РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. В., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:В. Й. М.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивни жалби на двете
страни.
Въззивна жалба с вх.№1352/19.05.2022г. на РС-Б. от В. К. Т. с ЕГН
********** чрез адв.-пълномощник И. В. от АК-В. и заявен съдебен адрес:
гр.Б., обл.В. е против Решение № 38/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№
92/2021 г. по описа на Районен съд-Б. в частта, в която РС-Б. е отхвърлил
предявени от В. К. Т. с ЕГН ********** против М. Т. Д. с ЕГН *********, М.
В. М. с ЕГН ********** и Т. В. А. с ЕГН **********, положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че е изключителен собственик на:
УПИ XII - 340, с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б.,
общ. Б., обл. В. - празен, незастроен, с административен адрес - с. Б., при
граници /съседи/ : от три страни улици и УПИ XI - 234 на Елка М. Т..
С молба от 29.07.2022г. адв.И. В. - процесуален представител на
жалбоподателя В. Т. е оттеглила изцяло предявената въззивна жалба против
1
Решение № 38/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 92/2021 г. по описа на
Районен със-Б..
С определение от открито съдебно заседание, проведено на 28.09.2022г.
по настоящото вгрд. № 227/2022 г. по описа на ОС-В. съдът на основание
чл.264 от ГПК е допуснал оттегляне на предявената въззивна жалба от
жалбоподателя В. Т. и е прекратил въззивното производство по делото в тази
част. Определението, като необжалвано, е влязло в законна сила на
06.10.2022г., на която дата е влязло в законна сила и Решение №
38/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 92/2021 г. по описа на Районен съд-
Белоградчик в обжалваната част.
Предвид изложеното, настоящата инстанция не дължи произнасяне по
въззивната жалба на В. К. Т..
С въззивна жалба вх.№1585 на РС-Б. от М. Т. Д. с ЕГН **********, М.
В. М. с ЕГН ********** и Т. В. А. с ЕГН ********** чрез адв.-пълномощник
И. Д. от АК – В. и заявен служебен адрес: гр. В.
се обжалва Решение № 38/29.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 92/2021 г. по
описа на Районен съд-Б. в частта, в която РС-Б. е отхвърлил предявения от
жалбоподателите насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК против В. К. Т. от с. Б., с ЕГН **********, че са собственици на 1/2
идеална част от УПИ XII - 340, с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния
план на с. Б. - празен, незастроен, с административен адрес - с. Б., при
граници /съседи/ : от три страни улици и УПИ XI - 234 на Елка М. Т..
Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Излага се, че по предявения насрещен иск с правно основание -
установяване правото им на собственост по давност, РС-Б. неправилно и
необосновано е приложил нормата на чл.159, ал.2 от ГПК, като е отхвърлил
искането им и не допуснал до разпит трима от поисканите свидетели при
режим на довеждане - за установяване на наведените от тях възражения и
твърдения. РС-Б. бил допуснал и по делото е разпитан само един свидетел.
Поддържа се, че поради недопускането на повече свидетели,
първоинстанционният съд е постановил необоснован съдебен акт, при
неизяснена фактическа обстановка, като е приел, че искът е недоказан, с
2
което било нарушено правото им на защита и възможността да докажат
наведените твърдения.
Излага се, че БРС неправилно възприел изложените от тях факти и
обстоятелства, наведени в отговор по предявения насрещен иск. Били
посочили, че процесния имот бил собственост на В. Д. (починал в хода на
производството) и .Е.а Т., като притежават по 1/2 идеална част, като за
първият от тях е придобит в режим на СИО. Началото на давностния срок и
действия на своене са започнали да упражняват техните родители, а след
тяхната смърт В. Д. и Е. Т. продължили да владеят имота. Излага се още, че
при условие на евентуалност било заявено основание за придобиване на
имота по давност от двамата, като повече от 10 г. са упражнявали
непрекъснато фактическа власт върху имота и са го владели като свой.
Счита се, че с доклада по делото РС-Б. е дал неправилна правна
квалификация на правата на ищеца по насрещния иск - иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, положителен установител иск - че е собственик на основание давностно
владение и наследство на 1/2 ид. част, като е възложил в тежест на ищеца по
насрещния иск да докаже, че наследодателите са владели имота, а след
тяхната смърт В. М. Д. Посочва се, че съдът не е обследвал и обсъдил
заявените основания, а приел, че страната не е доказала фактическия състав
на придобивна давност. Съдът не бил изложил мотиви относно заявените
претенции в условията на евентуалност.
Излага се, че първоинстанционният съд не бил обсъдил всички
доказателства по делото - протокол по НОХД № 21/2012 г. на Районен съд - Б.
заключението по СТЕ, неправилна оценка на свидетелските показания на Ц.
Й.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното
решение, в обжалваната част и да се уважи предявения насрещен иск. Прави
искане за присъждане на разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна В. К. Т. от с.Б.
Пред въззивната инстанция са допуснати и събран писмени и гласни
доказателства.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
3
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. К. Т. от с.
Б. против В. М. Д. ЕГН:********** с положителен установителен иск по
чл.124, ал. 1 ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищеца е изключителен собственик на недвижим имот: УПИ XII
- 340, с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б. - празен,
незастроен, с административен адрес - с. Б., при граници /съседи/ : от три
страни улици и УПИ XI - 234 на Е М. Т..
Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са: ищецът е
придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно
владение, като владял имота като свой 17 години, считано от 2003 г. и до
предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. М. Т. с който оспорва иска. Навежда твърдения, че ищеца не е
владял необезпокоявано процесния имот - УПИ XII - 340 с площ 1 455 кв.м. в
кв. 13 по регулационния план на с. Б. не е установявал фактическа власт
върху имота, не го е стопанисвал и не е демонстрирал собственически права
върху имота.
Своевременно с отговора на исковата молба, от ответника В. М. Д. е
предявен и насрещен иск против ищеца по първоначалния иск – В. К. Т.. По
насрещния иск ищецът Д. твърди, че е собственик на спорния имот с права ½
идеална част от имота, а другата – ½ идеална част е на Е. М. Т.. Твърди, че
придобил съответната идеална част от имота от своите родители - М. Д. Б.,
починал през 2007 г. и Е. П. Б. починала 2005 г. След тяхната смърт,
фактическа власт върху имота е упражнявана от него и Е. М.Т., като
владението е било явно и непрекъснато и е продължило повече от 10 години,
без някой да го оспорва. Владението е продължително до преди 2 години,
когато имота е заграден от наемателя на спорния имот към настоящия момент
-„Б. А. Г.“ ООД.
В условията на евентуалност, ищецът по насрещния иск, основава
претенцията на основание давностно владение, упражнявано от самия него -
4
че самия той е владеел имота в продължение на повече от 10 години,
осъществено след смъртта на родителите му. Представил е писмени
доказателства и е направил доказателствени искания за разпит на четирима
свидетели, за установяване на наведените възражения и твърдения.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по
насрещния иск – В. Т..
След подаване на отговора и предявяване на насрещния иск, ответникът
В. М-. Д. е починал - на 20.05.2021г., видно от приложеното удостоверение за
наследници №3015/25.05.2021г. на Община Б. С определение № 321 от
27.09.2021 г. по първоинстанционното дело, гр.д.№92/2021г. на РС-Б. съдът е
конституирал като ответници по първоначалния иск и ищци по насрещния
такъв, наследниците му по закон - М. Т. Д. - съпруга, М. В. М. и Т. В. А. -
дъщери. Същите са поддържали отговора на исковата молба и предявения
насрещен иск от починалия им праводател.
РС-Б. в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2021г. е
изготвил доклад по делото, на основание и съгласно чл.146 от ГПК и е
разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по
делото по предявения първоначален иск и по насрещния такъв. По
предявения насрещен иск първоинстанционния съд е дал правна
квалификация на правата на ищеца по насрещния иск - иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, положителен установителен иск - че е собственик на основание
давностно владение и наследство на идеална част от недвижим имот УПИ XII
- 340, с площ 1 455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б. - празен,
незастроен.
Указал е, че доказателствената тежест е на ищците по насрещния иск,
като име е указал подлежащите на доказване факти – че наследодателите им
М. Д. Б., починал през 2007 г. и Е. П. Б. - починала 2005 г., а след тяхната
смърт сина им В. М. Д.- починал на 20.05.2021 г., са владели имота от 2000 г.
и до преди 2 години; и че В. М. Д. е наследник на М. Д. Б. и Е. П. Б.
Ищците по насрещния иск са били надлежно представлявани от
процесуалния им представител адв.И.Д., която е изразила становище, че няма
възражения по доклада на делото, съгласно предоставената им възможност
съгласно 146, ал. 3 ГПК.
От приложената молба-декларация изх.№6297/19.11.2020г. на В. К. Т.
5
– ищец по първоначалния иск до нотариус Р.К. с рег.№546 и съдебен район
РС-Б. се установява, че същият е отправил искане да бъде извършена
обстоятелствена проверка на осн.чл.587, ал.2 от ГПК и да бъде признат за
собственик на процесния имот, който придобил по давносно владение.
Процесният имот не е общинска или държавна собственост, включен е
в плана на с.Б. от 1997г. и по разписния лист към него е записан на
наследници на М. Н. видно от извършените удостоверения и заверки от
община Б.
От приложеното удостоверение за наследници изх.№1640/31.03.2021г.
на община Б. се установява, че ищецът В. М. Д. е син и единствен наследник
на М. Д. Б.-починал на 24.11.2007г. и негов баща.
От приложеното удостоверение за наследници изх.№5671/20.10.2021г.
на община Б. се установява, че Е. П. Б., след нейната смърт на 24.10.2005г.
оставила за наследници преживелия съпруг - М. Д. Б.-починал на 24.11.2007г.
и ищецът В М. Д. - син .
От удостоверение за наследници изх.№1639/31.03.2021г. на община Б.
се установява, че Д. Д. Т. - починала на 17.03.2008г. е оставила за наследници
Е. М. Т. – дъщеря.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
обоснована.
Вещото лице е констатирало, че към датата на изготвяне на
експертизата процесният имот –УПИ ХII -340, ведно с имоти-УПИ IX-295,
УПИ X-342 и УПИ XI-234 са оградени от електропастир, който не работи.
Съгласно заключението на вещото лице, уличната и дворищна
регулация по кадастралния и регулационен план на с.Б. общ.Б., утвърден със
Заповед №296/10.03.1997г. в обхвата на кв.13 и спрямо процесния имот не е
приложена. На място границите на съседните на процесния имот не са
материализирани, както с УПИ X-342, така и тези с улиците.
От приложените три броя договори за наем на недвижим имот от -
01.05.2017г.,01.05.2018г. и 01.05.2019г. се установява, че ответникът по
насрещния иск –В. К. Т., като наемодател, е отдал под наем процесния имот
УПИ ХII-340 на „Б. А. Г.“ООД за три поредни стопански години –
2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020 година.
6
От приложеното по делото ДП№105/2022 г. на ОДМВР-В. се
установява, че същото е образувано по прокурорска преписка №934/2022 по
описа на РП-В.. С постановление от 10. 06.2022г. на РП-В. е образувано ДП за
това, че в условията на продължавано престъпление на 05.04.2022г. в Б. пред
РС-Б. по гр.д.№93/2021г, като свидетел устно съзнателно е потвърдена
неистина относно факта ползвал ли е В. К. Т. недвижим имот – УПИ IX-295 с
площ от 721кв.м., кв.13 по кадастралния и регулационен план на с.Б. общ.Б. с
адв.адрес – с.Б., ЕКАТТЕ 05582, ул.“ и на 05.04.2022г. в гр.Б., пред РС-Б. по
гр.д.№92/2021г, като свидетел устно съзнателно е потвърдена неистина
относно факта ползвал ли е В. К. Т. недвижим имот – УПИ XII-340 с площ от
1455кв.м., кв.13 по кадастралния и регулационен план на с.Б. общ.Б. с
административен адрес – с.Б., ЕКАТТЕ 05582, ул.“-престъпление по чл.290,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От приложения по ДП№105/2022г на ОДМВР-В. протокол за разпит на
свидетел от 06.07.2022г. се установява, че В. К. Т. , разпитан в качеството на
свидетел пред ст.разследващ полицай при РУ МВР-В. А.Т. е заявил и описал
местонахождението на имот-УПИ IX-295 и процесния имот - УПИ XII-340 по
плана на с.Б., като е заявил, че в този район той никога не е обработвал по
какъвто и да е начин земята. Не е косил трева, не е орал, не е оставял на паша
свои животни, не е оставял техника в тези имот. Заявил е, че имотите там са
собственост на М. Б. на В. Н. и Г. Отдавал под наем имоти на „Б. А. Г.“, но не
им е отдавал под наем имоти в този район, защото не били негови.
