рЕШЕНИЕ №…..
гр. Севлиево,
11 юни 2021 г.
в името на народа
РАЙОНЕН СЪД Севлиево
в открито
заседание на 3 юни 2021 г., в състав:
Съдия: радосвета
станимирова
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА като разгледа
докладваното от съдия станимирова гр. д.
№ 834 по описа за 2020 г. на РС Севлиево, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на В.Й.Б.;
ЕГН********** ***; Чрез адв. В. Т. И. *** СРЕЩУ„*******ЕИК
********* с адрес
Седалище на управление Севлиево ул."Бор" № 37 представлявано от К.И.К-Н., ЕГН **********;
Ответната
страна е
депозирала писмен отговор в едномесечния срок.
В ИСКОВАТА МОЛБА
СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ: С ответното
дружество „*******с адрес и седалище на управление Севлиево
ул."Бор" ЕИК ********* имах сключен валиден трудов договор считано от
01.11.2018г. и изпълнявах
длъжността"шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона". Същият е
прекратен, считано от 21.05.2020г.,
с Заповед на основание чл. 325 ал.1 t.1
от KT- по взаимно съгласие.
ПО ИСКЪТ по чл.224 КТ, във вр. с чл.177 КТ
Със Заповед от 21.05.2020 г., с което е прекратено
трудовото правоотношение работодателят не е посочил, че ми се дължи обезщетение
за неизползван основен платен годишен отпуск за срок от 20 работни дни и
допълнителен платен годишен отпуск за срок от 5 работни. Не съм ползвал основен
и допълнително платен отпуск. Работодателят не е изпълнил задължението си за
заплащане на обезщетение за целият период на съществуване на трудовото
правоотношение за текущите календарни години както следва:
·
за 2018г. в за два месеца в размер на 96лв.
·
за 12 месеца на 2019г. в размер на 576лв.
·
и към датата на прекратяване на трудовия договор за
пет месеца в размер от 270 лв.или
общо сумата от 942
лв. , дължима ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба.
ПО ИСКЪТ по чл.128 т.2 във вр. с чл.245 ал.1 КТ.
С трудов договор от 01. 11.2018 г. и допълнително
споразумение към този договор от 31.12.2018г. е определено основно месечно
трудово възнаграждение от 560лв.
Видно от данните на трудова книжка № 302827
серия" Щ" на стр.61 издадена на мое име е записано месечно
възнаграждение от 610 лв.
През времетраене на трудовото правоотношение за
времето- м. януари и м. април на 2020
г. работодателят не е изпълнил задължението си за заплащане на
уговорено трудово възнаграждение при добросъвестно изпълнение на трудовите ми
задължения от моя страна в размер на не по малко от минималната работна заплата
за страната за 2020г. Или за два месеца
ми се дължи неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1.220 лв.,
платима ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба.
ПО ИСКЪТ по чл.215 ал.1 КТ .
От началото на 2020 г. до прекратяване на трудовият
договор- 21.05.2020 г. съм изпълнявал трудовите си задължения. Бил съм
командирован и съм изпълнявал служебните си задължения в чужбина. Извършвах
международни превози на стоки в чужбина на територията на държави- членки на
ЕС, за което съм бил командирован, като изпълнявах трудовите си задължения при
командировка в чужбина.
В сключеният трудов договор с ответното дружество не
сме постигали споразумение относно размера на заплащане на командировъчни,
което е задължително условие. Независимо от това обстоятелство имам право да
получа освен брутното трудово възнаграждение, още пътни, дневни и квартирни
пари при условия определение от МС.
Не са ми връчвани заповеди от работодателят за
извършването на превоз на стоки в чужбина в рамките на претендираният период.
През м. февруари, м. март и м. април съм изпълнил три курса до Германия. За
извършените международни превози на стоки съм получил суми включващи трудово
възнаграждение и командировъчни пари. Според изчисленията ми, изплатените по
банков път суми не са съобразени с нормативният акт. Така работодателят ми
дължи неизплатено обезщетение при командировка
по реда на чл.215 КТ както следва:
·
за м.февруари от 355лв.,
·
за м.март сума от 624лв. и
·
м. април сума от 961лв.
или общо сума в размер на 1 940 лв.
/3а справка моля вж.г.р.№ 32/05.03.2010г.на ВКС на I
г.о./.
Сумата се дължи с лихвата от датата на подаване на
исковата молба.
ПО ИСКЪТ по чл.128 т.2 във вр. с чл.244 т.2 КТ.
Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит съгласно разпоредбата на чл.12 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата се заплаща в процент върху основната
заплата,определена с индивидуален трудов договор. По силата на чл. 66 т.7 от КТ
това възнаграждение задължително следва да се уговори от страните в трудовият
договор.Липсата на такава клауза, както е в конкретният случай,/ след като са
налице основание за изплащането му/ не е основание за лишаването ми от това
допълнително месечно възнаграждение.В конкретният случай в трудовия договор е
посочено само основното месечно възнаграждение. Дължимостта на това
допълнително възнаграждение следва от закона и минимума определен с ПМС№
147/29.06.2007г.
Съгласно чл. 2 и ал.4 от Наредбата за придобит трудов
стаж и професионален опит се зачита стажът за времето за времето през което съм
работил в ответното предприятие от 01.11.2018г.до 20.05.2020г.или една година
шест месеца и 20 дни трудов стаж на длъжността "шофьор на тежкотоварен
автомобил-12 и повече тона"
Считам,че са налице предпоставки за изплащане на
процент за прослужено време за предходен период преди сключването на трудов
договор с ответното дружество на 01.11.2018г. Видно от справки по трудови
книжки,първата от 10.11.1975г., издадена от з."Оригинал" Севлиево с №
495 имам трудов стаж и професионален опит като шофьор общо в размер на 15
години и три месеца, по втора трудова книжка с № 596681 имам трудов стаж и
професионален опит като шофъор от 8 години и три месеца и по трудова книжка с №
302827 трудов стаж и професионален опит от една година четири месеца и 20
работни дни, или общо от 24 години,десет месеца и 20 работни дни.
За горният период от време от 01.11.2018г.до 20.05.2020 допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е в размер на 680 лв. Сумата се дължи ведно с
лихвата начиная от датата на подаване на исковата молба.
ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ ответника да заплати на ищеца:
·
неизплатено обезщетение
за неизползване на основен и допълнително платен годишен отпуск за времето от 01.11.2018г.до 21.05.2020г. в
размер на сумата от 942 лв.
/деветстотин четиридесет и два лева/
на основание чл. 224 КТ,
·
неизплатено отработено, дължимо трудово възнаграждение за времето м.януари и м.април на 2020 г. в
размер на 1 220лв./хиляда двеста и
двадесет лева/ на основание чл. 245 във вр. с чл.128 т 2 КТ,
·
неизплатено обезщетение
при командировка в чужбина за времето от
01.01.2020 г до 21.05.2020г. общо в размер на 1.940 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет лева/ на основание
чл.215 КТ и
·
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за времето от 01.11.2018г.до 21.05.2020г.в
размер на 680 лв. /шестотин и
осемдесет лева/
или ОБЩО СУМАТА от 4.882 лв./четири хиляди осемстотин осемдесет и два лева/,
всички суми платими ведно с законната лихва,
начиная от датата на подаване на исковата молба до съда и до
окончателното изплащане на сумата
Моля да допуснете предварително
изпълнение на решението на основание чл.242 ГПК.
За паричните си вземания, като начин на плащане посочвам банковата си
сметка- *******, при ОББ АД.
Ответната страна- „КИНГ ЛОГИСТИК" ЕООД,
ЕИК202083872, със седалище и адрес на управление: Гр. Севлиево, общ.
Севлиево, обл. Габрово, ул. „*****представлявано
от К.И.К.-Н.ЧРЕЗ: адвокат Н.Й.Н.- Г. ***, с адрес за кореспонденция: гр. Севлиево, ул. „Опълченска" № 18;
взема следното
становище в писмен ОТГОВОР: Искът е неоснователен и
недоказан. Мотивите за това ни твърдение се свеждат до следното:
По
иск по чл. 224, във вр. с чл. 177 от КТ / обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за период 2018 - 2020
год./:
В т. 6 от
сключения между страните трудов договор от 01.11-2018 год. е договорен основан
платен годишен отпуск от 20 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск от
5 работни дни или общо за една година- 25 работни дни.
За 2018 год., като се има предвид, че договорът е сключен от
01.11.2018 год., полагаемите от работника дни на платен годишен отпуск,
изчислени пропорционално по отработените месеци /два месеца/ е 4, 16 работни
дни. За периода от време - 01.11.2018 год. -31.12.2018 год., работника ищец е
ползвал общо 5 работни дни платен годишен отпуск както следва:
·
С молба за ползване на платен годишен отпуск от
15.11.2018 год.- 1 работен ден, за 16.11.2018 год., позволен със Заповед №
68/15.11.2018 год. на работодателя;
·
С молба за ползване на платен годишен отпуск от
19.12.2018 год. - 3 работни дни, за периода след 20.12.2018 год. , позволен със
Заповед № 72/19.12.2018 год. на работодателя;
·
С молба за ползване на платен годишен отпуск от
19.12.2018 год. - 2 работни дни, за периода от 28.12.2018 год. , позволен със Заповед
№ 73/19.12.2018 год. на работодателя;
·
С тези молби от работника и заповеди на работодателя
се удостоверява, че работника е използвал полагащите му се дни платен годишен
отпуск за 2018 год.;
За 2019 год. съгласно цитирания по- горе трудов договор полагащия
се на работника платен годишен отпуск е 25 работни дни.
Работника ищец е използвал всичките полагащи му се дни платен годишен
отпуск както следва:
·
С молба за ползване на платен годишен отпуск от
31.12.2018 год. - 3 работни дни, за периода след 01.01.2019 год. , позволен със
Заповед от 31.12.2018 год. на
работодателя;
·
С молба за ползване на платен годишен отпуск от
21.04.2019 год. - 5 работни дни, за периода след 22.04.2019 год. , позволен със
Заповед от 21.04.2019 год. на
работодателя;
·
С молба за ползване на платен годишен отпуск от
07.08.2019 год. - 9 работни дни, за периода след 08.08.2019 год. , позволен със
Заповед № 31/07.08.2019 год. на работодателя;
·
С молба за ползване на платен годишен отпуск от
24.10.2019 год. - 3 работни дни, за периода след 25.10.2019 год. , позволен със
Заповед от 24.10.2019 год. на работодателя;
·
С молба за ползване на платен годишен отпуск от
26.11.2019 год. - 3 работни дни, за периода след 27.11.2019 год. , позволен със
Заповед от 26.11.2019 год. на работодателя; отпуск от 06.12.2019 год. - 3 работни дни, за периода след 09.12.2019 год. ,
позволен със Заповед от 06.12.2019 год.
на работодателя;
С тези молби от работника и заповеди на работодателя се удостоверява, че
работника е използвал полагащите му се дни платен годишен отпуск за 2019 год. в
размер на 26 работни дни /с един ден повече от договорените/ ;
За 2020 год., като се има предвид, че договора е прекратен на
21.05.2020 год. полагаемите от работника дни на платен годишен отпуск,
изчислени пропорционално по отработените месеци /пет месеца/ е 10,42 работни
дни.
За периода от време - 01.01.2020 год. - 21.05.2020 год., работника ищец е
ползвал общо 12 работни дни платен годишен отпуск както следва:
·
С молба за ползване на платен годишен отпуск от
18.02.2020 год. - 2 работни дни, за периода след 19.02.2020 год. , позволен със
Заповед № 19 от 18.02.2020 год. на работодателя;
·
С молба за ползване на платен годишен отпуск от
17.12.2019 год. — 10 работни дни, за периода след 18.03.2020 год. , позволен със
Заповед от17.03.2020 год. на работодателя;
С тези молби от работника и заповеди на работодателя се удостоверява, че
работника е използвал полагащите му се дни платен годишен отпуск за 2020 год. в
размер на 12 работни дни /с един ден повече от
договорените/;
2. По иск по чл. 128, т.2 във вр. с чл. 245, ал.1 от КТ / заплащане на
уговореното трудово възнаграждение в периода от м. януари и м. април на 2020
год./:
С молба от 11.12.2019 год. работника - ищец е поискал от работодателя 22
дни неплатен годишен отпуск за времето от 01.01.2020 год. до 31.01.2020 год.,
който му е разрешена със Заповед № 3/11.12.2019 год. на работодателя.
Така за м. януари 2020 год. работника не е получавал работна заплата
поради ползване на неплатен отпуск, което е отразено в Разчетно -платежна
ведомост на „*******за м. януари 2020 год.
С молба от 31.03.2020 год. работника - ищец е поискал от работодателя 11
дни неплатен годишен отпуск за времето от 01.04.2020 год. до 15.04.2020 год.,
който му е разрешена със Заповед № 39/31.03.2020 год. на работодателя.
Така за м. април 2020 год. работника е получавал работна заплата за
отработени 9 работни дни в размер на 274.50 лв., тъй като останалите 11 работни
дни от месеца е ползване на неплатен отпуск, което е отразено в Разчетно -
платежна ведомост на „*******за м. април 2020 год.
3.По иск по чл. 215 , ал.1 от КТ / изплащане на командировъчни разходи за
м. февруари, март и април на 2020 год./:
За претендирания период от време работника- ищец е бил командирован три
пъти в чужбина съответно с командировъчна заповед № 12/05.02.2020 год. , със
заповед № 17/20.02.2020 год. и със заповед № 20/04.03.2020 год., като съобразно
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина / приета с ПМС
115/03.06.2004 год/ за цитирания период са му изплатени суми в общ размер на 3
558 лв.,
което се удостоверява с платежни нареждания от работодателя по сметката на
работника - ищец. Командировъчните заповеди са връчени на работника, което е
удостоверено с положения от него подпис.
4.По иск по чл. 128, т.2 във вр. с чл. 244, т.2 от КТ - заплащане на
допълнително месечно възнаграждение за продължителна работа.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, за придобит трудов стаж и професионален опит, на
работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в
процент върху основната работна заплата , определена с индивидуалния трудов
договор. В чл. 12, ал.4, т.1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателя е длъжен
при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с
оглед определяне на правото и размера на допълнително възнаграждение да отчете
и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията
при които се зачита сходния характер на работа, длъжността или професията по
ал.4, се определят с КТД на браншово равнище или с вътрешните правила за
работна заплата в предприятието - ал.5 на чл. 12 от наредбата. Поради това
работодателя следва да прецени на коя от заеманите преди това длъжности е придобит
необходимия трудов стаж и професионален опит за определяне на допълнителното
трудово възнаграждение. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за
продължителна работа се определя въз основа на представените документи за
трудов стаж от работника и служителя.
В конкретния случай, при започване на трудовата дейност при
работодателя-ответник, работника - ищец, не е представил
никакви документи, които да удостоверяват наличния му до този момент трудов
стаж.
Доказателство за това е издадената от работодателя нова трудова книжка при
започване на трудовата му дейност след подписване на трудовия договор.
Трудовите книжки, приложени към исковата молба са били неизвестни за
работодателя, поради факта, че работника не му ги е представил при сключване на
трудовия договор. За това и работодателя не му е начислявал процент прослужено
време върху работната заплата. Същият е начислявал този процент едва с изтичане
на съответната календарна година прослужено време при него. Пасивното поведение
на работника не може да бъде вменявано във вина на работодателя, и да му се
търси отговорност след време за изплащане на суми, които той е нямало как да
предвиди. Работодателят има задължението да заплаща допълнително месечно
възнаграждение за продължителна работа само след представяне на необходимите
документи от работника или служителя, които до датата на предявяване на
исковата претенция не са представени на работодателя.
С оглед на гореизложеното Ви моля да отхвърлите изцяло иска на ищеца като
неоснователен и недоказан.
Претендираме
за направените по делото разноски.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове са осъждане на ответника
работодател да заплати
- неизплатено обезщетение за
неизползване на основен и допълнително платен годишен отпуск за времето от
01.11.2018г.до 21.05.2020г.
в размер на сумата от 942 лв.
/деветстотин четиридесет и два лева/ на основание чл. 224 КТ,
- неизплатено отработено, дължимо трудово възнаграждение за времето м.януари
и м.април на 2020 г. в размер на 1 220лв./хиляда двеста и двадесет лева/ на основание
чл. 245 във вр. с чл.128 т 2 КТ,
- неизплатено обезщетение при командировка в чужбина за времето
от 01.01.2020 г до 21.05.2020г. общо в размер на 1.940 лв. /хиляда деветстотин и
четиридесет лева/ на основание чл.215 КТ и
- неизплатено допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит за времето от 01.11.2018г.до 21.05.2020г.в размер на 680 лв. /шестотин и осемдесет лева/
·
ведно със законната
лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, както и
сторените разноски по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ СА:
- съществуването на трудовото
правоотношение за периода 1-11-2018г. до 21-5-2020 г.,
- ДЪЛЖИМОСТТА на
трудовото възнаграждение за времето м.януари и
м.април на 2020 г. в размер на 1 220 лв. /хиляда двеста и двадесет лева/ на
основание чл. 245 във вр. с чл.128 т 2 КТ,
- ДЪЛЖИМОСТТА на
трудовото възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за времето от
01.11.2018г.до 21.05.2020г.в размер на 680 лв. /шестотин и осемдесет лева/
- дължимостта
на обезщетение за
неизползване на основен и допълнително платен годишен отпуск за времето от
01.11.2018г.до 21.05.2020г.
в размер на сумата от 942 лв.
/деветстотин четиридесет и два лева/ на основание чл. 224 КТ,
- дължимостта
на обезщетение при командировка в чужбина за времето
от 01.01.2020 г до 21.05.2020г. общо в размер на 1.940 лв. /хиляда деветстотин и
четиридесет лева/ на основание чл.215 КТ и
ОСПОРВАНИЯ И ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНИКА:
По иск по чл. 224, във вр. с чл. 177 от КТ /
обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за период 2018 - 2020 год./: В т. 6 от сключения между страните трудов договор от 01.11-2018 год. е
договорен основан платен годишен отпуск от 20 работни дни и допълнителен платен
годишен отпуск от 5 работни дни или общо за една година- 25 работни дни.
За 2018 год., като се има предвид, че договорът
е сключен от 01.11.2018 год., полагаемите от работника дни на платен годишен
отпуск, изчислени пропорционално по отработените месеци /два месеца/ е 4, 16
работни дни. За периода от време - 01.11.2018 год. -31.12.2018 год., работника
ищец е ползвал общо 5 работни дни платен годишен отпуск както следва:
·
С молба за ползване на платен
годишен отпуск от 15.11.2018 год.- 1 работен ден, за 16.11.2018 год., позволен със Заповед № 68/15.11.2018 год. на
работодателя;
·
С молба за ползване на платен
годишен отпуск от 19.12.2018 год. - 3 работни дни, за периода след 20.12.2018 год. ,
позволен със Заповед № 72/19.12.2018 год. на работодателя;
·
С молба за ползване на платен
годишен отпуск от 19.12.2018 год. - 2 работни дни, за периода от 28.12.2018 год. , позволен със Заповед № 73/19.12.2018 год.
на работодателя;
·
С тези молби от работника и
заповеди на работодателя се удостоверява, че работника е използвал полагащите
му се дни платен годишен отпуск за 2018 год.;
За 2019 год. съгласно цитирания по- горе
трудов договор полагащия се на работника платен годишен отпуск е 25 работни дни.
Работника ищец е използвал всичките полагащи
му се дни платен годишен отпуск както следва:
·
С молба за ползване на платен
годишен отпуск от 31.12.2018 год.- 3 работни дни, за периода след 01.01.2019 год. ,
позволен със Заповед от 31.12.2018 год.
на работодателя;
·
С молба за ползване на платен
годишен отпуск от 21.04.2019 год.- 5 работни дни, за периода след 22.04.2019 год. , позволен със Заповед от 21.04.2019 год. на работодателя;
·
С молба за ползване на платен
годишен отпуск от 07.08.2019 год.- 9 работни дни, за периода след 08.08.2019 год. , позволен със Заповед № 31/07.08.2019
год. на работодателя;
·
С молба за ползване на платен
годишен отпуск от 24.10.2019 год.- 3 работни дни, за периода след 25.10.2019 год. ,
позволен със Заповед от 24.10.2019 год. на работодателя;
·
С молба за ползване на платен
годишен отпуск от 26.11.2019 год.- 3 работни дни, за периода след 27.11.2019 год. ,
позволен със Заповед от 26.11.2019 год. на работодателя; отпуск от 06.12.2019
год. - 3 работни
дни, за периода след 09.12.2019 год. , позволен
със Заповед от 06.12.2019 год. на
работодателя;
С тези молби от работника и заповеди на
работодателя се удостоверява, че работника е използвал полагащите му се дни
платен годишен отпуск за 2019 год. в размер на 26 работни дни /с един ден
повече от договорените/ ;
За 2020 год., като се има предвид, че договора
е прекратен на 21.05.2020 год. полагаемите от работника дни на платен годишен
отпуск, изчислени пропорционално по отработените месеци /пет месеца/ е 10,42 работни дни.
За периода от време - 01.01.2020 год. -
21.05.2020 год., работника ищец е ползвал общо 12 работни дни платен годишен
отпуск както следва:
· С молба за ползване на платен годишен отпуск от 18.02.2020 год. - 2 работни дни, за периода след 19.02.2020 год. , позволен със Заповед № 19 от 18.02.2020
год. на работодателя;
· С молба за ползване на платен годишен отпуск от 17.12.2019 год. — 10 работни дни, за периода след 18.03.2020 год. , позволен със Заповед от17.03.2020 год. на работодателя;
С тези молби от работника и заповеди на
работодателя се удостоверява, че работника е използвал полагащите му се дни
платен годишен отпуск за 2020 год. в размер на 12 работни дни /с един ден повече от
договорените/ ;
По иск по чл. 128, т.2 във вр. с
чл. 245, ал.1 от КТ / заплащане на уговореното трудово възнаграждение в периода
от м. януари и м. април на 2020 год./:
С молба от 11.12.2019 год. работника - ищец е
поискал от работодателя 22 дни неплатен
годишен отпуск за времето от 01.01.2020 год. до 31.01.2020 год., който му е разрешена със Заповед № 3/11.12.2019 год. на работодателя. Така за м. януари 2020 год. работника
не е получавал работна заплата поради ползване на неплатен отпуск, което е отразено в Разчетно -платежна ведомост на „*******за м. януари
2020 год.
С молба от 31.03.2020 год. работника- ищец е
поискал от работодателя 11
дни неплатен годишен отпуск за времето от 01.04.2020 год. до 15.04.2020 год., който му е разрешена със Заповед № 39/31.03.2020 год. на работодателя.
Така за м. април 2020 год. работника е получавал работна заплата за отработени
9 работни дни в размер на 274.50 лв., тъй като останалите 11 работни дни от
месеца е ползване на неплатен отпуск, което е отразено в Разчетно - платежна
ведомост на „*******за м. април 2020 год.
По иск по чл. 215 , ал.1 от КТ / изплащане на
командировъчни разходи за м. февруари, март и април на 2020 год./: За претендирания период от време работника- ищец е бил командирован три пъти в чужбина съответно с командировъчна заповед № 12/05.02.2020 год. , със
заповед № 17/20.02.2020 год. и със заповед № 20/04.03.2020 год., като съобразно
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина / приета с ПМС
115/03.06.2004 год/ за
цитирания период са му изплатени суми в общ размер на 3 558 лв., което се удостоверява с платежни нареждания от работодателя по сметката
на работника - ищец. Командировъчните заповеди са връчени на работника, което е
удостоверено с положения от него подпис.
По иск по чл. 128, т.2 във вр. с чл. 244, т.2
от КТ - заплащане на допълнително месечно възнаграждение за продължителна
работа.- работника- ищец, не е представил никакви документи,
които да удостоверяват наличния му до този момент трудов стаж. Доказателство за това е издадената от работодателя нова трудова книжка
при започване на трудовата му дейност след подписване на трудовия договор.
Трудовите книжки, приложени към исковата молба са били неизвестни за
работодателя, поради факта, че работника не му ги е представил при сключване на
трудовия договор. За това и работодателя не му е начислявал процент прослужено
време върху работната заплата. Същият е начислявал този процент едва с изтичане
на съответната календарна година прослужено време при него. Пасивното поведение
на работника не може да бъде вменявано във вина на работодателя, и да му се
търси отговорност след време за изплащане на суми, които той е нямало как да
предвиди. Работодателят има задължението да заплаща допълнително месечно
възнаграждение за продължителна работа само след представяне на необходимите
документи от работника или служителя, които до датата на предявяване на
исковата претенция не са представени на работодателя.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ:
С
оглед на становището на ответната страна безспорни факти са:
-съществуването
на трудовото правоотношение за периода 1-11-2018г. до 21-5-2020 г.,
С протоколно определение от 21-12-2020 г. е
ДОПУСНАТО ИЗМЕНЕНИЕ по чл.214 от ГПК:
·
на иска за допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за
времето от 1-11-2018 г. до 21-5-2020 г.
от 680 лв. на 815,77 лв., за
времето от 1-11-2018г. до 1-11-2019
г.
а с протоколни определения от 18-2-2021 г.
са ДОПУСНАТИ ИЗМЕНЕНИЯ в петитума на предявените искове по чл.214 от ГПК:
·
по чл. 224 КТ, като същият се счита предявен за сумата от 561,07лв., като за разликата до пълния размер от 942
лв. е прекратено производството, поради оттеглянето му на осн.
чл. 232 ГПК.
·
по чл. 128 КТ, чрез намаляване размера му, като същият се счита предявен за сумата от 381,97 лв., като за разликата
до пълния размер от 1220 лв. прекратява производството поради оттеглянето му на
осн. чл. 232 ГПК.
С протоколно определение от
19 ноември 2020 г. на осн. чл. 193 ал. 2 ГПК е
постановено ДА СЕ ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА ИСТИННОСТТА на оспорените документи, тъй като
другата страна желае да се ползва от тях:
1. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 21.04.2019 год. ;
2. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 07.08.2019 год.;
3. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 24.10.2019 год;
4. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 26.11.2019 год.;
5. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 06.12.2019 год.;
6. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 1.02.2020 год.;
7. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 18.02.2020 год.;
8. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 13.03.2020 год. ;
9. Молба за полазване на неплатен годишен отпуск от 06.12.2019 год.
10. Молба за полазване на неплатен годишен отпуск
от 31.03.2020 год .
11. Молба за полазване на неплатен годишен отпуск
от 1.03.2020 год .
ДОСЕЖНО
АВТОРСТВОТО НА ИЩЕЦА.
и
- Заповед
№ 12/05.02.2020 г.;
- Заповед
№ 17/20.02.2020 г.;
- Заповед
№ 20/04.03.2020 г.;
ДОСЕЖНО
АВТОРСТВОТО И СЪДЪРЖАНИЕТО.
От
заключението на вещото лице В.И., което съдът възприема като законосъобразно и
обосновано се установява, че
подписите положени от името на В.Й.Б. в:
1. молба за ползване на неплатен годишен
отпуск от 06.12.2019г. и Заповед от 06.12.2019г.,
2. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 06.12.2019г. и Заповед от06.12.2019г.,
3. молба за ползване на неплатен годишен
отпуск от 01.02.2020г. и Заповед № 18/01.02.2020г.,
4. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 18.02.2020г. и Заповед № 19/18.02.2020г.,
5. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 17.03.2020г. и Заповед от 17.03.2020г.,
6. молба за ползване на неплатен годишен
отпуск от 11.12.2019г. и Заповед №3/11.12.2019г.,
7. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 31.12.2018 г. и Заповед № 1/31.12.2018г.,
8. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 19.12.2018г. и Заповед №73/19.12.2018г.,
9. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 19.12.2018г. и Заповед № 72/18.12.2018г.,
10.
заповед
№ 12/05.02.2020г. с инструктаж,
11.
заповед
№ 17/20.02.2020г. с инструктаж,
12.
заповед
№ 20/04.03.2020г. с инструктаж,
13. дневник за регистриране и водене на
отчет на извършените предпътни технически прегледи на редовете срещу дата
20.02.2020г.,
14. книга за инструктаж по безопастност и
здраве на труда - ежедневен инструктаж на редовете срещу поредни номера: 12,17
и 20,
СА ИЗПЪЛНЕНИ ОТ В.Й.Б. ЕГН ********** !
2. Подписите
положени от името на В.Й.Б. в:
1. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 21.04.2019г. и
2. Заповед № 14/21.04.2019г.,
3. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 07.08.2019г. и
4. Заповед №31/07.08.2019г.,
5. молба за ползване на неплатен годишен
отпуск от 31.03.2020г. и
6. Заповед №39/31.03.2020г.,
7. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 15.11.2018г. и
8. Заповед № 68/15.11.2018г.,
9. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 01.03.2020г. и
10. Заповед от 01.03.2020г./,
ВЕРОЯТНО НЕ СА ИЗПЪЛНЕНИ ОТ В.Й.Б. !
3. Подписите
положени от името на В.Й.Б. в:
1. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 24.10.2019г. и
2. Заповед от 24.10.2019г.,
3. молба за ползване на платен годишен
отпуск от 26.11.2019г. и
4. Заповед от 26.11.2019г.,
5. дневник за регистриране и водене на
отчет на извършените предпътни технически прегледи на реда срещу дата 04.03.,
НЕ СА ИЗПЪЛНЕНИ ОТ В.Й.Б. !
4. Подписа положен от името на В.Й.Б. в дневник
за
регистриране и водене на отчет на извършените предпътни технически
прегледи на реда срещу дата 06.02.2020г.
е негоден за идентификационно
изследване !
Въз
основа на горното съдът намира за НЕДОКАЗАНО, че:
1. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 21.04.2019 год.;
2. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 07.08.2019 год.;
3. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 24.10.2019 год;
4. Молба за полазване на платен годишен отпуск
от 26.11.2019 год.;
5. Молба за полазване на неплатен годишен отпуск
от 31.03.2020 год.;
6.
Молба за полазване на неплатен годишен отпуск от
1.03.2020 год.;
изхождат от
ищеца по делото, тъй като няма категорични доказателства, че той ги е подписал
като автор.
От ЗАКЛЮЧЕНИЕТО
вещото лице Б.И., което съдът възприема като обосновано и законосъобразно, се
установява, че:
Командировъчните
заповеди, са за извършване на указаните релации с товарен автомобил Мерцедес, с
per. № ******* и ремарке с per. №
*******. За командирова е указан ищеца по делото - В.Й.Б.. Означението на
командировъчната заповед № 17/20.02.2020 г. определя, че тя е издадена на
20.02.2020 г. В текста се указва като
начална дата на комондироване
„06.02.2020 г.", което технически не е възможно. Би следвало
началната дата на командироване да е към датата и след нея на издаване на
заповедта. Заповедите по позиции от 1 до
3 са приложени по делото и в оригинал. Заповед № 27/01.04.2020 г. (позиция 4),
не е представена в оригинал, като указаната дата на издаване - 01.04.2020 г. е
коригирана с ръкопис за дата на издаване „16.04“ Издадения пътен лист (виж таблица 2),
определя като вярна дата на издаване
коригираната с ръкописа. Към
съответните заповеди са приложени и пътни листи. На пътните листи, като
автокомопозиция се указва товарен автомобил Мерцедес с per. №
******* и полуремарке Шмитц с per. № ******* (изписано
наименование на ремаркето „Шмиц").
Датите на издаване и приключване на пътните листи, началните и крайни
показания на километропоказателя за всеки курс, отразен на пътните листи, както
и изминатите километри при съответния курс, са съгласно таблица 2. Населените
места, през които е преминала автокомпозицията при всеки един от куросвете,
както изминатите километри при преходите за съответната релация, са съгласно
таблица 3.
Представените
пътни листи определят, че ищеца би следвало да е извършвал международни превози
с товарен автомобил Мерцедес Актрос с per. № *******, за
периодите
•
от
07.02.2020 г. до 18.02.2020 г.;
•
от
21.02.2020 г. до 28.02.2020 г.;
•
от
05.03.2020 г. до 16.03.2020 г.;
•
от
16.04.2020 г. до 28.04.2020 г.
По
делото са представени разпечатки от GPS системата, относно
движението на товарен Мерцедес Актрос с per. №
*******. Съпоставянето на данните от представените разпечатки с
командировъчните записи и пътните листи определят, че за указаните по горе
периоди на движение на товарния автомобил съгласно данните от пътните листи,
имаме съгласно представените разпечатки, както следва:
За
периода от 07.02.2020 г. до 18.02.2020г: Съгласно представена справка (фигура 1, лист
178 от делото), товарния автомобил е потеглил на 7.02.2020 г. от гр.
Севлиево в 1248 часа. Съгласно данните, показанието на
километропоказателя е било (за стотиците километри) 128727,06 km. Автомобилът
е бил в режим на движение и престои до 17.02.2020 г., като отново е бил в
Севлиево на 18.02.2020 г. в 1601 часа. Показанието на
километропоказателя при пристигането е било 133390,32 km. От
представената разпечатка е видно градовете и пътните артерии през които е
преминал автомобила (фигура 1). Имаме засичане на разположение и движение на автомобила
в Германия.
Изложените
данни определят, че в периода от 07.02.2020 г. до 18.02.2020 г., ищецът е
извършил международен превоз с товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № *******
до Германия, е съответствие с командировъчна заповед № 12/05.02.2020 г.
За
периода от 21. 02.2020 г. до 28.02.2020 г. Съгласно представена
справка (фигура 2, лист 179 от делото), товарния автомобил е потеглил на
21.02.2020 г. с указано начало на работното време 0640 часа.
Съгласно данните, показанието на километропоказателя е било (за стотиците
километри) 133390 km. Автомобилът е бил в
режим на движение и престои до 28.02.2020 г., като на 28.02.2020 г. е указано
край на работното време в 1046 часа. Показанието на
километропоказателя при пристигането е било 137640 km. От
заповед № 17/20.02.2020 г. Съгласно указаната заповед, превоза е
осъществен до Германия. Представената разпечатка не е видно градовете и
пътните артерии, през които е преминал автомобила. Датите за начало и край на
движението, началните и крайни километри, съответстват на указаните в пътен
лист № 9040509. Изминатите километри по представената справка са 4252 по GPS или
4250 по километропоказател. Тези километри съответстват на указаните в пътен
лист № 9040509 - 4250 km.
Изложените
данни, потвърждават, че в периода от 21.02.2020 г. до 28,02.2020 г., ищецът е
извършил международен превоз с товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № *******
в съответствие с командировъчна заповед.
За
периода от 05.03.2020 г. до 16.03.2020 г. Съгласно представена
справка (фигура 3, лист 180 от делото), товарния автомобил е потеглил на
05.03.2020 г. с указано начало на работното време 0555 часа.
Съгласно данните, показанието на километропоказателя е било (за стотиците
километри) 137660 km. На 02.03.2020 г. и
04.03.2020 г., автомобилът е изминал малки разстояния, общо 19 км по компютър.
При първото потегляне на 02.03.2020 г., показанието на километропоказателя е
било 137640 km. Автомобилът е бил в режим на движение със големи изминати
разстояния и престои до 13.03.2020 г., като на 13.03.2020 г. е указано край на
работното време в 17 часа. Показанието на километропоказателя при пристигането
е било 142370 km. На 16.03.2020 г. е извършен кратък преход от 36 км, като
показанието на километропоказателя при потеглянето е било 142370 km, а
при спирането 142410 km. Датите за начало и
край на движението, началните и крайни километри, съответстват на указаните в
пътен лист № 9040512. Изминатите километри по представената справка са 4780 по GPS или
4770 по километропоказател (заедно с кратките преходи на 02.03.2020 г. и
04.03.2020 г. и 16.03.2020 г.). Тези километри съответстват на указаните в
пътен лист № 9040512-4765 km.
Изложените
данни, потвърждават, че в периода от 05.03.2020 г. до 16.03.2020 г., ищецът е
извършил международен превоз с товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № *******
в съответствие с командировъчна заповед № 20/04.03.2020 г. Съгласно указаната
заповед, превоза е осъществен до Германия.
За
периода от 16.04.2020 г. до 28.04.2020 г. Съгласно представена
справка (фигура 4, лист 181 от делото), товарния автомобил е потеглил на
16.04.2020 г. с указано начало на работното време 06 часа. Съгласно данните,
показанието на километропоказателя е било (за стотиците километри) 142420 km. На
01.04.2020 г., 08.04.2020 г. и 09.04.2020 г., автомобилът е изминал малки
преходи с общо изминати 9 километра. Автомобилът е бил в режим на движение със
големи изминати разстояния и престои до 28.04.2020 г., като на 28.04.2020 г. е
указано край на работното време в 13 часа. Показанието на километропоказателя
при пристигането е било 146900 km. Датите за начало и
край на движението, началните и крайни километри, съответстват на указаните в
пътен лист № 9040519. Изминатите километри по представената справка са 4497 по GPS или
4490 по километропоказател. Тези километри съответстват на указаните в пътен
лист № 9040519-4495 km.
Изложените
данни, потвърждават, че в периода от 16.04.2020 г. до 28.04.2020 г., ищецът е
извършил международен превоз с товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № *******
в съответствие с командировъчна заповед № 27/16.04.2020 г. Съгласно указаната
заповед, превоза е осъществен до Германия.
В съдебно заседание вещото лице Б.И. обяснява, че с оглед наличните данни по
делото е описал подробно съответствието на пътните листове с данните
от ДЖИ ПИ ЕС системата. До момента на изготвяне на експертизата не му е
представена разпечатка от картата на водача. Не разаполагал със софтуер и право да извършва такива разпечатки. На
стр. 5 от заключението - изминати километри съгласно Заповед № 12, която касае
периода от 05.02 по заповед до 18.02, по пътен лист е 4665км, това е таблица 2
на л. 3, а за същия период представената справка от ДЖИ ПИ ЕС системата
дефинира 4663,7км, това е на фиг. 1. Тоест вижда се, че има съвпадение,
разликата от няколко километра. В случая съпоставя изминати километри по пътни
листи със справката от ДЖИ ПИ ЕС системата и е описал подробно на всеки един
етап какво съответствие има по километров
показател, тоест по пътен лист и по ДЖИ ПИ ЕС системата. Именно това
съответствие му дава право да каже, че е извършил този превоз. Имало съответствие по пътни листи и ДЖИ ПИ ЕС системата
и той е извършил превоз в дните в съответствие със заповедите. Изложените
данни потвърждават, че в периода на командироване ищецът е извършил
международен превоз с товарен автомобил в съответствие с командировъчната
заповед като дати. Това, че в командировъчната заповед предварително са указани
тези километри - 3500, няма данни от къде са взети и защо са те. Реално за период от тази до тази дата има
съвпадение с датите на издадените заповеди, с датите на пътни листи и изминати
километри по пътни листи и с датите от ДЖИ ПИ ЕС системата. В заповедите са
указани 3500 км, но не винаги се успява да се мине по този маршрут. Има съвпадение
в километрите по пътни листове и ДЖИ ПИ ЕС системата. Командировъчните заповеди съответстват по дати на ДЖИ ПИ ЕС и на
пътните листове. Реална и най-вярна
е джи пи ес системата, ако не е манипулирана. Тя засича къде е съответният
автомобил към съответната дата, час, реално.
Въз
основа на горното съдът намира,
че за останалите
оспорени документи се доказва, авторството и съдържанието им.
От първоначалното и допълнително заключения на вещото лице Г., което
съдът възприема като обосновано и законосъобразно се установява, че:
За
времето от 01.11.2018 г. до 21.05.2020 г. няма дължимо обезщетение за
неизползване на основен и допълнителен платен годишен отпуск.
За м. януари
2020 г. В.Й.Б. не е получил трудово възнаграждение, тъй като е бил в неплатен
отпуск.
За м. април
2020 г. ищеца В.Й.Б. е получил трудово възнаграждение за 9 работни дни в размер
на 312.52 лв.
За периода
от 01.01.2020 г. до 21.05.2020 г. на ищеца В.Й.Б. са изплатени общо 3 588
лв. за 39 дни командировка в чужбина, при полагащи се съгласно наредбата 2
059.49 лв. /39 дни по минимум 27 евро на ден по 1.95583 лв./1 евро/.
Командироването
в чужбина става със заповеди за командировка. Преди тръгване командированите
лица се подписват в Тетрадка за технически преглед, Дневник за предпътен
медицински преглед и Книга за инструктаж. След
завръщането си всеки командирован прави Отчет. На база отчета се изчисляват
полагащите се командировъчни, които се плащат на лицата по банков път следващия
месец.
За времето
от 01.112018 г. до 01.11.2019 г. на ищеца В.Й.Б. не е начислявано и
изплащано допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит поради непредставяне на документи за наличния му до този момент
трудов стаж.
За периода
от м. ноември 2019 г. до м. май 2020
г. вкл., без м. януари 2020 г., на ищеца В.Й.Б. е начислявано и
изплащано допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит на база трудовото възнаграждение за действително отработени
дни.
Размерът на обещетението за неизползван
платен годишен отпуск от 01.11.2018 г. до 20.05.2020 г., в случай че се приеме,
че има неизползван отпуск в размер на:
·
за 2018 г. - 1 ден,
·
за 2019 г. -16 дни и
·
за 2020 г. - 2 дни,
o общо 19 дни, ако има такива,
o би бил 561.07 лв.
Размерът на трудовото възнаграждение за
периода от 01.04.2020 г. до 15.04.2020 г., общо 11 работни дни, ако има такива, би бил 381.97
лв.
Размерът на допълнителното трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит за времето от 01.11.2018 г. до 01.11.2019 г. възлиза на 815,77лв.
През този период на ищеца не му е начислявано
такова възнаграждение.
Вещото
лице Г. обяснява в съдебно заседание, че при посещение в ответната страна, прегледал досието на ищеца, тъй като
трудовите книжки били прикачени към
делото, те не били в досието и не било възможно да установи, че за този период
е имало предпоставки да не му се начисляват.
Вещото
лице Г. обяснява в съдебно заседание, че при извършената проверка на
място във фирмата ответник изчислил полагащите се командировъчни за времето,
когато той е бил в командировка съгласно Наредбата за командировки и
специализации в чужбина, като Наредбата е спазена тъй като минималният размер е
27 евро на ден. Изчислението извършил от
датата на напускане на Република България до завръщането в Република България,
без значение дали е променено населеното място на разтоварване, дните за командировка не би следвало да се
променят и от там и сумата не би следвало да се промени. Промяната на маршрута не оказва влияние
върху размера на командировъчното обезщетение специално в този случай.
Видно от:
1.
удостоверение
за дейности, издадено на 26.11.2018 г., относимо към молба за ползване на платен годишен отпуск от 15.11.2018 г. за периода 16.11.2018 г. – 26.11.2018 г.,
с отбелязване, че лицето е било в отпуск или почивка;
2.
удостоверение
с дата 06.05.2019 г., относимо към молба за отпуск № 14 от 21.04.2019 г.,
касаещо периода 18.04.2019 г. –
09.05.2019 г.;
3. удостоверение с дата
09.08.2019 г. и удостоверение с дата 21.08.2019 г., относими към молба за
ползване на платен годишен отпуск с дата 07.08.2019 г. и касаещо съответни
периоди – от 06.08.2019 г. до
09.08.2019 г.; 11.08.2019 г. и 22.08.2019 г.;
4. удостоверение с дата
03.11.2019 г. относимо към молба за ползване на платен годишен от 24.10.2019 г.
за период от 23.10.2019 г. до
03.11.2019 г.;
5. удостоверение с дата
16.04.2020 г. относимо към молба за ползване на неплатен годишен отпуск 39 с дата 31.03.2020 г., за период 16.03.2020 г.– 16.04.2020 г.;
6. удостоверение от
04.03.2020 г. относимо към молба за ползване на неплатен годишен отпуск от дата 01.03.2020 г., обхващащо
периода 28.02.2020 г.– 04.03.2020 г.
на сочените дати ищецът е бил в отпуск или почивка и същите
са подписани от ищеца.
От показанията на
свидетеля Митко Маринов се установява, че е работил
към ответното дружество до края на март,
тази година /2020 г./. До Бисенхофен карали до септември- октомври 2019
г. Доколкото знае до Бисенхофен спрели товарите. Тази година февруари, март,
април тази година не е имало товари до там със сигурност. Работодателят му се
обаждал по телефона и казвал, че ще товари еди кога си и това е. Още в началото
му казвали, че ще товаря за еди къде си. Не си спомня да е имало промяна в
курса след като е натоварил. Винаги знаел от началото началната
и крайната точка.
Като
взе предвид гореизложеното съдът от правна страна приема следното:
По иска по чл.224 КТ, във вр. с чл.177 КТ
Доказва се, че ищецът е ползвал основен и допълнителен
платен отпуск и че работодателят е изпълнил задължението си за заплащане на
обезщетение за целият период на съществуване на трудовото правоотношение.
Заключението на вещото лице, че за
времето от 01.11.2018 г. до 21.05.2020 г. няма дължимо обезщетение за
неизползване на основен и допълнителен платен годишен отпуск не е опровергано.
Това, че за част от молбите за отпуск не е доказано, че са подписани от ищеца, не означава, че отпускът
не е ползван и не му е заплатено обезщетението за това- напротив, видно от
представените удостоверения, носещи подписа на ищеца и неговия работодател и
двете страни писмено са съгласили, че в посочените периоди ищецът не е полагал
труд за работодателя си. При наличие на
документация на работодателя за отчитане на работното време, от която е видно,
че в процесните периоди ищецът не е
полагал труд съобразно действащия договор, въпреки липса на надлежно
поискан платен отпуск, се счита, че ищецът не е работил при ответника през
процесния период и му се дължи обезщетение по чл.224 от КТ, което е изплатено.
Този иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По иска по чл.128 т.2 във вр. с чл.245 ал.1 КТ.
През времетраене на трудовото правоотношение за
времето- м. януари и м. април на 2020
г. работодателят е изпълнил задължението си за заплащане на уговорено
трудово възнаграждение, тъй като се установи, че за
м. януари 2020 г. В.Й.Б. не е получил трудово възнаграждение, тъй като е бил в
неплатен отпуск, а за м. април 2020 г. ищеца В.Й.Б. е получил трудово
възнаграждение за 9 работни дни в размер на 312.52 лв. Обстоятелството, че за
молбите за неплатен отпуск не е доказано, че са
подписани от ищеца, не означава, че неплатения отпуск не ползван -напротив, видно от представените
удостоверения, носещи подписа на ищеца и неговия работодател и двете страни
писмено са съгласили, че в посочените периоди ищецът не е полагал труд за
работодателя си. Няма данни в претендирания период вместо в неплатен отпуск,
ищецът да е работил, което се установява
и от заключението на вещото лице Б.И.. При наличие на
документация на работодателя за отчитане на работното време, от която е видно,
че в процесните периоди ищецът не е полагал труд съобразно действащия договор, въпреки
липса на надлежно поискан неплатен отпуск, се счита, че ищецът не е работил при
ответника през процесния период и не му
се дължи възнаграждение за труд.
Този иск следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По иска по чл.215 ал.1 КТ .
За периода
от 01.01.2020 г. до 21.05.2020 г. на ищеца В.Й.Б. са изплатени общо 3 588 лв. за 39 дни
командировка в чужбина, при полагащи се съгласно наредбата 2 059.49 лв.
/39 дни по минимум 27 евро на ден по 1.95583 лв./1 евро/.
Обстоятелството, че не са му връчвани заповеди от работодателят за
извършването на превоз на стоки в чужбина в рамките на претендираният период
или че за тези заповеди не е доказано ,
че са подписани от ищеца или пък че съдържат неточности или имат грешки, не
съставлява пречка ищецът да е изпълнил курсовете до Германия, да ги е отчел на
работодателя, да са му начислени полагащите му се суми в повече от минимума по Наредбата и да ги е получил. Видно
от заключенията на вещите лица Б.И. и Г.Г. командировъчните заповеди
съответстват по дати /тъй като командироването е за дни, а не за дестинация и
разстояние в километри/ на ДЖИ ПИ ЕС
системата и на пътните листове, курсовете са изпълнени и са заплатени в по-
голям размер от минимума по Наредбата.
По иска по
чл.128 т.2 във вр. с чл. 244 т.2 КТ.
За времето
от 01.112018 г. до 01.11.2019 г. на ищеца В.Й.Б. не е начислявано и
изплащано допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит поради непредставяне на документи за наличния му до този
момент трудов стаж.
За периода
от м. ноември 2019 г. до м. май 2020
г. вкл., без м. януари 2020 г., на ищеца В.Й.Б. е начислявано и изплащано допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на база
трудовото възнаграждение за действително отработени дни.
Размерът на допълнителното трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит за времето от 01.11.2018 г. до 01.11.2019 г. възлиза на 815,77 лв.
Искът следва да бъде уважен в този размер, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 21-8-2020 г. до окончателното изплащане.
Такси и
Разноски
Ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати ДТ в размер на 50 лв. за уважения иск.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
разноските на ответника съразмерно на
уважената/22,05 %/ и отхвърлена /77,95%/ част от исковете, списъците на
страните,представените разходни документи и след компенсация или в размер на 591,30
лв.
Водим от горното съдът
Реши:
осъжда
„*******ЕИК *********
с адрес Седалище на управление Севлиево ул."Бор" № 37 представлявано от К.И.К-Н., ЕГН **********; да заплати на В.Й.Б.; ЕГН********** ***;
Чрез адв. В. Т. И. ***; ДОПЪЛНИТЕЛНОТО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПРИДОБИТ
ТРУДОВ СТАЖ И ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ за времето от 01.11.2018
г. до 01.11.2019 г. в размер на 815,77 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 21-8-2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Й.Б.; ЕГН********** ***; Чрез адв. В. Т. И. ***; СРЕЩУ „*******ЕИК
********* с адрес Седалище на управление Севлиево ул."Бор" № 37 представлявано от К.И.К-Н., ЕГН **********; искове за заплащане на ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
за неизползване на основен и допълнително платен годишен отпуск за времето от 01.11.2018г.до 21.05.2020г. в
размер на сумата от 561,07 лв. на
основание чл. 224 от КТ, трудово ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ за времето м.януари
и м. април на 2020 г. в размер на 381,97
лв. на основание чл. 245 във вр.
с чл.128, т 2 от КТ, ОБЕЗЩЕТЕНИЕ при
командировка в чужбина за времето от 01.01.2020 г до 21.05.2020г. общо
в размер на 1.940 лв., на
основание чл. 215 от КТ, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 21-8-2020 г. до
окончателното изплащане, като неоснователни
и недоказани.
осъжда В.Й.Б.; ЕГН********** ***; Чрез адв. В. Т. И. ***; да
заплати на „*******ЕИК ********* с адрес Седалище на
управление Севлиево ул."Бор" № 37 представлявано
от К.И.К-Н., ЕГН **********; сумата от 591,30
лв.- разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
осъжда „*******ЕИК ********* с адрес Седалище на управление
Севлиево ул."Бор" № 37 представлявано
от К.И.К-Н., ЕГН **********; да
заплати да заплати ДТ в размер на 50 лв. чрез РС
Севлиево.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му, пред ГОС
СЪДИЯ :