№ 725
гр. Варна, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20243100500773 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по жалба на Л. Е. Г., ЕГН**********, чрез родителите му
С. П. Л., ЕГН********** и Е. С. Г., ЕГН**********, срещу Решение
№477/15.02.2024г. гр. дело №14095 по описа за 2023г. на ВРС, 43-ти състав, с
което е отхвърлена молбата с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР на Л. Г.
чрез родителите му С. Л. и Е. Г. за промяна на фамилното име на молителя от
„Г.” на „Л.-Г.“.
В жалбата се твърди, че решението на ВРС е неправилно и постановено
при нарушения на материалния закон и европейските правни норми. ВРС не е
взел предвид мотивите и доказаните по делото важни обстоятелства, които са
формирали желанието за промяна на фамилното име на молителя. Освен това
първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл.8 от ЕКПЧ,
която е част от вътрешното право и се прилага с предимство пред него, не е
зачел и съдебната практика по приложението й. А цитираното от ВРС
решение на СЕС касае неотносим към делото случай. Замолената промяна е
само с добавка към актуалната фамилия на молителя и на тази на майка му и
така не би довела до промяна на информацията за произхода на молителя, не
противоречи на морала и няма за цел укриване от закона. Молителят е
известен в обществото и сред близки и познати с фамилията „Л.-Г.“, което е
1
доказано по делото и от което произтича и неговото желание за замолената
промяна. Също е от значение, че се моли за добавяне на фамилията на
известен лицев хирург д-р Л., дядо по майчина линия на момчето. Не е в
противоречие със закона и с българската традиция фамилно име да се състои
от две части. Моли се за отмяна на решението и за уважаване на сезиралата
съда молба, а в о.с.з. поддържа молбата си до съда.
В предоставения им срок за отговор заинтересованите страни – ПРБ
чрез ВРП, Община Варна и ДСП-Варна не вземат отношение по жалбата.
В о.с.з. ПРБ изразява становище за неоснователност на жалбата.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на Л. Е. Г.,
ЕГН**********, чрез родителите му С. П. Л., ЕГН**********, и Е. С. Г.,
ЕГН**********, за промяна на фамилното име на молителя от „Г.“ на „Л.-
Г.“.
Молбата е обоснована с твърденията, че молителят е станал известен в
обществото, в училището и в извънкласните му занимания, както и сред
близки и познати, с фамилните имена на двамата му родители – „Л.-Г.“. С
това фамилно име той е записан в учебното заведение, в което учи, със
същото е популярен и в медийното пространство и при множеството
спечелени награди и първи места от конкурси. Поради това и съобразно
правата по чл.8 от ЕКПЧ молителят и родителите му са убедени в нуждата от
промяна на вписаната в акта за раждане на детето фамилия, чрез добавяне на
тази и на майката. Моли се за уважаване на посочената промяна на осн. чл.19,
ал.1 от ЗГР, като в о.с.з. искането и причините за него се поддържат.
Заинтересованите страни Община Варна и ДСП не изразяват становище
по молбата.
Заинтересованата страна ПРБ изразява становище за основателност на
молбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетото удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане №0214/21.03.2014г. на община Варна, малолетният Л. Е. Г. е
роден на 19.03.2014г., като негови родители са С. П. Л. и Е. С. Г..
От представените множество дипломи от проведени музикални
конкурси се установява, че в периода 2020 – 2023г. детето е взело участие в
множество конкурси по пиано и сценични изкуства. От приетите сертификати
2
и дипломи от тях се установява, че молителят е бил вписван неизменно с
фамилното име „Л.-Г.“ в тях.
Видно от удостоверение изх. №2-656/30.08.2023г. и удостоверение изх.
№2-700/08.11.2023г., издадени от Международен френски лицей-Варна,
детето Л. е ученик в учебното заведение от 01.09.2017г., като е вписано в
регистъра на училището с фамилията „Л.-Г.“.
Показанията на св. П.Н. съдът цени като обективни и като базирани на
лични впечатления.От тях се изяснява, че от работата й (репортер) Николова
познава детето Л. единствено с фамилията „Л.-Г.“, с която е било представяно
то и при няколкото направени за него репортажа. Със същата фамилия
свидетелката е виждала отразяване на материали за него и в други медии и в
социалните мрежи. До заседанието свидетелката не знаела, че реалната
фамилия на момчето е само „Г.“, защото повече от 6 години го познава само
като „Л.-Г.“.
Показанията на св. Х.Т. съдът цени като обективни и като базирани на
лични впечатления. От тях се изяснява, че работата й (учител по пиано и по
солфеж) Ташева познава детето Л. единствено с фамилията „Л.-Г.“, с която то
било познато и изписвано и при участието му на международни конкурси,
както и при получаване на наградите за призови места на тях. До делото
свидетелката не знаела, че реалната фамилия на момчето е само „Г.“, защото
повече от 6 години го познава като „Л.-Г.“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Имената на физическите лица представляват постоянни словесни
обозначения на правните субекти, които служат за тяхната
индивидуализация, идентификация и отграничаване от други правни субекти.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което се
регламентира както от чл.8 от ЕКПЧ и други международни актове, така и от
императивните разпоредби на вътрешното законодателство в страната (ЗГР,
СК и други). В чл.12-17 от ЗГР са уредени правилата за образуване на
собственото, бащиното и фамилното имена на лицата. Промяната на
определените по този законов ред имена на гражданите се допуска по
изключение и само в лимитативно предвидените от закона случаи, по-често
свързани с изменения в гражданския статус на лицата. Особена хипотеза е
тази на чл.19, ал.1 от ЗГР, при която промяната на име или на имена,
първоначално образувани съобразно чл.12-17 от ЗГР, е допустима и възможна
при пълно и главно доказване от молителя на конкретно сочените от него
„осмиващ или опозоряващ“ характер на актуалните имена или наличие на
„важни обстоятелства“, обосноваващи не само промяна на досегашните му
имена, но и замяната им с конкретно претендираните от него нови.
Под „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР се разбират
конкретни такива с особена обществена и/или лична значимост, като
например известността на лицето в обкръжението му и в обществото с
имената, с които се идентифицира, вписването на лицето с различни имена в
3
различни периоди от време и други. Кръгът от обстоятелства не изключва и
тези от субективно естество, но последните също следва да бъдат
доказателствено обосновани от молителя, а не голословно заявени или
целящи затрудняване идентификацията на молителя пред държавни органи
или институции. В изложения концептуален смисъл е и съдебната практика
(Решение №507/22.10.2010г. по гр.д. №227 за 2010г. на 3-то ГО на ВКС;
Решение №450/28.11.2012г. по гр.д. №1777/2011г. на 4-то ГО на ВКС; и
други).
В настоящия случай от ангажираните гласни доказателства се установи
с категоричност, че от повече от шест години молителят е известен и
назоваван сред близки, познати, в учебните среди, в медиите, при участие в
конкурси или концерти и като цяло в обществото, с което има досег, с
фамилията „Л.-Г.“. Това се потвърждава и от приетите писмени
доказателства, видно от които в периода 2020 – 2023г. детето е взело участие
в множество конкурси по пиано и сценични изкуства, като във всички
дипломи и сертификати от участие или призово класиране на тях е било
отразявано неизменно с фамилното име „Л.-Г.“. Свидетелите (репортер и
учител по музика) познават Л. само с посочената съставна фамилия и до
делото не са знаели, че реалната му такава е само „Г.“. При съвкупния анализ
на тези доказателства се достига до извод за наличие на последната хипотеза
на чл.19, ал.1 от ЗГР в случая.
Настоящият състав не споделя приетото от ВРС, че предвид възрастта
на молителя (около 10 години) той не би могъл да стане известен в
обществото с различно име. Подобно ограничение по възрастов критерий не е
предвидено в чл.19 от ЗГР, а и би било дискриминационно. От друга страна
релевантни като „важни“ могат да бъдат обстоятелствата, че в семейната,
образователната (в училище и в извънущилищните дейности), спортната,
творческата и друга микросреда, в която ненавършило пълнолетие лице
пребивава, учи или работи, е или не е известно то с определени имена или
произход, което е от значение за неговото самоопределяне (Решение
№450/28.11.2012г. по гр. дело №1777/2011г. на 4-то ГО на ВКС). Ето защо не
възрастта, а конкретно изяснените по делото обстоятелства следва да бъдат
преценявани като „важни“, както в настоящия случай.
Вярно е посоченото от ВРС, че съобразно чл.14, ал.1 от ЗГР фамилното
име на всяко лице се образува от фамилното или бащиното име на бащата, с
наставката -ов или -ев и окончание съобразно пола на лицето, като правилото
е без изключение при началното регистриране на физическите лица.
Ситуирана след нея в ЗГР обаче разпоредбата на чл.19 от ЗГР се явява
специална норма към обща такава и доколкото не въвежда други ограничения
прави възможно преодоляването на предвиденото в чл.14 от ЗГР, защото при
допустима по принцип промяна на фамилно име очевидно то не би било
образувано съгласно чл.14 от закона. От друга страна след като по реда на
чл.19 от ЗГР е възможна промяната на някое от имената на граждните чрез
„замяната“ на досегашното име с друго, то по аргумент от по-силното
основание не е налице нормативна забрана за „добавяне“ на име към
досегашното, при което и измененията в правната индивидуализацията на
4
субекта би била с много по-нисък интензитет. По тези причини формалната
колизия на търсената от молителя промяна с предвиденото в чл.14 от ЗГР не
съставлява автоматично основание за отказ, при наличие на изискуемите
предпоставки на чл.19 от ЗГР. Още повече че „добавеното“ име не
противоречи на биологичния и на правно установения произход на молителя.
Не е налице дори и индиция, че чрез търсената промяна се преследват
противоправни цели от молителя по делото. Търсената промяна в случая би
рефлектирала само върху патримониума на молителя, което е още един
аргумент в подкрепа на основателността на молбата.
По изложените съображения и при липсата на обосновани възражения
от заинтересованите лица, на които са делегирани функции по
администриране на индивидуализиращите белези на физическите лица,
въззивният съд намира, че са налице изискуемите предпоставки на чл.19, ал.1
ЗГР и молбата следва да бъде уважена.
Поради несъвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на ВРС
обжалваното решение следва да бъде отменено.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №477/15.02.2024г. по гр. дело №14095 по описа за
2023г. на ВРС, 43-ти състав, което е отхвърлена молбата с правно основание
чл.19, ал.1 от ЗГР на Л. Е. Г., ЕГН**********, чрез родителите му и законни
представители С. П. Л., ЕГН********** и Е. С. Г., ЕГН**********,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА промяна на фамилното име на лицето Л. Е. Г.,
ЕГН**********, от „Г.“ на „Л.-Г.“, на осн. чл.19, ал.1 от ЗГР.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.537, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5