Р E Ш Е Н
И Е
№ 767
гр. Плевен, 19.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ:1.Цветелина Кънева
2. Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от
съдия НИКОЛАЕВ касационно административно-наказателно дело № 1273 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.
С
решение № 102 от 15.10.2019 г., постановено по АНД № 136/2019 г., Районен съд –
Червен бряг е потвърдил наказателно постановление № 18-0938-006969/02.01.2019
г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Плевен, с което на
основание чл. 179, ал. 1,
т. 5, предл. 4 от ЗДвП на Ц.П.Ц., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева, за административно
нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20.00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен
от горното решение останал Ц.П.Ц., който е подал касационна жалба против него в
законоустановения срок. В жалбата се
излагат твърдения, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, както
и, че не е създал предпоставка за ПТП. Навеждат
се доводи, че НП издадено в нарушение на процесуалния закон. Сочи се, че в АУАН и в НП е отразено, че отнема
предимство на правилно движещ се автомобил „Тойота Ярис“ без да е описан
регистрационен номер и водач, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди, че е наказан съгласно чл. 178, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който текст е
отменен /ДВ, бр. 54 от 2010 г./. В заключение се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание касаторът, се представлява от адвокат Ц. А., който поддържа жалбата и иска отмяна на
решението и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР- Плевен,
сектор „ПП“ не се представлява и не е ангажира становище по основателността на
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Червен Бряг
следва да бъда потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение Районен съд - Червен
бряг е приел за установено от фактическа страна, че на 20.12.2018 г. около 12:00
часа на първокласен път I-3, км 133+576 /с. Радомирци/, на кръстовището образувано от
пътя за гр. Червен бряг /път III-3006
и ПП I-3/, движейки се в посока центъра на с. Радомирци, Ц.П.Ц.
управлявал лек автомобил „ВАЗ 21061“ с рег. № *****, собственост на Т. Ц. В
същото време служители на ОДМВР – Плевен, сектор „ПП“ извършвали проверка по
КАТ в района. Контролните органи били в непосредствена близост до кръстовището,
а именно срещу бензиностанция „Петрол“, която е на главния път, с пряка
видимост към кръстовището. Актосъставителят М. видял, че водачът Ц. спира на
знака, но продължава движението си направо, пресичайки перпендикулярно
първокласен път I-3,
отнемайки предимството на правилно движещия се по пътя с предимство лек
автомобил „Тойота Ярис“, като по този начин създава предпоставка за възникване
на ПТП. Подал звуков сигнал и последвал нарушителя. След като го спрял в
непосредствена близост до главния път, установил самоличността на водача и му
обяснил нарушението, което е извършил. След това му взел документите и направил
справка с таблет в системата РСОД. Установило се, че към момента на проверката
водачът не е изпълнил финансовото си задължение да плати в законовия срок
наложена глоба с фиш. Съставен бил АУАН на водача. Въз основа на така
съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
изцяло е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и жалбоподателят
е санкциониран с глоби в размер съответно на 150.00 лева и 20.00 лева за
извършените административни нарушения по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и
по чл. 190, ал. 3
от ЗДвП.
Въззивният
съд е приел, че описаната в АУАН и възпроизведена в обжалваното наказателно
постановление фактическа обстановка, се установява по несъмнен и категоричен
начин от разпита на свидетелите М.и К., приобщените по реда на чл. 283 от НПК в хода на съдебното следствие по делото
писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 010147
от 20.12.2018 година на младши автоконтрольор при сектор ПП при ОД на МВР –
Плевен; наказателно постановление № 18-0938-006969/02.01.2019 г. на Началник сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР – Плевен; справка за нарушител водач за
лицето Ц.П.Ц.; заповед рег. № 8121з-515/14
Оплакванията
на касатора, свързани с приетата за установена от въззивния съд фактическа
обстановка са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В хода на производството пред Районен съд – Червен бряг не са събрани
доказателства, които да опровергават посочената по-горе доказателствената
стойност на АУАН. Показанията на свидетелите М. и К. кореспондират помежду си и
установяват именно фактологията по съставения АУАН. Не са ангажирани каквито и
да е доказателства, които да са в противовес на тези показания. От горните
доказателства се установяват по несъмнен начин извършването на нарушенията,
предмет на обжалваното НП, самоличността на извършителя и неговата вина.
Предвид горното въззивният съд правилно е приел за доказано, че касаторът е
осъществил състав на нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Същият като водач на МПС не спазил поставения знак Б2, отнел предимството на
правилно движещ се по път с предимство лек автомобил „Тойота Ярис“, като по
този начин създава предпоставка за възникване на ПТП. Несъмнено е доказано и
второто нарушение, за което е санкциониран Ц., а именно на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, който задължава водачите да заплащат
наложеното им наказание „глоба“ в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.
От
приетата като писмено доказателство заверено копие от заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на свидетеля
М. С.М. за съставяне на процесния АУАН. От същото писмено доказателство се
установявани компетентността на административнонаказващия орган да издаде
съответното НП, което е предмет на делото. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на възложените
им функции.
С оглед
на това касационната инстанция намира, че не са налице визираните от отменителни
основания, чрез които се аргументира становище за порочност на постановеното
съдебно решение. Изложените от районния съд мотиви се споделят напълно от
настоящия съдебен състав и не следва да се преповтарят, като съдът препраща към
тях съобразно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК. В допълнение
следва да се посочи, че жалбоподателят е
санкциониран за неспазване на правилата за предимство, което съответства именно
на разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП,
което изключва тезата за неправилност на приложената правна квалификация.
Напълно
се споделят и доводите на въззивния съд, че наказващият орган правилно е
индивидуализирал наложеното административно наказание глоба, доколкото го е
определил във фиксирания от законодателя абсолютен размер, при липса на каквито
и да било основания за квалифициране на деянието като маловажен случай, предвид
настъпилото в резултат на нарушението ПТП. С оглед на това размерът на
наложеното административно наказание се явява определен при съблюдаване на
правилата за неговата индивидуализация, регламентирани в чл. 27 от ЗАНН, както и на целите на същото, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
В
обобщение на изложеното, Плевенският административен съд намира, че въззивният
съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на
неговото решение.
Ограничен
в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на
решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл. 218, ал.
2 от АПК не установи основания за нищожност,
недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С
оглед изложеното, Плевенският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Червен Бряг като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предл. 2 вр. чл. 222, ал.1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102
от 15.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 136/2019 г. по описа на РС – Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/