Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 8.01.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Варна, двадесет и втори
състав, в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа
докладваното от съдия Ганчева
административно дело № 2530 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закон за общинската
собственост(ЗОбС), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Д.Х. и Ф.Р.М. ***, против Заповед №
ЖН-23/15.10.2020г. на Кмета на район "Аспарухово" - Община Варна, с
която е прекратено наемното правоотношение с
М.Д.Х. и Ф.Р.М. относно част от недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ
общинско жилище, , състоящо се от една стая и 1/4 ид.ч. от цялото жилище,
актувано с АОС № 9023/20.05.2016 г., находящо се в гр. Варна, ул. "К."
№ 17, ет.2.
В жалбата се релевират доводи
за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и при несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че жалбоподателите не разполагат с друго жилище, настанени
са в общински имот, тъй като къщата в която са живеели е съборена от Община
Варна, по време на бедственото положение през 2014 г. Несъстоятелни са
доводите, че са налице жалби и сигнали от живеещите срещу Х. и М.. Дали срокът
на заповедта за настаняване е изтекъл не става ясно от оспорения акт, липсват
доказателства за това и в административната преписка. Срокът на настаняване
неправилно е посочен от ответника, поради което неправилно е преценено, че
срокът за настаняване е изтекъл на 17.08.2020 г. В мотивите на заповедта е посочено, че
прекратяването на настаняването се дължи на виновно поведение и неспазване на
обществения ред, което не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Жалбоподателите са подали искане за продължаване срока на наемното
правоотношение, но Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПЖ не е спазила изискванията
на чл. 34 от АПК, не е дала възможност на лицата да участват в производството,
да дадат обяснения, не е ясно по отношение на кои наематели са депозирани
сигнали от съседи, тъй като на посочения адрес са настанени няколко семейства.
По изложените доводи моли да се отмени акта и да се присъдят сторените по
делото разноски. В с.з. процесуалните представители на жалбоподателите
поддържат жалбата.
Ответникът по жалбата –
кметът на район "Аспарухово", чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. В писмено становище поддържа,
че жалбата е допустима, но неоснователна.
Жалбоподателите са били настанени в общинско жилище, като срокът за
настаняване е изтекъл на 17.08.2020 г., същите системно са нарушавали
обществения ред, поради което са налице предпоставките на чл. 46 ал.1 т.3 от ЗОС. Заявлението на жалбоподателите за продължаване срока на настаняване е
разгледано от комисия при район "Аспарухово", като същата е
преценила, че не следва да се продължава срока. В хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основанията за
издаване на акта са както изтичане срока за настаняване, така и нарушаване на
добрите нрави. В с.з. процесуалния представител на ответника поддържа, че са
налице много сигнали от живущите в блока
и допуснатите нарушения на Наредбата за обществения ред, подавани са сигнали,
многократно служители на РПУ са посещавали адреса. Моли да се отхвърли жалбата,
претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото производство, е
депозирана от активно процесуално легитимирани лица, които са адресат на
издадената заповед и чиито права и законни интереси са засегнати от същата.
Оспорването е осъществено в законоустановения срок, същото е надлежно упражнено,
поради което подадената жалба е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка и приобщени към делото от фактическа
страна се установява следното:
С настанителна заповед №ЖН-15 от 17.08.2017 г., издадена от Кмета на район
"Аспарухово" М.Д.Х. и Ф.Р.М. са настанени в общинско жилище, находящо
се на ул. "К." № 17, ет.2, състоящо се от една стая и 1/4 ид.ч. от
цялото жилище, с жилищна площ от 14,82 кв.м., полезна площ от 19.23 кв.м.,
актувано с АОС № 9023/20.05.2016 г. Заповедта била издадена на основание
решение на Комисията по чл.6 от НУРУЖНГНПОЖ. Срокът, за който са настанени
жалбоподателите е три години. Съобразно цитираната заповед бил сключен и
договор за отдаване под наем на жилищен имот от 17.08.2017 г., между район
"Аспарухово" при община Варна и М.Х.. Настанителната заповед е
връчена н Х. на 17.08.2017 г.
Съгласно АОС № 9023/2016 г., сграда находяща се в гр. Варна, ул. "К."
№ 17 е собственост на община Варна.
По делото е приложено писмо от 24.01.2019 г. от кмета на район
"Аспарухово" до Х., в което е посочено, че е извършена проверка от
служители на общинската администрация на адреса, на който са настанени
жалбоподателите, като не са констатирани съществени нарушения, указано е на
наемателите да поддържат в изправност наетия имот, като отстранят за своя
сметка настъпилите повреди.
По делото е приложена жалба от 15.07.2019 г. от живущи в бл.77 на ул.
"Народни будители" в която се сочи, че обитателите настанени в сграда
ул. "К." № 17, нарушават обществения ред. Всяка вечер има крясъци,
викове, побоища между наемателите и техни гости. Има текучество на много хора,
обитателите на приземния етаж идват и заминават с коли, слушат високо музика от
колите. Изложени са съмнения, че в жилището на приземния етаж се осъществяват
различни по вид престъпления, наемателите имат куче, което се пуска свободно по
улицата и буди страх у децата. Направено е искане за извършване на проверка.
Жалбата е подписана от повече от 40 граждани.
На 1.07.2020 г. Х. е депозирал заявление за продължаване на срока на
настаняване, като е декларирал, че той и семейството му не притежава друго
жилище, както и че общи доход на семейството за година възлиза на 1000 лв.
Видно от протокол № 4 от 25.08.2020
г. на комисията за картотекиране на нуждаещите се от жилища граждани по чл. 6
от НУРУЖНГНПОЖ, с решение № 4-2-5 е разгледано заявлението на Х., като
комисията не е удовлетворила заявлението му за продължаване срока на
настанителната заповед и е предложила на кмета на район да прекрати наемното
правоотношение на осн. чл. 21 ал.1 т.5 от НУРУЖНГНПОЖ.
На 19.08.2020 г. е депозирана жалба от живущи в бл. 77 на ул. "Народни
будители", в която се сочи, че живущите в къща на ул. "К." №17
не спазват обществения ред. Денонощно се чува музика, обитателите се бият,
псуват, викат, събират се на големи групи и др. Жалбата е подписана от повече
от 20 граждани.
Изготвено е писмо от Началника на Четвърто РУ до до Кмета на район
"Аспарухово", съгласно което през годините в управлението са
постъпвали редица сигнали срещу живущите на адрес гр. Варна, ул. "К."
№ 17. Сигналите са за нарушения на обществения ред, нарушаване на тишината,
замърсяване в района. Преобладаващо оплакванията са срещу Н.Г.Д. и неговите
родители. Съставяни са протоколи по чл. 65 от ЗВР, както и АУАН за нарушения на
Наредбата за обществения ред на община Варна.
По делото е приложена справка от 25.02.2020 г. от Четвърто РУ - МВР -
Варна, видно от която на 31.07.2019 г. е подаден сигнал за нарушение на нощната
тишина, от живущ ***, на място е пристигнал екип от полицейски служители, които
съставили АУАН. В Четвърто РПУ има три
преписки образувани през м. юли 2019 г., като материалите са изпратени на ВРП.
В преписките освен оплаквани срещу живущите на ул. "К." № 17 се
посочват и системни нарушения на тишината в различни часове на денонощието,
като не са конкретизирани дати, съответно не са констатирани нарушения от
служители на РПУ. Съставен е АУАН на К.Я.П. - гостуващ роднина на наемател на
общинско жилище.
Видно от решение № 484/2020 г., постановено по адм.д. № 3445/2019 г., по
описа на АС - Варна, иска на М.Х. *** за присъждане на обезщетение в размер на
40 000 лв., неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразна
административна дейност, изразяваща се в събаряне на къща от страна на
ответника е отхвърлен.
На 15.10.2020 г. е издадена Заповед № ЖН-23, с която кмета на район
"Аспарухово" е прекратил наемното правоотношение с М.Д.Х. и Ф.Р.М. относно част от недвижим
имот - частна общинска собственост,
представляващ общинско жилище, състоящо
се от една стая и 1/4 ид.ч. от цялото жилище, актувано с АОС № 9023/20.05.2016
г., находящо се в гр. Варна, ул. "К." № 17, ет.2. В обстоятелствената част на акта е посочено,
че през годините са подадени две жалби
от живущи в района, във връзка с поведението на наемателите на ул. "К."
№ 17, случаите касаят нарушаване на тишината и обществения ред, замърсяване в
района, конфликтни ситуации и битови свади. Посочено е, че в семейството са
налице остри битови скандали и свади, които смущават спокойствието на
гражданите в района, често района се обхожда от патрулни коли, поради
множеството жалби. С решение на комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ заявлението
на Х. е оставено без уважение. При тези мотиви на осн. чл. 46 ал.1 т.6 от ЗОС и
чл. 21 ал.1 т.5 от НУРУЖНГНПОЖ, вр. решение от 25.08.2020 г. на Комисията по
чл.6 , вр. т.1 от раздел ІV от договор за отдаване под наем на общинско жилище
е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателите.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗОбС, наемното правоотношение се
прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се
посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за
опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. В случая
оспорения акт е издаден от кмета на район "Аспарухово", което налага
извода, че е издадена от компетентния по материя и териториален обхват орган.
В хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения,
жалбоподателите не са уведомени за започване на производството, не им е
осигурена възможност да сочат доказателства и да правят възражения, не са
уведомени и за решението на комисията за настаняване, което е неблагоприятно за
тях. Налице са нарушения на чл. 26, чл. 35 и чл. 36 от АПК.
По приложението на материалния
закон, съдът прецени следното:
Съгласно чл. 46 ал.1 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват
поради: нарушаване на добрите нрави,
изтичане на срока за настаняване. В случая в заповедта е посочено, че е налице
нарушаване на обществения ред и битови скандали. От приложените по делото
доказателства - жалби, справки от ІV РУ - МВР - Варна липсват каквито и да е
данни, че сигналите касаят именно двамата жалбоподатели. Видно от самия АОС,
имотът в който са настанени Х. и М. е на няколко етажа. При справка в
деловодната система на АС - Варна се установи, че в този имот са настанени
няколко семейства. По изложените доводи, настоящия съдебен състав приема, че не
са събрани доказателства от които да се направи безспорен извод, че
жалбоподателите са нарушили обществения ред и добрите нрави, което да е
основание за издаване на оспорения акт.
Второто основание за прекратяване на наемното правоотношение посочено от
ответника е изтичане на срока за настаняване.
Съгласно чл. 21 от НУРУЖНГНПОЖ наемните правоотношения се прекратяват
поради изтичане на срока за настаняване на наемател в общинско жилище,
определен с настанителната заповед на Кмета на района. Ал.5 на чл.21 от
Наредбата сочи, че при изтичане на срока на настаняване, посочен в заповедта,
наемното правоотношение може да бъде
продължено, след издаване на нова настанителна заповед, ако наемателя и
членовете на неговото семейство отговарят на условията за настаняване под наем
в общинско жилище, предвидени в чл. 4 от Настоящата наредба и ЗОС. При тази
правна регламентация и с оглед трайната съдебна практика във всички случаи при
изтичане на срока на настаняване, органът по настаняването трябва да изследва
наличието или не на условия за продължаване на наемното правоотношение. В
конкретния случай, органът по настаняването не е изследвал дали двамата
жалбоподатели отговарят на условията за настаняване в общинско жилище.
Употребения в нормата на чл. 46 ал.4 от ЗОбС и Наредбата глагол "може" не означава, че само от
волята на органа по настаняване зависи продължаването или не на наемното
правоотношение. Във всички случаи при изтичане на срока на наемния договор,
органът по настаняването трябва да изследва наличието или не на условия за
продължаване на наемното правоотношение. В заповедта не се съдържат мотиви във
връзка с възможността за продължаване на наемното правоотношение. Неизлагането
на мотиви в обжалваната заповед защо административният орган приема, че не са
налице условия за пренаемане, не могат да бъдат преодолени с препращането към
решение на Комисията по чл. 6 от Наредбата. Това е така, защото на първо място
в решението на този помощен орган
липсват каквито и да е мотиви, а отделно от това решението на комисията има
само препоръчителен характер и не подлежи на самостоятелно обжалване, поради
което в тежест именно на кмета на района е да изложи релевантни мотиви за
причините, поради което не уважава заявлението на жалбоподателите за
продължаване наемното правоотношение. В самото решение на комисията, а и по
преписката не се съдържат каквито и да е доказателства, че жалбоподателите на
отговарят на условията за пренастаняване. При това положение остава неясно защо
Комисията, респективно органа по настаняването, при положение, че са налице
всички нормативни изисквания за продължаване на наемното правоотношение
отказват да сторят това. Позоваването в оспорената заповед само на
обстоятелството, че срокът за настаняване е изтекъл, без да са изследвани
всички релевантни факти, налага извод за незаконосъобразност на оспорения акт.
Определянето на жилищната нужда и настаняването в тези жилища е подчинено
на нормативно регламентирана административна процедура, установена от общинския
съвет в наредба, по силата на законовата делегация от чл. 45а от ЗОбС.
Административният орган, преди да пристъпи към прекратяване на наемното
правоотношение, е следвало да извърши преценка по същество относно условията за
удължаването му. Това следва от принципа, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК,
задължаващ административния орган да упражни правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Ответникът не доказва целта поради, която не
продължава срока на наемното правоотношение.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на разпоредбата
на чл. 8 от ЕКПЧОС, съгласно който всеки
има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Личния живот на едно
лице е съвкупност от множество фактори и отношения. Един от тези фактори е
домът на лицето, който му осигурява подслон и възможност за задоволяване на
ежедневните човешки потребности и общуване между членовете на семейството. Отнемането на дома на едно лице неизбежно
засяга сериозно личния му живот, а също така рефлектира и на семейния му живот
в случаите, когато лицето има семейство- съпруга и деца. Правото на зачитане на
личния и семейния живот на лицата не е абсолютно и може да бъде ограничавано от
държавните власти, но само при наличието на предпоставките, посочени в ал.2 на
чл. 8 от Конвенцията. За да е законосъобразна, намесата трябва да е предвидена
в закона, да е обусловена от някоя от целите, посочени в ал.2 на чл. 8 от
Конвенцията и да е пропорционална. Обжалваната заповед засяга неблагоприятно
правната сфера на жалбоподателите. В конкретния случай намесата в личния живот
на жалбоподателите е предвидена в закона и преследва легитимна цел, но тази цел
не е доказана, поради което и е непропорционална.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, като противоречаща на материалния и процесуалния закон и на целта на закона, поради което жалбата
следва да се уважи, а атакуваната заповед да бъде отменена.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на
жалбоподателите, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тяхна полза следва да се присъдят направените в
съдебното производство разноски за държавна такса в размер на по 10 лв. за
всеки един от тях. В хода на настоящото производство жалбоподателите са
представлявани от адвокати, от представените по делото договор за правно
съдействие и защита и два броя декларации е видно, че правната помощ е оказана безплатно на осн.
чл. 38 от ЗА. Предявеното искане от процесуалните представители за присъждане
на разноски е основателно, поради което съдът намира, че следва да го уважи в
минимално предвидения от Наредба № 1/2004 г. размер, като на адв. М. и Л.,
следва да бъде присъдена сумата от по 300 лв. представляваща адвокатско
възнаграждение за участие в настоящия процес, за всяка една от тях.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.Д.Х. с ЕГН ********** и Ф.Р.М. с ЕГН ********** ***, Заповед № ЖН-23/15.10.2020г. на Кмета на район
"Аспарухово" - Община Варна, с която е прекратено наемното
правоотношение с М.Д.Х. и Ф.Р.М. относно
част от недвижим имот - частна общинска
собственост, представляващ общинско жилище, , състоящо се от една стая и 1/4
ид.ч. от цялото жилище, актувано с АОС № 9023/20.05.2016 г., находящо се в гр.
Варна, ул. "К." № 17, ет.2.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М.Д.Х. с
ЕГН ********** *** сумата от 10.00 /десет/ лева, представляващи разноски по
делото.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ф.Р.М. с
ЕГН ********** *** сумата от 10.00 /десет/ лева, представляващи разноски по
делото.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв. В.О.М. от ВАК, с ЕГН ********** сумата от
300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал.2
от ЗА.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адв. Ц. К. Л. от ВАК, с ЕГН ********** сумата
от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал.2
от ЗА.
Решението е окончателно.
Съдия: