Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 02.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5662 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е частичен иск по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).

Ищецът Н.Й.Г. твърди в исковата молба и уточненията в съдебно заседание на 20.03.2018 г., че на 13.02.2015 г. в резултат на настъпило ПТП в гр. Стара Загора по вина на водача на автомобил Фолксваген Голф с ДК № СТ 0222 ВМ, деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, са му причинени като пешеходец телесни увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, счупване на лявата слепоочна кост, счупване на тилната кост, счупване на черепната основа, сътресение на мозъка, контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под паяжинната мозъчна обвивка, набиране на кръв в пазухите на клиновидната кост, счупване на лявото бедро, открито счупване на лявата подбедрица, остър пиелонефрит и намаление на слуха на дясното ухо, за които са провеждани медикаментозни и оперативни лечения, включително и за лечение на настъпили усложнения – остър пиелонефрит и секреция в лява коленна става. Уврежданията налагали изцяло постелен режим през първия месец, след който той започнал опити да ходи с патерици на много къси разстояния, които ползвал до м. май 2016 г., ограничили ползването му на средствата за информация, причинили му главоболие, световъртеж и гадене, невъзможност да ходи на дълги разстояние, което правил преди случилото се, и да кляка напълно, и бърза умора, като му били определени 60 % трайно намалена работоспособност. Твърди, че в резултат от уврежданията е претърпял неимуществени вреди, включително болки и страдания, справедливото обезщетяване на които възлиза в размер на 160000 лева. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата 80000 лева, като част от сумата 160000, заедно със законната лихва от увреждането. Претендира разноски.

Ответникът З.Б.И. АД в срока за отговор на исковата молба оспорва така предявения иск, навеждайки възражение за съпричиняване на увреденото лице, тъй като не е пресичало на пешеходна пътека и не е съобразил разстоянието на приближаващия автомобил и скоростта на последния, и за завишаване на размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

От влязло в сила решение по н.а.х.д. № 227/2017 г. по описа на Старозагорски РС, приобщено по делото, се установява, че Д.С.М. е признат за виновен, че на 13.02.2015 г. в гр. Стара Загора при управление на автомобил Фолксваген Голф с ДК № ********е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, несъобразявайки скоростта на движение в населеното място, и по непредпазливост причинил на Н.Й.Г. (ищец в настоящото производство) многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, счупване на лявата слепоочна кост, счупване на тилната кост, счупване на черепната основа, сътресение и контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и набиране на кръв в пазухите на клиновидната кост, и трайно затрудняване на движението на левия крак – счупвания на лявото бедро и открито счупване на лявата подбедрица – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. В тази насока са и представените по делото протокол за оглед на ПТП и изготвеният към него фотоалбум.

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, фактическите изводи на което съдът възприема за достоверни, тъй като те са направени обективно и компетентно от вещото лице. Установява се от заключението, че мястото на удара между автомобил Фолксваген, който се е движел преди настъпването на процесното ПТП и към момента на неговото настъпване със скорост от около 77 км/ч при разрешено в населено място 50 км/ч, и пострадалият пешеходец по широчина на платното за движение е на около 3.5 м вдясно от левия бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното на около 42 м преди линията на ориентира по посоката на движение на същия автомобил, като ударът е настъпил в дясната част на лявата пътна лента в близост до пешеходната пътека. Вещото лице изяснява, че липсват данни за автомобили и други предмети, които да са ограничавали видимостта и на двамата участници в ПТП-то един към друг, като преди предприемането на пресичане на платното за движение, пострадалият пешеходец е имал възможност да забележи приближаващия се автомобил от лявата страна, виждайки излъчената светлина от фаровете му поради движение през тъмната част на денонощието, и да избегне удара, като не предприема пресичане на платно за движение преди автомобилът да премине пред него. Според заключението преди настъпването на процесното ПТП автомобил Фолксваген се е движел по дясна пътна лента за посоката му, като левите му колела се намирали на 0.8 м в лявата пътна лента, поради което десният габарит на автомобила се е намирал на 2.5 м от десния тротоар, като съобразявайки безопасното разстояние от 1 м при конкретната пътна обстановка, на което пешеходецът трябва да се намира от десния габарит на автомобила, той е имал възможност да предотврати удара като преустанови пресичането на около 1.5. Съобразявайки местата на изпадналите пластмасови отломки от автомобила вещото лице е достигнало до фактическия извод, че мястото на удара е възможно да е било върху пешеходната пътека или в близост до нея, като изчисленията, в резултат от които е достигнал до този извод, допускат отклонение до 1-2 метра. Предвид фактическите изводи на експертизата и приетото в мотивите на влязлото в сила решение по чл. 78а от НК относно мястото на деянието на виновния водач съдът приема, че мястото на процесното ПТП е било в непосредствена близост до пешеходната пътека от южната й страна (така и изготвената към експертизата схема). В тази насока е разпитан и св. Д.М. – водач на процесния автомобил Фолксваген, показанията на който в частта относно мястото на удара на около 15-20 м от намиращата се пътя пешеходна пътека и разположението и скоростта на управлявания от него автомобил съдът намира за недостоверни при преценката им съгласно чл. 172 от ГПК с другите данни по делото. Свидетелят е трето на делото лице, но извършеното от него деяние е обуславящо за отговорността на ответника, а дадените от него показания в тази насока се опровергават от фактическите изводи на автотехническата експертиза, направени въз основа на обективните данни от приобщеното наказателно производство и изчисления, които допускат отклонение до 1-2 метра от дадения отговор (около 10 пъти по-малко от заявеното от свидетеля). Показанията на свидетеля относно разположението на автомобила се опровергава и от съобщеното от него относно лентите за движение на пътното платно, а и наличието на друг автомобил, което също не се подкрепя от други данни по делото, не води до извод за непредвидимо препятствие и не обосновава движение със скорост (77 км/ч) значително над разрешената за населено място скорост (50 км/ч) и при това в близост до пешеходна пътека.

По делото са представени също медицински документи – епикризи и експертно решение от 17.05.2016 г., всички издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетите заключения на съдебномедицинските експертизи, съответно са послужили на вещите лица за достигане на крайните им заключения, които съдът възприема за достоверно дадени. Според вещите лица в резултат от настъпилото ПТП – удар от автомобила и падане на земната повърхност, ищецът Н.Г. е получил разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, счупване на лявата слепоочна кост, счупване на тилната кост, счупване на черепната основа, сътресение на мозъка, контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и под паяжинната мозъчна обвивка, кръвоизлив в пазухите на клиновидната кост, счупване на лявото бедро, открито счупване на лявата подбедрица и остър пиелонефрит. Проведеното лечение на черепно-мозъчната травма е било консервативно, а на травмата на опорно-двигателния апарат – оперативно чрез провеждане на интервенции на 25.02.2015 г. за поставяне на остеосинтези на лява подбедрица и на ляво бедро, като преди проведеното оперативно лечение ищецът бил с поставена екстензия. Вещите лица изясняват наличието на настъпили при ищеца усложнения в резултат от получените травматични увреждания, изразяващи се в остър пиелонефрит (гнойно възпаление на бъбреците) поради продължителното поставения уретрален катетър при лечението на травматичните увреждания, остеомиелит (гнойно възпаление) на ляво бедро и намаление на слуха на дясно ухо с над 65 децибела, което правило словесния контакт с него затруднен. Лечението на остеомиелита на ляво бедро налагало извършването на оперативни интервенции на 19.06.2015 г. за изваждане на застопоряващ винт и поставяне на АБ перли, на 19.10.2015 г. за екстракция (изваждане) на интрамедуларен пирон на бедрото и поставяне на G перли (гентамицин) и на 25.04.2016 г. за екстракция на G перли, кюртаж, лаваж и дренаж, като на 11.11.2016 г. е извършена оперативна интервенция на ищеца за отстраняване на Liss плака от лява подбедрица. При извършените през м. февруари 2018 г. преглед и ренгенографии на ищеца вещите лица са установили, че възстановителният му период не е завършен, налице са поствъзпалителни промени в проксималната част на лявата бедрена кост – остеопороза (разреждане на костната тъкан) и фистула по външната част на бедрото в същата област, отделящи оскъдно количество серозна течност, което е резултат на прекарания остеомиелит на бедрената кост. В проксималната част на левия голям пищял на ищеца има останал канюлиран винт, който подлежи на изваждане. Според заключението на комплексната експертиза болките и страданията на ищеца са започнали от момента на получаване на уврежданията на 13.05.2015 г. и продължавали до настоящия момент. Констатираният на 17.04.2015 г. пиелонефрит също е причинил на ищеца болки и страдания, които са отшумели с приключване на болничното му лечение на 28.04.2015 г. и бил окончателно излекуван към момента на провеждане на контролния му преглед на 28.05.2015 г., като вещото лице нефролог е установило, че ищецът няма установени бъбречни увреждания от възпалението. За полученото в резултат на черепно-мозъчната травма намаление на слуха е било проведено консервативно лечение, което обаче не е довело до положителен резултат, като вещите лица допускат възможността ищецът да получи и епелиптични припадъци от получената контузия на мозъка. Получената от ищеца черепно-мозъчна травма, налагала спазването на диетичен режим (изключване на алкохол и кафе) и охранителен такъв (без психически и сетивни натоварвания – телевизия, шум и т.н.). Според представеното експертно решение на ищеца са признати 60 % трайно намалена работоспособност със срок до 01.05.2017 г.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. Г.Г. – брат на ищеца Н.Г.. От показанията на свидетеля се установява, че той бил разбрал за катастрофата на следващия ден от приятел на брат си. При първите контакти с него ищецът бил целия в синини и в рани по лицето, неадекватен и буен, като лечението му започнало в клиниката по Неврология, а след това продължило в тази по Ортопедия. Свидетелства, че той поел грижите за брат си и му помагал изцяло, тъй като ищецът нямал семейство и не можел да се обслужва сам. Преди произшествието ищецът бил физически активен – спортувал и работел тежък физически труд, а след нея не можел да бъде такъв. При възстановяването му, което продължавало и понастоящем, ищецът отслабнал, имал нужда от чужда помощ, започнал да става от леглото около 2-3 месеца след изписването му от болница, придвижвал се повече от година с патерици, през която той му помагал, а след това ползвал бастун, увредил се слухът му и се оплаквал от главоболие. Свидетелят сочи, че начинът на живот на ищеца бил изцяло променен – не можел да спортува и да бъде с приятелите си, а това му се отразило и психически. Съдът цени показанията на св. Г.Г. при преценката им съобразно чл. 176 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетеля почива на непосредствените му и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията му се подкрепят от останалите доказателства по делото.

По делото е представената и справка от Информационния център към Гаранционен фонд, от която се установява наличие на задължителна застраховка Гражданска отговорност за водача на автомобил Фолксваген със срок на покритие от 01.07.2014 г. до 01.07.2015 г. Този правнорелевантен факт е признат и за безспорен между страните по делото.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По частичния иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване от ищеца на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач на автомобил Фолксваген, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Установи се от влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, което е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, и относно които присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, каквото тъждество е налице в разглеждания случай. Няма значение дали се касае за деянието на страната по гражданското дело или за деянието на трето лице, което е от значение за отговорността на страната по делото. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Такова е и значението на влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, тъй като с него наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца.

Когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело. В състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което водачът на процесния автомобил Фолксваген е признат за виновен с влязлото в сила решение и което обуславя отговорността на ответника по настоящото дело, обаче не се включва размерът на причинените вреди вследствие на настъпилата многостепенна средна телесна повреда, поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван в отделно исково производство.

Конкретните травматични увреждания на ищеца Н.Г., причинени му вследствие на процесното ПТП, се доказаха по делото от влязлото в сила решение по чл. 78а от НК и заключенията на медицинските експертизи и се изразяват в черепно-мозъчна травма - разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, счупване на лявата слепоочна кост, счупване на тилната кост, счупване на черепната основа, сътресение на мозъка, контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и под паяжинната мозъчна обвивка и кръвоизлив в пазухите на клиновидната кост, и травма на опорно-двигателния апарат - счупване на лявото бедро и открито счупване на лявата подбедрица. Доказаха се и настъпилите от така причинените увреждания усложнения на здравословното състояние на ищеца, изразяващи се в остър пиелонефрит, остеомиелит на ляво бедро и намаление на слуха на дясно ухо с над 65 децибела, като при прегледа му вещите лица са установили и поствъзпалителни промени в проксимална част на лява бедрена кост.

При обсъждането на така установените правнорелевантни факти съдът приема, че неимуществените вреди – болки, страдания и неудобства, които ищецът Н.Г. е претърпял от тези увреждания са в причинно-следствена връзка от противоправното поведение на делинквента. Следователно по делото по несъмнен начин се установи фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Доказа се по делото наличието и на последната материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на ищеца срещу ответника, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 257, ал. 1 и 2 и чл. 267, ал. 1 от КЗ (отм.) е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на процесния автомобил Фолксваген при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата на настъпване на процесното ПТП. Този правнорелевантен факт е признат за безспорен между страните с изготвения доклад по делото по чл. 146, ал. 1 от ГПК, а и се доказа от представената справка от Информационния център към Гаранционен фонд.

Налице са следователно всички материални предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищецът е претърпял съчетана травма - черепно-мозъчна травма (разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, счупване на лявата слепоочна кост, счупване на тилна кост, счупване на черепна основа, сътресение на мозъка, контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и под паяжинната мозъчна обвивка и кръвоизлив в пазухите на клиновидната кост) и травма на опорно-двигателния апарат (счупване на ляво бедро и открито счупване на лява подбедрица), и настъпили от тези увреждания усложнения, различни по характер и тежест и изразяващи се в остър пиелонефрит, остеомиелит на ляво бедро, поствъзпалителни промени в лява бедрена кост и намаление на слуха на дясно ухо с над 65 децибела, за които е проведено продължително консервативно и оперативно лечение. Ищецът бил поставен на екстензия на левия долен крайник, като впоследствие претърпял общо пет операции за поставяне на остеосинтези на лява подбедрица и ляво бедро и тяхното изваждане и за лечение на получения от него остеомиелит на ляво бедро и предстои оперативна интервенция за отстраняване на останал канюлиран винт в проксималната част на левия голям пищял. Възстановителният период на ищеца продължавал и към момента на проведения му от вещите лица по комплексната медицинска експертиза преглед – м. февруари 2018 г., като той търпял болки и страдания от същите и към този момент. Получените от него увреждания и усложнения в резултат от тях променили начина му на живот и препятствали възможността му да спортува така, както отпреди процесното ПТП, и му създали словесни и психологически неудобства при неговото общуване и възможност за поява на епелиптични припадъци (като проява от получената от ищеца контузия на мозъка). Съобразявайки посочените обстоятелства, както и зрялата и работоспособна възраст на ищеца – 49 години, и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието – м. февруари 2015 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него болки, страдания и неудобства възлиза на 120000 лева.

Съдът обаче намира за основателно наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от ищеца. Наличието на такова се обосновава от допуснатото от увреденото лице нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в редакцията му от ДВ, бр. 51 от 2007 г., релевантна към момента на процесното ПТП, поради пресичане на пътното платно извън обозначеното за целта място (не на пешеходна пътека) и най-вече без да прецени разстоянието на приближаващия се автомобил Фолксваген и скоростта му на движение преди да навлезе на пътното платно, каквато обективна възможност е съществувала за него при неограничената видимост, която е имал към приближаващия се автомобил от лявата страна, и възможността му да възприеме излъчената от него светлина от фаровете поради движение през тъмната част на денонощието (в този смисъл и т. 6г от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС). След съпоставяне на поведението на увреденото лице - пресичане на пътното платно извън обозначеното за целта място, но в близост до пешеходната пътека на пътното платно, без да съобрази разстоянието на приближаващия се автомобил Фолксваген и скоростта му на движение преди да навлезе на пътното платно, и на делинквента, управлявал процесния автомобил преди и към момента на настъпване на процесното ПТП с несъобразена скорост от 77 км/ч, която е значително над разрешената за населено място скорост от 50 км/ч и при това в близост до пешеходната пътека на пътното платно, определящи значително по голямата тежест на извършеното от последния нарушение на правилата за движение по пътищата за настъпване на вредоносния резултат, и съобразявайки установената от законодателя по-голяма отговорност на водачите на пътните превозни средства за осигуряване безопасността на движението, съдът намира, че съпричиняването на вредоносния резултат от ищеца Н.Г. като пешеходец е 20 %.

С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, възлизащо на сумата от 120000 лева, следва да се намали с посочения процент на съпричиняване на вредите. Следователно ответникът дължи на ищеца Н.Г. за причинените му неимуществени вреди обезщетение в размер на сумата 96000 лева, поради което предявеният частичен иск следва да бъде уважен изцяло като част от заявената сума от 160000 лева.

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая функционалната обусловеност на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, за която е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането, и разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 226, ал. 2 от КЗ (отм.) налагат извод, че в обема на отговорността на застрахователя се включват и лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.). Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от КЗ (отм.), която урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице изключва възможността на застрахователя да прави възражения за неизпълнение на задължението по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) – съобщаването на предвидените в законовия текст обстоятелства, като правна последица от неизпълнението на това задължение от застрахования по застраховката Гражданска отговорност законът свързва с възможността застрахователят с регресен иск да претендира от застрахования заплатените от него лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) – арг. чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.). В този смисъл решение № 100/13.11.2009 г. по т.д. № 92/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 6/28.01.2010 г. по т.д. № 705/2009 г. на ВКС, ІІ ГО и други.

Следователно в разглеждания случай застрахователят отговаря пред увреденото лице за лихвите от датата на застрахователното събитие (деликта) – 13.02.2015 г., за които застрахованият-делинквент отговаря пред увреденото лице. Ето защо и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва от датата на деликта - 13.02.2015 г., се явява основателна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 6180 лева, представляваща заплатените по производството разходи за адвокатско възнаграждение. Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати на съда сумата 4046.33 лева, представляваща дължимата държавна такса и изплатените от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Й.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 80000.00 лева, представляваща част от общо претендирано обезщетение от 160000 лева за претърпените неимуществени вреди в резултат от осъществено на 13.02.2015 г. в гр. Стара Загора пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Фолксваген Голф с ДК № ********– Д.С.М., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със З.Б.И. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 13.02.2015 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 6180 лева - разноски по производството.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 4046.33 лева - държавна такса и изплатени възнаграждения за вещи лица.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: _________

Р. Бошнакова