Р Е Ш Е Н
И Е
260182/30.9.2020г.
гр.Варна, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 1595 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от Д.Т.А. *** срещу Наказателно постановление № 18-0819-007041/04.01.2019г.
на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на
основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането.
Жалбоподателката прави
искане за отмяна на наказателното постановление. Изтъква, че автомобилът е бил
управляван в законовия срок след покупко-продажба, при която не е бил проверен
за наличие на действащ договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ от
нотариуса, изповядал сделката.
В съдебно
заседание жалбоподателката, нередовно призована, не се явява и не изпраща представител. Същата не е
открита на посочения от нея адрес, нито в резултат от служебно предприетите от
съда действия по връчване на съобщението, поради което на делото е даден ход на
основание чл.61, ал.2 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, моли евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в
минимален размер.
Жалбата е
подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа
всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна
следното: На 12.10.2018г. бил сключен договор за покупко-продажба на МПС, по
силата на който К.С.С. продал на Р.Н.И. лек автомобил
марка „Нисан Примера” с рег.№ Е8420ВН. На същата дата било
прекратено действието на сключения по отношение автомобила договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Към 07.11.2018г. приобретателят все още не бил изпълнил задължението си да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация
на пътни превозни средства и автомобилът продължавал да е регистриран на името на продавача. На 07.11.2018г. около 16,55 часа, жалбоподателката
управлявала посочения лек автомобил по бул.“Република“ в гр.Варна, в посока
бул.“Трети март“. Същевременно от свидетелите В.Ц.В. и Г.П.Г.- служители на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, била осъществявана проверка за наличие на
валидни договори за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
преминаващите автомобили. Проверката била извършвана с помощта на АИС „Трафик“,
като при приближаването на управлявания от жалбоподателката
автомобил системата сигнализирала за липса на валиден застрахователен договор. Свидетелите застигнали процесното
МПС и указали на жалбоподателката да отбие вдясно за
проверка, в хода на която А. не представила валиден застрахователен договор.
Полицейските служители извършили допълнителна проверка в съответните
информационни масиви и установили липсата на действащ застрахователен договор
по отношение проверявания автомобил. Въз основа тези констатации на същата дата
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката за това, че управлява лек автомобил, във
връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателката и бил
предявен, но същата отказала да го подпише. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН А.
депозирала писмени възражения, които били счетени за неоснователни от
наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 04.01.2019г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката
била наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства:
от разпита на свидетелите В.Ц.В. и Г.П.Г., както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът намира, че
показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като
последователни, непротиворечиви и логични, като по делото не е установено
наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. От показанията на свидетелите се установява по
несъмнен начин, че към датата и часа на проверката автомобилът е бил управляван
от жалбоподателката, както и че за процесното МПС не е имало валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Последното обстоятелство се установява и от
приложената разпечатка от информационните масиви на „Гаранционен фонд“, от която
е видно, че действието на сключения по отношение превозното средство
застрахователен договор е прекратено на 12.10.2018г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В
настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният
закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената
от административнонаказващия
орган санкционна норма.
Според
разпоредбата на чл.461, т.1
от КЗ застраховката “гражданска отговорност на автомобилистите” е задължителна. От своя страна
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ посочва,
че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България
и не е спряно от движение. В
посочения кодекс липсва разпоредба, задължаваща водачите на МПС, които не
са тяхна собственост, да сключват договор за застраховка “Гражданска отговорност” /в
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е предвидена
само такава възможност, но не и задължение/ или да управляват
само автомобили, по отношение които
има сключен и действащ такъв договор. Същевременно обаче нормата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда специално наказание за лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за посочената задължителна
застраховка. Доколкото управляването и от несобственик на МПС, за което липсва
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗАНН следва да се приеме,
че такова деяние действително осъществява състава на посоченото в наказателното постановление административно нарушение. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателката е управлявала лек автомобил марка „Нисан Примера” с рег.№ Е8420ВН;
посоченото превозно средство е било собственост на друго лице; по отношение
автомобила не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”- обстоятелства, които по начало не
се оспорват в жалбата. По този начин А. действително е осъществила състава на
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, за което правилно и законосъобразно е
санкционирана с обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че нарушението е
извършено по непредпазливост. От показанията на св.В. се установява, че жалбоподателката е разчитала на застрахователния си агент,
който следвало да я уведоми при необходимост от подновяване на застрахователния
договор, но пропуснал да изпълни поетото задължение. При това положение съдът
приема, че А. не е действала умишлено. Същевременно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН установява като принципно положение, че и непредпазливите деяния подлежат на административно наказание. Доколкото в случая жалбоподателката, като водач на МПС, е била длъжна да се
осведоми относно наличието на валиден договор за застраховка и лесно е могла да
изпълни това свое задължение, съдът намира, че нарушението е извършено виновно,
по непредпазливост под формата на небрежност. Изложените в жалбата доводи, че
нотариусът не е извършил проверка за наличие на действащ застрахователен
договор, се явяват правно ирелевантни, доколкото със
задължението да не управлява МПС без съответна застраховка е натоварен водачът
на автомобила, а не друго лице.
При извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед рег.№
365з-4407/26.10.2018г. на Директора на ОД на МВР-Варна и с
оглед разпоредбата на чл.647, ал.2 от КЗ. Актосъставителят също е притежавал необходимата
компетентност да състави АУАН, по силата на чл.647, ал.1 от КЗ и предвид Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. При
съставянето на акта и при издаването на атакуваното наказателно постановление
също така са спазени сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата
си.
Наказанието е наложено във
фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за
индивидуализация.
Не са налице
основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този
вид. Извършването на деянието по непредпазливост, само по себе си, не може да
обуслови приложението на цитираната норма, доколкото липсват някакви особени
извинителни обстоятелства, във връзка с които да се формира извод за
маловажност на случая.
Предвид изложеното искането за
отмяна на наказателното постановление, изложено в жалбата, се явява
неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото
и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна следва
да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал.
5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал.
1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в едно съдебно заседание,
в което юрисконсултът не е
участвал лично, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което
съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение
в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 18-0819-007041/04.01.2019г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“-Варна, с което на Д.Т.А. ***, ЕГН:**********,
на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА Д.Т.А. ***, ЕГН:**********,***
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: