№ 331
гр. Сливен, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230100122 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. с
чл. 124 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 110 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответника в качеството си на цесионер и взискател,
придобил правата по изпълнителен лист от 05.09.2012 г. по ЧГД № 1944/2012 г. на СлРС с
договор за цесия от 23.02.2015 г. от „Транзакт Юръп“ ЕАД е предишно наименование „Ти
Би Ай Кредит“ ЕАД, е образувал ИД № 20218370401282 при ЧСИ П.Г. въз основа на
изпълнителния лист на 18.11.2021 г.
Първоначално с този изпълнителен лист цедентът „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е
образувал на 05.11.2012 г. изпълнително дело № 20128370401301 на ЧСИ П.Г., което е било
прекратено на 25.04.2019 г. поради настъпила перемция с постановление № 17869/25.04.2019
г.
Последното извършено изпълнително действие преди образуване на ИД №
20218370401282 е било по ИД № 20128370401301 на 09.04.2013 г., което представлява
надлежно връчено на длъжника съобщение за запор на МПС, чрез покана за доброволно
изпълнение № 3131/01.03.2013 г.
На 11.04.2019 г. взискателят „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД по ИД № 20128370401301 е
поискал от ЧСИ, да наложи запор на две банкови сметки на длъжника. Молбата не е била
уважена и вместо това ЧСИ констатира настъпила перемция и прекратява делото с
постановление № 17869/25.04.2019 г.
След прекратяването ответникът в качеството си на взискател, който се легитимира
като такъв с договор за цесия, е образувал с изпълнителен лист от 05.09.2012 г. по ЧГД №
1
1944/2012 г. ИД № 20218370401282 на 18.11.2021 г. и с молбата за образуване е поискал
извършването на същински изпълнителни действия, което се счита за действие, прекъсващо
давностните и преклузивните срокове.
Твърди се, че между последното поискано или извършено валидно изпълнително
действие на 09.04.2013 г. до следващото валидно поискано изпълнително действие от
взискателя-ответник с молбата за образуване на ИД № 20218370401282 на 18.11.2021 г. е
изминал период по-дълъг от 5 г. Изминал е точно период на процесуално бездействие на
взискателя-ответник от 8 г. 7 месеца и 9 дни.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД и с изтичане на 5 г. срок от последното поискано от
взискателя валидно изпълнително действие или извършено такова, вземането на кредитора
се погасява по давност и той няма право на принудително изпълнение по този изпълнителен
лист. Въпреки това ответникът е решил да образува изпълнително производство при
изтеклата погасителна давност.
Предвид изложеното се моли съда на основание чл. 439 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 от
ГПК и чл. 110 от ЗЗД, ДА УСТАНОВИ със сила на присъдено нещо, че ищцата Д. СТ. ДЖ.,
поради изтекла погасителна давност на задължението й, не дължи на ответника „АПС Бета
България“ ООД всички присъдени суми от изпълнителен лист от 05.09.2012 г. по ЧГД №
1944/2012 г. на СлРС, а именно обща сума в размер на 451,65 лева, от които: - 287,25 лв. –
главница; - Законната лихва върху главницата от 287,25 лв., считано от 25.04.2012 г. до
окончателното й изплащане; - 39,40 лв. - неустойка; - 125 лв. - разноски по ЧГД № 1944/2012
г. на СлРС.
Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок е депозиран отговор от адв. В.А. от САК, в качеството му
на процесуален представител на ответното дружество, в който заявява, че не оспорва
предявените искове за недължимост на суми, така както са индивидуализирани в петитума
на исковата молба.
В с.з. ищцата редовно призована, се представлява от процесуален представител,
който счита иска за доказан предвид представените доказателства и направеното признание
на иска от ответната страна. Счита, че е налице изтекла погасителна давност на визираното
задължение и моли съда да постанови решение в този смисъл.
В с.з. ответното дружество редовно призовано, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от изпълнителен лист от 05.09.2012 г., издаден по ч.гр.д. 1944/2012 г. на РС-
Сливен Д. СТ. ДЖ. е осъдена да заплати на Ти Би Ай Кредит ЕАД сумата 287.25 лева
главница, 39.40 лева обезщетение за забава от 15.07.2010 г. до 13.03.2012 г., 25 лева д.т. и
100 лева юриск. възнаграждение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
25.04.2012 г. Върху изпълнителния лист е поставен печат за образувано изпълнително дело
№ 201283704011301 при ЧСИ П.Г.. ПДИ е връчена на 04.03.2012 г. Последното
2
изпълнително действие е извършено на 13.12.2013 г. Прекратено е на 25.04.2019 г.
На 18.11.2021 г. по молба на АПС Бета България ЕООД е образувано изп. дело №
1282/2021 г. при ЧСИ П.Г. .
В с.з. представител на ответното дружество не се явява, но е депозирана молба, в
която се заявява, че не се оспорват предявените искове за недължимост на суми, така както
са индивидуализирани в петитума на исковата молба.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е с пр. основание чл. 439 ГПК като се иска от съда да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност. С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът
се позовава на новонастъпили, след издаване на изпълнителният лист, факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението. Наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска, какъвто е
конкретният случай, доколкото по делото не са ангажирани доказателства изпълнително
дело № 1282/2021 г. на ЧСИ П.Г. да е прекратено към настоящия момент.
С отговора на исковата молба АПС Бета България ЕООД не оспорва иска
Безспорно от последното изпълнително действие на 13.12.2013 г. до датата на
образуване на второто изп. Дело пред ЧСИ П.Г. на 18.11.2021 г. са изтекли повече от пет
години, поради което съдът приема, че вземането по изпълнителния лист е погасено по
давност.
В ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 14 е прието, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др.
В конкретния случай не са предприети никакви изпълнителни действия след
11.05.2010 г. до датата на образувано на второто изпълнително дело на 17.06.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, какъвто е настоящият
случай.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да признае по
отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи сумите по изп. лист от 05.09.2012 г.
3
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
разноски в размер на 100 лева заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба е направено от ответника възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Възражението е неоснователно. Предявени са искове за
недължимост на главница и обезщетение за забава, като минималното възнаграждение
съгласно Наредба № 1 е в размер на 300 лева за всеки иск. Ищцата претендира адв.
възнаграждение в размер на 500 лева за двата иска, поради което не следва да бъде
редуцирано.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. СТ. ДЖ. с ЕГН ********** от
............................., че НЕ ДЪЛЖИ на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81В ап.3,
всички присъдени суми по изпълнителен лист от 05.09.2012 г. по ЧГД № 1944/2012 г. на
СлРС, а именно обща сума в размер на 451,65 лева, от които:
- 287,25 лв. – главница;
- Законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2012 г. до окончателното й
изплащане;
- 39,40 лв. - неустойка;
- 125 лв. - разноски по ЧГД № 1944/2012 г. на СлРС.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България” № 81В ап.3, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. СТ. ДЖ. с ЕГН ********** от ............................. направените разноски в настоящото
производство в размер на 100 лева заплатена д. такса и 500 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4