№ 1540
гр. Русе, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520106626 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Постъпила е искова молба от Ц. Я. М. срещу В. В. Г. и Н. Е. Т., в която
се твърди, че ищцата е закупила самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****, с адрес гр. Русе, ********, на първия етаж, със
застроена площ 73 кв.м., с прилежащи части: източната половина на тавана,
външно антре и стълбище, маза под стаите съгласно скица от АГКК. Със свое
заявление от 14.07.2021г., ищцата е поискала от „В и К“ ООД Русе имотът да
бъде присъединен към уличната канализационна мрежа, но от дружеството
отговорили, че за изграждането и експлоатацията на водопроводни и
канализационни инсталации за всеки застроен поземлен имот се проектира
самостоятелно сградно канализационно отклонение, а за конкретния имот
имало вече изградено такова и според действащи нормативи собствениците на
застроени недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените
водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения. Било установено, че
граничната ревизионна шахта на сградното канализационно отклонение е
разположена в сутерена на съсобственика В. Г.. Идентично било положението
и на сградното канализационно отклонение, което се намирало в
собствеността на Ц. Я., от което се водоснабдяват останалите съсобственици.
Многократни били опитите на ищцата да разговаря с ответниците да й бъде
осигурен достъп за присъединяването в съществуващото сградно
канализационно отклонение за сградата, но те отказвали достъпа. Дори след
1
проведените разговори драстично се влошили отношенията им.
С оглед на изложеното, се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да се осъдят ответниците В. В. Г. и Н. Е. Т. да осигурят достъп за
включването на Ц. Я. М. в СКО за имот с идентификатор ******, намиращо се
в мазето, собственост на В. В. Г., както и до канализационните тръби,
намиращи се в мазето на Н. Е. Т., а именно: да допуснат проектант, заедно с
представител на Ц. М. за оглед и замерване на СКО и оЦ. състоянието на
канализационните тръби, да допусне работници, които да извършат свързване
на каналната мрежа от обекта на г-жа М. до СКО, а при необходимост и
подмяна на част или цялата канализационна мрежа, в случай, че това е
необходимо.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. Е. Т. изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че правото
на собственост на ищцата не е нарушено от действията на ответниците. Видно
било от публични обяви, че ищцата дава имота си за нощувки, което било
доказателство за използване на имота в пълен обем. Твърди се, че сградното
водопроводно отклонение е изградено още при изграждане на сградата през
30-те години и е изградено за цялата сграда. По него време не е съществувала
градска канализационна мрежа и имотите били на септични ями. В началото
на ХХІ век съсобствениците в сградата решили да изградят вътрешна
канализационна система и да се присъединят към външната градска
канализационна система. Към него момент собственик на имота на ищцата
била нейната праводателка Я.Ц., която не живеела в имота, не го ползвала и по
никакъв начин не участвала в изграждането на канализационната инсталация.
Предвид това изградената вътрешна канализационна инсталация се явявала
частна собственост, а не обща част както твърдяла ищцата. С това състояние
на имота ищцата била запозната още когато го е закупувала. Също така се
твърди, че има възможност за самостоятелно присъединяване на ищцата към
градската канализационна система. В допълнение се сочи, че и без строителни
книжа присъединяването на ищцата към канализационната система е
равносилно на незаконно строителство и не може да се вмени във вина на
ответниците.
В срока по чл.131 ГПК ответницата В. В. Г. също оспорва изцяло
основателността на предявения иск, като се излагат сходни възражения както
направените от другия ответник. Не се оспорва, че страните са съсобственици
в посочения от ищцата имот. Твърди се, че директна покана и най-вече план
как ще се осъществи това включване не бил представен на ответниците.
Въпреки проведените между тях множество разговори не ставало ясно как
точно ще бъде осъществено отводняването и как точно ще се осъществи
достъпа през „шахтата“ на ответницата. Също така се излагат обстоятелства,
че от много време ищецът по делото извършва строително ремонтни дейности
2
в имота, като е построил три бани при все, че в нотариалният му акт нямало
вписана нито една. Правели се незаконни пристройки, несъгласувано с
останалите съсобственици допълнително водно и електрическо захранване,
без съгласието на останалите съсобственици, каквото следвало да бъде дадено
по реда на ЗУЕС. Също така имотът се отдавал под наем за нощувки и
възниквали основателни притеснения у ответниците относно количеството
вода, която ще се отводнява през канализационната система. Моли се
предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че страните по делото са собственици на самостоятелни имоти
– на три жилища, намиращи се в обща сграда, разположена в общ поземлен
имот с идентификатор ****** с адрес гр. Русе, ****. Самостоятелните обекти
на страните са разположени на един етаж, като към всеки един от тях има
избено помещение и част от таванското. Ищцата е придобила собствеността
върху имота си на 19.10.2020г., като към него момент същият е бил
водоснабден, но не е бил свързан към уличната канализационна мрежа на гр.
Русе, а отходните води са се събирали в септична яма, изградена в поземления
имот. Останалите два имота, тези на ответниците към него момент са
свързани към уличната канализационна система, посредством изградена от
собствениците им система от тръби, които са заустени в уличен канал по ул.
****.
По направено запитване от ищцата през 2021г. до дружеството
стопанисващо ВиК мрежата в гр. Русе - „Водоснабдяване и канализация“
ООД, е получила отговор, че „за всеки застроен поземлен имот се проектира
самостоятелно сградно канализационно отклонение. Вашият обект може да
бъде заустен към уличната канализация в последната съществуваща
ревизионна шахта намираща се в имота преди свързването на отклонението с
уличния канал и след съгласието на останалите съсобственици“.
През 2024г. по повторно запитване от ищцата, от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Русе е получила отново същото становище, че според
действащите нормативи, чл. 84, ал.4 ЗУТ, собствениците на застроени
недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените
водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения, поради което
нейният обект следва да бъде заустен към уличната канализация чрез
съществуващото за имота сградно канализационно отклонение. От
направеното проучване е установено, че граничната ревизионна шахта на СКО
е разположена в сутерена на съсобственик, като идентично е положението на
сградното водопроводно отклонение, което е разположено в собствеността на
3
ищцата и водоснабдява останалите обекти в имота.
Както от твърденията на страните, така и от показанията на
разпитаните по делото свидетели, се установява по категоричен и безспорен
начин, че ответниците не са съгласни и са се противопоставили на това имотът
на ищцата да бъде присъединен към вече изградената канализационна мрежа
в имота и разположена в техните две сутеренни помещения. Също така
безспорно се установява и наличието на конфликтни отношения между
страните, част от причините за които са начинът по който ищцата използва
собствения си имот (като го отдава за нощувки на наематели) и изградените от
нея пристройки и преустройства, включително и на няколко допълнителни
санитарни помещения.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, съгласно чл. 116, ал.1 от Наредба №4 за проектиране, изграждане
и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, за
всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно сградно
канализационно отклонение. Съгласно действащата нормативна уредба, чл.
84, ал.4 ЗУТ, собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни да се
присъединят към изградените водопроводни и канализационни мрежи и
съоръжения. Не е допустимо ищцата да продължи отвеждането на отпадните
води от самостоятелния си обект, използвайки попивна яма, която ползва в
момента, предвид факта, че за имота съществува СКО. Вещото лице е
посочило, че самостоятелния обект на ищцата следва да се заусти към
уличната канализация, чрез съществуващото за имота СКО. Това трябва да
стане чрез писмено съгласие на останалите съсобственици в имота, като се
изготви инвестиционнен технически проект, в който да се провери дали
съществуващото СКО ще може да отведе отпадните води от всички
самостоятелни обекти в имота. Ако е необходимо съществуващото СКО за
имота следва да се подмени с по - голям диаметър.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или
носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него
вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота
му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота
по неговото предназначение. Този иск дава вещно-правна защита срещу
посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да
осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения
си имот. За основателността на иска по чл. 109 ЗС, ищецът следва да докаже,
че е собственик на имота и, че ответникът е извършил посочените
неоснователни действия върху имота му, с които се пречи на ищеца да владее
и ползва имота си по предназначение.
4
В случая няма спор относно първата предпоставка за основателността
на иска, а именно, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда. Спорно е дали отказът на ответниците като собственици на
други самостоятелни обекти в сградата, в които е разположено СКО за същата,
да дадат разрешение на ищцата за присъединяване на обекта и към него е
̀
неоснователно действие, което пречи на ищцата да използва пълноценно
собствеността си.
Както е посочено в становището на ВиК оператора и в заключението на
вещото лице, съгласно чл. 84, ал.4 ЗУТ, собствениците на застроени
недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените
водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения. Присъединяването
се извършва по реда на наредбата по ал. 3 и договора по ал. 2. Въз основа на
законовата делегация по ал.3 ЗУТ е приета Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и съгласно чл. 6 от нея,
услугите В и К се осъществяват чрез водоснабдителната система до границата
със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна)
водоснабдителна мрежа на потребителите; 2. канализационната система до
границата със сградната канализационна инсталация или вътрешната
(площадкова, дворна) канализационна мрежа на потребителите.
В чл. 87 ЗУТ е предвидена възможност за отвеждане на отпадъчни води
в изгребни ями и съоръженията за пречистване само за населени места и
селищни образувания или в части от тях без канализация.
Съгласно чл. 116 от Наредба № 4 от 17.06.2005г. за проектиране,
изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни
инсталации, за всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно
сградно канализационно отклонение (СКО).
При анализа на горепосочената нормативна уредба се налагат два
извода: първият е, че ищцата няма право да отвежда отпадъчните води от
имота си в септична яма, а е задължена по силата на горепосочените
нормативни разпоредби да направи това в уличната канализационна система
на гр. Русе. Вторият извод е, че за поземления имот на страните няма
възможност да бъде изградено второ СКО, след като има вече изградено това.
Този извод е оправдан и от техническа гледна точка, доколкото
присъединяването на второ СКО за същата сграда е свързано със СМР, които
следва да засегнат обществена инфраструктура и да създадат неоправдани
разходи и затруднения за ВиК оператора. Поради това напълно
законосъобразно последният е отказал да присъедини имота на ищцата с ново,
самостоятелно СКО и е указал, че единствената възможност за това е чрез
присъединяване към съществуващото вече такова. В този смисъл е и
заключението на изготвената по делото техническа експертиза.
5
За да бъде разрешен в този случай спорът между отделните
съсобственици и страни по делото, следва да бъдат съобразени правилата на
гл. ІV от ЗС (доколкото при трима съсобственици не намира приложение
ЗУЕС) и конкретно на чл. 38, ал.1 ЗС, съгласно който при сгради, в които
етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на
всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните
части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите,
стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии
на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите,
водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.
Следователно изграденото в сградата на страните СКО е обща част по
смисъла на горепосочената правна норма и нормите уреждащи правилата за
присъединяване на имоти към уличната канализационна система.
Обстоятелството, че СКО е изградено само от ответниците, без участието на
праводателя на ищцата като съсобственик към него момент не променят това
обстоятелство и характера на СКО (основната канализационна тръба, към
която се отводняват имотите на ответниците и същата е свързана с уличната
канализация). Това, че изграждането е станало само със средствата и усилията
на част от съсобствениците може да породи съответните облигационни
правоотношения между тях съобразно правилото на чл. 30, ал.3 ЗС, но не и да
лиши някой от съсобствениците от ползване на обща част като СКО. Без
значение е и това къде е разположено СКО и дали то попада в обща част на
сградата или в самостоятелен обект на някой от съсобствениците. В тази
връзка следва да се отбележи, че изцяло в правомощието на съсобствениците е
по реда на чл. 32 ЗС да решат по какъв начин и къде да бъдат положени
тръбите към СКО, които представляват обща част за сградата, включително и
да променят тяхното местоположение спрямо съществуващото към момента,
да ги изведат извън сутеренни помещения на отделен съсобственик и пр.
Липсата на съгласие по този въпрос би могло да бъде разрешено съобразно
правилата на чл. 32 ЗС, но не може да бъде основание за отказ на
съсобственик да се присъедини към съществуващо СКО, естествено при
изпълнение и на останалите нормативни изисквания за това (обследване,
инвестиционнен проект, съответните разрешителни и пр., както е посочило и
вещото лице). Съдът по изложените съображения единствено изразява
несъгласие със заключението на вещото лице, че е необходимо „писмено
съгласие на останалите съсобственици“ за присъединяването. Подобно
нормативно изискване съдът не установява, а и то би противоречало на
6
цялостния анализ направен по-горе.
Липсата на съдействие (съгласие) от страна на ответниците и
лишаването от възможност на ищцата да изпълни нормативните изисквания за
отвеждане на отпадъчните води от имота си в уличната канализационна
система, безспорно ограничава правото и на собственик и я лишава от
̀
пълноценното ползване на собствеността си. С оглед на това за нея е налице
правен интерес да предяви негаторен иск, който по изложените съображения и
при съобразяване на направените уточнения на петитума на исковата молба
преди първото съдебно заседание, следва искът да се приеме за основателен и
по отношение на двамата ответници, доколкото е възможно да е необходим
достъп и до двете им сутеренни помещения и извършване на съответните
действия в тях, включително и подмяна на тръби, ако е необходимо това. Т.е.
ответниците следва да бъдат осъдени да осигурят достъп на ищцата и
упълномощени от нея специалисти до СКО намиращо се в собствените на
ответниците имоти и да окажат необходимото съдействие за присъединяване
на имота и. Дали това ще стане при спазване на нормативните изисквания е
̀
отделен въпрос и при нарушаването им ищцата би носила съответната
отговорност, включително и за причинени на ответниците вреди.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че колко санитарни
помещения ще има в имота си ищцата няма отношение към основателността
на предявения негаторен иск. Дали тези санитарни помещения са изградени в
нарушение на нормативни изисквания е отделен въпрос, който е извън
предмета на настоящото производство. Също така значителните неудобства,
които би могло да се предположи че създава начина на ползване от ищцата на
собствеността и също не е относим към предмета на настоящото
̀
производство. Ако ответниците считат, че правото им на собственост по
някакъв начин е нарушено от действията на ищцата, разполагат за
аналогичната възможност да претендират по съответния законоустановен ред
преустановяването им.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответниците следва да се възложат направените от ищцата разноски за
настоящото производство в размер на 80лв. държавна такса, 400лв.
възнаграждение за вещо лице и 1200лв. или общо 1680лв. Съдът съобразява
направеното възражение от процесуалния представител на ответника за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение и
като отчита правната и фактическа сложност на делото, неговата
продължителност, включително и причините за отлагане на съдебни
заседания, намира, че съответно на положения труд е определеното
възнаграждение от 1200лв. Направените и присъдени на ищцата разноски
следва да бъдат разпределени поравно между ответниците, доколкото не са
налице предпоставки са солидарното им осъждане или всеки от тях дължи по
7
840лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Г. ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. **** *** и Н.
Е. Т. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Стефан Караджа“ №10,
адв. Н. Т. да осигурят достъп на Ц. Я. М. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
ул. **** *** до сградното канализационно отклонение за имот с
идентификатор ****** с адрес гр. Русе, ул. **** ***, както и до
канализационните тръби към същото, намиращи се в самостоятелните им
имоти на същия адрес, като допуснат проектант, заедно с представител на Ц.
М. за оглед и замерване на сградното канализационно отклонение и оЦ.
състоянието на канализационните тръби, да допуснат работници, които да
извършат свързване на каналната мрежа от обекта на Ц. М. до сградното
канализационно отклонение, а при необходимост и подмяна на част или цялата
канализационна мрежа, в случай, че това е необходимо.
ОСЪЖДА В. В. Г. ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. **** *** да
заплати на Ц. Я. М. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. **** *** сумата от
840лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Н. Е. Т. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Стефан Караджа“ №10, адв. Н. Т. да заплати на Ц. Я. М. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ул. **** *** сумата от 840лв. разноски за настоящото
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8