Настоящият състав приема, че е налице признание на ответника по
насрещния иск В. К. Т., че не е владял и ползвал процесния имот - УПИ XII-
340, материализирано в протокол за разпит на свидетел от 06.07.2022г., който
е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила съгласно чл.179,ал.1 от ГПК.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Т. Д. С. е заявила, че е управител на дружеството „Б. А. Г.
ООД, което е наемател на спорния имот. Сочи, че от 2004 г. постоянно живее
в с. Б. Посочва, че откакто живее в селото и до отдаването под наем на имота
- УПИ XII - 340 с площ 1 455 кв.м в село Б. на управляваното от нея
търговско дружество през 2017 г., е виждала В. Т. да обработва имота, косял
го е, пасял е коне в него, държал е селскостопанска техника на мястото. Не
7
знае някой да му е оспорвал владението.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като
противоречат на направеното от ответника по насрещния иск В. Т. признание,
което е в противоположния смисъл, както и с оглед обстоятелството, че е в
органите на управление на дружеството наемател „Б. А. Г.“ ООД , което я
прави заинтересована от изхода на делото..
За доказване на обстоятелствата изложени по предявения насрещен иск
са разпитани трима свидетели от показанията на които се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелката Ц. И. Й., разпитана пред първата инстанция, заявява, че
притежава имот в непосредствена близост до спорното място и знае, че този
имот е бил на родителите на починалия в хода на делото - В. Д. и на
родителите на Е. Т., като последните двама са първи братовчеди. Твърди, че
родителите на В. Д. и на Е. Т., която не е страна в процеса, са косили мястото
всяка есен, до смъртта им. Сочи, че родителите на В. Д. и Е. Т. починали
почти по едно и също време - преди около 20 години, като след тяхната
смърт, мястото е обработвано от ответника В. Д. и Е. Т.. Сочи, че последните
двама са косили имота до момента на отдаването му под наем на дружеството
„Б. А. Г.“ ООД. Излага, че никога не е виждала ответника по насрещния иск
В. Т. и съпругата му да обработват имота, предмет на делото.
Пред въззивната инстанция са разпитани двама свидетели.
От показанията на свидетеля А. Т. И. се установява, че същият живее
постоянно в с.Б.. Заявява, че знае местонахождението на спорния имот.
Посочва, че имота -мястото е на В. и на Е. която е негова първа братовчедка.
Имота бил отнет от ищеца по насрещния иск В. Д. от фирма „Б. А. Г.“. Имота
се намира зад фермата в с. Б. между фермата и реката и е около декар и
шестстотин-седемстотин кв.м.
Навремето имота е бил в стопанския двор и няма разграничителна
линия. При ликвидацията сградата на стопанския двор е била предоставена на
селото,а впоследствие свидетелят я придобил. Бил е в състава на
правоимащите, участвал е при ликвидацията и плащал данъци до 2017
година за сградата. След ликвидацията 1996-1997г. имота се ползва като
ливада.
Посочва, че имота на Венцислав е наследствен,бил е на баща му М.и на
8
Д. –майка на Е. Всички в селото знаели, че това място е на В. и на Е. и никога
не е имало спорове. Имота се е косял от бащата на В.– М. а след смъртта му
В. го е дал на П. който е от същото село да го коси за трева. П. косял имота до
2017г.
Свидетелят посочва, че познава В. Т.и и Р. Т.а, като бивши жители на с.
Б. Не ги е виждал в селото от около 10 години, понастоящем живеели в Б. Не
са идвали в този имот. Т. не е имал техника за обработка на земя и не е
обработвал имота.Когато е ходел в имота на В. минавал през имота на В.
Нямало друго място от къде да се минава. Сега мястото било заградено с
електропастири от 2018 година. През 2017 година от фирмата
придобила сградата и после заградили и няма достъп до имота.
Свидетелят П. М. П. заявява, че живее в селото. През 2000 година
купил къща в стопанския двор на с. Б., която е на 50 метра от процесния
имота. Посочва, че спорния по делото имот е на В.- наричан от свидетеля В. и
на Е., които са първи братовчеди. Посочва местонахождението и границите
на имота, който бил от около декар и половина и граничел с „Б. А Г.“ отдолу,
от горната страна е река, път и друг имот на В. и Е.
Заявява, че първоначално имота бил гледан от родителите на В. и на Е.,
които пасяли там овцете си, а той редовно си говорел с тях. Те му възложили
да коси имота, а тревата да използва за животните си. След тяхната смърт, Е.
и В. продължили да стопанисват имота. С тяхно разрешение свидетелят
продължил да коси имота до 2019г., за да се поддържа чист. В. и
Е.почиствали имота от камъни и тръни, за да може да се коси. Свидетелят
посочва, че косил имота около 20години до 2019 г., когато „Б. А. г.“ сложили
електропастир и заградили имота.
Заявява, че никой не е имал никакви претенции към имота през тези 20
години.
Всички в селото знаели, че този имот е на В. и Е.. Посочва, че от 2000г. М.-
бащата на В. и Д.-майката на Е. стопанисвали имота, като свой. Докато били
живи там си пасели животните, той косил тревата, за да си храни животните.
Съдът кредитира показания на тези свидетели, същите са
последователни и кореспондирант на писмените доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в двете
инстанции писмени и гласни доказателства.
9
РС-Б.е отхвърлил предявения от въззивниците М. Т. Д., М. В. М. и Т. В.
А. насрещен установителен иск за придобиване правото на собственост върху
1/2 ид.ч. от процесния имот на основание давностно владение, като
неоснователен и недоказан. За да отхвърли иска РС- Б. е приел, че от
ангажираните свидетелски показания в процеса ищците установили
спорадично ползване на процесния имота, но не и „владение“, годно да ги
направи собственици на спорния имот, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. Посочил е,
че не били установени реализирани действия на своене, окупация, заграждане
на имота, респективно - придобиване правото на собственост върху спорния
имот чрез изискуемите действия, годни да направят надлежен собственик
владелеца на този имот.
Този извод първоинстанционният съд, по отношение на насрещния иск,
обосновава с гласните доказателства на свидетелката Ц. И. Й.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно
трябва да даде и правна квалификация на исковете.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при
наличието на правен интерес от обжалването. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, респективно обжалваното решение е неправилно, по
следните съображения:
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС - положителен установителен иск за право на
10
собственост върху ½ идеална част от недвижим имот, придобита по давност с
непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години.
Въззивният съд намира възражението на въззивниците за допуснато
нарушение на процесуалния закон от първоинстанционния съд за
основателно. Настоящият състав констатира, че с отговора на исковата молба
и предявения насрещен иск от въззивниците своевременно е заявено пред
първата инстанция доказателственото искане за допускане при режим на
довеждане на четирима свидетели, за установяване на наведените възражения
и твърдения. С определението от 10.08.2021г.по чл. 140 ГПК районният съд е
допуснал разпит на един свидетел. Искането на въззивниците – ищци по
насрещния иск за допускането и на другите свидетели за доказване на същите
обстоятелства е било оставено без уважение на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
След като първоинстанционният съд е достигнал до извода, че от
показанията на единствения допуснат свидетел – Ц. Й. не бил установен
спорния по делото факт, относно субективния елемент на владението, както е
приел в мотивите си,
следователно е била налице хипотезата на чл. 159, ал. 2, изр. второ ГПК и
съдът е следвал да допусне до разпит и други поискани свидетели. Именно
защото гласните доказателства се събират непосредствено от съда, и той има
знание както за подлежащите на доказване факти и обстоятелства, така и дали
са събрани относими и необходими за установяването им доказателства,
съдът може да извърши конкретно преценка дали събраните по делото
доказателства, за да формира правен извод или не. Оставяйки без уважение
искането на въззивниците за допускане на разпит и на другите свидетели,
районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е
ограничил възможността на страната да проведе пълно и главно доказване на
съответните правнорелевантни факти.
