Решение по дело №7270/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1489
Дата: 12 юни 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20182120107270
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  1489  / 12.06.2019 год., град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                     ХXXVIІ – ми  граждански състав

на дванадесети март                                         две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                             Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7270 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                              Производството е образувано по искова молба на Д. А* Х. против ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп”, за осъждане на застрахователя да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв. – частично обезщетение за неимуществени вреди, чийто пълен размер е 10000 лв., вследствие на телесни повреди - мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и травма на нервните коренчева на гръдната част на гръбначния стълб, причинени от ПТП, настъпило на ***.2018 год. около 21.20 часа на път № ****, км.***, по вина на водача К.Ж.С.  – застрахован в ответното дружество, ведно с лихва за забава от датата на увреждането – ***.2018 год. до окончателното плащане.

                                 Исковете черпят правното си основание от чл.432, ал.1 във вр. с чл.498, ал.3 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, същите са допустими.

                       В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцата, който ангажира доказателства и моли за уважаването им.                                  Процесуалният представител на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” оспорва така предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване.

                       Съвокупният анализ на събрания по делото доказателствен материал налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:  

                       Видно от констативния протокол, съставен Н* Н* - младши автоконтрольор при РУ на МВР - гр.***, на ***2018 год., около 21.20 часа, е настъпило ПТП с лек автомобил „***“, рег. № ****, управляван от К.Ж.С.. Освен материалите щети по автомобила, от произшествието са установени и увреждания на ищцата Х., уточнени в епикриза на НХО при УМБАЛ - гр.Бургас.

                       На местопроизшествието е извършен оглед от разследващия полицай, водещ ДП № ***** / 2018 год. на РУ - гр.*****, при който автомобилът, управляван от С., е намерен вдясно от десен бордюр на платното за движение, обърнат на лявата си страна.

                       Пострадалата Д.Х. е приета в СО на УМБАЛ на ***.2018 год. в 22.22 часа, а в 00.20 часа - в НХО на същото лечебно заведение. Изписана е на ****.2018 год. с окончателна диагноза „ Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“ и придружаващи заболявания - „Травма на нервните коренчета на гръдната част на гръбначния стълб. Невралгия интеркосталис травматика.“

                       Мозъчното сътресение, според заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, е с най-леката степен; липсва травма под формата на счупване на кости, а само увреждане на нервните коренчета, защото пострадалата е била с поставен колан; не се очакват бъдещи усложнения, а оздравителния период е около 20-25 дни.

                       По мнението на експерта, изготвил заключението по автотехническата експертиза, произшествието е в причинна връзка с действията на водача, който изгубил управлението на автомобила, а скоростта на движение е била над 80 км/ч, като няма данни за техническа повреда, която да е довела до загубата на управление.

                       Според св. С., шофирала автомобила при настъпване на произшествието, на посочената дата е пътувала с Д.Х. ***, през гр.Каблешково. Движели са се с около 60-70 км/ч, когато е забелязала дупка на пътя. За да избегне, е натиснала спирачките, които не са сработили, а воланът не е реагирал, поради което автомобилът се е преобърнал. Д. се возела на задната седалка и непосредствено след катастрофата е плачела, държейки си главата, оплаквала се от болки в главата, кръста и гърба, не можела да стои на краката си. Докато била в болничното заведение, Д. бълнувала на сън, не можела да спи, не можела да става и молела свидетелката да й вземе обезболяващи лекарства, а после не можела да се справя с работата си като сервитьорка, защото я болели кръста и гърба.

                        Страните не спорят, че за процесния автомобил е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие, обхващащ и датата на настъпване на произшествието.

                       На 16.05.2018 год. ищцата е сезирала ответния застраховател с искане да й бъде определено обезщетение, репариращо претърпените душевни болки и физически страдания.

                       Посоченото искане е разгледано, като с отговор от 29.05.2018 год. е поискано от ищцата да представи допълнителни доказателства, а поради непредставянето им, с писмо от 28.08.2018 год. същата е уведомена, че преписката е закрита.

                       Въз основа на така установените факти, съдът намира исковете за частично основателни по следните съображения:

                       Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ отговаря за неимуществените вреди, вследствие на телесни увреждания, причинени на трети лица от застрахования водач, при управление на автомобил - чл.429, ал.1 вр. с чл.477, ал.1 и чл.493, ал.1, т.1 от КЗ. За целта, при настъпило застрахователно събитие, съгл. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият може да предяви претенцията си за обезщетяване направо пред застрахователя и при отказ на последния - да я предяви пред съда.

                       Установено е, че управлявайки лекия си автомобил, застрахованата С. е предизвикала настъпване на ПТП с лекия автомобил, в който е пътувала и увредената ищца.

                       Произшествието, според настоящия състав, е настъпило, поради допуснато нарушение на чл.20, ал.2, респ. на чл.21, ал.2 от ЗДвП от страна на водача - да съобразява скоростта си на движение с всички обстоятелства, както и да не превишава въведените с нарочен знак скорости. В резултат на това, на Д.Х. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се е негативни физически и психически преживявания (болки и страдания) от телесните й увреждания. Доколкото се касае за деликт, вината на застрахования деликвент се предполага - чл.45, ал.2 от ЗЗД.

                                 Както се каза по - горе, застрахователят отговаря за обезщетяване на неимуществените вреди от телесни увреди, но отговорността му, по силата на изричното законово предвиждане, не може да се ангажира за вреди от стрес и уплаха, поради което същите не следва да бъдат коментирани при определяне размера на обезщетението.

                                 Размерът на обезщетението, дължимо за репариране на вредите от конкретното телесно увреждане е обусловен от редица обективни, установени по делото критерии – възрастта на пострадалата, интензитета и сравнително краткия оздравителен период до отшумяване на болките. Спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 2000 лв., до който претенцията, като основателна, следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер - да се отхвърли.

                                 Това налага разглеждане на възражението на ответната страна - за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Х., но същото се преценя за неоснователно, тъй като тя е ползвала предпазен колан.

                                 Основателността на главната претенция има за закономерна последица уважаването на претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихва за забава върху дължимото обезщетение, за периода от предявяване на искането пред застрахователя (арг. чл.429, ал.2, т.2 вр. с ал.3 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ) – от  16.05.2018 год., до окончателното плащане. За периода от 08.04.2018 год. до 15.05.2018 год. тази претенция следва да се отхвърли.

                                Съобразно чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните се следват деловодни разноски, които за ищцата възлизат на 318.40 лв., а за ответното „Булстрад Виена иншурънс груп”АД - на 504 лв.

                       Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Бургаският районен съд,

Р Е Ш И :

 

                        ОСЪЖДА „Булстрад Виена иншурънс груп”АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ул.”********” № ***, представлявано от Н* Ч* и К* Р*, на основание чл.432, ал.1 вр. с чл.493, ал.1, т. вр. с чл.493, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на Д. А* Х. ***, ЕГН - **********, сумата от 2000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на телесни повреди - мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и травма на нервните коренчева на гръдната част на гръбначния стълб, причинени от ПТП, настъпило на ***.2018 год. около 21.20 часа на път № ******, по вина на водача на лек автомобил „****“ с рег. № ***** - К.Ж.С., застрахован в ответното дружество, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от 16.05.2018 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения, до предявения размер от 5000 лв. (частичен от 10000 лв.), както и иска за законна лихва върху основателния размер на главницата за периода от 08.04.2018 год. до 15.05.2018 год., а също и за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.

                        ОСЪЖДА „Булстрад Виена иншурънс груп”АД да заплати на Д. А* Х. деловодни разноски в размер на 318.40 лв.

                        ОСЪЖДА Д. А* Х., да заплати на „Булстрад Виена иншурънс груп”АД деловодни разноски в размер на 504 лв.

                                 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                             Съдия:        /п/

 

Вярно с оригинала: М Е