№ 22
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110100743 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Б. В. СП. срещу ИВ. Р. Н., с която се
иска съдът да развали договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 52, том III, рег. № 3623, дело №
297/2019 г. на Р. Рачевец – помощник-нотариус по заместване при Нотариус Д. Р..
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който е прехвърлила
собствеността върху ¾ ид. ч. от имоти, находящи се в гр. Дебелец, срещу задължение за
издръжка и гледане от страна на ответника. Заявява, че след сключването на договора нито
приобретателят, нито посочените в договора трети лица са полагали грижи за нея, като не са
й осигурявали и необходимата издръжка. Сочи, че е болна и трудноподвижна и че е почти
невъзможно да се обслужва сама, поради което й е необходима чужда помощ и издръжка.
Ответникът оспорва иска, като заявява, че същият е недопустим и неоснователен.
Счита, че ищцата не е процесуално дееспособна, поради което липсва валидно увредена
представителна власт на нейния представител. Твърди, че от сключването на договора за
издръжка и гледане той и посочените в договора лица изпълняват своите задължения, но че
след образуването на делото дъщерята и внучката на ищцата не ги допускат до последната,
домогвайки се да докажат неизпълнение. Заявява, че задълженията за заплащане на
комунални услуги и предоставянето на издръжка се изпълняват и понастоящем.
В срока за отговор е постъпила насрещна искова молба от ИВ. Р. Н. срещу Б. В. СП., с
която се иска съдът да допусне трансформация на поетите задължения по договора за
издръжка и гледане в техния паричен еквивалент в размер от 250.00 лева месечно, считано
1
от подаване на исковата молба до настъпване на промяна в обстоятелствата наложили
трансформацията на натуралната грижа в паричната й равностойност.
Ищецът по насрещния иск твърди, че след образуване на делото всички опити за
изпълнение на задълженията му договора за издръжка и гледане са възпрепятствани от
роднини на ответницата. Заявява, че последната страда от съдова деменция, като е
некритична към състоянието си и не може сама да формира своята воля, поради което не е
убеден, че същата доброволно и съзнателно отказва да получава грижи от него и от
посочените в договора трети лица. Сочи, че до подаване на първоначалната искова молба
добросъвестно е изпълнявал задълженията си, но към момента поради обективни причини
това е невъзможно.
Ответницата по насрещния иск оспорва същия. Оспорва твърдението, че ищецът е
възпрепятстван да изпълнява задълженията си по договора, като заявява, че предприетите
действия от последния са с оглед защитната му теза и за нуждите на процеса. Твърди, че
задължението за издръжка не е трансформирано незабавно в парично, а такава
трансформация се иска едва след образуване на делото. Изразява становище, че не е налице
нито една от предпоставките за трансформация на задължението за издръжка в парично
такова.
На 28.9.2021 г. по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищцата
по първоначалната искова молба, в която същият сочи, че доверителката му е починала,
поради което моли за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.
След служебно изготвена справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. съдът установи,
че наследник на Б. В. СП. е нейната дъщеря М. ИВ. СП., поради което прие, че доколкото
едновременно са установени както смъртта на ищцата по първоначалната искова молба,
така и имената и адреса на нейния правоприемник, не е налице основание за спиране на
производството по делото и че същото следва да продължи с участието на правоприемника.
Именно по тази причина с определение от 29.9.2021 г. като страна в производството на
мястото на Б. В. СП. е конституирана нейната дъщеря и законен наследник М. ИВ. СП..
С молба от 30.9.2021 г. процесуалният представител на ново-конституираната ищца М.
ИВ. СП. заявява, че поддържа предявения иск и заявеното оспорване на исковете и
възраженията на ответната страна.
С протоколно определение от 15.11.2021 г. съдът прекрати производството по
насрещната искова молба, приемайки че след смъртта на Б. В. СП. в тази си част делото
остава без предмет.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване, считайки същия за основателен и доказан от
събраните гласни и писмени доказателства.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на иска и
моли за неговото отхвърляне. Заявява, че от анализа на събраните доказателства става ясно,
че доверителят му е осъществявал необходимите грижи и е давал дължимата издръжка по
2
отношение на прехвърлителката.
Съдът, като взе в предвид доводите на страните, събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 24.10.2019 г. между Б. В.
СП. – продавач, от една страна, и ИВ. Р. Н. – купувач, от друга, е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 52, том III, дело № 297/1999 г. на нотариус Д. Р.. По силата
на договора продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху ¾ ид. ч. от
недвижими имоти, находящи се в гр. Дебелец и представляващи апартамент № 6,
разположен на трети етаж в сграда на адрес: гр. Дебелец, ул. „Р. Д.“ № 2, заедно с
прилежащите му мазе № 3 и таван № 3, и гараж № 3, находящ се в гр. Дебелец, ул. „Р. Д.“ №
2. Като насрещна престация по така сключения договор купувачът е поел задължението за
полагане на грижи, даване на издръжка и лекуване на прехвърлителката до края на живота й
– както лично, така и чрез посочените в договора трети лица.
За установяване изпълнението на задълженията си по договора от страна на ответника
са ангажирани гласни и писмени доказателства.
Според показанията на водената от ответника св. Н. Р., грижи за Б.С. е полагал както
ответникът И.Н., така и баща му Р. Н., като самата свидетелка също се е включвала в
грижите за прехвърлителката, посещавайки я в дома й поне веднъж седмично. Св. Р. твърди,
че доколкото ответникът е работил и работи на 24-часови смени, при отсъствията му
грижите са поемани от неговия баща, от баба му и от самата свидетелка, като потребностите
на Б.С. винаги са били задоволявани до най-малкия каприз. Заявява, че през 2020 г.
прехвърлителката си е счупила ръката, като в този период е посещавана по три пъти на ден,
била е обслужвана ежедневно и два пъти седмично е посещавана от социален работник.
Твърди, че на няколко пъти ответникът и баща му са вземали г-жа С. в своя дом, където
същата е преспивала, че сметките й са заплащани от сина и бащата, че последният е погасил
нейн кредит и е откупил заложените й златни накити, както и че двамата са я водили на
екскурзии до близки дестинации. Свидетелката сочи, че през седмицата прехвърлителката е
ползвала услугите на социален патронаж, а през събота и неделя самата тя, ответникът и
неговият баща са й носили храна.
В показанията си ангажираният от ответника св. П. К. заявява, че пред него ответникът
и неговият баща са му споделяли, че полагат грижи за Б.С. в замяна на апартамента й в гр.
Дебелец, както и че той лично е виждал прехвърлителката да идва на гости в тяхното
жилище. Споделя за случай, при който г-жа С. не е отговаряла на телефонните обаждания,
поради което се е наложило той и ответникът И.Н. да разпробият патрона на жилището й, за
да се уверят, че всичко с нея е наред.
В показанията си показанията ангажираната от ищцата св. К. П. заявява, че едва
няколко пъти е виждала бащата на ответника в кооперацията, в която се намира жилището
3
на Б.С. и че не е виждала да я посещават други непознати за нея лица. Твърди, че жена от
социалния патронаж й е носела храна, а социален работник е ходел да й чисти и пазарува.
Изразява становище, че състоянието на г-жа С. е изисквало постоянна грижа, доколкото
често е търсела съседите си, включително и нея самата, за да й помагат, като сочи, че през
последната година-две същата се е оплаквала от здравословното си състояние.
Св. П. Й. също заявява, че Б.С. е ползвала социален патронаж, както и че неуточнена
жена й е носела покупки. Твърди, че през тази година (2021 г.) внучката на г-жа С. я е
повикала, за да види колко е мръсна банята на жилището и че е видяла как същата изхвърля
килима от дневната й, тъй като същият бил опикан. Заявява, че е един-единствен път е
виждала бащата на ответника да излиза от жилището на прехвърлителката и че тя самата не
познава ответника. Твърди, че при лятото на тази година външният вид на г-жа С. е бил
неугледен, както и че в жилището й е миришело неприятно.
От страна на ответника е представена декларация от Б.С., с която последната
декларира, че във връзка с договора за издръжка и гледане е получила от ответника сумата
от 500.00 лева, че бащата на последния е погасил нейно задължение по договор за заем в
размер на 685.37 лева и е откупил нейни златни бижута, че ответникът е закупил климатик
за жилището й, а неговият баща е заплатил екскурзия до Република Гърция през 2014 г.
По делото е представен договор за ползване на социални услуги местна (общинска)
дейност, сключен на 3.8.2020 г. между Домашен социален патронаж – Велико Търново и Б.
В. СП., като от страна на ответника са представени квитанциите за заплащане на таксите за
храна с периода от м. август 2020 г. до м. март 2021 г. включително.
От страна на ответника са представени и разписки за изплатени чрез Easy Pay и чрез
банкови трансфери задължения за електричество и за вода за жилището на Б.С., касови
бонове за заплатени задължения към „Теленор България“ ЕАД и „Видеосат 21 ВЕК“ ООД,
касови бонове за закупени хранителни продукти и лекарства, амбулаторни листи, издадени
по повод прегледи на Б.С., рецепти и друга медицинска документация.
От страна на ищцата също са представени амбулаторни листи, издадени по повод
прегледи на Б.С., разписка за изплатено чрез Easy Pay задължение за електричество за
жилището й, както и друга медицинска документация.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с който се иска
развалянето на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт № 52, том III, дело № 297/1999 г. на нотариус Д. Р..
В съответствие с разпределението на доказателствената тежест в настоящото
производство ответникът следваше да докаже пълно и главно, че е изпълнявал ежедневно и
пълно поетите задължения да полага грижи за издръжката и гледането на прехвърлителката
по сделката, включително чрез посочените в договора трети лица.
Доколкото насрещните права и задължения на страните по договора за издръжка и
4
гледане не са определени в закона, тяхното съдържание се определя от постигнатото
съгласие, като при тълкуване волята на страните се изхожда от правилото, че ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, се дължи цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако приобретателят не изпълнява
поетото задължение, прехвърлителят не е длъжен да посочва в какво се състои
неизпълнението, а само да докаже, че е изпълнил задължението си да прехвърли правото на
собственост. При твърдения на приобретателя, че е изпълнил задълженията си по договора,
като е давал нужната издръжка и е полагал необходимите грижи, следва да докаже това
обстоятелство пълно и главно.
По делото не е спорно, че ищцата е изпълнила задължението си по договора за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт № 52, том III, дело № 297/1999 г. на нотариус Д. Р., като е прехвърлила
притежаваното от нея право на собственост върху описаните в акта имоти на ответника.
По силата на този договор ответникът е поел задължение за гледане и издръжка на
продавача до края на живота му, като видът и обемът на дължимата от ответницата
престация е уговорен с формулировката „полагане на грижи, даване на издръжка и лекуване
на прехвърлителката до нейната смърт, изразяващи се в полагане на нормални и
здравословни грижи до края на живота й и осигуряване на издръжка”. Доколкото така
формулирано задължение на приобретателя се явява общо, съгласно съдебната практика
същото следва да включва изцяло подсигуряването на храна, режийни разноски, дрехи и
други според нуждите на прехвърлителя (без оглед на възможността му сам да се издържа от
имуществото и доходите си), а гледането включва полагане на грижи за здравето, хигиената
и домакинството на прехвърлителя според неговите нужди и възможности да се справя сам
(така Решение № 82/5.4.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, IV г.о.).
Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на
договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително
изпълнение, като последното трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не
епизодично. Дължимата престация не може да се дели на периоди, а е нужно от сключването
на договора задълженията да са били изпълнявани своевременно и в пълен обем, като
приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на
прехвърлителя, и не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в нуждите си.
Същевременно вземането за дължимите гледане и издръжка възниква и става изискуемо ден
по ден и всяко последващо неизпълнение е нов правопораждащ юридически факт за правото
на разваляне.
От анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че ответникът не успя
да докаже пълно и главно, че е изпълнявал задълженията си по алеаторния договор в пълен
обем, включително с помощта на посочените в нотариалния акт трети лица. В тази връзка
съдът съобразява както събраните писмени доказателства, така и ангажираните свидетелски
показания.
Както вече беше посочено, от показанията на св. Н. Р. се установява, че грижи за Б.С. е
5
полагал както ответникът И.Н., така и баща му Р. Н., като самата свидетелка сочи, че също
се е включвала в грижите за прехвърлителката. От показанията на св. Р. става ясно също, че
през седмицата необходимата храна за прехвърлителката се осигурявала чрез услугата
социален патронаж, а през събота и неделя свидетелката, ответникът и неговият баща са
носили храна в жилището й. Тук следва да се има в предвид, че изпълнение на
задължението за осигуряване на необходимата храна чрез ползване на услугата социален
патронаж е напълно допустимо, стига кредиторът изрично да не се е противопоставил на
този начин на изпълнение, а такива доказателства по делото не бяха ангажирани.
Доказателства, че социалният патронаж е заплащан от ответника са ангажирани с отговора
на исковата молба, поради което съдът намира за установено, че именно ответникът (или
неговият баща) са заплащали тази услуга. Предвид на това, не може да се приеме, че е
налице пълно неизпълнение на договора, както твърди ищцата.
Според съда обаче, недоказано остана обстоятелството, че ответникът – лично или чрез
посочените в договора лица, е давал останалите необходими грижи в техния пълен обем,
особено през 2021 г. В този ред на мисли, от показанията на св. Р. се установява, че самата
тя не е контактувала с прехвърлителката от Нова година, т.е. от 31.12.2020 г. насетне, а от
показанията на св. П. Й. се установява, че бащата на ответника е починал през зимата на
2020/2021 г. И доколкото св. Р. сочи, че именно тя и бащата на ответника са полагали грижи
за прехвърлитеката, когато И.Н. е изпълнявал трудовите си задължения, то няма как да се
приеме, че от 1.1.2021 г. до завеждането на делото през м. март 2021 г. задълженията по
договора са изпълнявани в пълен обем, особено имайки в предвид, че ответникът е работил
и понастоящем работи в гр. София, макар и на смени. В случая не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, доколкото се касае за неизпълнение
задълженията в един сравнително продължителен период от време – от около 3 месеца,
който съпоставен с целия срок на договора (по-малко от 2 години) сочи на едно
продължително неизпълнение. По важното тук обаче се явява обстоятелството, че това
неизпълнение идва в момент, в който здравословното състояние на прехвърлителката
очевидно е започнало да се влошава, което се установява от представените амбулаторни
листи от 5, 12 и 14 януари 2021 г. и от 4, 6, 10 и 16 март 2021 г., в които се спомена за
паметови смущения, дезориентация и психоза.
Следва да се приеме обаче, че и за периода преди 1.1.2021 г. по делото не са
ангажирани доказателства, от които може да се направи категоричен извод (при пълно
доказване), че задълженията по договора са изпълнявани в пълен обем. В тази връзка, следва
да се отбележи, че показанията на св. Н. Р. са твърде общи и от същите не става ясно дали в
крайна сметка грижите за прехвърлителката са били ежедневни, или поне такива с
достатъчна регулярност и интензитет. Това е така, доколкото самата свидетелка заявява, че е
посещавала Б.С. поне веднъж седмично, основно събота и неделя, тъй като през останало
време е била трудово ангажирана („ние сме на работа по цял ден и докато се приберем, да
се наготви храната, става 21-22 часа“). От въпросното изявление по-скоро следва извод, че
както свидетелката, така и ответникът и неговият баща, са били ангажирани през голяма
6
част от времето през работните дни от седмицата, като грижите за прехвърлителката
очевидно са полагани основно през почивните дни, докато през останалата част от
седмицата същите са се изразявали най-вече в осигуряването на храна чрез социалния
патронаж. Действително, св. Р. говори за полагани всекидневни грижи за Б.С. и за
задоволяване на всеки нейн каприз, но от цялостния прочит на показанията й следва извод,
че такива грижи са полагани най-вече в периода, през който прехвърлитеката се е
възстановявала от фрактура на ръката. От показанията на св. К. П. и св. П. Й., както и от
медицинската документация обаче, се налага извод, че състоянието на Б.С. през последните
1-2 години от живота й е изисквало високо ниво на подкрепа и ежедневни (а не периодични)
грижи, продиктувани основно от ограничената й мобилност и прояви на съдова деменция.
По този повод в показанията си Св. П. и св. Й. споделят, че прехвърлителката постоянно е
търсела помощ от съседите си, включително от тях самите, като заявяват, че не са виждали
други непознати за тях хора да идват и да се грижат за Б.С., макар да споменават, че един-
два пъти са виждали бащата на ответника. Не може да не се отчете и заявеното от св. Й. по
повод хигиената в жилището на Б.С., както и по повод личната хигиена на последната,
които показания свидетелстват за това, че грижите за прехвърлителката очевидно не са били
с нужния интензитет и регулярност. Не може да не бъде отчетено и заявеното от св. Й. и св.
П. по повод това, че социален работник е бил ангажиран с пазарувал на прехвърлителката,
което обстоятелство (необходимостта от грижи от друго лице) също говори за недостатъчна
подкрепа в ежедневието от страна на ответника и посочените в договора трети лица. Тук
следва да се отбележи, че по делото не са събрани доказателства за това, че социалният
работник е ангажиран по инициатива на ответника и след съгласието на ищцата, за да поеме
същият част от грижите за пре-хвърлителката, поради което се налага извод, че услугите на
социалния работник явно са потърсени, доколкото грижите за Б.С. от страна на ответника и
третите лица не са били в нужния обем.
От ангажираните писмени доказателства също не може да се направи извод за пълно
изпълнение на задълженията на ответника.
В случая от страна на ответника са представени доказателства за заплащане на
комунални задължения на прехвърлителката за сравнително малка част от действието на
договора – относно задълженията за ел. енергия са представени разписки за м. ноември и м.
декември 2020 г. и за периода март-май 2021 г., а относно задълженията за вода са
представени разписки за м. ноември и м. декември 2020 г. и за периода април-май 2021 г. Не
са представени доказателства за заплащане на тези задължения за останалия период от
действието на договора. От представените фискални бонове за заплатени суми към мобилен
оператор пък не може да се установи дали същите са за задължения на прехвърлителката.
Представената декларация с нотариална заверка на подписите, на свой ред, е изготвена по-
малко от месец след сключването на договора, като в същата се описват дадена сума,
погасени задължения, закупен климатик и заплатена екскурзия, т.е. все факти, настъпили
преди или малко след сключването на договора. Именно по тази причина, макар и по
същество представляваща извънсъдебно признание на неизгоден за ищцата факт, въпросната
7
декларация не може да установи последващо пълно изпълнение на задълженията на
ответника, дори разгледана във взаимовръзката й с останалите доказателства.
Предвид гореизложеното и при съобразяване правилата на разпределение на
доказателствената тежест, следва да се приеме, че ответникът не доказа пълно изпълнение
на поетите задължения по договора, при което следва да понесе и последиците от това. С
оглед на това съдът намира, че по делото е установено наличието на предпоставките за
разваляне на договора за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 52, том III,
дело № 297/1999 г. на нотариус Д. Р. и предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата има право на направените от нея разноски в размер от
828.35 лева – заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражението за
прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото същото
е уговорено малко над минимума по Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения между Б. В. СП., ЕГН
********** и ИВ. Р. Н., ЕГН ********** договор за покупко-продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 52, том III, дело
№ 297/2019 г. на нотариус Д. Р., по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача
правото на собственост върху ¾ ид. ч. от апартамент № 6 с площ от 94.11 кв.м., разположен
на трети етаж в сграда на адрес: гр. Дебелец, ул. „Р. Д.“ № 2, заедно с прилежащите му мазе
№ 3 и таван № 3, както и от гараж № 3, находящ се в гр. Дебелец, ул. „Р. Д.“ № 2, срещу
задължението на купувача да полага необходимите грижи, издръжка и гледане на продавача.
ОСЪЖДА ИВ. Р. Н., ЕГН ********** да заплати на М. ИВ. СП., ЕГН **********
сумата от 828.35 (осемстотин двадесет и осем лева и тридесет и пет ст.) лева,
представляваща направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8