РЕШЕНИЕ
№ 16839
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110123942 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от {*************] против за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10720/2023 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
В исковата молба ищецът {*************] твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ
ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, която била оспорена от длъжника. С оглед предходното, на
ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на
вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
1
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от {*************] на клиенти за битови
нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от {*************] на клиенти
за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още,
че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с
{*************]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота са
издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период,
които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде
признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1 463,32
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
28.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 187,53 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 16.02.2023 г., сумата от 59,33 лева, представляваща главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
11,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 16.02.2023 г. Претендират се направените
в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения относно приложимостта на чл.150
и чл.153 ЗЕ, изразява се становище, че през исковия период между страните не е било
налице валидно облигационно правоотношение. Сочи се, че не е налице валидно
решение за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на ищеца, както и
относно избора на лице, което да извършва услугата „дялово разпределение“. Оспорват
2
се представените от ищеца договор с {*************] и протокол от ОС на ЕС с
доводи, че не притежават необходимите реквизити и не отговарят на изискванията за
съдържание. Прави се възражение относно редовността на воденото от ищеца
счетоводство, като се сочи, че представеното по делото „извлечение от сметки“ няма
характеристиките на документ, а представлява нанесени данни в прост табличен вид.
Прави се възражение да изтекъл давностен срок на всички задължения, дължими преди
28.02.2020 г. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице - помагач на страната на ищеца - {*************]е изразява
становище. Представя писмени доказателства във връзка с извършваното дялово
разпределение в процесния недвижим имот и изготвяните изравнителни сметки.
В срока по чл.149, ал.3 ГПК по делото е постъпила писмена защита от
процесуалния представител на ответника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 10720/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на {*************] е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК против настоящия ответник, с която е
разпоредено да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата от 1 463,32 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим
имот, находящ се в гр.София, ул.Кораб планина №28, вх.А, гараж 6, през периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 187,53 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г.,
сумата от 59,33 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 11,16 лева, както и
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 20.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 10720/2023 г. по описа на СРС
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е постъпило възражение от
длъжника, поради което на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за
установяване на вземането си, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № 96, том VI, дело № 4555/1996 г. по описа на
нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, от който се установява, че m.m.
М.а и а.д. М. са признати по реда на чл.483 ГПК за собственици на недвижим имот –
апартамент № 12, находящ се в г{*************]
3
Видно от приложените по делото удостоверения за наследници е, че а.д.М. е
починал на 19.04.1997 г., а м.м.М.а е починала на 23.06.2015 г., като са оставили
единствен наследник по закон техния син – настоящ ответник.
По делото е приложен протокол от проведено на ОС на ЕС, където се намира
процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор
за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с {*************] ООД, както и
договор от 27.09.2002, сключен с последното в изпълнение на взето решение.
По делото е приложен договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото
лице-помагач на негова страна, с предмет извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за енергетиката.
По делото са приложени издадените през исковия период общи фактури, както и
изготвените от третото лице-помагач документи относно извършеното разпределение
на топлинна енергия в процесния имот за исковия отоплителен сезон.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице, въз основа на материалите по делото и представените от третото
лице-помагач индивидуални справки и документи за отчет е констатирало, че през
1998 г. процесния гараж е преустроен във фризьорски салон имот. Вещото лице е
констатирало, че за имота е подадена молба от ЕТ за откриване на партида за
заплащане на ползваната ТЕ. Вещото лице е констатирало, че през отчетните периоди
ФДР е разпределяло ТЕ за отопление по отчет на 2 бр. ИРРО, за сградна инсталация, а
за БГВ по отчет на два водомера за топла вода. Съгласно заключението,
технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са отчислявани
ежемесечно от отчетената по общия топломер. Видно от заключението и от заявеното
от вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание е, че след
извършената през 2019 г. метрологична проверка на топломера в АС, следващата
метрологична проверка е била през 2022 г., т.е. период повече от 2 години. Вещото
лице е констатирало, че предходното се дължи на липса на сключен договор за
извършване на метрологичните проверки, като въпреки това средството е било
изправно.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на неплатените от ответника суми за
процесния период възлизат на сумата от общо 1522,65 лева, в т.ч. сумата от 59,33 лева
за дялово разпределение. Мораторната лихва върху главницата за периода от датите на
падеж на съответните фактури до 16.02.2023 г. е в размер на 198,69 лева., в т.ч. 11,16
лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
4
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху обект, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна
собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през процесния период между
ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия.
От приложените по делото нотариален акт и удостоверение за наследници се
установява, че ответника се легитимира като собственик на гаража по силата на
наследствено правоприемство.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е указал на ищеца в негова
тежест е да докаже и потребената топлоенергия в определеното количество и
стойностите й през исковия период.
За да бъде признато твърдяното вземане за главница, ищецът дължи да докаже
5
конкретното доставено количество топлинна енергия, измерено в абонатната станция,
както и че претендираната цена съответства на нормативно установения механизъм за
разпределение между потребителите в сграда в режим на етажна собственост –
приспадащият му се дял от общото количество топлинна енергия, както и съответствие
между определената цена и нормативно установения лимит. Това произтича от
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия. Доколкото в полза на
ищцовото дружество е признато правото на собственост върху средството за търговско
измерване – общия топломер, се налага извод, че задължение на ищеца е да го
поддържа в изправност, включително и чрез периодични проверки да удостоверява
измервателната му годност.
Съгласно чл.5 от Закона за измерванията /ЗИ/ за осигуряване точност и
достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски
плащания, се извършва метрологичен контрол. Според нормата на чл.44, т.1 ЗИ се
забранява използването на средства за търговско измерване, чиято годност не е
установена и надлежно удостоверена. Законът не установява предположение в полза на
топлоснабдителното дружество в тази насока, поради което ищецът е длъжен да
докаже годността на измервателното средство. Безспорно установяването на
техническата годност на монтирания в абонатната станция общ топломер е относимо
към определянето на съответния припадащ се дял за всеки отделен имот в сградата в
режим на етажна собственост, доколкото съгласно нормата на чл.144 ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно ал. 3 от същата норма, топлинната енергия за
една дялова единица се определя като топлинната енергия за отопление на сградата,
намалена с количеството топлинна енергия, определена по чл.143, ал.1 и ал.2, т.1, се
раздели на сбора от дяловите единици за всички отоплителни тела в сградата.
С оглед предходното, при данните по делото, че през 2021 г. топломера в
абонатната станция не е преминал необходимата метрологична проверка, не може
хипотетично да се приеме, че същият е бил изправно средство за измерване на
количеството топлинна енергия.
Предвид изложеното, тъй като по делото няма доказателства, че отчетената
топлинна енергия е въз основа на технически изправно СТИ, а съдебното решение не
може да почива на предположения, предявените искове за главници за топлинна
енергия и дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени, както и обусловените от
тяхното уважаване акцесорни искови претенции.
В случая са налице и други основания за отхвърляне на предявените искове,
доколкото от заключението на съдебно-техническата експертиза и талоните за отчет на
ТЕ през исковия период, изготвени от третото лице-помагач се установява, че
процесния гараж е преустроен във фризьорски салон, т.е. топлинната енергия не
6
са ползва за битови нужди. За разлика от договора за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, който се счита за сключен и с конклудентни действия /арг.
чл.150, ал.1 ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди изисква
сключване на договор в писмена форма. В конкретния случай ищецът не е представил
доказателства, нито е изложил твърдения в тази насока.
С оглед гореизложените изводи, предявените от ищеца искове са неоснователни
и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото списък на разноските
по чл.80 ГПК и доказателствата по делото за тяхното извършване е, че ответникът
претендира и е направил разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: в
исковото производство – 500,00 лева и 580,00 лева в заповедното производство. С
оглед предходното съдът намира за основателно възражението на процесуалния
представител на ищеца с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. При съобразяване с
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и обстоятелствата, че делото не е от фактическа и правна
сложност, и е приключило само в едно открито съдебно заседание, съдът определя
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в исковото
производство в размер на 472,13 лева.
Съгласно чл.7, ал.7, вр.ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на ответника в минимален размер от 400,00 лева, тъй
като подаденото възражение е бланкетно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от{*************], със седалище и адрес на
управление: {*************] против А. А. М., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1 463,32 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в
{*************], за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 187,53 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г., сумата от 59,33 лева, представляваща
7
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 11,16 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 16.02.2023 г., за
които суми по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10720/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА {*************], със седалище и адрес на управление:
{*************] да заплати на А. А. М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 472,13 лева, представляваща направени разноски по настоящото
производство и сумата от 400,00 лева, представляваща направени разноски в
производството по ч.гр.д.№ 10720/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти
състав.
Решението е постановено при участието на трето лице “{*************], със
седалище и адрес на управление: {*************], помагач на страната на ищеца
{*************]
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8