдения от началника на затвора график. Ответникът е посочил, че всички
работещи лишени от свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да
използват баня след приключване на работния ден. За неработещите лишени от
свобода се използва баня два пъти седмично по утвърден от Началника на затвора
график. В становище вх. № 4552/16.06.2022г. от Затвора-Пловдив се посочва, че
през периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” от К., не са
извършвани основни ремонти. Извършват се текущи ремонти, извършва се
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се
осветителни тела и др. Не се допуска да има счупени прозорци, същите се
подменят своевременно. През 2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на
общите помещения, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в
общите умивални. При постъпване в Затвора-Пловдив на всеки лиш. св. се
осигурява комплект спално бельо, а при желание на лиш.св., домакина осигурява
колкото комплекта са необходими. Лишените от свобода имат право да получават
спално бельо и одеяла от своите близки, които да използват в ротация със
служебно предоставените им. Прането става по усмотрение на самия лишен от
свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел, до които лиш. св.
имат неограничен достъп. Спалните помещения в затвора са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се
извършва от лиш. св., настанени в стаята. Посочва се още, че е осъществявана
дезинфекция и дезинсекция по график съобразно централно сключен договор за ДД
обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. В тази връзка
са приложени протоколи за извършената дейност за процесния период. Представено
е становище на лекар по дентална медицина към
затвора Пловдив, от което се установява, че за периода на престоя си
ищецът е посетил стоматологичния кабинет само на 17.03.2022г., в която връзка
са приобщени ксерокопие на амбулаторния дневник и график. Също така е постъпило
и становище към рег.№4514/11.06.2022г., видно от което, Й.К. е назначен на
работа в „Обособено производство“ към ДП ФЗД ТП като ръчник. В становището се
посочва, при започване на работа на
лишените от свобода се прави инструктаж, раздава им се работно облекло
/тениски/ и периодично им се дават маски и ръкавици срещу подпис. Към
становището са приложени списъци за получени от К., срещу подпис, работно
облекло и лични предпазни средства за месеците юни, октомври, ноември 2021г. и
януари, март, май 2022г..
В хода на производството се изясниха чрез приобщените
гласни доказателство по разпит на свидетеля О.С.П.изложени в исковата молба
обстоятелства, касаещи влошените битови условия, при които пребивава ищеца в
Затвора Пловдив. Същият посочи, че площта на затворническото помещение не
отговаряло на въведения стандарт за необходима жилищна площ на човек. В
помещението по време на пребиваването на К. са били разположени 7 спални вишки,
като една от тях била на 2 два реда. В стаята имало един голям прозорец и един
доста малък, като само единият се отварял свободно. За някои липсвали шкафчета.
Имало постоянно дървеници и хлебарки, въпреки, че идва външна фирма, за да
пръска. Към стаята има баня, но няма топла вода. Използва се затворническата
баня, но при необходимост може да се използва и банята в килията. Петков сочи,
че ищецът работел в обособеното производство. От време на време давали ръкавици
и маски. Свидетелят твърди, че се прави каре, но само в неделя. Посочва, че в затвора има зъболекар, достъпа
до който бил само в четвъртък, но не всеки път когато се запишат ги викат,
понеже са работещи.
От правна страна, първоинстанционния съд е приел, че ищецът
е пребивавал в Затвора-Пловдив за времето от 03.12.2020г. до датата на исковата
молба - 30.05.2022г.. Същевременно исковата претенция за обезщетение във връзка
с негов престой в Затвора-Пловдив за период от 03.11.2020г. до 02.12.2020г.
следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така посочения период,
лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив. За посочения исков период
от 03.12.2021г. до 30.05.2022г. в Затвора-Пловдив се установява, че ищецът е
пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, които са в размер минимум на 4 кв.м. за лишен от
свобода. Изключение от това обстоятелство са периодите от 04.12.2020г. до
07.12.2020г.; на 18.12.2020г.; от 29.04.2021г. до 10.05.2021г., от 05.11.2021г.
до 23.11.2021г.. За останалите общо 491 дни се установява, че той е пребивавал
в помещения, в които жизнената плащ е била под 4 кв.м. на човек. Изложените от
ищецът обстоятелства по лошите условия, при които е изтърпявал наказанието
„лишаване от свобода“, подкрепени от приобщените гласни доказателства, които
ответникът не успя да обори по линия на доказателствената си тежест, водят до
обоснованост и доказаност на иска.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в
касационната жалба на касатора К., чрез процесуалния му представител адв. С.
аргументи за пълна доказаност на изложените факти в исковата молба се намират
за неоснователни. От доказателствата по делото безспорно се установява, че в
исковия период са включени периоди, през които на ищецът е била осигурена
минималната законоустановена площ от 4 кв.м. С оглед на това и няма как да се
присъди обезщетение за тези периоди, които са подробно описани в решението на
контролираната съдебна инстанция.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал.
2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице частично законовите предпоставки, обуславящи
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, тъй като са
установени незаконосъобразни бездействия или действия на затворническата
администрация за сочените в решението периоди от време. Размерът на
обезщетението е правилно определен. Същевременно не е доказано от касатора Г.и
процесуалния му представител да е била налична пренаселеност за целия период,
за който е подадена исковата молба. С оглед на това и съдът счита, че правилно
са определени периодите, за които е било дължимо обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Що се касае до касационната жалба на ответната по иска
страна, съдът счита същата за неоснователна. От материалите по делото безспорно
се доказва нарушение, за което е ангажирана и отговорността на ГДИН. Правилно е
определен и дължимият размер на обезщетението. Що се касае до наведените
аргументи за липса на посочени периоди на нарушението в диспозитива на
решението, то безспорно това се констатира и от настоящия съдебен състав. Това
обаче не е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, доколкото
ясно в мотивната част на решението се сочи за кои периоди се приема нарушение и
за кои периоди следва да се отхвърли иска. С оглед на това следва да се
подчертае, че не се констатира неяснота при формиране на вътрешното убеждение
на състава или неясна воля. Следва да се посочи и, че направените изводи се
споделят от настощия съдебен състав.
Обобщено казано, касационната инстанция заключава, че при
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни - без уважение.
В случай, че възникне затруднение при изпълнението на
съдебния акт, то съществува възможност да се поиска тълкуването на същия.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХIII – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2019/11.11.2022
г., постановено по адм. дело № 1419/2022 г. по описа на Административен съд гр.
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..
2………………………