Р Е Ш Е Н И Е
№
1250
гр. Пловдив,28.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 724 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 30а, ал. 3 от Закона
за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
(ЗООРПСМ).
Производството по делото е образувано по жалба на М.Г.Г.,
ЕГН **********,***, срещу Заповед за принудителна административна мярка № 2 на
Началника на сектор „КП“ при Пето РУ – гр.Пловдив от 23.02.2023 г.
С
жалбата се навеждат твърдения, че оспорения административен акт е неправилн,
постановено при нарушаване на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
оспорената ПАМ. В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно уведомен, не се явява.
Ответникът
– Началника на сектор „КП“ при Пето РУ – гр.Пловдив гл. инспектор И.Ч.счита
жалбата за неоснователна в писмена молба – становище. Поддържа
законосъобразност на оспорената заповед – заявено е, че административният акт е
съставен въз основа на АУАН № 2/23.02.2023 г. и въз основа на установените
факти,като правилно е приложена нормата на чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ. Твърди се,
че правото на защита на Г. не е нарушено и фактическата обстановка е изяснена.
При евентуалност е поискано намаляване на претендираното адвокатско
възнаграждение до размер на минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
не е подадена в законоустановения три дневен срок по чл. 30а ал. 3 ЗООРПСМ
/заповедта е връчена на 23.02.2023 г.; жалбата е с вх. номер в Пето РУ при ОД
МВР - Пловдив от 08.03.2023 г./. Оспорването в случая е осъществено в 14
–дневен срок от връчване на заповедта, който срок е посочен в административния
акт като срок, в който заповедта може да се обжалва по административен и по
съдебен ред. При тези данни следва да бъде приложена нормата на чл. 62, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като
оспорването е осъществено в определения от административния орган срок.
Освен
това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се
явява допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Предмет
на процесното оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 2 от 23.02.2023 г. на Началника на сектор „КП“ при Пето РУ-гр.Пловдив,
с която, на основание чл. 22 от ЗАНН във връзка с чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ, на
жалбоподателя е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната
и чужбина за срок от една година.
Не
е спорно по делото, че на 12.02.2023 г., около 18:00ч., в гр. Пловдив, на
стадион „Локомотив“, при провеждане на футболна среща от 19 кръг на „Първа
професионална футболна лига“ между отборите на ПФК „Локомотив“ – Пловдив и ПФК
„Ботев“ – Враца, вътре в обособената зона за феновете на ПФК „Локомотив“ –
Пловдив, на новоизградената трибуна „Бесика“, М.Г. е носил и раздавал
пиротехническо изделие – „димка“ на други фенове ,намиращи се около него.
Тази
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, съдържащи се в
административната преписка в това число – писмените обяснения на полицейските
служители и жалбоподателя, които не бяха оспорени.
Поведението
на жалбоподателя е квалифицирано като противообществена проява по смисъла на
чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ, за което органите на МВР с полицейски правомощия са
съставили на 23.02.2023 г. АУАН на жалбоподателя, връчен му лично и подписан
без възражения от него.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено НП № 2/23.02.2023 г., както и Заповед за
налагане на принудителна административна мярка(ПАМ) № 2/23.02.2023 г., в която
подробно е посочена установената фактическата обстановка, като на жалбоподателя
е наложена „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за
срок от една година“. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 23.02.2023
г.
При
така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира
производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ,
според която норма, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл.
26, ал. 1 (АУАН) началникът на районното управление на МВР по местоизвършване
на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава НП и заповед за
налагане на ПАМ забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в
чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10.
Според
посочената разпоредба на чл. 30, ал. 1 от закона, както и според разпоредбата
на чл. 42 от ЗООРПСМ, ПАМ по чл. 41, т. 1 (забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и чужбина) се налага със заповед на началника на
районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено
от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 и с решение на съдия
от съответния районен съд в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в съответното
производство по глава четвърта, раздел ІІ.
Оспорената
заповед е издадена от главен инспектор Д.С., началник на сектор „Криминална
полиция“ при Пето РУ – Пловдив. Представени са доказателства за компетентността
на органа – Заповед № 444з-52/21.02.2023 г., Видно от същата, на началник на
сектор „Криминална полиция“ при Пето РУ – Пловдив, с посочената заповед му е
възложено да издава и подписва ЗНПАМ и НП по смисъла на ЗООРПСМ. При тези
данни, от правна страна съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган и е съобразена със законовите изисквания.
Оспорената
заповед е издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния
акт по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, предвид направеното отразяване в
заповедта на фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване,
както и редът за нейното оспорване. Направеното в тази връзка възражение от
страна на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, респективно, че
съществено са нарушени изискванията за форма на административния акт, е
неоснователно, тъй като не е препятствана възможността на адресата на заповедта
да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на
акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито пък е
препятстван съдебният контрол.
Не
се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените
правила,а и такива не се твърдят в жалбата.
Съдът
намира,че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е съобразена и с материалния
закон и не са налице основания за
нейната отмяна.
Съгласно
чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по
смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс (НК) и е извършена в спортния обект или в спортната зона
преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие,
изразяваща се в носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като
оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи
вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други
общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи
вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за
живота и здравето на околните.
От
събраните по делото писмени доказателства се налага извод, че е безспорно
установена извършената от жалбоподателя противообществена проява, изразяваща се
в носене и раздаване на пиротехнически изделия – тип „димка“ в обособената за
фенове на ПФК „Локомотив“ - Пловдив зона в стадион „Локомотив“, като в
Заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването й.
Доказателства за опровергаване на изложените в акта обстоятелства не са
ангажирани, не се навеждат други фактически твърдения за случилото се, които да
се докажат по надлежен ред с допустими и относими доказателствени средства.
Съответно,
налице е посоченото в оспорената заповед фактическо основание, послужило за
нейното издаване, поради което заповедта се явява издадена без противоречие с
относимите материалноправни разпоредби.
Следва
да се посочи , че наложената ПАМ е в законоустановения минимум от една година,
съответно административния орган не дължи излагането на изрични мотиви за срока
ѝ, а за съда не възниква задължение да проконтролира индивидуализацията
на наложения размер.
Предвид
изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Разноски не са претендирани, съответно
съдът не дължи произнасяне по тях.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Г., ЕГН **********,***, срещу Заповед за
принудителна административна мярка № 2/23.02.2023 г. на Началника на сектор
„КП“ при Пето РУ – гр.Пловдив
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: