Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание на петнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1777 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ, във вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от “К.В.2.” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, чрез адв.С.П.
от САК против ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***, в която се твърди, че основната
дейност на ищеца била дървообработване, изработване на детайли от дървен
материали. Твърди се също, че между страните по делото имало установени трайни
търговски отношения, по силата на които ищцовото
дружество доставяло на ответника бутикови детайли с
различни размери и качество. Излага се, че на 31.07.2019г. ищеца доставил
такива детайли на ответното дружество, за което съставил фактура
№**********/31.07.2019г. на стойност 5846,80лв. Ответникът не направил никакви
възражения относно количеството и качеството на детайлите, описани във
фактурата, но въпреки това и до момента на завеждане на исковата молба не
платил цената. Сочи се, че ищецът претендирал неплатената главница от
5 846,80лв. и обезщетение за забава в размер на 300,46лв. за периода от
31.07.2019г. до 31.01.2020г. по реда на чл.410 от ГПК и в производството по
образуваното ч.гр.д***. била издадена съответна заповед за изпълнение, срещу
която постъпило възражение от длъжника.
С
изложеното се мотивира правен интерес от предявяване на иск за съществуване на
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение – главница в размер на
5 846,80лв. и мораторна лихва за посочения
период в размер на 300,46лв.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Оспорва факта на доставка на описаните от ищеца бутикови детайли. Не оспорва факта на осчетоводяване на процесната фактура в счетоводството на ответното дружество,
но твърди, че фактурата не била подписана от негов представляващ, както и
навежда доводи, че не съдържала елементите от съдържанието на договора. Навежда
също така доводи, че дори и да съществувало вземането за главница, то не било
изискуемо, т.к. нямало уговорен падеж.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. ***. по описа
на ПлРС се установява, че ищеца е депозирал на 03.02.2020г. пред ПлРС заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника ***за процесните
вземания. Заповед за изпълнение №399 е издадена на 11.02.2020г. Срещу същата е
постъпило възражение от длъжника в законоустановения едномесечен срок и с
разпореждане на съда от 06.03.2020г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията
си срещу длъжника, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителните
искови претенции са предявени в законоустановения едномесечен срок, поради
което съдът ги намира за допустими.
Ищецът
е представил препис на подписана от негов представляващ фактура №0000000181/31.07.2019г. Счетоводният документ е бил съставен за продажба на подробно
описани по вид, брой, количество и
единична цена детайли. Посочена е и общата цена на продадените стоки – в размер
на 4 872,33лв. без ДДС или 5 846,80лв. с ДДС.
Процесната
фактура е била осчетоводена при ищеца, видно от приложеното извлечение от сметка
411 Клиенти.
Безспорно е между страните, че фактурата
е била осчетоводена при ответника ***, както и отразена в дневниците по ЗДДС на
дружеството.
Не се твърди и не се ангажират доказателства за извършено плащане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че от събраните в
настоящото производство доказателства се установи, че ищеца “К.В.2.” ООД е продал
на ответника *** детайлите, описани в процесната фактура
№0000000181/31.07.2019г., при
посочената обща продажна цена в размер на 5 846,80лв. с ДДС.
Процесната
фактура съдържа данни за всички основни елементи договора за търговска
продажба. Ясно са посочени страните по сделката, предмета на договора –
описаните подробно детайли, цената и начина на плащане.
Налице
е трайна и безпротиворечива практика на ВКС, според
която отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни,
вписването й в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС,
както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна,
съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е
съставена фактурата (Решение №103 от 11.07.2014г. на ВКС по т.д.№2334/2013г.,
ІІ т.о., Решение №212 от 07.01.2013г. на ВКС по т.д. №696/2012г., І т.о. и
др.). При подобно осчетоводяване е ирелевантно
подписването на фактурата от представляващ купувача.
Съобразявайки горното, съдът приема,
че в тежест на ответника е възникнало задължението да заплати уговорената цена
за продадената му стока и т.к. не се твърди и не установи да е била платена,
исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ се явява изцяло
основателна и доказана и следва да се уважи като такава.
Съдът обсъди и акцесорната
претенция на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1
от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В
случая не се установи да е било уговорено друго, поради което купувача е
следвало да извърши плащането на датата на издаване на фактурата за продадената
му стока. Не е налице спор, а се
установява и при използване на онлайн калкулатор за изчисляване на законна
лихва, че обезщетението за забавено плащане на главницата от 5 846,80лв.
за периода на забава – от 31.07.2019г. до 31.01.2020г. се изчислява на 300,46лв.
Поради това, съдът намира, че и претенцията на ищеца за установяване на
вземането му за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло
основателна и доказана и следва да се уважи като такава.
По въпроса за разноските: При
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 122,95лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 650лв. или общо в размер на 772,95лв. В исковото
производство са направени разноски за държавна такса в размер на 141лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв. – уговорено в приложения договор за правна
защита и съдействие и заплатено, според изричното отбелязване, или общо 741лв.
С оглед изхода на спора, така направените разноски са изцяло дължими от
ответника.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД, че ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** ДЪЛЖИ на „К.В.2.”
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, следните
суми: сумата от 5 846,80лв.,
представляваща главница и сумата
от 300,46лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2019г.
до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.02.2020г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение ***.
по ч.гр.д***. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от *** ДА
ЗАПЛАТИ на „К.В.2.”
ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** следните суми: сумата
от 772,95 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д***. по описа на ПлРС и сумата от 741лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски Окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :