№ 3638
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507701 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 15.02.2021 г. на СРС, 76 с - в, по гр. д. № 32291/2020 г. М.НА О. е
осъдено да заплати, на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с и чл. 92 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „П." ЕООД, ЕИК ******* и „Б.ГмбХ&Ко.КГ", вписано в
отделение А на Търговския Регистър при Районен Съд Хаген под № 4016, член на
Търговско-Промишлената палата на Западна Вестфалия, регистрирано под № 806097,
части от Обединение „П.-Б." ДЗЗД, ЕИК/БУЛСТАТ: *******, при условията на
разделност (по 1/2) сумата от 13 564, 47 лв., представляваща пълна внесена гаранция
за добро изпълнение съгласно чл. 27 от договора № УД-03-4/27.06.2014 г. и Рамково
споразумение № 2 УД-03-3/20.06.2014 (чл. 27), отнасяща се за доставените и платени
32 бр. десантни парашутни системи за периода от 19.04.2015 г. (един месец след датата
на ставката съгласно чл. 27, ал. 2 от Договор № УД-03-4/27.06.2014 г. към рамково
споразумение № УД-03-3/20.06.2014 г.) до 19.06.2019 г., ведно със законна лихва
върху сумата в размер на 5 555, 34 лв., считано от 31.10.2019 г. до 13.03.2020 г., а
след това от 16.04.2020 г. до изплащането й, както и законната лихва върху сумата
от 5 740, 88 лв., считана от 28.10.2019 г. до 13.03.2020 г., а след това от 16.04.2020 г. до
окончателното й изплащан, сумата от 2 348, 09 лв., мораторна лихва върху първата част
от главницата (5 555, 34 лв.) за периода от 19.04.2015 г. до 19.06.2019 г. и сумата от 1
747, 80 лв., мораторна лихва върху втората част от главницата (5 740, 88 лева) за
периода от 19.06.2016 г. до 19.06.2019 г., като претенцията за лихва е отхвърлена до
пълния предявен размер от 3 392, 79 лв. и за периода от 19.04.2015 г. до 18.06.2016 г.,
като погасена по давност. Ответникът е осъден и за заплаща на разноски, съобразно
уважената част от исковете.
1
Въззивна жалба срещу решението, в срока по чл. 259 ГПК, е подал ответника
Министерство на отбраната (МО), чрез процесуалния си представител. В жалбата се
поддържа, че са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила,
решението е необосновано и не е съобразено със събраните по делото доказателства в
цялост. Сочи, че в решението не е обсъдено обстоятелството, че парашутните системи,
тип кръгъл купол, все още не са доставени на МО и ищецът неоснователно претендира
за освобождаване на внесената гаранция за изпълнение, без да е налице основание за
това. Поддържа, че функцията на гаранцията за изпълнение е именно да обезпечи
изпълнението на насрещното задължение на ищците, което до момента не е
престирано. Съдът се е позовал на решения на СГС по различен правен спор, а именно
– дължи ли са заплащане на парашутните системи на ищеца, ДЗЗД. Излага доводи, че
гаранцията за изпълнение няма характер на неустойка по чл. 92 ЗЗД, а има акцесорен
характер и представлява гаранция за качественото и реално изпълнение на договора,
сключен по реда на ЗОП. Липсва договорно право на ищеца да претендира
възстановяване на внесената гаранция. за изпълнение. Въпреки постановените
решения на СГС се поддържа, че възстановяване на гаранцията може да се иска само
при пълно, точно и реално изпълнение, каквото не е налице в случая. Ответникът
излага в жалбата множество аналогични съображения в този смисъл. Сочи, че е заявил
право на задържане на гаранцията до изпълнение на задължението на ищеца за
доставка на парашутите, което съдът не е разгледал. Поддържа възражението за
погасяване на исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с кратката 3 годишна
давност. Поддържа също така, че гаранцията не е върната от МО на ищеца, понеже е
била усвоена заради забавата в доставката. Ответникът се позовава на чл. 27, ал. 2 от
договора, според който възложителят има право да приспадне от гаранцията
дължимите неустойки за забава при изпълнението задълженията на ищеца. Сочи, че
връщането на парашутните системи е станало с изричното съгласие на ищеца с приемо
- предавателен протокол от 19.12.2014 г. за сдаване, приложен по делото. След
връщането се поддържа, че ищецът е поканил МО да приеме парашутните системи, но
то не ги е приело, като е изисквало да се представят съответните технически
документи за удостоверяване на качеството на доставката. Ответникът МО твърди, че
е изпращал покани до ищеца да достави договорените 26 бр. парашутни системи, като
е дал и срок за изпълнение, поради което МО е удържало гаранцията за изпълнение по
договора, като неустойка за забава. Сочи, че гаранцията за изпълнение правилно е
задържана от ответника поради забавата на изпълнителя – ищец и поради липса на
реално изпълнение по договора. Поддържа, че ищецът не се е освободил от
задълженията си по смисъла на чл. 75 ЗЗД. По тези и допълнителни съображения моли
да се отмени решението в уважената част и исковете да се отхвърли изцяло или на
основание чл. 90 ЗЗД за се осъди ответника да изпълни задълженията си по доставката
на парашутните системи едновременно с освобождаване на гаранцията за изпълнение.
Претендира разноските в производството. Прави възражение за прекомерност на
разноските за адвокат на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна – ответник „Б.ГмбХ&Ко.КГ", вписано в отделение А на
Търговския Регистър при Районен Съд Хаген под № 4016, член на Търговско-
Промишлената палата на Западна Вестфалия, като част от Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД,
оспорва жалбата в отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че изводите на
СРС съобразени със събраните по делото доказателства. Оспорва твърденията на
ответника за липса на доставка по договора, доколкото по делото е установено, че МО
е приело доставката на парашутните системи, а по – късно ги е върнало на ищеца.
Сочи, че неправомерното поведение на ищеца не обосновава възникване на право на
2
задържане в негова полза на престацията, дадена като гаранция за изпълнение по чл. 27
от договора. Излага доводи, че искът е доказан по основание. Обсъдените от СРС
решение на СГС и САС касаят процесният договор, като с тях МО е осъдено да
заплати първоначално частично, а в последствие изцяло цената на доставените на МО
парашутни системи. Решенията са влезли в сила. Подвържа, че по тази причина за
участниците в обединението „П. - Б.“ ДЗЗД възниква право да търсят връщане на
цялата преведена по сметка на МО гаранция за изпълнение в размер на 13 564, 47 лв.
съгласно чл. 27 от Договор № УД-03-4/27.06.2014 г. към рамково споразумение № УД-
03-3/20.06.2014 г. ведно със законната лихва от 19.04.2015 г. Законосъобразно съдът не
е допуснал гласни доказателства за установяване неизпълнението на задълженията на
ищеца, доколкото този факт е бил изследван в приключилите с влезли в сила решения
производства между двете страни за реално заплащане на цената по договора и
въпросът не може да се пререшава в настоящото производство. Оспорва се
възражението за погасяване по давност на вземането, като се твърди, че изискуемостта
му е настъпила на 08.01.2015 г. Тъй като давността за вземането е 5 годишна, а
исковата молба е предявена на 19.06.2019 г. първоначално пред СГС, давността не е
изтекла преди предявяването на иска, а с предявяването му е прекъсната на основание
чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Моли да се потвърди решението в оспорената част, като претендира
направените разноски пред настоящата инстанция.
Вторият ответник П." ЕООД, ЕИК *******, като част от Обединение „П.-Б."
