Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261765                             18.12.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 18521 по описа за 2019 година.

 

Предявеният иск е с основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът М.К.Д. твърди, че между него и „Провидент Файненшъл България“ ООД е бил сключен договор за заем, по който му били предоставени 500 лева и била определена лихва в размер на 98,62 лева. Освен това, Д. следвало да заплати такса „Оценка на досие“ в размер на 25 лева и 391,49 лева такса за услуга „Кредит у дома“. Твърди се по-нататък, че вземането е прехвърлено с договор за цесия на настоящия ответник. Излагат се доводи, че начислената такса за услугата „Кредит у дома“ противоречи на чл. 10а от Закона за потребителския кредит и клаузата, с която тя е определена се явява нищожна. Същата не се дължала, но тъй като била заплатена от ищеца се иска да бъде осъден ответникът да върне сумата 200 лв. като дадена при начална липса на основание.

Ответникът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД счита, че искът е неоснователен. Твърди, че ищецът е бил уведомен за цесията. Прави възражение, че е налице основание за извършване на прихващане на изпълнението по реда на чл. 76, тъй като погасяването на кредита е ставало с месечни вноски, равни по размер и представляващи анюитети. Ето защо, в случай, че се установи недействителност на клаузата, ответникът счита, че размерът на заплатеното от ищеца без основание би следвало да бъде 107,59 лева, за която част признава претенцията.

В последното заседание ищецът съдът е допуснал изменение на иск, чрез намаляването му от 200 на 107,59 лв.

Съдът намери за установено следното:

Процесният договор за потребителски кредит бил сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ищеца М.Д. на 15.01.2015г. По силата на същия ищецът получил от банката заем в размер на 500 лева, която сума следвало да бъде върната на шестдесет месечни погасителни вноски: петдесет и девет по 16,92лв. и последна в размер на 16,83 лв. Определен бил фиксиран годишен лихвен процент от 31,82 пункта и годишен процент на разходите от 48 пункта / лист 8/. От съдържанието на договора е видно, че общият размер на сумата, която следвало да се върне възлиза на 1015,11 лв. Освен това било уговорено, че кредитополучателят следва да заплати и такса за оценка на досие в размер 25лв. Според договора кредитодателят можел да предостави на клиента допълнителна услуга представляваща домашна доставка на отпусната сума в брой по неговото местоживеене, както и събиране на вноските по кредита в дома на кредитополучателя. Ако кредитополучателят пожелаел да ползва тази възможност, която не била задължително условие за сключването на договора за кредит, той дължал такса в размер на 391,49 лв. Тази такса се дължала извън общия размер на разходите по кредита.

С договор за цесия от 28.07.2016г. „Провидент Файненшъл България“ ООД е прехвърлил на ищеца „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД вземането по описания по-горе договор за кредит /лист 21 – 37/.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че към датата на прехвърлянето вземането се е формирало от следните суми: 421,45 лв. главница; 66,95 лв. договорна лихва; 237,20 лв. такса за услуга „досие“ и услуга „кредит у дома“. В счетоводството на ищеца са отразени плащания в общ размер 726лв., извършени в периода от 09.01.2017г. до 07.01.2020г. /лист 58/. Така постъпилите суми са счетоводно отнесени за погасяване на главницата, договорната лихва и лихвата за забава, без плащане на за такси. Останалата час от внесената от ищеца сума възлиза на 107,59 лв. / лист 59/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Поради това за кредитополучателя е възникнало задължение да върне заетата сума, както и да заплати определената възнаградителна лихва. Не се оспорва, че той е погасил задължението до размера установен в заключението на експертизата.

Основателни са доводите на ответника свързани с начисляването на таксата за услугата „Кредит у дома“. Размерът на тази такса превишава значително половината от главницата и близо четири пъти размера на договорената възнаградителна лихва. Действително съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези суми обаче, следва да бъдат включени в общия разход на потребителя по кредита, който съответства на годишния процент на разходите. Аргумент в тази насока се извлича от дефиницията на §1т.1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК, съгласно който разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит са част от общите разходи. В случая, видно от съдържанието на договора, таксата за допълнителната услуга не е включена като съставна част от годишния процент на разходите. Освен това, съгласно текста на самия договор таксата за тази услуга е дефинирана като такава по управление, без да е уточнено какви точно разходи на кредитополучателя покрива и как те се съотнасят към годишния процент на разходите. Липсата на такива уточнения в договора, води до несъответствието му с изискванията на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. Последното означава, че въпросната клауза е недействителна съобразно чл.22 ЗПК.

Извън горното, така уговорената такса за допълнителни услуги, доколкото е съотносима с главницата съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, който е приложим към договорите за потребителски кредит. Това е така, защото противоречи на добросъвестността – цели получаване на плащане значително превишаващо уговорената възнаградителна лихва, като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като срещу получен заем от 500 лв. ищецът се задължава да върне сумата 1015 лв., което съотношение не съответства на годишния процент на разходите.

Предвид изложеното съдът намира, че уговорената такса от 391,49 лв. не е била дължима, поради което и събраната в повече сума 107,59 лв. се явява платена при начална липса на основание. Същата подлежи на връщане, съобразно чл.55, ал.1 ЗЗД, като искът да присъждането ѝ следва да се уважи.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 50 лв. внесена държавна такса.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати сумата 300лв. представляваща адв. хонорар.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Хенрих Ибсен №15 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на М.К.Д. ЕГН ********** с адрес *** сумата 107,59 лв. /сто и седем лева и 59ст./ платена без основание от ищеца по нищожна клауза за такса за услугата „Кредит у дома“ от договор за кредит сключен на 15.01.2015г., ведно със законната лихва върху сумата считано о14.11.2019г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл” ЕАД да заплати на М.К.Д., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 50 лв./петдесет лева/ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл” ЕАД да заплати на Адвокатско дружество „Г.“ БУЛСТАТ ********** със седалище и адрес на управнеие гр. П.*************, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300лв. /триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД