Решение по дело №2969/2016 на Районен съд - Варна

Твърди се в исковата молба, че вземането произтича от сключен Договор за  кредитна карта от 26.08.2003г., като е настъпила предсрочна изискуемост, поради неплащането на две поредни месечни вноски – на падеж 05.07.2015г. и на падеж 05.08.2015г.

Поради липсата на постъпило плащане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по която длъжникът е депозирал възражение.    Настоява се с исковата молба и присъждане на направените по делото разноски.

В условията на евентуалност, в случай, че предявените кумулативно съединени искове се приемат за неоснователни, се претендира да се осъди М.И.С. ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумите в общ размер на 9 377,25лв., от които: 7 789,72лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането;  1 453,79лв. - договорна лихва за периода от 26.08.2003г. до 06.08.2015г.; 133,74лв.- такса за обслужване на кредитната карта за периода от 26.08.20003г. до 06.08.2015г.

В исковата молбата се твърди, че по силата и при условията на договор за издаване на кредитна карта "EUROLINE" от 26.08.2003г., картовото предприятие „БЪЛГЕРИЪН РИТЕИЛ СЪРВИСИЗ" АД, е предоставило на ответника, кредит под формата на кредитен лимит  който кредит картодържателят може да усвоява по начините уговорени в Общите условия на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД за издаване и използване на кредитни карти, с които Общи условия, Картодържателя е потвърдил, че е запознат при подписването на договора.

В исковата молба не е посочен размер на предоставения кредит, като в приложеното към нея заявление на ищеца за издаване на кредитна карта от 26.08.2003г., също не е посочен размер на кредитен лимит, който се предоставя, а единствено е посочен размер,  представляващ първа транзакция по кредитна карта „EUROLINE" -  341.36 лева.

Посочено е в исковата молба, че до м.юни 2015г. кредитът е бил обслужван редовно, след което ответника преустановил изпълнението на задължението за погасяване на съответната минимална месечна вноска на основание чл.12.1, б.”б” от ОУ и пропуснал плащанията по два последователни падежа – 05.07.2015г. и 05.08.2015г.

Настоява се от ищецът, че кредита е станал предсрочно изискуем поради това, на основание чл.15.1. б”а” от ОУ.

Поради неизплащането от ответникът на задълженията му в рамките на едномесечния период се претендира, че последният дължи върху ползваната сума възнаградителна лихва в размер на 18,5% на годишна база.

Твърди се, че  съгласно чл.9 от сключения Договор за издаване на кредитна карта от 26.08.2003г., „Ю.Б."АД е изпратило до ответника по делото цялата информация, свързана с дълга в издадените на основание този текст месечни извлечения.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи процесните суми.

При неуважаване на този иск за същите суми се предявява в условията на евентуалност осъдителен иск, като се настоява да се приеме, че самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то в момента на връчване на препис от исковата молба.

В съдебно заседание ищцовата страна „Ю.Б.”АД, редовно призована, не изпраща представител.

Ответникът, чрез прецесуален представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което и вземането по него не е изискуемо. Настоява с оглед на това за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени като писмени доказателства заявление на ищеца за издаване на кредитна карта от 26.08.2003г. и препис от решение № 47 от 07.06.2005г. на СГС.

От представено по делото с исковата молба решение № 47 от 07.06.2005г. на СГС, е видно че със същото е вписано в Регистъра за дружествените фирми с ограничена отговорност, том 4, стр.91, парт.№414 на Акционерно дружество с фирма „БАЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА”/с настоящо наименование „Ю.Б."АД/ придобиването от нея на картовото търговско предприятие на "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ"АД, рег. по ф.д.№5992/2002г. по описа на СГС, като съвкупност от права и задължения по Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005г.    

Съдът при изложеното, дължи произнасяне по предявения осъдителен иск, в условията на евентуалност спрямо иска по чл.422 от ГПК.

Претенцията по този иск е за осъждане на ищецът М.И.С. ЕГН **********,***, да заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумите в общ размер на 9 377,25лв., от които: 7 789,72лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането;  1 453,79лв. - договорна лихва за периода от 26.08.2003г. до 06.08.2015г.; 133,74лв.- такса за обслужване на кредитната карта за периода от 26.08.20003г. до 06.08.2015г..

По тази претенция съдът намира следното:

От представените по делото доказателства не се установява, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на договор за кредитна карта.

По делото е представено само заявление за издаване на кредитна карта от ответника М.И.С. ЕГН ********** от 26.08.2003г. В заявлението  е вписано, че се иска издаване кредитна карта ВИЗА КЛАСИК.

В това заявление липсва и посочване общия размер на предоставения кредитен лимит в полза на ответника. Посочен е единствено размер на първата транзакция – 341,36лв.

По делото липсва писмен и твърдян от ищеца договор за издаване на кредитна карта "EUROLINE" от 26.08.2003г. с картовото предприятие „БЪЛГЕРИЪН РИТЕИЛ СЪРВИСИЗ" АД и ответника.

Съгласно нормите на чл. 4 от Закона за потребителския кредит /от 2006г., отм./, които са приложими и към договорите за кредитни карти, което е вид заем под формата на предоставен лимит, договорът за потребителски кредит по дефиниция е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Нормата на чл.6 предписва, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора.

По делото няма годни доказателства за съдържанието на сключен договор за кредитна карта от този вид между настоящите страни.

Няма и доказателства за сключен договор между страните, в който да е уговорен конкретен размер на предоставен на ответника кредитен лимит.

По делото са приложени на общите условия за издаване и използване на кредитни карти "EUROLINE", същите обаче не са подписани от ответника и не е ясно към коя дата са били валидни тези общи условия, и дали са действащи към датата на подписване на заявлението.

След като не е удостоверено така приложените ОУ да са тези, с което по заявлението от 26.08.2003г. ответникът е декларирал че е запознат, както и след като не е удостоверено те да са приети от ответника, то същият не може да бъде обвързан с посочените в тях като вид и размер такси за одобряване, за ползване и обслужване на кредит,  такси за просрочено плащане, лихви и пр.

Прието заключение по съдебно счетоводната експертиза, назначена по настоящото дело, е извършено въз основа на  предоставена от ищеца таблица за транзакциите, извършени с кредитна карта "EUROLINE" № 377758796382933 за периода 26.08.2003г. – 05.06.2015г., като в тази справка се сочи от вещото лице, че е видно че на ответника е предоставен кредит, но няма данни какъв е размера на този кредит.

Посочено от вещото лице е единствено, че непокритото задължение за периода 26.08.2003г. – 05.06.2015г. възлиза на 9 377,25лв.

Посочено е от вещото лице, че въпреки неколкократните обаждания и напомняния, от банката не е била предоставена информация, касаеща поставените му въпроси №3 и №4  към ССчЕ относно размера на задължението и на на дължимите вноски по пера - главница, лихва, такси, разноски.

При изложеното, след като банката-ищец не установява как са формирани и на какво основание търсените от него суми като главница, лихви, такси и респективно техният размер, то поради недоказаност предявения осъдителен иск подлежи на отхвърляне.

При този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски 1200,00лв., възнаграждение за адвокат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.