ДЗЗД, също оспорва жалбата като неоснователно в писмен отговор, подаден по реда на
чл. 263 ГПК. Съображенията на този ответник са идентични с изложените от първия
ответник. Той също поддържа, че решението е законосъобразно и съобразено с
доказателствата по спора и моли да се потвърди в оспорената част.
Ищецът МО е подал и частна жалба срещу определение № 20086074 от
05.04.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на МО за изменение на
решението в частта по разноските. В частната жалба се излага съображения, че
определението не е съобразено с процесуалния закон, както и с фактическата и правна
сложност на спора. Съдът не е мотивирал отказа си, освен това делото е решено без да
се събират доказателства, а само на база предходни приключили производства, поради
което разноските за адвокатски възнаграждения са прекомерни по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК. Моли да се отметни определението е адвокатското възнаграждение да бъде
намалено до минималния размер.
Ответник „Б.ГмбХ&Ко.КГ", като част от Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД е оспорил
частната жалба като неоснователна в писмен отговор. Сочи, че актът е
законосъобразен, постановен в съответствие с процесуалния закон. Съдът няма
задължение да мотивира определението по чл. 248 ГПК, тъй като е изложил подробно
мотиви относно размера на адвокатския хонорар в решението си. Моли да се остави
частната жалба без уважение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи
служебно и за нарушения на императивните материалноправни норми.
СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с и
чл. 92 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане в полза на ищците „П.“
3
ЕООД и „Б.ГмбХ&Ко.КГ", като части от Обединение „П. - Б.“ ДЗЗД, при условията на
разделност (по 1/2) на сумата от 13 564, 47 лв., представляваща пълна внесена
гаранция за добро изпълнение съгласно чл. 27 от договора № УД-03-4/27.06.2014 г. и
Рамково споразумение № 2 УД-03-3/20.06.2014 (чл. 27), отнасяща се за доставените и
платени 32 бр. десантни парашутни системи за периода от 19.04.2015 г. (един месец
след датата на ставката съгласно чл. 27, ал. 2 от Договор № УД-03-4/27.06.2014 г. към
рамково споразумение № УД-03-3/20.06.2014 г.) до 19.06.2019 г. и лихви за забава за
съответните периоди.
Решението е валидно и допустимо постановено в оспорената уважителна част.
Независимо от липсата на изрично произнасяне с акт на съда по направеното от
ищците увеличение в размерите на главния и акцесорните искове, по смисъла на чл.
214 ГПК, въззивният състав намира, че същото е направено в преклузивния срок и е
било допустимо. Ищецът е внесъл и необходимата държавна такса във връзка с
изменението, поради което, липсата на изричен акт на съда, с който да се допусне
увеличението, не опорочава произнасянето му по увеличения размер на исковите в
решението.
При постановяване на решението в оспорената част не са допуснати нарушения
на императивни материалноправни норми.
В производството не е било спорно, че между страните е сключено рамково
споразумение № РД-03-3/20.06.2014 г., въз основа на което е сключен договор на УД-
03-4/27.06.2014 г. за изработка и доставка на два типа парашути - десантна парашутна
система с кръгъл купол, модел 35Т-ST - 26 бр. и десантна парашутна система тип
„Летящо крило“, модел PGS9-32ML - 6 бр., по които страни са ищците ДЗЗД, като
изпълнители и МО - като възложител.
Срокът на споразумението е 48 месеца от подписването му – 20.06.2014 г., а за
изпълнението на договора е 240 дни от датата на издаването на сертификат за краен
потребител от МО- чл. 5, ал. 1 от споразумението и договора.
Цената на 26 бр. десантна парашутна система с кръгъл купол, модел 35Т-ST е
163 8000 евро, с ДДС, а на десантна парашутна система тип „Летящо крило“, модел
PGS9-32ML - 6 бр. цената е 113 616 евро с ДДС. Общата стойност на договора е
277 416 евро с ДДС.
Парашутите са доставени на 08.12.2014 г., за което е съставен Приемо -
предавателен протокол от 12.12.2014 г. за съхранение на парашутна материална част
(л. 106 от т. д. № 1147/19 г. по описа на СГС). На същата дата (12.12.2014г.) е съставен
е и констативен протокол (л. 109 от т. д. № 1147/19 г. по описа на СГС), в който са
изложени възраженията на ответника за лошо изпълнение. Не се спори, че 6-те
парашута (летящо крило) са заплатени своевременно.
Уговорената гаранция е 3 % от общата стойност на договора (чл. 27), в размер на
6 935, 40 евро, която следва да се възстанови в 30 календарни дни от изпълнението на
задълженията на изпълнителя и служи за обезпечаване на точното и своевременно
изпълнение на тези задължения.
Не се спори, а видно и от отговора на исковата молба и от писмо от 09.09.2015 г.,
сумата от 13 564, 50 лв. е удържана от МО, като неустойка по договора.
Между страните не е спорно и се установява, от представените пред СРС
доказателства, че с решение от 01.03.2018 г. на СГС по т. д. № 779/2016 г., VІ – 7 с-в, е
уважен иск предявен от ищеца „П.-Б.“ ДЗЗД, чрез двете участващи в дружеството
юридически лица, страни и в настоящото производство, за заплащане на сума от 100
4
000 лв., като част от общо дължимата сума от 320 346, 95 лв. срещу ответника МО,
дължим във връзка с изпълнението на процесния договор договор № УД-03-
4/27.06.2014 г. В мотивите е прието, че се дължи цялата сума. Това решение е
потвърдено с решение № 2626 от 12.11.2018 г. по в. т. д. № 3079/18г. на 15 с-в, ТК на
САС, като не е спорно, че актът на СГС е влязъл в сила.
Впоследствие, още в хода на производството пред СРС, е постановено и
решение от 21.10.2020 г. по т. д. № 874/2019 г. на СГС, VІ - 19 с-в, което касае остатъка
от задълженията на ответника МО по същия договор - за още 220 264, 95 лв.
Доколкото не е установено друго съдът намира, че това решение също е влязло в сила.
Решенията са постановени между същите страни, като подробно е обсъден
въпроса за изпълнение на задълженията на ищеца във връзка с доставката на
парашутните системи по процесния договор № УД-03-4/27.06.2014 г.
По съществото на спора и във връзка с доводите на ответника МО във
въззивната жалба, настоящият състав намира следното :
Въззивният състав приема, че съгласно общите правила на неизпълнението по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задълженията си по договора,
кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да
иска обезщетение за неизпълнение. За уважаване на главният иск, по смисъла на чл.
154 ГПК, в тежестта на ищеца е да докаже : съществуването на облигационно
правоотношение с ответника с определено съдържание - т. е. правата и задължения на
страните по правоотношението, по които те са постигнали съгласие, както и че той е
изправна страна, неизпълнение, пълно или частично, на задълженията на ответника.
Ответникът следва да докаже правопогасяващите и правоотричащите си възражения. В
случая правоотношението между страните има смесен характер, доколкото договорът
има елементи на договор за изработка в комбинация с продажба.
От обсъдените писмени доказателства се установява наличие на договорни
отношения между страните по рамково споразумение № РД-03-3/20.06.2014 г., въз
основа на което е сключен договор на УД-03-4/27.06.2014 г. за изработка и доставка на
два типа парашути - десантна парашутна система с кръгъл купол, модел 35Т-ST - 26
бр. и десантна парашутна система тип „Летящо крило“, модел PGS9-32ML - 6 бр., по
които страни са ищците ДЗЗД, като изпълнители и МО - като възложител.
Не е спорно също така, че претендираната за възстановяване в производството
сума в размер на 3 % от общата стойност на договора (чл. 27), в размер на 6 935, 40
евро е заплатена от ищеца, нито се спори, че тази сума не е възстановена от ответника
МО.
Спорно е било обстоятелството дали ищецът ДЗЗД е изпълнил задълженията си
по процесния договор, при което ответникът следва да му възстанови сумата
предоставена като гаранция за добро изпълнение по договора.
Въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС, че срочното, точно и
качествено изпълнение на задълженията на ищеца вече е установено между страните с
влезли в сила решения – по частичен и основен иск за заплащане на дължимото от
ответника възнаграждение за извършените доставки на парашутните системи по
договора, описани по – горе в мотивите.
Според задължителното тълкуване на ВКС в т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. на
ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право. На още по - голямо основание, със СПН се
5
ползва и решението по останалата част на иска, относно правопораждащите спорното
право факти.
Според тълкуването на ВКС „обективните предели на СПН очертават нейния
предмет - правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по
делото, и субективното материално право, което произтича от него, а субективните
предели - страните по материалното правоотношение, както и лицата, които са
обвързани от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко
материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват
обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право
произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно
естество /правна квалификация/. Субективното материално право не може да бъде
установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по
материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни
предели на СПН“.
Според застъпеното становище, което се споделя и от настоящият състав, при
исковете за парично вземане, силата на пресъдено нещо на решението, постановено по
иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на
ищеца, че вземането му е по - голямо, както и последващо възражение на ответника, че
е по-малко, както и твърденията и възражения на ответника, че вземането не се дължи,
или че се дължи на друго материално правоотношение.
Ако в приключилото с влязло в сила решение производство между същите
страни, проведено по иск за заплащане на дължимата на ищеца цена по договора, се
установи че той е изправна страна, като е изпълнил точно своите задължения, тези
въпроси не могат да се пререшават в последващо производство, както е приел и СРС.
Въззивният състав намира, че всяко възражение, което ответникът е пропуснал
да направи или не е заявил своевременно в приключилите съдебни производства пред
СГС, които са се отнасяли до изпълнението на задълженията на ищеца по договора, са
преклудирани и не може да се разглеждат в настоящото производство. По тази причина
възражението на ответника по чл. 90 от ЗЗД и чл. 75 ЗЗД направени едва в настоящото
производство не следва да се разглеждат, доколкото касаят реалното изпълнение на
задълженията на ищеца, по които въпрос е налице произнасяне.
Същият извод се отнася и до твърдението на ответника, че ищецът не е изпълнил
и до момента задължението да достави 26 десантни парашутни системи с кръгъл купол,
тъй като изпълнението на задълженията на ищеца ДЗЗД се установява от влезлите в
сила решения на СГС, в които е прието, че ищецът е доставил системите, съгласно
приетата ценова оферта и е изправна страна по договора. Всички посочени в жалбата
от ищеца факти са установени с влезли в сила решения, чиято СПН обвързва страните,
доколкото фактите са от значение и за настоящият спор. Както се изложи и по – горе в
мотивите, съдебно установените факти касаещи материалното правоотношение не
могат да се пререшават в настоящото производство.
Само за пълнота следва да се посочи, че в самия закон - чл. 63 ЗОП (отм.,
действащ в процесния период) е регламентирано, че условията и сроковете за
задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за
възлагане на обществена поръчка. В изпълнение на тази разпоредба в конкретния
договор между страните в раздел Х, чл. 27 е регламентирано задължение на
изпълнителя да предостави гаранция в посочен размер, условията за освобождаването
и задържането й. Като се съпоставят договорките на страните и доказателствата във
6
връзка с изпълнението им, въззивният състав споделя извода, че не са налице условия
за задържане на дадената гаранция от страна на ответника. Сумата следва да се
възстанови на ищците, участници в ДЗЗД, при условията на разделност, както е приел
и СРС.
Върху глобално присъдените сума се дължи лихва за забава от момента на
подаване на исковото молба 19.06.2019 г., като не е налице основание лихвата да си
присажда по начина описан в диспозитива на решението на СРС.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
вземането, въззивният съда намира следното :
По отношение на главницата е приложима общата 5 - годишна давност, а не
кратката 3 - годишна, както твърди ответника в жалбата. Съгласно чл. 114 ЗЗД, тази
давност започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, в случая от
19.04.2015 г. В съответствие с материалният закон СРС е приел, че давността за
вземането за главницата не е изтекла към момента на завеждане на исковата молба на
19.06.2019 г. С подаване на исковата молба течението на давността е прекъснато.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното :
В случая след деня на изпълнение на задълженията на ищеца, ответникът е
следвало да върне предоставената в гаранция сума. Това е момента в който той е
изпаднал в забава съгласно чл.84, ал. 1 ЗЗД и дължи лихва за забава, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният състав намира за необходимо да отбележи, че основателно съдът е
приел за погасен по давност само част от претенцията за лихва за забава – три години
назад от подаване на исковата молба на 19.06.2019 г., за който е приложима 3 -
годишната давност по чл. 111, б. „В“ от ЗЗД.
При това върху вземането се дължи лихва от 19.06.2016 г. до 19.06.2019 г. като
въззивният състав намира, че СРС не е следвало да разделя претенцията за лихва на две
части. Съдът е съобразил все пак, че за периода 19.04.2015 г. до 18.06.2016 г.
претенцията е погасена по давност, като я е уважил общо за 4 095, 89 лв. за
непогасения по давност период, което следва да се посочи в решението на настоящия
състав. Доколкото изчислена посредством калкулатор за лихви, размерът на лихвата
определен от СГС е по – висок за периода, непогасен по давност, като съобрази
забраната за влошаване положението на оспорващата решението страна, съдът намира,
че решението следва да се потвърди, с направеното уточнение.
По частната жалба на ответника МО срещу определение № 20086074 от
05.04.2021 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в
частта по разноските по реда на чл. 248 ГПК, съдът намира следното :
С оспореното определение СРС е оставил без уважение искането на МО за
изменение на решението в частта по разноските, като неоснователно.
Въззивният съд констатира, че в решението СРС е определил дължимите на
ищците разноски за държавни такси и адвокатски хонорари, като е намерил за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Следва да се отбележи, че присъждането на разноски в производството в полза
на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, е законна последица от уважаване на
исковете.
Като се съобразят доказателствата за реално направени разноски пред СРС от
7
двамата ищци за адвокати (по арг. от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК) и минималните размери на тези възнаграждения съобразно разпоредбите
на чл. 7, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредба № 1/2004 г., към релевантния за спора момент, както
и уважената и отхвърлена част от исковете и фактическата и правна сложност на спора,
въззивният състав, за разлика от СРС намира, че адвокатските възнаграждения за
двамата ищци от по 2 000 лв. са завишени и следва да се намалят на половина - на по
1 000 лв. за всеки.
Не е ясно по какъв начин СРС е разпределил разноските на двамата ищци, при
положение, че претендираните от тях адвокатски възнаграждения са от по 2 000 лв. за
всеки. СРС не е определил в мотивите си дължимите суми за адвокатски хонорар и за
държавна такса. Тъй като държавната такса дължима за производството в полза на
ищците, съобразно уважената част от исковете, е в размер на по 226, 98 лв. за всеки
ищец (1/2 от общо дължимата такса от 453, 97 лв.), в полза на всеки от ищците се
дължат разноски за СРС от общо 1 226, 98 лв.
Определението, с което е оставено без уважение искането на МО за изменение
на разноските в полза на ищците, следва да се отмени и вместо това да се постанови
изменение на решението чрез намаляване на разноските в полза на двамата ищци - над
размер от 1 226, 98 лв. до присъдените съответно за „П.“ ЕООД – 1 816, 80 лв., а за
Б.ГмбХ&Ко.КГ" над 1 226, 98 лв. до присъдените 2 523, 21 лв.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, право на разноски отново имат ищците по въззивната жалба, както и ответника –
по частната жалба.
Като съобрази фактическата и правна сложност на спора в настоящата
инстанция, както и че производството е приключило в едно заседание, без събиране на
доказателства, съдът намира, че претендираните от ищците адвокатски хонорари от
1 800 лв. за „П.“ ЕООД, и 2 000 лв. за Б.ГмбХ&Ко.КГ" са прекомерни. В тяхна полза
следва да се присъдят разноски от по 800 лв. за адвокати за тази инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на МО следва да се присъди 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и
15 лв. държавна такса по частната жалба по чл. 248 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15.02.2021 г. на СРС, 76 с - в, по гр. д. №
32291/2020 г., в частта, в която М.НА О. е осъдено да заплати, на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „П.“ ЕООД, ЕИК******* и
„Б.ГмбХ&Ко.КГ", вписано в отделение А на Търговския Регистър при Районен Съд
Хаген под № 4016, член на Търговско-Промишлената палата на Западна Вестфалия,
регистрирано под № 806097, като части от Обединение „П.-Б." ДЗЗД, ЕИК/БУЛСТАТ:
*******, при условията на разделност (по 1/2) сумата от общо 13 564, 47 лв.,
представляваща внесена гаранция за добро изпълнение съгласно чл. 27 от договора №
УД-03-4/27.06.2014 г. и Рамково споразумение № 2 УД-03-3/20.06.2014 (чл. 27), ведно
със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 19.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и общо сумата от 4 095, 89 лв. (2348, 09 лв. +1 747,
8
80 лв.) лихва за забава за периода от 19.06.2016 г. до 19.06.2019 г.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищците част.
ОТМЕНЯ определение № 20086074 от 05.04.2021 г., 76 с - в, по гр. д. №
32291/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на МО за изменение на
посочените по - горе решение в частта по разноските, по реда на чл. 248 ГПК, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 ГПК решение № 15.02.2021 г. на СРС, 76 с - в,
по гр. д. № 32291/2020 г., като го ОТМЕНЯ в частта, в която М.НА О., гр. София, ул.
*******, е осъдено да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК ******* и на „Б. ГмбХ& Ко. КГ“,
вписано в отделение А на Търговския Регистър при Районен Съд Хаген под № 4016,
член на Търговско - Промишлената палата на Западна Вестфалия, регистрирано под №
806097, представлявано от управителя Й.Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски
пред СРС над размер от 1 226, 98 лв. до присъдените, както следва : 1 816, 80 лв. за
първото дружество и до присъдените 2 523, 21 лв. - за второто дружество.
ОСЪЖДА М.НА О., гр. София, ул. *******, да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК
*******, с адрес по делото : гр. София, ул. „******* 4, чрез адв. В. и на
„Б.ГмбХ&Ко.КГ", вписано в отделение А на Търговския Регистър при Районен Съд
Хаген под № 4016, член на Търговско-Промишлената палата на Западна Вестфалия,
регистрирано под № 806097, представлявано от управителя Й.Х., с адрес по делото с
адрес по делото : гр. София, ул. „******* 4, чрез адв. П., разноски пред СГС за
адвокатски хонорар от по 800 лв. на всеки, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П." ЕООД, ЕИК *******, с адрес по делото : гр. София, ул. „*******
4, чрез адв. В. и на „Б.ГмбХ&Ко.КГ", вписано в отделение А на Търговския Регистър
при Районен Съд Хаген под № 4016, член на Търговско-Промишлената палата на
Западна Вестфалия, регистрирано под № 806097, представлявано от управителя Й.Х.,
от същия адрес, чрез адв. П., като части от Обединение „П.-Б." ДЗЗД, ЕИК/БУЛСТАТ:
*******, да заплатят разделно на М.НА О., гр. София, ул. „******* *******,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и 15 лв. държавна такса по
частната жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9