Допуснатото от РС-Белоградчик процесуално нарушение е отстранено
пред настоящата инстанция, като разпита на сивидетелите А. Т. И. и П. М. П.
е проведе на основание чл. 266, ал. 3 ГПК (поради допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения). Събраните чрез разпита
показания следва да бъдат преценени заедно с всички останали представени
пред първата и настояща инстанция доказателства.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост, като вещно права, се
11
придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закона.
Защитата на правата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може
да се осъществи чрез предявяване на иск за собственост, какъвто е предявен
от въззивниците – насрещен положителен установителен иск за собственост,
възражение по предявен против него иск за собственост или чрез снабдяване
с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
Придобивната давност като способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ е уредена в чл. 79 ЗС,
съгласно който правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Посочената
норма регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана
само с тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент -намерение вещта да се държи като своя. Владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридическите действия.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа
власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.
69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта, поради което
изводът на първоинстанционния съд, че не е установено намерението за
своене като субективен елемент на владението е незаконосъобразен. Ищеците
по насрещния иск се ползват от презумпцията на чл. 69 ЗС, която не е
опровергана от ответника.
Незаконосъобразен е извода на районния съд, че не са налице
елементите от фактическия състав на придобивната давност и по-конкретно
субективният елемент – намерението за своене.
12
Обстоятелството, че наследодателите на въззивниците – ищци по
насрещния иск са упражнявали фактическа власт върху имота след 2000 г. е
установено с показанията на свидетелите Й., И. и П. Свидетелите са без дела
и родство със страните и не са заинтересувани от изхода на делото.
От СТЕ и свидетелските показания на Ц. И. Й. А. Т. И. и П. М. П. се
установява по безспорен начин завладяването и установяването,
упражняването на фактическа власт върху процесния имот от М. Д. Б. -
наследодател и баща на първоначалния ищец по насрещния иск –В. Д. и Д. Д.
Т. – майка на Е. М.Т.
Спорният имот е част от бивш стопанския двор на ТКЗС в с.Б. Свидетелите са
категорични, че след разформироване на ТКЗС /1996-1997г./ и от 2000г.
бащата на първоначалния ищец по насрещния иск - М. Б. и Д. Т.– майка Е. Т.
установили фактическа власт върху имота при равни права за всеки, владели
имота за себе си. На терен имота представлявал ливада и се използвал за
паша и добив на сено и до сега. Свидетелските показания са еднопосочни
относно фактические действия върху имота, а именно, че М. Б. и съпругата
му Е. Б. постоянно и непрекъсато стопанисвали и ползвали имота, като свой
от 2000г., Същите пасяли животните си, косели имота и добивали от него
сено. В коситбата се включвал и свидетеля П. П., който живеел наблизо до
имота. След смъртта на родителите си В. Д. и братовчедка му Е. Т.
продължили да стопанисват имота като свой и при равни права за всеки.
Възложили на свидетля П. окосяването, а те почиствали от камъни и бурени-
тръни. Свидетелите са категорични, че още от 2000г. всички в селото знаели,
че имота е на В. и Е. Т., а преди това на техните родители, и никой не е
предявявал претенции към имота, нито е оспорвана собствеността им. В. Д.
уражнявал фактическа власт върху имота явно и необезпокоявано до 2017г.,
когато имота бил завладян и започнал да се ползва от фирма „Б. А. Г.ООД,
съгласно приложените договор за наем. През 2019г. фирмата оградила имота
с електропастир.
При наследяване, владението като част от имуществото на
наследодателя, продължава да се упражнява по право от наследниците. По
делото се установи по категоричен начин, че след смъртта на М. Д. Б.,
починал на 24.11.2007г, неговият син и първоначален ищец по насрещният
иск - В. Д. като негов наследник е продължил установеното от него владение
13
в същия обем и индентични действия на упражняваната фактическа власт
върху имота, който държал като свой. Извършените фактически действия
върху имота от наследодателите на въззивниците са били явни,
недвусмислени и необезпокоявани, обосноваващи единствения извод, че
държали и владели за себе си. Няма данни тази давност да е била прекъсната
преди 2017г.
Настоящият състав приема за доказано твърдението на въззивниците, че
ответника по насрещния иск В. К. Т. никога не е владял и ползвал процесния
имот - УПИ XII-340. Това обстоятелство се доказва от направеното от Т.
признание, че никога не е владял и ползвал процесния имот, обратно на
наведените в исковата молба твърдения по първоначалния иск,
материализирано в протокол за разпит на свидетел от 06.07.2022г., който е
официален свидетелстващ документ и се полза с материална доказателствена
сила, съгласно чл.179,ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че по делото е
доказан факта на владение от първоначалния ищец по насрещния иск –В. Д.
/починал в хода на производството/ на заявената ½ идеална част от процесния
имот през периода от 2000г. до 2017г.Същият е владял имота непрекъснато
явно и необезпокоявано повече от 10 г.,като В. Д. е придобил собствеността
върху претендираната ½ ид.ч през 2011г., след изтичане на предвидения 10-
годишен давностен срок, съгласно чл. 79 ЗС.
След неговата смърт -20.05.2021г. на основание настъпилото
наследствено правоприемство правото на собственост върху ½ ид.ч е
придобито от неговите наследници и въззивници в настоящото
производството.
Предвид изложеното по-горе, настоящият състав намира, че
обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено, а
предявеният насрещен иск,като основателен и доказан следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна – В. К. Т.
следва да бъде осъдена да заплати на въззивниците направените по делото
разноски пред двете инстанции в общ размер на 895 лева, съгласно
представените по делото списък за разноски /465 лв направени разноски пред
14
РС-Б. и 430лв. направени разноски във възивното производство/.
С оглед изхода на спора ответната по жалбата страна няма право на
разноски.
По изложените съображения, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 38 от 29.04.2022г. по гр. д. №92/2021 г. на
Районен съд – Б. в частта, в която е отхвърлен предявения от М. Т. Д. от гр.
Б., с ЕГН от М. В. М. от гр. Б. с ЕГН ********** и от Т. В. А. от гр. Б., с
ЕГН**********, против В. К. Т. от с. Б., общ. с ЕГН **********,
установителен иск, че са собственици на 1/2 идеална част от УПИ XII - 340, с
площ 1455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б. - празен, незастроен, с
административен адрес - с. Б., при граници /съседи/ : от три страни улици и
УПИ XI - 234 на Е. М. Т., вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. К. Т. с ЕГН
********** и адрес: с. Б., че М. Т. Д. с ЕГН адрес: гр. Б. М. В. М. с ЕГН
**********, адрес: гр.Б. и Т. В. А. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., са
собственици на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ: УПИ XII
- 340, с площ 1455 кв.м. в кв. 13 по регулационния план на с. Б. - празен,
незастроен, с административен адрес: с. Б. при граници /съседи/ : от три
страни улици и УПИ XI - 234 на Е. М. Т., на основание придобивна давност
по чл. 79, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА В. К. Т. с ЕГН ********** и адрес: с. Б. да заплати на М. Т. Д.
с ЕГН . адрес: гр. Б. М. В. М. с ЕГН **********, адрес: гр.Б., и Т. В. А. с
ЕГН **********, адрес: гр. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 895 лв.
/осемстотин деветдесет и пет лева/, разноски по производството пред двете
инстанции.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването
му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16