Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Габрово, 15.02.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Пенкова
ЧЛЕНОВЕ:
при участието на
секретаря В.К., сложи за
разглеждане докладваното от съдията Пенкова т.д. № 3 по описа за 2012 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от „Т.П.” ЕООД *** срещу „Везна„ ЕООД гр.Габрово.
В срока на писмения
отговор ответникът „Везна„ ЕООД е предявил насрещен иск, който е приет
за съвместно разглеждане в настоящото производство.
Ищецът по първоначалния иск „Т.П.” ЕООД е предявил срещу
ответника „Везна” ЕООД при условията на еветуалност, като главен иск по чл.240,
ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., като
дължима по договор за заем, който ако бъде отхвърле, е предявил за разглеждане иск
по чл.55, пр.1 ЗЗД за заплащане на процесната сума от 30 000 лв. като
получена от ответното дружество без основание.
В исковата молба се твърди, че на
27.12.2010 г. ищцовото дружество е предоставило на ответника „Везна” ЕООД в
заем сумата от 30 000 лв., която е била
предадена на управителя и едноличен собственик на капитала на
дружеството-заемател, като негов представител. За предоставения заем е
съставен единствено РКО от 27.12.2010 г.,
подписан лично от управителя на ответното дружество. След получаване на заема, ответникът
е бил канен многократно да върне процесната сума, но не е изпълнил това
задължение. Поради липсата на писмен договор, в който изрично да е посочената
датата на връщане на заетата сума, ищецът на 30.09.2011 г. е изпратил
нотарилана покана до заемателя, с която е дал едномесечен срок на същия да
върне получените в заем пари. Поканата е връчена лично на управителя на
ответното дружеството на 03.10.2011 г., но в указания срок не е извършено
плащане на процесната сума. Предвид тези
обстоятелства се претендира да бъде постановено решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща даден на 27.12.2010 г. и
невърнат паричен заем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска. Ако бъде прието за недоказано твърдението за съществуващо между страните
облигационно правоотношение по сключен договор за заем, ищецът, при условията
на евентуалност, претендира процесната сума от 30 000 лв. за дължима от
ответното дружество като дадена без основание. Направено е искане и за
присъждане на разноските по делото.
В депозирания
писмен отговор ответникът „Везна” ЕООД оспорва исковите претенции, като
неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Излага твърдения, че не е
получил от ищеца претендираната сума от 30 000 лв. нито като заем,
нито на друго основание. С тази сума не
се е обогатил неоснователно, тъй като
такава не му е била предадена. Твърди, че приложеният към исковата молба РКО не
е осчетоводен.
В насрещната искова молба и направените уточнения с
допълнително депозираните молби от 12.03.2012 и 08.05.2012 г., ищецът по насрещния
иск „Везна” ЕООД излага твърдения, че ответникът по този иск „Т.П.” ЕООД има
непогасени задължения към ищцовото дружество по 2 бр. данъчни фактури: № 386/12.08.2011
и № 370/10.08.2011 г., на обща стойност 97 673,10 лв. Тези задължения са за
предадени на ответника на 05.08.2011 на 08.08.2011 и на 10.08.2011 г. количества
преработен отпадък по 3 бр. експедиционни бележки, за които са издадени
процесните две фактури. Цената, посочена във всяка от тях, е формирана като е
включена цената на суровината, закупена от ищеца от „Е.Б.”АД и цената на
преработката. Ищецът твърди, че такава е била установената между двете
дружества практика към момента на издаване на процесните две фактури относно закупувана от „Е.Б.„ АД суровина в
необработен вид, която е била преработвана от „Везна” ЕООД и доставяна на
ответното дружество. Ищецът твърди, че предаването на стоката на ответника на
посочените в исковата молба дати е станало в присъствието на лицето Г.У., който
по силата на сключения между страните договор за ишлеме № 2/03.11.2011 г. е
извършвал получаването на стоките за ответното дружество и е осъществявал ежедневен
контрол върху количеството преработен отпадък на територията на ищцовото
дружество. Твърди, че процесното задължение не е отразено в тристранно
подписания протокол от 31.07.2011 г., тъй като
към тази датата още не е било възникнало с оглед датите, на които е
станало реалното предаване на обработения
отпадък от ищеца на ответното дружество. Този протокол е бил съставен по повод
взаимно извършвани доставки и услуги между дружествата „Везна”ЕООД, „Е.Б.” АД и
„Т.П.” ЕООД за прихващане на взаимно дължими суми към 31.07.2011 г., към която
дата ищцовото другжество е било закупило необработен отпадък от „Е.Б.” АД и
вече е разполагал в складовете си с тази суровина, която по-късно е била
преработена и доставена на ответника по процесните две фактури.
Претендира се да бъде постановено решение, с което
ответникът по насрещния иск „Т.П.” ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца „Везна”
ЕООД сумата от 25 100 лв., като частично дължима от сумата от 8 6453,50 лв.
по издадена фактура № 386/12.08.2011 и сумата от 11 219,60 лв. по издадена
фактура № 370/10.08.2011 г., като дължими за продадена в преработен вид стока, ведно
със законните последици.
В писмения отговор ответникът по насрещния иск го е оспорил
като неоснователен и недоказан. Излага доводи, че между страните няма сключен
договор за поръчка, по силата на който и на основание чл.292, ал.2 ЗЗД „Везна„ ЕООД
да е придобивала за „Т.П.” ЕООД
пластмасови отпадъци от „Екопак България” ЕООД, които в последствие да му е
прехвърляла в собственост и фактурирала, както и същите да са били преработвани
на база сключения договор за ишлеме №2 от
03.11.2010 г. Ответникът твърди, че по този договор е предавал на ищеца едниствено
свой отпадък, който след преработването му
е връщан обратно на ответното дружество, което за извършената услуга е
заплащало на ищеца съответното възнаграждение от 250 лв. на тон. Сочи, че няма
непогасени задължения от ответника по сключения между страните договор № 2/03.11.2010
г. За липсата на такива към 31.07.2011 г свидетелствал и тристранно подписания
протокол, на който се позовава ищецът. Ответникът твърди, че
не е бил запознат с фактури № 370/10.08.2011 и №386/12.08.2010 г. и оспорва
тяхното съдържание. Твърди, че не е налице основание за тяхното издаване и че
посоченото в тях количество не е
предавано и не е приемано от ответното дружество,поради което липства и
основание за неговото заплащане. Сочи,че полученото количество по експедиционна
бележка № 58/10.08.2011 г. е заплатено през м. юни 2011 г., а останалите две
експедиционни бележки не са подписани от ответника и не доказват твърдяното от
ищеца реално предаване на описаните в тях количества. Твърди, че процесният
договор за ишлеме не е бил прекратен едностранно от ишеца с писмо № 088/ 23.08.2011 г. поради липсата
на посоченото за това основание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното по предявените искове от „Т.П.” ЕООД срещу „Везна” ЕООД:
По делото не се спори, че между страните няма сключен в писмена форма договор за заем за сумата от 30 000 лв. Ишецът твърди съществуването на такова облигационно правоотношение по неформален договор, сключен с ответното дружество чрез неговия управител В.Т., на 27.12.2010 г. В подкрепа на твърденията си е представил в заверен препис РКО за сумата от 30 000 лв. и е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на св. Г.У.
Приложеният по делото РКО е двустранно подписан, като не е оспорено авторството на подписите на страните. От същият се установява, че на 27.12.2010 г. „Т.П.” ЕООД е предал на „Везна„ ЕООД, чрез управителя и представляващ дружеството В.Т., сумата от 30 000 лв. Процесният РКО е съставен и подписан от управителя на ищцовото дружество З.К. и от упарвителя на ответното дружество В.Т., което не е оспорено от ответната страна и се установява от обясненията на ищеца, дадени по чл.176 ГПК в с.з. на 08.06.2012 г. Обстоятелството, че посочената в документа сума от 30 000 лв. е била реално предадена на ответното дружество чрез неговия управител и представляващ В.Т., се установява от отразеното в документа волеизявление на двете страни чрез положените подиси в графата ”броил сумата” и „получил сумата”, като в последната освен подписа на получателя е поставен и печата на „Везна” ЕООД. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че към датата, когато е подписан РКО, наличната сума в касата на ищцовото дружество е била 138 829, 29 лв., което сочи, че ищецът реално е разполагал с парични средства и е могъл да предостави в брой сумата по процесния РКО, като неосчетоводяването му не опровергава този извод. Твърдението на ответника, че не е било възможно сумата да бъде предадена на управителя Т. на посочената в РКО дата 27.12.2010 г., поради отсъствието му този ден, тъй като се е намирал на почивка извън гр. Габрово, не се подкрепя от събраните доказателства. Нито едно от тях не установява такъв факт. Представеният протокол на л.209 от делото, на който се позовава ответникът, не съдържа данни относно присъствието на управителя на „Везна” ЕООД на процесната дата, което се потвърждава и от заявеното от св. В.Г.. Показанията на св. И., че на 27.12.2010 г. управителят Т. е отсъствал и на тази датата в офиса на ответната фирма не е идвал упарвителят на ищцовото дружество З.К., съдът не кредитира, тъй като те не се подкрепят от останалите доказателства по делото, а от обясненията на самата свидетелка не се установява обективни данни, на които да почиват нейните твърдения, че именно на датата 27.12.2010 г. са се осъществили твърдените от нея факти, предвид изминалия дълъг период от време, както и за възможността тя да има непрекъснато преки впечатления за присъствието на управителите на двете фирми този ден. Освен това РКО е подписан и от двете страни, поради което за оспорване на неговото съдържание, когато това е направено от някоя от тези страни, какъвто е настоящият случай, следва да бъде съобразена и забраната на чл.164, ал.1,т.6 ГПК. С оглед изложеното, съдът прие, че не е опровергана достоверността на датата на представения от ищеца РКО от 27.12.2010 г.
Процесният РКО съдържа само волеизявление на управителя на ответното дружество, че като представител на „Везна” ЕООД е получил сумата от 30 000 лв., без отразяването на основанието за получаването й. В него не се сочи страните да са обвързани нито с бъдещи, нито с вече възникнали отношения по повод на паричен заем, нито с каквито и да било други техни взаимоотношения, както и поето от ответника задължение за връщане на сумата. Налице е хипотезата, когато предаването на паричната сума е установено, но липсват данни на какво основание е станало това, поради което не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор, като това правоотношение подлежи на доказване, в който смисъл е и установената съдебна практика. В случая ангажираните от ищеца гласни доказателства не установяват по безспорен начин, че процесната сума от 30 000 лв. по РКО е предадена на ответника като заем. Съдът не кредитира показанията на св. У., тъй като самият ищец, както в исковата молба, така и в нотариалната покана, не е сочил същия като очевидец на сделката. От твърденията на свидетеля не може да се приеме за безспорно установено, че е присъствал, когато е била поискана сумата и при нейното предаване. Не е установено по какъв начин свидетелят се е убедил, че телефонният разговор е бил воден именно с управителя на ищцовото дружество, нито от доказателствата по делото се установява наличието на някакви основателни мотиви управителят на ответното дружество да води такъв разговор в присъствието на св. У. Има разминаване и между обясненията на управителя на ищцовото дружество З.К. по реда на чл.176 ГПК за какво са дадени средствата като заем и договорения между страните начин на погасяване и това, което за тези обстоятелства е заявил св. У. Всичко това дава основание съдът да не кредитира ангажираните от ищеца гласни доказателства. При установените факти, съдът прие, че не е доказано твърдението на ищеца сумата от 30 000 лв. да е била предадена на ответното дружество на основание сключен неформален договор за заем, което обосновава и неоснователността на предявения иск по чл.240, ал.1 във вр. с чл.79 ЗЗД. Ответникът нито твърди, нито е доказано наличието на основание да задържи порцесната сума, получена по РКО от 27.12.2010 г. Предвид на това съдът прие, че в случая е осъществен фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД., съобразявайки и Постановление на Пленума на ВС № 1/1979 г. Предявеният при условията на евентуалност на това правно основание иск следва да бъде уважен изцяло.
По насрешния иск, предявен от
„Везна”ЕООД:
Исковата сума, общо от 36319,60 лв.,
се претендира като цена на продадена и доставена на ответното дружество „Тред
Пейпър” ЕООД стока, както следва: по фактура № 370/10.08.2011 сумата от
11 219,60 лв. и 25 100 лв. като
част от сумата по фактура №386/ 12.08.2011 г
Двете данъчни фактури с №370/ 10.08.2011 и №386/12.08.2011 г.,
на които ищецът основава вземането си, са приложени по делото. Същите са издадени
и едностранно подписани от „Везна „ЕООД, Съгласно фактура № 370/10.08.2011 г.
дължимата от ответното дружество сума е 11 219,60 лв. за 8.014 т „пет флейк” с
единична цена 1 400 лв., а по фактура № 386/12.08.2011 г. дължимата от
ответника сума е 86 453,50 лв. за 50.855 т. „терафгалат пет флейк” с
единична цена 1 700 лв. Ищецът твърди, че сумите по тези фактури са
дължими от ответника „Трейд Пепър” ЕООД за доставено количество преработен
отпадък през м. август 2011 г. по три приложени по делото експедиционни бележки,
по силата на неформален договор за търговска продажба.
Ответникът „Треъйд Пейпър”ЕООД оспорва да е получил описаната
в двете фактури стока и съществуването на твърдяното от „Везна„ ЕООД
облигационно правоотношение, обуславящо дължимост на претендираните по
предявения иск суми общо в размер на 36 319,60 лв.
От представените три експедиционни бележки №55, №56 и №58 се
установява, че на 05.08.2011 г. ищцовото дружество е предало на ответника „бял
рет” 22 286 кг, на 08.08.2011 г. е предало „бял рет” 22 914 кг. и на
10.08.2011 г. „кафяв рет” 13 315 кг. Тези документи са двустранно
подписани, като за получател подписът е положен от В.В. като представител на
ответното дружество. Авторството на подписа е потвърдено от заключението на тройната
и единична графически експертизи, като по отношение на експедиционна бележка № 56/08.08.2011
г. съдът приема за обосновано и правилно заключението на тройната експертиза с
оглед изложените в нея мотиви и дадените в с.з. обяснения от вещите лица, които
са я изготвили. Не е доказано твърдеинето на ответника, че по експедиционната
бележка от 10.08.2011 г. има извършено плащане.
От приложените доказателства се установява, че между
страните са били създадени трайни търговски отношени по сключен на 02.11.2010 г.
договор за наем и на 03.11.2010 г. договор за ишлеме. Първият има за предмет
предоставянето от ищцовото дружество на ответника под наем на част от собствената
площадката в гр. Габрово, която ще се ползва от наемателя за събиране, складиране
и предварително третиране на производствен отпадък от пласмасови опаковки /ПЕТ
бутилки/ и цех, като място за събиране и складиране на
получени след обработката на отпадъците суровини. С договора за ишлеме от
03.11.2010 г. ищецът „Везна”ЕООД е поел задължението да обработва отпадък
пласмасови опаковки „ПЕТ флейк”, предаван ежедневно от възложителя „Тред
Пейпър” ЕООД. Страните не спорят, че по този договр нямат неизпълнени
задължения.
Ищецът твърди, че при действието на договора за ишлеме са
съществували и други търговски взаимоотношения с ответното дружество за
доставка и продажба на преработен отпадък, по повод на които са издадени
процесните две фактури, по които доставките са извършени съгласно установената
практика между двете дружества, която е била след закупуване от „Везна„ ЕООД на
непреработен отпадък от „Е.Б.” АД и неговата преработка на площадката на
дружеството в гр.Габрово, полученият пеработен отпадък да бъде предаван на
ответното дружество, след което да се фактурира това количество и заплаща от
ответника. Самият ответник не спори, че освен по договора за ишлеме е имало
случаи, в които е извършвал и конкретни покупки на обработен отпадък от ищеца
преди датата на издаване на процесните фактури, като твърди, че всяка от тези
покупки е била по конкретна сделка и не е била свързана с договора за ишлеме. За
съществуването на такива правоотношения свидетелстват и приложените от ищеца
две фактури на л.21 от делото, издадени през м. юли 2011, както и тристранно
подписаното споразумение от 31.07.2011 г. с приложенията към него, в едно от
които също фигурира една от фактурите на л.21 - №377/14.07.2011 г.
От приетата икономическа експертиза се установява, че в
счетоводството ответното дружество не са отразени процесните три експедиционни
бележки от м. август 2011 г., представените от ищеца по делото, като те не са
счетоводни документи и не подлежат на счетоводно отразяване. По същите не са
извършвани плащания. Не са счетоводно отразени при ответника и процесните две
фактури № 370/10.08.2011 г и № 386/ 12.08.2011 г. и не са включени в Дневник
покупки. Същите са отразени в счетоводството на „Везна” ЕООД като вземания по счетоводна смека „Клиенти” и са в включени в Дневника
за продажби. По тях няма отразени плащания. Процесните две фактури са издадени
на основание чл.163а, ал.2 ЗДДС – доставка на отпадък. Установено е
закупуването от ищеца на суровини /отпадъци от опаковки пластмаса/ по фактура №
78/25.07.2011 г. 15 720 т за 7 490 лв. и по фактура №143/29.07.2011 г.
на 41 160 т. за 20 938 лв. Тези фактури са отразени в счетоводството на дружеството като доставен материал по счетовод на сметка
302 и като задължение по счетоводна сметка 401 ”Доставчици”. Експертизата е
установила, че при съставяне на фактури № 370/10.08.2011 г и № 386/12.08.2011 г
е ползван като първичен документ експедиционни бележки № 55/05.08.2011, № 56/08.08.2011
и № 58/10.08.2011 г. Това потвърждава заявеното от К.Г., че процесните две
фактури са издадени след представяне на експедиционните бележки в
счетоводството, каквато е била установената практика в ищцовото дружество. Тези
доказателства опровергават твърдението на ответника, че процесните две фактури
са издадени без основание.
Спори се за отразения в трите експедиционни бележки материал
- дали това е непреработен отпадът или преработен. От терминологично изписаните
данни в процесните експедиционни бележки не се установява какъв е видът. Съгласно
заключението на химическата експертиза изразите „кафяв пет”, ”бял пет”, ”зелен
пет”,”син пет” означават разделени по цвят партиди пластмаси - отпадъци или
суровини, като няма установен единен национален терминологичен стандарт за
кодиране на „ПЕТ” пластмасите като вид отпадъци или суровини. Само „ПЕТ” като
вид се кодира както като отпадък, така и като суровина, като в първия случай
това е ПЕТ бутилки, а във вторият „ПЕТ флейк”
и „терафталат пет флейк”. От свидетелските показания се установява, че
вписаното в трите експедиционни бележки е преработен отпадък. Това се твърди от
св. В.Г., който е съставил експедиционните бележки, от св. Г.Г., извършил
натоварването и от управителя на управителя на ищцовото дружество, в
обясненията, дадени по реда на чл.176 ГПК. Съдът кредитира техните показания, тъй
като те не са опровергани от останалите доказателства по делото. Както
ответникът, така и разпитаните по делото свидетели, не твърдят да е имало
случай, в който ищецът да е доставял на ответното дружество непреработен
отпадък. Индиция, че описаният в процесните три експедиционни бележки е бил преработен,
е и предаването му в бегове, а не в бали,
каквато е установената търговска практика за различинте видове - преработен и непреработен
отпадък, установено от обясненията на в.л. В., приложените писмени доказател ства
от „Е.Б.” АД за доставките и показанията на св. В.Г. Самият ответник също не
оспорва, че на 10.08.2011 г. е получил 13 315 кг. преработен оптадък, което
съответства на отразеното в експедиционната бележка № 58/10.08.2011 г.
Доставянето и приемане на стоката от ответното дружество по
процесните три експедиционни бележки се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. По
отношение на експедиционна бележка № 58/10.08.2011 г. този факт не се спори. Останалите
две доставки на 05.08.2011 и 08.08.2011 г. се потвърждават от свидетелските
показания. От показанията на св. В.Г. се установява, че той е съставил и
подписал от името на ищцовото дружество трите експедиционни бележки, като в тях е отразено реално натовареното количество
преработен отпадък, тъй като се съставят след като камионът на ответното
дружество е натоварен с предварително изтегленото количество преработен
отпадък. Единият от екземплярите придружава продукцията и се предава на св. В.В.
като шофьор на камиона, който извозва натовареия за ответното дружество
преработен отпадък. Друг екземпляр се предава в счетоводството на ищцовото
дружество. Описаният начин на натоварване и предаване на продукцията се
потвърждава и от показанията на св. Г.Г., който твърди, че през м. август три
пъти е товарил за ответната фирма. Получаването на стоката от св. В.В. за
ответното дружество е удостоверено с положените от него подписи на трите
експедиционни бележки. Св. Г.У. и В.В. не установяват факти, които да
опровергават заявеното от св. В.Г. и Г.Г. за процесните три доставки, предвид
на което съдът кредитира показанията на тези двама свидетели.
Твърдението на ответника, че не е доказано, че св. В.В. е
действал като представител на „Трейд Пейпър” при получаване на стоката по
процесните експедиционни бележки, се опровергава от доказателствата по делото. От
показанията на св. В.Г. се установява, че при получаване на обработеното
количество отпадък от ищеца, представители на ответното дружество са били Г.У.
и В.В., който е шофьорът, извозвал натовареното количество стока. От
показанията на св. Г.Г. се установява, че той лично е товарил продукцията за
ответната фирма на три пъти през месец август, като за представител на тази
фирма също сочи В.В. и Г.У .Същият е заявил, че през този период не е товарил
за други фирми. Св. В.В. не оспорва, че е подписвал документи във връзка с
получено количество материал от ищцовото дружество за ответника и че е получавал от св. В Г. екземпляр от
експедиционните бележки за натоварената стока. Това се потвърждава и от
показанията на св. Г.У., който е заявил, че специално за „Трейд Пейпър”
единствено В.В. е товарил. Тези доказателства опровергават твърдението на
ответника, че обработения отпадък по трите експедиционни бележки, не е бил получен
от представител на ответното дружество. Фактът, че не е оспорено от ответника
получаването на стоката по експедиционната белека от 10.08.2011 г. също сочи, че
В.В. е получавал тази стока именно като представител на ответното дружество. От
показанията на св. В.Г. се установява, че по трите експедиционни бележки на
отвеното дружество е предаден преработен през месец август отпадък. Неговите
показания не са опровергани от останалите доказателства. Св. Г.Г. няма преки
впечатление от процеса на преработка и е завил само свое предположение относно
натовареното през м. август за отвентата фирма, като не твърди, че знае кога е
била произведена тази продукция. Няма доказателства по трите експедиционни
бележки отпадъкът да е бил преработен и фактуриран преди м. август. Недоказано
е твърдението на ответника, че доставките по експедиционните бележки през м. август
са за вече заплатен през м юни-юли преработен на ишлеме отпадък, който не е бил
предаден на ответника. Такива
констатации не са направени от икономическата експертиза. Същата не е
установила след извършената проверка в счетоводствата на двете дружества,
процесните три доставки да касаят
договора за ишлеме или заплатена през м. юни-юли суровина от ответника
по вече издадени през този период фактури или такива от месец август, различни
от процесните. Такива факти не се твърдят и от разпитаните по делото свидетели.
Липсата на експедиционни бележки в представения кочан за предходи доставки, също
не дава основание да се приеме, че през м. август е доставена на ответника
преработена и заплатена продукция от предходни месеци. Както свидетелите на
ищеца, така и на ответника – св. Г.У., твърдят, че за всяка доставка е имало
издадена експедиционна бележка, като нито един от тях не твърди, че е имало
случаи, в които да се фактурира доставка, която
реално не е получена. Такива данни не са установени и от икономическата
експертиза. Не е доказано и процесните три доставки да са извършени по някоя от
фактурите, предмет на тристранното споразумение от 31.07.2011 г., на които се
позовава ответникът, като нито има такова счетовоно отразяване, нито
съдържанието на протокола за прихващане от 31.07.2011 и приложенията към него обосновават
този извод. Всички отразени в тези документи фактури касаят предходен период, за
който не се установява старните да имат неуредени отношения и претенции една
към друга за неизпълнени договорни задължения.
Твърдението на ищеца, че по време на действието на договора за ишлеме, е закупувал от „Екопак България” отпадък за преработване, се потвърждава от представените по реда на чл.192 ГПК писмени доказателства от това дружество От тях се установява, че за периода 29.12.2010 – 29.07.2011 г. „Везна „ЕООД е закупувала отпадъци от опаковки, по вид и количество, описано в приложените фактури, като за закупената продукция през м. юли 2011 г. и за една от фактурите от 30.06.2011 г. остава дължима на „Е.Б.”АД общо сумата от 86 457,65 лв. като остатък след извършеното прихващане с тристранно подписания протокол от 31.07.2011 г. От този протокол и приложенията към него е видно, че към същата дата ответното дружество е дължало на ищеца общо сумата от 268,304,80 лв. по четири фактури, издадени през м. юли 2011 г.,една от които №377/14.07.2011 г. е представена от ищеца по делото.
Твърдението на ответника, че тристранно подписаният протокол от 31.07.2011 г. удостоверява недължимост на претендираното от ищеца вземане, е неоснователно. Процесните две фактури са издадени след тази дата и не касаят уредените с протокола от 31.07.2011 г. търговски отношения. За съществуването не неуредени финансови отношения между страните по делото след 31.07.2011 г. свидетелства и удостовереното изявление на управителя на ищцовото дружество в приложения по делото констативен протокол от 06.10.2011 г.
От заключението
на химическата експертиза се установява, че от непреработено количество отпадък
технологично е възможно да се получи преработен такъв между 50% - 70% от първоначалното количество.
В това съотношение в табличен вид е отразено какво количество може да се получи от
преработката на 56.880 тона отпадък пластмасови бутилки „ПЕТ”. Заключението на
химическата експертиза не опровергава твърденията на ищеца, че е разполагал с
необходимото количество непреработен отпадък за получаване на доставената в преработен вид суровина по процесните три
експедиционни бележки. От представените от „Екопак България„ фактури е видно, че
само на 29.07.2011 г. ищецът е закули непреработен отпадък по две фактури на обща стойност 101 080 кг., като с оглед
датата на закупуване следва да се приеме за основателно твърдението на ищеца, че
същият е бил преработен през м. август. Съотнесено към установеното от
химическата експертиза като минимално и максимално количество обработен
отпадък, който може да се получи при преработката, то следва, че само за така
посочения непреработен отпадък минималното количество преработена суровина
следва да е 50 540 кг., а максималното 70 756 кг. Заключението на
икономическата експертиза също не опровергава твърдението на ищеца, че е
разполагал с необходимото количесво непреработен отпадък, за процесните три
доставки, тъй като неосчетоводяването на част от включените в представения от „Е.Б.„
АД опис фактури за извършени на „Везна” ЕООД доставки през м. юли 2011, не
опровергават реалното получаване на тези доставки и възникналото по тях задължение
за заплащане. По делото не е установено по време на съществувалите между
страните договорни правоотношения, от закупения от „Е.Б.” АД отпадък ищецът да
е преработвал и доставял на други фирми, което също дава основание да се
приеме, че с оглед закупеното през м. юли количество отпадък от „Екопак
България” ищецът е могъл да преработи и достави на ответника отразеното в процесните три експедиционни бележки от м. август
2011 г., като за този месец не е доказано между страните да са извършвани други
доставки.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът прие следното:
За да бъдат уважен искът по чл.327,
ал.1 ТЗ, следва да се докаже съществуването на облигационно отношение между
страните по договор за търговска продажба и неизпълнение на задължението от страна на
купувача за заплащане на уговорената цена. В случая и двете предпоставки са
налице.
Безспорно установено по делото е,
че към момента на издаване на процесните две фактури, страните са били в трайни
търговски отношения, на основание сключените писмени договори за наем и ишлеме,
като по време на тяхното действие е имало установена между двете дружества
практика ищецът да продава и предава на ответното дружество преработен отпадък
извън договора за ишлеме, като тези доставки са извършвани без наличието на
писмен договор. За съществуването на такава практика свидетелстват фактурите на
л.21 от делото и данните от тристрания протокол от 31.07.2011 с приложенията
към него.
Описаната във фактурите на л.21 от делото вид на стоката и единична цена, съответстват на вписаните в процесните две фактури, което дава основание да се приеме, че те също са издадени от ищеца именно във връзка с извършени продажби на преработен отпадък по установената между страните търговска практика през този период. Този извод се подкрепя и от посоченото основание за тяхното издаване – доставка на отпадък, както и вписването им в дневника за продажби при иищцовото дружество и осчетоводяването им като задължение към „клиент”. Обстоятелството, че фактурите са едностранно подписани и не са осчетоводени при ответника, не е основание да бъдат изключени от доказателствения материал По отношение на едностранно подписаната фактура като доказателство за възникнало договорно правоотнощени има установена практика по чл.290 ГПК с решение 252/2013 по тд. №1067/2011, р. № 92/2011 по т.д. № 478/2010, р. № 1120/2010 по т.д. № 465/2010 г., съгласно която фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. Дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т.ч. и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото.
В случая доказателство, че по
процесните две фактури е извършена доставка, са приложените три експедиционни
бележки от м. август 2011 г. От
неоспореното заключение на икономическата експертиза се установява, че това са
първичните документи, въз основа на които са съставени двете фактури. Приетата
химическа експертиза не доказва различие във вида отпадък, който е фактуриран и
този, описан в процесните експедиционни
бележки, като от доказателствата по делото се установява, че са касае за
различно изписване на един и същ вид суровина – преработен отпадък съобразно цвета
му. Съдържанието на трите експедиционни бележки не е опровергано от
доказателствата по делото, като същите удостоверяват предаденото и получено от
ответното дружество вид и количество пеработен отпадък. Получаването на стоката от св. В.В. за ответното дружество е
удостоверено с положените от него подписи на трите експедиционни бележки, потвърдено
и от свидетелските показания. Приемането
и натоварването на стоката е станало в наетата от ответното дружество база в
гр. Габрово, като същата е извозена с
осигурен от ответника транспорт. Не е доказано противопоставяне на ответника на
тези доставки, като за една от тях е
направено и изрично признание за получаването й.
От събраните доказателства се установява, че съгласно установената между страните практика фактурирането винаги е последващо на получаването на стоката и установяването на нейното количество, поради което и в настоящия случай двете фактури са издадени след съставяне на трите експедиционни бележки от м. август 2011 и касаят тези доставки. Това се установява както от икономическата експертиза, така и от показанията на св. К.Г. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че извършените по трите експедиционни бележки доставки са направени на основание друго правоотношение между страните през исковия период, различно от твърдяното от ищеца, както и че за тези доставки има издадени други фактури и извършени за тях плащания. Не се установява и да е имало други продажби през този период, за които да се издадени процесните двете фактури.
На основание гореизложеното, съдът прие, че е безспорно установено по делото предаването на стоката по трите експедиционни бележки и получавенето й от ответника без възражения. С приемането й се счита, че договорът за покупко-продажба е сключен, като без значение е обстоятелството, че купувачът не е подписал съставените от продавача фактури, като в случая е осъществена и хипотезата на чл.292, ал.1 ТЗ с оглед установените трайни търговски отношения между страните и липсата на противопоставяне от ответника на извършените доставки, които е приел и извозил от наетата от него база в гр.Габрово По отношение на цената, тъй като липсва писмен договор и писмени заявки от купувача, и специално направена оферта за цени, то с оглед установените между страните търговски отношения, следва да се приложи чл.326, ал.2 ТЗ като се приеме, че посочената в процесните фактури цена, отговаря на договореното между страните по фактури, издадена за сходни доставки, каквито са приложените № 377/2011 и № 359/2011 г. Доколкото има несъотвествие между фактурираното количество и отразеното като доставено в трите експедиционни бележки, то това не опровергава извода, че доставките реално са извършени и че се дължи тяхното заплащане, като съобразно установеното количесто по трите експедиционни бележки исковата претенция се явява изцяло основателна. По делото не е доказано изпълнение на задължението на ответника за заплащане на продажна цена по процесните две фактури за доставената стока по трите експедиционни бележки от м. август 2011 г., поради което и предявеният на основание чл.327, ал.1 ТЗ иск следва да бъде уважен в претендирания от ищеца размер.
Предвид изхода на
спора на ищеца по първоначалния иск „Т.П.” ЕООД следва да се присъдят разноски
в размер на 3 088 лв., включващи адвокатско възнаграждение от 1 800 лв.,
заплатена държавна такса от 1 200 лв.
възнаграждение за свидетел от 20 лв. и заплатен депозит за вещото лице, изготвило
икономическата експертиза в размер на 68 лв. съразмерно на уважената искова
претенция по първоначалния иск. Съдът намира, че на са дължими в настоящото
производство включените в списъка на ищеца „Т.П.” ЕООД разноски по изп..д. № 2807/2011
г. в размер на 444 лв. тъй като разноски се дължат и присъждат по конкретното
дело, в което са направени, поради което не е възможно направени по едно дело
да бъдат претендирани и присъдени по друго /в този смисъл и определение № 560
от 26.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 555/2011 г., III г. о., ГК/. На ищеца по
насрещния иск „Везна„ ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 2 080
лв., включващи дължавна такса от 1 480 лв. и възнаграждение за вещи лица
общо от 600 лв. По делото не са представени доказателства, че договореното
адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. е заплатено от ищеца по насрещни
иск Това плащане може да бъде удостоверено по банков път, с разписка за
получената сума, както и с вписване за извършено плащане в бланката на договора
за правна помощ. В случая от представения
по делото договор за правна защита и съдействие от 15.12.2011, сключен
между ищеца „Везна” ЕООД и процесуалния представител /на л.85 от приложеното
дело на ПОС/, е видно, че за договореното адвокатско възнаграждение от 3 000
лв. няма отбелязване да е заплатено, нито има представени други доказателства,
удостоверяващи плащането.Точният прочит на записаното в договора за правна
защита и съдействие не дава основание да се приеме, че изразът ”платимо изцяло”
сочи на реално извършено плащане. Предвид на това съдът прие, че включените в
списъка на ищеца по насрещният иск разноски от 3 000 лв. адвокатско
възнаграждение, не е доказано, че са реално направени и дължими на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
На основание изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ „ТРЕЙД ПЕЙПЪР” ЕООД, ЕИК104683676, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, обл.Велико Търново, ул.**,със съдебен адрес гр. Пловдив, ул.** – адв. С.П. срещу „ВЕЗНА” ЕООД, ЕИК107521117, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, бул.”Васил Априлов”№**, иск по чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ като получена по договор за заем
ОСЪЖДА „ВЕЗНА” ЕООД, ЕИК107521117, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, бул.”Васил Априлов”№** да заплати на „ТРЕЙД ПЕЙПЪР” ЕООД, ЕИК104683676, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, обл.Велико Търново, ул.”Васил Левски” №**, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул.** – адв. С.П., по предявен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ - платена без основание по РКО от 27.12.2010 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 29.11.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3 088 лв. /три хиляди осемдесет и осем лева/ - разноски по делото .
ОСЪЖДА „ТРЕЙД ПЕЙПЪР” ЕООД, ЕИК104683676, със седалище и адрес на управление гр.Горна Оряховица, обл.Велико Търново, ул.**, със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.** – адв. С.П., да заплати на „ВЕЗНА” ЕООД, ЕИК107521117, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, бул.”Васил Априлов” №**, на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата от 36 319,60 лв., от която сумата от 11 219,60 лв., представляваща стойността на продаден и доставен преработен отпадък, за която сума е издадена фактура № 370/10.08.2011 г. и сумата от 25 100 лв., представляваща част от стойността на продаден и доставен преработен отпадък по фактура № 386/12.08.2011 г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.12.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2 080 лв. – разноски по делото..
ПРИЗНАВА за недоказано оспорването на автентичността на подписа, положен върху експедиционна бележка № 55/05.08.2011 и № 56/08.08.2011 от лицето В.В. като „получател”.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :