Р
Е Ш Е Н И Е
№121/3.6.2021г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На
деветнадесети май 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Драганов
Административно дело №
122 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Ж.Т., ЕГН ********** и адрес *** против Определение № БС-19 от 11.03.2021г. на
Районен съд –Елхово, в което е обективиран отказ за
извършване на административна услуга – даване на разпореждане за издаване на
свидетелство за съдимост в което да не е вписано обстоятелството, че е осъждан,
поради настъпила реабилитация по право.
В жалбата се сочи, че оспореното
определение на ЕРС е незаконосъобразно, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Прави се искане то да бъде отменено и да се
задължи Районен съд Елхово, чрез своето Бюро за съдимост да издаде друго
свидетелство за съдимост на Т. в което да не е вписано обстоятелството, че е
осъждан, поради настъпила реабилитация по право на основание чл.86, ал.1, т.1
от НК.
В съдебно заседание, оспорващият
редовно призован не се явява, като се представлява от адв.
Р. Ж. редовно преупълномощен, който поддържа жалбата
на посочените в нея основания.
Ответната
страна редовно призована, не се явява,
като представя писмено становище с което оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
На 10.03.2021г. оспорващият Т. е подал
заявление до Председателя на Районен съд
гр.Елхово за издаване на свидетелство за съдимост, като е посочил, че същото му
е необходимо за “работа в РДГП-Елхово”. Върху заявлението е поставена
резолюция: „На осн. чл. 155, ал.1, т.2 от ЗМВР да се
издаде свидетелство за съдимост с отбелязване на осъждането и настъпилата
реабилитация“.
На 11.03.2021г. Бюро съдимост в Районен съд Елхово е издало на оспорващия В.Ж.Т. свидетелство за съдимост с
рег.№ 150, в което е отразено, че същия
е осъждан по НОХД № 2045/2009г. по описа Районен съд - Стара
Загора с одобрено постигнато СПОРАЗУМЕНИЕ
от 07.12.2009г.. по силата на което Т. е признат за виновен за деяние извършено на 24.11.2009г. в гр.Ст. Загора и на основание чл.195, ал.1, т.4, предложение първо, във вр. с чл.194, ал.1, от НК, вр. с
чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложено наказание "Лишаване от свобода”, за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 66, ал.1 от НК, изтърпяването
на така наложеното наказание е отложено за изпитателен
срок от три години.
В
свидетелство за съдимост е посочено, че Т. е реабилитиран на осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК, като реабилитацията е
настъпила от 08.12.2012г., както и че се издава за “работа в РДГП-Елхово”.
Свидетелството за съдимост е подписано от съдия в
РС-Елхово, както и от съдебен деловодител, с поставен печат на съда. По делото
липсват данни, кога така издаденото свидетелство за съдимост е получено от
оспорващия, но на 11.03.2021г. последния
е депозирал молба до председателя на РС-Елхово
с вх. № 42, в която е формулирано искане
да бъде издадено разпореждане за издаване на ново свидетелството за съдимост в което да е отразено, че не е осъждан, тъй като
е реабилитиран по право.
По така депозираната молба от Т., ЕРС се е
произнесъл с Определение № БС-19 от 11.03.2021г.,
с което е отказано даването на разпореждане за издаване на ново свидетелството
за съдимост с така желаното от оспорващия съдържание. Като правно основание за постановения отказ ЕРС е посочил разпоредбите
на чл. 39, ал.3 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията
на дейността на бюрата за съдимост и чл. 155, ал.1, т.2 и ал.3 от ЗМВР.
Препис от Определение № БС-19 от 11.03.2021г. и
оригинала на издаденото свидетелство за съдимост с рег.№ 150 са получени от Т.
на 18.03.2021г., а жалбата му е депозирана в ЕРС с вх. № 60 от 25.03.2021г.
От приетото по
делото заверено копие от бюлетин за съдимост се установява, че на осн. чл.383, ал.7 от НПК
Старозагорския районен съд е одобрил постигнатото СПОРАЗУМЕНИЕ на 07.12.2009г.
по НОХД № 2045/2009г. по силата на което признава подсъдимия В.Ж.Т. за виновен в това, че на 24.11.2009г.
в гр. Стара Загора, чрез
използване на МПС „***", с ДК № ***, е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 1206,45 лева, от владението на И.В.М.МОЛ на „**** -ВД ООД, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
по чл.195, ал.1,т.4, предложение първо, във
вр. с чл.194, ал.1, от НК, вр.
с чл. 55, ал.1, т.1 от НК, му
е наложил наказание "Лишаване от свобода”, за срок от шест месеца, като на осн. чл. 66, ал.1 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за изпитателен
срок от три години, т.е.
оспорващият е осъден за умишлено престъпление от общ характер. В бюлетина за
съдимост е отразена настъпила реабилитация на основание чл.86, ал. 1, т. 1 от НК от 08.12.2012г.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването и в срока по чл.149, ал.1 АПК. С оглед трайната съдебна практика на
ВАС издаването на свидетелство за съдимост е административна услуга по смисъла
на § 1, т.2, б.”б” от Закона за администрацията. Съгласно посочения текст
издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват
факти с правно значение представлява административна услуга. От изложеното
следва, че волеизявлението на съдията при PC - Елхово
изпълняващ функциите на ръководител на Бюрото
за съдимост обективирано в Определение № БС-19
от 11.03.2021г. и сочещо на отказ за даване на разпореждане за издаване на ново
свидетелството за съдимост на В.Ж.Т., без
вписване на обстоятелството, че е осъждан представлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.3 от АПК. Съгласно посочената разпоредба индивидуален
административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът
да се издаде такъв документ.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 16, ал.2, т.9 от Правилника за администрацията в съдилищата е регламентирано създаването на бюра за съдимост в районните съдилища, като част от специализираната администрация, а съгласно ал.3 на същия текст функциите и организацията на дейността им, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието - в случая Наредба № 8 от 26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост. Съгласно чл.4, ал.1 от посочената Наредба (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) бюрото за съдимост при районен съд издава справки за съдимост на лицата, родени в района на съда, и предоставя данни за съдимост за тези лица, както и издава свидетелства за съдимост на подалите заявление лица при условията и по реда на тази наредба, а съгласно чл.5, ал.1 от същата регистрирането в бюрата за съдимост на осъдените и освободените от наказателна отговорност лица се извършва чрез хартиени и електронни бюлетини за съдимост и бюлетини за наложени административни наказания по чл. 78а НК.
В
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата (Доп.
- ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) е регламентирано кои обстоятелства се вписват в свидетелството за съдимост - данните
по чл. 35, ал. 1 , т. 1 – 5 и 7, както и всички
осъждания на лицето. В ал.2 на същия текст е посочено, че в
свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано. А съгласно
ал.3 от цитираната разпоредба осъждане,
за което лицето е реабилитирано, се вписва само когато реабилитацията съгласно
закон или указ не заличава последиците от осъждането. В този случай в
свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано, и се
посочва датата на реабилитацията.
При спазване именно на посочената
регламентация по заявлението на Т. от 10.03.2021г. от Районен съд гр.Елхово му
е издадено свидетелството за съдимост с рег.№ 150 от 11.03.2021г. с вписване на
процесното осъждане и отбелязване на настъпилата
реабилитация, което е в съответствие с наличния бюлетин за осъждане. Това е
така с оглед целта посочена в заявлението, за която се иска издаване на свидетелството за съдимост - “работа в
РДГП-Елхово”.
Действително съгласно чл. 85, ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое
отношение със закон или указ е установено противното. В конкретния
случай, съдът намира, че е налице именно регламентираното от законодателя
изключение от правилото за заличаване на осъждането и отменяне за в бъдеще последиците,
които законите свързват със самото осъждане поради настъпила реабилитация по
право, тъй като в ЗМВР е установено противното. Т. е заявил, че свидетелството
за съдимост му е необходимо за започване
на работа в РД ГП-Елхово, която безспорно е в структурата на МВР, без да е
уточнено, дали ще кандидатства за работа като държавен служител в МВР или като
лице работещо по трудово правоотношение. Тази липса на конкретизация обаче, не
променя изводите на съда за законосъобразност на издаденото свидетелството за
съдимост, с оглед целта за която е поискано и респективно на постановения отказ за даване на разпореждане за
издаване на свидетелство за съдимост в което да не е вписано обстоятелството,
че Т. е осъждан, поради настъпила реабилитация по право. Това е така с оглед
разпоредбите на чл.155
ал.1 и ал.З от ЗМВР сочещи, че за работа като държавен служител в МВР или по
трудово правоотношение в МВР последиците
от осъждането не се заличават, независимо от реабилитацията, т.е. и в двата
случая е налице изключение от правилото по чл. 85, ал.1 от НК, регламентирано в
закон.
Действително правото на
преценка дали оспорващия отговаря на изискванията на закона да бъде държавен
служител или лице работещо по трудово правоотношение в МВР е на органа по назначаването, но с оглед
посочената по горе регламентация в ЗМВР и в чл. 39, ал.3 от Наредба № 8 от 26.02.2008г.
за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, настоящият
съдебен състав, счита за законосъобразен обективирания в Определение № БС-19 от 11.03.2021г. на Районен съд –Елхово, отказ за даване
на разпореждане за издаване на ново свидетелство за съдимост на Т., в което да
не е вписано обстоятелството, че е осъждан, поради настъпила реабилитация по
право. За прецизност следва да се посочи, че доводите на оспорващия изложени в
жалбата му за противоречие на сочените разпоредби от ЗМВР с разпоредби на Конституцията на РБългария не следва да се обсъждат в настоящото
производство, което е по реда на АПК.
С оглед изложеното депозираната жалба се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото разноски
направени в настоящото производство не следва да бъдат присъждани поради липса
на своевременно направено искане за това.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Ж.Т., против Определение № БС-19 от 11.03.2021г. на Районен съд –Елхово,
в което е обективиран отказ за извършване на
административна услуга – даване на разпореждане за издаване на свидетелство за
съдимост в което да не е вписано обстоятелството, че е осъждан, поради
настъпила реабилитация по право.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не се чете