Р Е Ш Е Н И Е
№: 971 30.06.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На седемнадесети юни,
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина
Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 873 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от „Би Ай Ес Ко“ЕООД, ЕИК-*********,
гр.Бургас, ж.к.Лазур бл.102, ет.партер, против решение № 260041/15.03.2021г.,
постановено по НАХД № 32/2021г. на Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 542334-F570643/23.10.2020г. на началник-отдел
„Оперативни дейности“-Бургас при ЦУ на НАП, с което за нарушение чл.26, ал.1,
т.5 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба
Н-18), вр. чл.118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС), на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно
наказание имуществена санкция от 500 лева.
От касационната инстанция се иска да отмени както оспорвания съдебен акт,
така и потвърденото с него наказателно постановление. Счита се, че актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не съдържат изискуемите
реквизити по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, защото нарушението е
продължило само един ден, след което е преустановено. Материалният закон бил
приложен неправилно, защото идентификационният номер по ЗДДС, съгласно чл.26,
ал.1, т.5 от Наредба Н-18, е изискуем за фискалния бон, а НП било издадено за
липсата на този реквизит в Х отчета, който различен документ. Намира, че е
нарушен чл.12 от ЗАНН и превенцията е постигната със самата проверка и преустановяване
на нарушението. Счита, че нарушението представлява маловажен случай, а освен
това не е извършено виновно, защото номерът е изчезнал по технически причини –
слаба батерия, грешка в паметта или софтуера. Последното не е било коментирано
от съда, въпреки представената служебна бележка от обслужващия фискалното
устройство.
Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В подкрепа на твърденията не са ангажирани нови доказателства. В
съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Представя писмена молба в
която поддържа жалбата си и иска отмяна на съдебното решение и НП.
Ответникът по касация – началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас при ЦУ
на НАП, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по
подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното
съдебно решение, поради което пледира същото да бъде оставено в сила.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Царево е потвърдил НП № 542334-F570643/23.10.2020г.
на началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас при ЦУ на НАП, с което на касатора
за описаното нарушение е наложена имуществена санкция от 500 лева. Наказанието
е за това, че при извършена проверка по спазването на данъчното законодателство
на 09.09.2020г. в търговски обект – хотел Ориос, находящ се в гр.Приморско,
ул.Лотос №9, стопанисван от „Би Ай Ес Ко“ЕООД, на дневен Х отчет №
0001247/09.09.2020г. и фискален бон № 0001249/09.09.2020г., издадени от
фискално устройство Datecs DP-150, с индивидуален № DT726141 и фискална памет № 02726141, било установено, че не съдържат задължителните реквизити по чл.26, ал.1,
т.5 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Липсвал идентификационен номер по ЗДДС. „Би Ай
Ес Ко“ЕООД било регистрирано по ЗДДС на 12.08.2009г. За установеното
нарушението бил съставен акт, а в последствие било издадено и оспореното пред
районния съд НП.
За да постанови решението си районният съд, след описание на установените
при проверката факти и приложимите правни норми е приел с лаконични мотиви, че
дружеството е допуснало нарушение на чл.26, ал.1, т.5 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. Посочил е, че е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
правилно са определени вида на наказанието и неговият размер, с оглед целите по
чл.12 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Не е спорно по делото, че описаният конкретен фискален бон в АУАН и НП,
издаден под № 0001249/09.09.2020г. от надлежно индивуализираното фискално
устройство, не е съдържал задължителния реквизит по чл.26, ал.1, т.5 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. – идентификационен номер по ЗДДС, след като дружеството е
било регистрирано по този закон (вж. л.31 от делото на районния съд). С това е бил осъществен състава на нарушение, за което правилно
административно-наказващият орган и районния съд са преценили, че следва да
бъде санкционирано на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, защото
неизпълнението на това задължение не е довело до неотразяване на приходи.
Неуместно касаторът се позовава на решение № 199/10.02.2021г. по КНАХД №
2444/2020г. и решение № 88/25.01.2021г. по адм.д.№ 2281/2020г., двете на
Административен съд - Бургас, защото по първото от делата е била констатирана
липса на номер по ЗДДС само в Х отчета, но не и в във фискален бон, както е в
случая, а второто касае различно производство – по налагане на принудителна
административна мярка.
Актът и НП съдържат всички задължителни реквизити, включително и тези по
чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а обстоятелството, че нарушението
е отстранено скоро след установяването му, е съобразено от
административно-наказващия орган и районния съд с индивидуализацията на
наказанието в рамките на предвидения в закона минимален размер. То отговаря и
на целите предвидени в чл.12 от ЗАНН, като законодателят не допуска постигането
на същите да се извършва по различен начин от налагане на наказание с прецизно
определена мяра.
Не може да се приеме и възражението на касатора, че нарушението не е
извършено виновно, защото в настоящия случай липсват основания да се търси вина.
Субект на отговорност е юридическо лице, което не може да има собствено
психическо отношение към нарушението. Отговорността на юридическите лица е
безвиновна, съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН. Що се отнася до представената от
касатора служебна бележка (вж. л.45 от делото на районния съд), на първо място не е ясно кое е лицето което е положило подписа си под нея.
На второ място в нея се посочва наличие на обстоятелства, но със степен на
вероятност, т.е. липсва категоричност. Последното и най-важно основание да не
може да се приеме направеното в бележката изявление е, че тя касае установяване
на факти за които законът изисква свидетелски показания или извършването на
експертиза, чието ангажиране не е поискано от жалбоподателя пред районния съд и
твърдението за настъпване на тези факти е останало недоказано.
С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи фискалната
дисциплина, нарушението не би могло да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа
обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Съдът е
отговорил на направените в жалбата до него възражения. Действително той не е обсъждал
подробно направените с допълнителна писмена молба възражения от жалбоподателя и
представената като писмено доказателство служебна бележка, но това процесуално
нарушение не може да бъде прието за съществено, защото обсъждането на тези
възражения, направени сега и пред касационната инстанция, не води до различен
извод и незаконосъобразност на НП.
По изложените съображения и при липса на отменителни основания, касационният
състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с
действащите правни норми и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 260041/15.03.2021г., постановено
по НАХД № 32/2021г. на Районен съд - Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.