ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
гр. ХАСКОВО, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно частно наказателно дело № 20235600600101 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по протест на прокурор в ТО – Ивайловград при РП –
Хасково против определение № 309/02.12.2022 г., постановено по ЧНД №
493/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е отменено
постановление от 02.09.2022 год. на прокурор от Районна прокуратура –
Хасково, ТО - Харманли за прекратяване на наказателно производство по ДП
№ 573/2018 год. по описа на РУ – Харманли.
В протеста се твърди, че изводите на съдията – докладчик са
погрешни и неправилни, както и че са били използвани всички способи за
изясняване на обективната страна на престъплението. Посочва се, че
указанията на съда за извършване на нови процесуално – следствени
действия биха били оправдани само, ако има очакване, че по този начин ще
се изясни в по-голяма степен фактическата обстановка, за да се направят
правни изводи. По-конкретно, извършването на оглед на мястото на
инцидента, установяването на типа врата, разположение на отделения и врати
щяло да има смисъл единствено, ако това би допринесло за изясняване на
фактическата обстановка. Отбелязва се хипотетичния характер на
обстоятелството относно удар с врата по свидетелката Т. Показанията на
свидетелката В. нямало как да бъдат оборени. Заключенията по съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни и комплексна съдебно –
медицинска и психиатрична експертиза изяснили, че описаният от
пострадалата тласък в гърба можел да доведе до падане по гръб, при което са
получени наранявания в теменната област. По време на досъдебното
производство били събрани всички възможни доказателства и на тяхната база
1
прокурорът извършил своята преценка. С тези доводи се отправя искане за
отмяна на определение.
Недоволен от определението на районния съд е останал и
обвиняемият Г. К. Г., представляван от защитника си адв. Ч, чрез който
обжалва съдебния акт. В жалбата е окачествил изводите на районния съд за
непълнота но доказателствата като неправилни. Съдът не отчел факта, че от
материалите по досъдебното производство нямало нито едно доказателства за
извършване на деянието при умисъл (пряк или евентуален), което обуславяло
несъставомерност на деянието. От разпитите на свидетелите, с изключение на
свидетелката В., се установявало, че свидетелката Т. била видяна паднала по
гръб с разлято кафе по гърдите, т.е. падането било по гръб и нямало как да е
причинено от тласък отзад, тъй като тогава Т. щяла да падне по корем.
Оборва се тезата, че указанията на районния съд нямало да доведат до
промяна в правната квалификация, защото фактът, че свидетелката Т. била
медицински работник и травмата е настъпила в отделението, не обуславяло
извод, че е при и по повод изпълнение на службата или функциите й.
Аналогично, от доказателствата по делото, не можело да се заключи, че
обвиняемият Г. е действал при или по повод изпълнение на трудовите му
задължения. Поставя се ударение върху разликата между трудова злополука и
причиняване на телесна повреда. Дадените указания на районния съд касаели
събирането на невъзможни и неотносими доказателства. Отправя се искане за
отмяна на обжалваното определение.
Пострадалата С. Т. и нейния повереник адв. Т. Н. не са взели
отношение по постъпилия протест и частната жалба.
Съдът, като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 573/2018
год. по описа на РУ – Харманли, поддържаните в протеста и в жалбата доводи
и изложените съображения в атакуваното определение, намира за установено
следното:
Досъдебното производство е образувано с постановление от
02.11.2018 год. срещу неизвестен извършител за това, че на 02.11.2018 г. в
град Х., обл. Х., е била причинена лека телесна повреда на медицински
специалист – ****С. И. Т.- ***** във „******** *******“ на МБАЛ Х., при и
по повод изпълнение на функцията – чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК. С
постановление от 04.07.2019 г. е привлечен като обвиняем Г. К. Г. и му е взета
мярка за неотклонение „Подписка“. Извършени са множество действия по
разследването – разпити на свидетели, разпит на свидетел пред съдия по чл.
223 НПК, две съдебно-медицински експертизи по писмени данни, комплексна
съдебно – медицинска и психиатрична експертиза, делото е било изпратено
от разследващия орган на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на
обвиняемия на съд. С постановление от 02.09.2022 г. прокурорът, приел, че
деянието не е извършено, но го прекратил на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК
– че не представлява престъпление. Позовал се е на две групи доводи. От една
страна, приел, че инкриминираният инцидент между ******* възникнал без
2
каквато и да е връзка със служебните правомощия и задължения на двамата в
него. Инцидентът възникнал на работното им място (в сградата на МБАЛ Х.),
но в момент, в който те реално не са осъществявали служебна дейност. От
друга страна, от свидетелските показания на медицинските специалисти,
които се намирали в коридора на отделението непосредствено след деянието,
можело да се заключи, че между Г. и Т. не е имало физически контакт по
време на деянието. Този извод се подкрепял и от назначените по делото
експертизи. Възможно било падането да е предизвикано от тласък (блъскане)
от друго лице. Т. усетила тласък и обяснява падането си с него, но в същото
време тя не е възприела посягане от страна на нейния колега. Падането от
височината на собствения ръст можело да се дължи на тласък, предаден от
външна сила, но можело да бъде и самостоятелно (спонтанно), без
въздействие от друга външна сила. В случая нямало обективни находки,
които да сочат категорично дали действително на Т. е бил придаден тласък
или е паднала самостоятелно. Тези доводи водели до извода, че деянието не е
извършено от обвиняемия Г. както като физическо лице, така и в качеството
на длъжностно лице спрямо пострадалата в качеството й също на длъжностно
лице.
С протестираното и обжалвано определение на РС – Харманли
делото е върнато на ТО – Харманли, РП – Хасково за продължаване на
действията по разследването. Според районния съд в хода на досъдебното
производство не са извършени всички възможни действия по разследването.
По-конкретно се посочва, че не е бил извършен оглед на
местопроизшествието, за да се установи къде се намира кафе-машината и
вратите на отделенията. В прекратителното постановление прокурорът
възприел изцяло показанията на свидетелката К. В., които обаче в хода на
разследването изобщо не били проверени. Също така по делото останал
неизяснен въпроса дали би могло по описания от пострадалата тласък да
доведе до падането й по гръб, при което тя е получила наранявания в
теменната област. Районният съд е приел, че така описаните пропуски са
довели до разследване, което не е пълно, всестранно и обективно и на този
етап от досъдебното производство не може да бъде извършена преценка за
наличието на основание за прекратяване на наказателното производство. Едва
след извършени на всички възможни действия по разследването следвало да
се извърши преценка дали изобщо е извършено деянието и дали то е
съставомерно. Поради това е дал указания за извършване на допълнителни
процесуално – следствени действия съгласно НПК за пълно и всестранно
разкриване на обективната истина.
Настоящата инстанция намира указанията и изводите на РС –
Харманли за правилни и обосновани.
В хода на разследването на досъдебната фаза са събрани гласни и
писмени доказателства, назначени са съдебно – медицинска експертиза и
комплексна съдебно – медицинска и психиатрична експертиза, по които са
представени писмени заключения от вещите лица, въз основа на които е било
3
приета следната фактология, споделена в основните си моменти и от
първоинстанционния съд:
Обвиняемият ****Г. Г. и пострадалата ***** С. Т. работели в МБАЛ
Х. ЕООД на длъжност ***** - ******, но в различния отделения – първият в
„******* ******“, а второто във „***** ******“. Работните кабинети на
двамата се намирали на един и същи етаж, едно срещу друго в сградата на
болницата. На 02.11.2018 г. **** Т. била на работа първа смяна: за времето от
07.30 ч. до 13.30 ч., а предходната нощ се водела на разположение по график
за спешна помощ в болницата (интернист на разположение) за времето от
19.30 ч. на 01.11.2018 г. до 07.30 ч. на 02.11.2018 г. Именно в периода, когато
се водела на разположение, около 07.00 ч. на 02.11.2018 г. Т. била потърсена
от ***** А., ****** ****** в ****** ****** за постъпило при тях лице –
диабетик с гръдни болки. Т. се отзовала на обаждането и отишла веднага в
спешна помощ, тъй като живеела близо до болницата, и на място установила,
че се касае за **-годишен мъж, диабетик на инсулиново лечение с
анамнестични данни за кръвохрак и болка в гърдите. Т. извършила преглед
със слушалка и установила находка за масивна пневмония. Тази обективна
находка изисквала спешна графия на бял дроб и хоспитализация. Т. взела
документите и заедно с пациента тръгнали към рентгеновото отделение на
болницата. Тя решила да отиде лично на място до рентгеновия кабинет, за да
обясни защо спешно се налага да се направи рентгенография. На вратата на
„****** ******“ Т. била посрещната от дежурната рентгенова лаборантка,
която й обяснила, че преди обед снимки се правят само и единствено от
****** Г. Г., ******* - ********. След това обяснение св. Т. с пациента се
насочили към Вътрешно отделение, и по-специално „белодробен сектор“,
настанила пациента в болничната стая и попълнила историята на
заболяването, където отразила обективен статус и анамнезата. В това време
пристигнала свидетелката ****** Р. Д., лекуващ лекар в сектора, на която Т.
обяснила за случая, необходимостта от рентгенова снимка и назначаване на
лечение. След това Т., се прибрала в кабинета си, преоблякла се в работно
облекло и около 08.20 ч., отишла да си взема кафе от кафеавтомата, който се
намирал на площадката до входната врата на ******* отделение. По същото
това време в сградата на болницата в рентгеновото отделение влязла
свидетелката К. В. от гр. Х., която искала да се срещне с ****** Г. във връзка
с бронхит на нейния внук. Вратите на рентгеново отделение били отворени и
след като В. влязла вътре, седнала на стол в коридора на разстояние от около
6 - 8м. от площадката на етажа, за да изчака обвиняемия Г. и да обсъди с него
състоянието на нейния внук. В един момент свидетелката видяла на
площадката на етажа между двете отделенията Г. и Т. пред „******
отделение“. Отворената врата не попречила на В. да има поглед към
площадката и тя доловила, че между Г. и Т. възникнал словесен спор относно
отказа на лаборантката от рентгеново отделение за изготвянето на рентгенова
снимка на пациента от спешното отделение. Двамата жестикулирали и
говорели по-оживено на висок тон. Т. носела чашка с кафе и тръгнала да
4
влиза в коридора на „******* отделение“. В този момент според показанията
на св. В., обвиняемият бутнал със замах вратата на „******** отделение“,
която с трясък се затворила зад Т. Тя усетила тласък и паднала по гръб върху
пода на коридора, като извикала при падането. Трясъкът, падането и виковете
й били доловени от различни свидетели: М. Г., Г. Д., Н. Д., Е. Д., М. П., И. Д.
и М. А., **** Р. Д. - медицински специалисти, които по това време били на
работа във „******* отделение“. Макар и да се намирали в различни
помещения на Вътрешно отделение, те излезли веднага в коридора, като
заварили С. Т. паднала на земята да лежи по гръб и да се държи за задната
част на главата. По това време обвиняемият Г. също присъствал там и се
обадил по телефона на свидетелката З. Ч. - ****** на МБАЛ - Х. ЕООД, за да
я уведоми, че имало инцидент до кафемашината. В същия този момент на Ч.
се обадила по телефона и ***** Д., за да й съобщи за същия инцидент.
Служителите помогнали на пострадалата Т. да се изправи, била й оказана
медицинска помощ и лечение, за което била изготвена медицинска
документация.
Изготвени са две съдебно – медицински експертизи, една от които
по писмени данни, от вещото лице ***** Х. Е. От тях се установява, че
пострадалата Т. има контузия на главата – болезненост при опипване и натиск
в задната част на теменната област; словесни данни за мозъчно сътресение,
без пълна загуба на съзнанието. Описаните увреждания можели да се получат
при падане от височината на собствения ръст и удар на главата в терена по
начина, времето и обстоятелствата, описани в предварителните сведения.
Според комплексна съдебно-медицинска и психиатрична
експертиза, изготвена от вещите лица Р. Д. и Х. Е., е възможно уврежданията,
които е получила Т. да са в резултат на падане от височината на собствения
ръст и удар в подлежащата настилка. Възможно е падането да е предизвикано
от тласък (блъскане) от друго лице. Пострадалата е усетила тласък и обяснява
падането си с този тласък, но в същото време не е възприела посягане от
страна на нейния колега. Падането от височината на собствения ръст може да
се дължи на тласък, придаден от външна сила, но може и да е самостоятелно
(спонтанно) без въздействие от друга външна сила. В случая нямало
обективна находки, които да сочат категорично, дали действително на
пострадалата е придаден тласък или е паднала самостоятелно.
При така описаната фактология настоящият съдебен състав споделя
изложеното от първоинстанционния съд в протестираното определение.
Правилна е преценката на РС – Харманли, че на досъдебното производство не
са извършени всички необходими и възможни процесуално – следствени
действия. Действително са разпитани свидетели, които са възприели
разигралите се събития и които пресъздават техни преки и непосредствени
впечатления за възприетите факти и съответно имат ясен спомен за тях. Те са
ги изложили в детайли при проведените от органите на досъдебното
производство разпити. Едни от тях са тези на самата пострадала – С. Т., а
други са на медицинските служители, които по това време са били на
5
работното място, както и на свидетелката К. В. Въпреки тези процесуално –
следствени действия, правилно е отбелязано, че в хода на досъдебното
производство дори не е извършен оглед на мястото на инцидента по реда на
чл. 155 и сл. НПК. Целта на огледа в този случай следва да бъде не толкова
запазване на следи от престъплението (което с оглед на дългия изминал
период от време на практика е невъзможно), а за установяване на данни,
които спомагат за изясняване на обстоятелствата по случая, по-конкретно
относно това какво е било положението на всеки един от свидетелите в
момента на падането на пострадалата Т. и какво е възможно да възприемат от
тази позиция – при отворени и закрити врати на Вътрешно отделение и
Рентгеново отделение. От значение е и да се изследва въпроса каква по вид е
вратата на ******* отделение, как се отваря и затваря (автоматично или
механично с натиск върху брава), какви са размерите й и на какво разстояние
е вратата от кафемашината. Допълнително огледът е можел да спомогне да се
установи къде точно се намира кафемашината, на какво разстояние се е
намирала спрямо нея пострадалата Т. в момента, в който е заварена от
служителите паднала на земята и не на последно място по важност – каква е
била позицията на свидетелката К. В. също спрямо кафемашината и спрямо
пространството (площадката) между Вътрешно отделение и Рентгеново
отделение. Във връзка с последното вярно и точно е констатирано от
районния съд, че показанията на свидетелката В. относно репликата на
обвиняемия „Махнете я от тука“ са останали неизяснени. Тази реплика в
еднаква степен може да е била адресирана както към пострадалата Т., така и
към друго лице, но това обстоятелство е оставено без внимание от
разследващите органи.
Особено съществено значение има спорния момент къде точно се е
намирал обвиняемия Г. по време на инцидента. Посоченото от наблюдаващия
прокурор, че в тази насока всички показания били еднопосочни и
непротиворечиви и според него изобщо не е имало съприкосновение между Г.
и Т., не може да бъде споделено със същата категоричност от въззивния съд.
Напротив, единствено свидетелката К. В. отбелязва, че не е видяла ***** Г. на
мястото до кафе машината, но показанията на останалите свидетели сочат
друго. Прокуратурата се е задоволила да насочи вниманието си към
експертните заключения, но без да е направен детайлен анализ на
свидетелските показания, и то на всички показания, а не само тези на
свидетелката В. В тази насока е достатъчно да се отбележи следното,
извлечено от протоколите за разпит на свидетели:
Свидетелките М. Г., Г. Д. и М. К. се намирали в този момент в
манипулационната на ****** отделение и при шума от вид, съпроводен с
падане на тяло, излезли, за да видят какво става. Те заварват Т. паднала пред
вратата от вътрешната страна във фоайето на ****** отделение. Те не
заварили на мястото обвиняемия Г.. Т. споделила и с трите свидетелки, че е
била блъсната от Г..
В разпита си от 02.11.2018 г. свидетелката Д. твърди, че с
6
периферното си зрение е забелязала до кафемашината обвиняемия Г..
Свидетелката Д., ***** във „******* отделение“, в момента на
инцидента се намирала в интензивен сектор и чистела, като вратата била
отворена. През отворената врата Д. също доловила шума от падането,
съпроводен с женски писък, излязла да види какво става и видяла падналата
на пода Т. В разпита на свидетелката от 02.11.2018 г. посочва, че e видяла до
кафемашината обвиняемия Г..
Свидетелките Е. Д., И. Д. и М. А., ******* ******* във *****
отделение, се намирали в помещение до входа на отделението и пишели
епикризи, когато били привлечени от същия шум и излезли да видят какво
става. Д. твърди, че не е видяла ******* Г. на мястото, но Д. вижда ***** Г. да
стои от външната страна до кафемашината, а А. отбелязва, че видяла Г. да си
взема кафе от машината.
Свидетелката М. П., ******** ********, се намирала в стаята на
медицинските сестри и тъкмо се подготвяла за работа, когато възприела шума
от падането и виковете. Тя излиза от стаята и отива към ******** отделение,
където вижда Т. паднала от вътрешната страна на вратата.
Свидетелката Р. Д., ******* ****** във ******* отделение,
сутринта била на работа и следвало да поеме смяната на 02.12.2018 г. Тя
посрещнала Т. и пациента диабетик. Т. й обяснила какво следва да се направи
и изразила недоволството си от организацията на работа в рентгенологията.
След това Д. започнала визитация във ******* отделение, но била прекъсната
от виковете на останалите и настъпилата суматоха. Д. се присъединила към
тях, но не видяла обвиняемия на мястото.
Така, накратко описани, свидетелските показания водят до извод,
различен от този, до който е достигнала прокуратурата и са в пълно
противоречие на споделеното от В. при разпита й, а това внася обосновано
съмнение в тезата, че обвиняемият не е имал участие в инцидента. Не без
значение е и факта, че свидетелките Д., Д. и П. възприемат думите на Т.
непосредствено след инцидента, че е била бутната от обвиняемия Г.. Това
твърдение на пострадалата, възпроизведено в показанията на трите
свидетелки, е останало без обсъждане в прекратителното постановление, като
дори не е посочено дали държавното обвинение кредитира показанията на Т.
и ако не – поради какви причини. Нейните показания изобщо не са обсъдени в
частта, в която тя заявява, че е усетила „блъскане с ръце“ – не е проверено
защо тя описва съприкосновението като блъскане, а не като удар от врата
(при това двете механични въздействия са различни по характер), още след
изричното й посочване, че в този момент на площадката са били само двамата
с ****Г. и наоколо не е имало други лица около кафемашината. Внимание
заслужава и факта, че Т. описва мястото на съприкосновение много точно –
става дума за специфично усещане в областта на „дясната мишница под
рамото и дясната й плешка“. В хода на разследването не е уточнено дали при
евентуално затръшване на вратата на отделението е възможно да се получи
7
такъв удар – с коя част от вратата може да се получи удар именно в тази
област от тялото, която посочва пострадалата Т., като в тази насока следва да
се вземат предвид размерите на вратата, ръста и височината на Т. и позицията
й спрямо вратата в момента на удара. Тези въпроси не са подложени на
анализ от разследващите органи. Назначените по делото експертизи, особено
комплексната експертиза, също не дава отговор на въпроса дали има разлика
между тласък в гърба, нанесен от човешка ръка, и тласък, причинен от
затваряща се врата.
На следващо място, необоснован се явява изводът на държавния
обвинител, че възникналият спор между Г. и Т. се случил в момент, в който те
реално не осъществявали служебна дейност и поведението им не било
обусловено от служебните им правомощия. Всъщност, възприетата от
прокурора фактическа обстановка сочи точно на обратното – цялата ситуация
непосредствено преди и по време на инцидента е свързана именно с
изпълнението на служебните правомощия на двамата. Фактът, че са се
намирали до кафемашината, не означава, че възникналият спор е извън обсега
на служебните отношения. Самият спор е възникнал, защото Т. се е обърнала
към Г. с въпрос за организацията на работа в Рентгеново отделение, а той й е
отговорил и по този начин е проведен кратък разговор между двамата, т.е. в
основата на спора е извършването на рентгенови изследвания на пациенти и
то конкретно на пациента от сутринта, за който случай Т. е смятала, че е
спешен и изисква бърза реакция от страна на рентгенологията. Следователно,
цялото съдържание на възникналия спор произтича пряко от съществуващите
служебни взаимоотношения в МБАЛ Х. На фона на тези факти, изводът на
прокуратурата за липса на признака „при изпълнение на службата“ не е
обоснован в достатъчна степен, още повече, че в състава на чл.131, ал. 2 НК
алтернативно е предвидено „при или по повод изпълнение на службата или
функцията му“ и ако не е налице първият признак, възниква основателният
въпрос дали не е налице вторият признак – по повод изпълнение на службата.
В тази насока обаче не е взето отношение от държавното обвинение.
На последно място, в допълнение към изложеното, настоящият
съдебен състав констатира и наличието на неяснота в прекратителното
постановление относно мотивите и основанието за прекратяване на
наказателното производство. На стр. 5 в предпоследния абзац от мотивите
прокурорът е приел, че деянието не е извършено от обвиняемия ***** Г., а в
последния абзац от мотивите се посочва, че прекратяването се извършва на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК – налице е противоречие между
словесното описание в мотивите и цифровото изписване на основанието за
прекратяване, доколкото предложение второ на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК касае
основанието прекратяване на наказателното производство поради това, че
извършеното не съставлява престъпление. Макар и формален, този
недостатък не позволява да се разбере какво всъщност има предвид
държавното обвинение – че деянието не е извършено от обвиняемия или
същото не съставлява престъпление, като се отчитат всички различия между
8
тези две алтернативни хипотези в законовата разпоредба.
Въззивният съд не споделя доводите в частния протест, че не
можело да се очаква от извършването на други процесуално – следствени
действия да се съберат нови доказателства, които да внесат повече яснота по
случая. Указанията на районния съд са достатъчно конкретни и те визират
действия по разследването, които все още могат да бъдат извършени на този
етап. Отделно от това дори и наличните доказателства дават в голяма степен
яснота по отношение на съставомерността, но при друг анализ на фактите. Не
се споделят и доводите, изложени в частната жалба от защитника на
обвиняемия. Субективната страна на деянието касае отношението на дееца
към извършеното от него. Наличието на спор между обвиняемия и
пострадалата секунди преди инцидента е отправна точка за изводите относно
субективната страна на деянието. Показанията на свидетелката К. В. относно
репликата на обвиняемия „Махнете я от тука“ също не са коментирани на
тази плоскост – дали това е реплика, адресирана към пострадалата и
изразяваща субективното отношение на обвиняемия към нея или е била
отправена към друго лице. Начина на падане на пострадалата Т. – по гръб или
по лице – всъщност е неизяснено обстоятелство, включително и с назначените
по делото експертизи, тъй като последните не са се проучили в достатъчна
степен въпроса къде се намира вратата на отделението и дали спрямо
физическите характеристики на пострадалата е възможно да бъде получен
удар в областта на дясната мишница под рамото и дясната плешка. При
неизяснено обстоятелство не е логично да се правят изводи нито в насока
съставомерност, нито в насока за липсата на такава. Останалите доводи
относно липсата на квалифициращия признак по чл. 131, ал. 2 НК на практика
преповтарят прекратителното постановление, за което важи казаното по-горе.
С оглед на тези съображения подаденият частен протест и частната
жалба се явяват неоснователни, а атакуваното определение – законосъобразно
и обосновано.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 309/02.12.2022 г., постановено по
ЧНД № 493/2022 г. по описа на Районен съд – Харманли, с което е отменено
Постановление от 02.09.2022 год. на РП – Харманли за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 573/2018 год. по описа на РУ –
Харманли при ОД на МВР - Хасково и делото върнато за продължаване на
действията по разследване съобразно дадените указания за приложение на
процесуалния и материалния закон.
Определението е окончателно.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10