ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

    гр. Ловеч, 12.12.2023 година

 

 ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен  състав в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, с

  

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

като съобрази представените по адм. д. № 453 по описа за 2023 год. на Ловешкия административен съд доказателства, на основание данните по делото и закона, установи следното: 

             Производството по делото е образувано по жалба на Х.С.С., ЕГН **********,***, срещу изричен отказ изх. № ИЗ-11024/06.10.2023 г. на началник отдел СДВРП при ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София по заявление с вх.№ Г-547/04.09.2023 г. при ГДИН с искане лишеният от свобода М.С.С., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Плевен, да бъде преместен в Затвора – Ловеч.

             С Определение № 2220/05.12.2023 г. по адм. дело № 866/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, съдът е прекратил производството по делото и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд - Ловеч, тъй като АдмС Плевен е приел, че същото не му е подсъдно.

             Съдът посочил, че с текста на чл. 133, ал. 1 от АПК, в действащата към настоящия момент редакция /ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ законодателят е разписал, че делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат. Доколкото в конкретния случай адресат на оспорения акт е Х.С., която видно от приложеното по делото удостоверение за постоянен адрес *** и с оглед правилото на чл. 133, ал. 1 от АПК, първи състав на АдмС Плевен приел, че компетентен да разгледа жалбата е Административен съд - Ловеч.

               Административен съд - Ловеч, първи състав, след като се запозна с гореизложеното и като съобрази предмета на делото и относимите правни разпоредби, намира следното:    

              Подадената от Х.С.С. жалба е с правно основание  чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, като предмет на оспорване е изричен отказ изх. № ИЗ-11024/06.10.2023 г. на началник отдел СДВРП при ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с който последният се е произнесъл по отправено от С. искане със заявление с вх.№ Г-547/04.09.2023 г. при ГДИН, лишеният от свобода М.С.С., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Плевен, да бъде преместен в Затвора – Ловеч.

              Съгласно  чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. Съобразно ал. 3 на същия член, заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на Административно процесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.

    Видно от данните по делото, а и липсва спор, че местоизпълнение на наказанието на л. св. С. е Затвора – Плевен.

              Независимо от обстоятелството, че с хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС се предвижда възможност за преместване на лишен от свобода по молба на близките на лишения от свобода, то изричната норма на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е ясна по отношение на определянето на компетентния съд, който следва да разгледа жалбите по откази, постановени по такива молби, като законодателят не е направил разграничение спрямо личността на оспорващия – дали това е лишеният от свобода или негов близък. Доколкото ЗИНЗС е специален спрямо АПК, то се налага изводът, че споровете по жалби срещу откази за преместване подлежат на разглеждане от административния съд по местоизпълнение на наказанието, независимо от това при коя от хипотезите на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС е отказано преместването и кой е оспорващият – лишеният от свобода или негов близък. В случая, релевантен за определяне на местната подсъдност е предметът на делото, съгласно дадената правна регламентация в чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, а не адресът на жалбоподателя по правилото на чл. 133, ал. 1 от АПК.

              Следователно, в случая, делото не е подсъдно на Административен съд - Ловеч, а на Административния съд – Плевен, тъй като в разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е предвиден специален ред за обжалване на изрично упоменати актове, какъвто е процесният отказ за преместване.

               Поради изложеното, делото следва да се изпрати на тричленен състав на Върховния административен съд за определяне на подсъдността.

                Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 6 вр. ал. 4 от АПК, Административен съд - Ловеч

 

 ОПРЕДЕЛИ:

 

              ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд - Ловеч и Административен съд – Плевен по определяне на компетентния съд да разгледа жалбата на Х.С.С., ЕГН **********,***, срещу изричен отказ изх. № ИЗ-11024/06.10.2023 г. на началник отдел СДВРП при ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София.

              ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 453/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч.

              ИЗПРАЩА делото на тричленен състав на Върховния административен съд за произнасяне по повдигнатия спор за подсъдност и определяне на компетентния съд да разгледа жалбата на Х.С.С., ЕГН **********,***, срещу изричен отказ изх. № ИЗ-11024/06.10.2023 г. на началник отдел СДВРП при ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София.

                 Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: