РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. С., 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20221870100420 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. "С. П." – гр. С. е поискала определяне на мярка за закрила на малолетното дете
Г. В. С., изразяваща се в настаняването на детето в Център за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания – гр. С. за срок от три години.
В съдебно заседание вносителят на искането се представлява от С. Я. – социален
работник в отдел „З. на д.” към Д. С. П.” – С., която поддържа искането и заявява
становище за неговата основателност.
Заинтересуваната страна – ръководителят на Центъра за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания към Община С., не оспорва искането и заявява становище
за неговата основателност.
Заинтересуваната страна В. Г. С. – баща на малолетното дете, не оспорва искането
и заявява становище за неговата основателност.
Заинтересуваната страна М. Е. С. – майка на малолетното дете, не се явява пред
съда и не заявява становище по искането.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран от Д. „С. П.“ - С. с искане за определяне на основание чл. 26, ал. 1
1
от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) на мярка за закрила на детето, изразяваща се в
настаняването на малолетната Г. В. С. в социална услуга за резидентна грижа,
предоставяна от Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания към
Община С..
Искането е допустимо, като подадено от легитимиран орган и пред компетентния
съд съгласно чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от ЗЗДет, а по същество е основателно.
Малолетната Г. В. С. е родена на .. г. в гр. И. от майка М. Е. С. и баща – В. Г. С..
Със заповед № ЗД/Д-СО-ИХ-008/05.04.2022 г., издадена от Директора на ДСП –
И., детето е настанено временно в ЦНСТ гр. С., ул. „Б.“ № до произнасяне на съда с
решение по чл. 28 от ЗЗДет.
В приетия по делото Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила спрямо дете, изготвен от ДСП – И., подробно са изложени обстоятелствата
относно физическото, психоемоционалното и психическо състояние на детето Г. В. С.,
основните му потребности и досегашното му отглеждане. От социалния доклад се
установяват основно следните обстоятелства: детето е част от многодетно семейство –
има един брат и три сестри; децата живеят заедно с родителите си при много лоши
хигиенни условия в едноетажна къща на адрес с. К., Община К., ул. „Р.“ № , състояща
се от две стаи и обзаведена с вещи и мебели от първа необходимост; детето е с
нормално физическо и психическо развитие за възрастта си и е в добро здравословно
състояние, но със зле поддържана лична хигиена; детето е мотивирано да посещава
училище и редовно посещава учебните занятия като ученичка, записана във втори клас
в ОУ „К. К.“ в с. К., Община К.; родителите на детето не работят и нямат постоянни
доходи освен месечното подпомагане по ЗСПД; същите проявяват неангажираност и
липса на отговорност към нуждите на детето, като на практика то е лишено от
родителска грижа; между родителите на детето често възникват скандали, по повод
които в периода м. март – м. април 2022 г. майката неколкократно е заявявала пред
служители на ДСП – И., че няма възможност да отглежда децата си и че желае да ги
изостави; към момента на изготвяне на доклада майката на детето е избягала от дома
си и е заминала за гр. С., като без основателна причина е оставила детето без
родителска грижа, а бащата на детето е диагностициран с лека умствена изостаналост и
е с 50 % трайна нерабопоспособност; същият споделя, че не е в състояние сам да
полага грижи за децата си; при проведените социални анкети на 04.04.2022 г. и
05.04.2022 г. е установено, че по това време детето се отглежда от прабаба си и леля си
по бащина линия, но същите споделят, че не могат да полагат трайни грижи за него, а и
останалите роднини на детето са заявили, че нямат желание и възможност детето да
бъде настанено за отглеждане в семействата им.
От изложеното дотук следва, че са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 2 и 3
от ЗЗДет за настаняване на детето извън семейството – майка му М. Е. С. без
2
основателна причина трайно не полага грижи за него, а баща му В. Г. С. предвид
здравословното си състояние и липсата на трудова заетост се намира в трайна
невъзможност да го отглежда.
От събраните доказателства се налага извод, че при определяне на конкретната
мярка за закрила на детето, изразяваща се в настаняването му извън семейството, не
може в съответствие с чл. 28, ал. 4 от ЗЗДет да бъде спазена установената в чл. 26, ал.
1 от ЗЗДет поредност на мерките. Не се установява роднини и близки на детето да са
изразили желание детето да бъде настанено за отглеждане в семействата им, нито се
установява възможност за настаняване на детето в приемно семейство.
Ето защо като мярка за закрила на детето следва да се определи настаняването му
в социална услуга за резидентна грижа. Съдът намира, че това е най-подходящата
мярка за закрила на детето, тъй като при невъзможност за отглеждането на детето в
семейна среда тази мярка ще допринесе в най-голяма и адекватна степен за социалната
му интеграция и за отглеждането му в среда, близка до семейната, а и ще способства за
физическото и психическото му развитие и за образованието му. Поради това
определянето на тази мярка съответства на интересите на детето. Тя следва да се
изрази в настаняване на детето в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания към Община С., където тази социална услуга се извършва при подходящи
условия.
Съдът намира, че с оглед възрастта и интересите на детето най-подходящият срок
за настаняването му в Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
към Община С. е три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.
Евентуалната промяна в обстоятелствата, свързани с детето, би била основание по чл.
29, т. 9 от ЗЗДет за прекратяване на действието на тази мярка, поради което е
безпредметно съдът да определя срока на действието й по този алтернативен посочен в
искането начин.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила
на детето, настаняване на детето Г. В. С.А, ЕГН ********** в Център за настаняване от
семеен тип за деца без увреждания към Община С., с адрес гр. С., ул. „Б.“ № , като
социална услуга за резидентна грижа, за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
решението в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ссос в 7-дневен срок от съобщението за
обявяването му.
3
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4