ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 956
гр. Перник, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500698 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против
разпореждане №7540 от 03.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 5520/2021 г. на Районен
съд - Перник, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България"
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Н. Ш. и Е.В.Н. – А. за
сумата съответно от 566,59 лв. и от 661,11 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупени пакети от допълнителни услуги *****.
В жалбата по подробни изложени доводи за неправилност на разпореждането, се иска
отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение в цялост за претендираните със
заявлението суми.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно
ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване
акт, е допустима и следва да се разгледа по същество.
Предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК е напълно ясен и обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният съд е
длъжен и без да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника да извърши служебно и
проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или
добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) - и дали не се
основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на
това доводите и възраженията в жалбата в обратен смисъл са неоснователни /така
Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. №797/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение на СЕС
от 14.06.2012 г. по дело №C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл.
633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива
93/13/ЕИО/.
С оглед предмета, страните, правата и задълженията процесният договор е за
1
потребителски кредит по см. на чл. 9 ЗПК и подобни клаузи за предоставяне на пакет
допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същите имат за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Договореното е в противоречие и с чл.
10а, ал. 2 ЗПК, защото включените в допълнителните пакети услуги по същината си
представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, затова не
може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В
противоречие на чл. 10а, ал. 4 ЗПК за различните видове допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от услугите по вида,
размера, действието, за което се събират съответните такси поотделно, каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а само са изброени услугите.
Клаузите за дължими допълнителни услуги са сключени и във вреда на потребителя
по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща в
продължение на 18 месеца за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на сключване
на самото споразумение. Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от
потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените
услуги, като е без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя.
Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат
предоставени, но това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или
намаляване на цената на този пакет услуги. От това следва извод, че така уговорени
клаузите поставят изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие,
чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това са неравноправни
съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за
нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне
на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане
на една или повече погасителни вноски. Това води до неравнопоставеност на страните, тъй
като на практика излиза, че потребителят заплаща правото си да договоря с кредитора за
изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на кредитора. Принципите на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното
ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Идентични са изводите на въззивния състав относно констатацията на районния съд,
че уговорените възнаграждения за допълнителни услуги в размер над 2/3 от размера на
кредита се явява прекомерно. Начисляването на посочените суми по пакети за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуги, а реално представлява заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де
факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.
Несъстоятелен е доводът в жалбата за наличие на индивидуално уговорени клаузи по
см. на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и
разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици. Видно е, че договорът е предоставен при
стандартни, предварително изготвени и основани на общи условия клаузи, върху които
потребителят не е имал никаква възможност да влияе. Доколкото възнаграждението за
пакетите от допълнителни услуги е било предвидено в самия погасител план, длъжникът не
е могъл да се откаже от ползване и плащането им, без да откаже сключване на самия
договор за потребителски кредит. Т. е. длъжникът като кредитополучател, не би могъл да
сключи договора за потребителски кредит без да се съгласи и за клаузите за предоставяне на
пакети от допълнителни услуги. Този извод следва и от разпоредбите на чл. 7. 1. от ОУ към
договора за потребителски кредит, които не дават възможност на клиента да се откаже, без
да дължи неустойка, само от допълнителните услуги. Напротив, от клаузите на чл. 7. 1. от
ОУ следва, че при описаните в т. 7.1.1 условия, клиентът има право да се откаже, без да
2
дължи неустойка, от самия договор за потребителски кредит, в който случай дължи връщане
на сумата, която е получил и на лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на
средствата по ДПК до датата на връщане на главницата.
С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционния съд разпореждане в обжалваната част за правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №7540 от 03.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
5520/2021 г. на Районен съд - Перник, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно т. 8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3