Определение по дело №570/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17246
Дата: 22 април 2024 г. (в сила от 22 април 2024 г.)
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20241110100570
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17246
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110100570 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното уволнение на С. Х. К., обективирано в Заповед № 3563/27.10.2023г. на
работодателя Технически унивесритет- гр. София, както и за осъждане на Техническия
университет- гр. София да заплати на С. Х. К. сумата от 8798.00 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 27.10.2023г. до
27.04.2024г.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор, по силата на което заемал длъжността „главен
асистент“ в Техническия университет- гр. София и което било прекратено с връчване на
30.10.2023г. на Заповед № 3563/27.10.2023г. за дисциплинарното му уволнение. Оспорва
законосъобразността на наказанието, поддържайки, че същото е наложено след изтичане на
законоустановения в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ двумесечен срок от откриване на
нарушението, като изяснява в тази връзка, че обяснения за вменените му нарушения били
изискани на 18.07.2023г., от който момент до издаването на заповедта на 27.10.2023г. били
изминали повече от два месеца. Счита процесната уволнителна заповед за немоитивирана в
частта й по т. 4, доколкото от последната не ставало ясно с кои конкретни свои действия кои
конкретни етични правила е нарушил. Оспорва да е допуснал вменените му нарушения на
трудовата дисциплина, като изяснява, че по водената от него дисциплина „ЯБ и РЗ“
оценяването на студентите се извършва чрез полагане от тях на изпит през редовната и/или
поправителната сесия, а текущото оценяване се осъществява по негово решение, като
студентката Е.М. била изключена от последното поради преписване. Същевременно, ищецът
не оспорва, че не е присъствал на посочените в уволнителната заповед заседания на
Катедрения съвет, но поддържа, че синът му пострадал тежко при катастрофа на
01.11.2022г., поради което последният имал нужда от грижи, а съпругата му починала на
15.12.2022г., като преди това в продължение на около година и половина имала нужда от
поС.ни грижи, каквито ищецът полагал за нея. Подчертава освен това, че отсъствието му от
заседанията на Катедрения съвет не препятствало дейността на същия, тъй като на всяка от
посочените в заповедта дати бил формиран кворум. Признава нарушението по т. 3 от
заповедта за уволнение, но подчертава, че се случило еднократно да запали цигара в закрито
помещение, което само по себе си счита за недостатъчно тежко нарушение, което да
обоснове наложеното наказание. Независимо от изложеното счита, че описаните в заповедта
1
нарушения не покриват изискването за системност, обосноваващо налагне на най- тежкото
дисциплнирано наказание. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки на първо място, че
спазил сроковете за налагане на наказанието, вкл. двумесечния от откриване на
нарушението, тъй като същият бил спрял да тече съобразно правилото на чл. 194, ал. 3 КТ за
периодите от 26.06.2023г. до 31.08.2023г. и от 01.09.2023г. до 30.09.2023г., през които
ищецът ползвал платен годишен отпуск. Счита, че от заповедта за уволнение се установяват
релевантните за нарушенията обстоятелства- кой и кога ги е извършил. Поддържа, че
служителят извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като не съобразил
своето поведение с правилата на Етичния кодекс на Техническия университет- София, на
Правилника за вътрешния трудов ред и на вътрешните правила на катедрата. Твърди в тази
връзка, че постъпили множество жалби от студенти срещу ищеца, съдържащи твърдения за
отправени от него към студентите обидни квалификации, неучтиво и непристойно
поведение, за отправяне към тях на съобщения с непристойно съдържание, вкл. в нощните
часове, за тютюнопушене по време на провеждане на изпити, като възпроизвежда
обстоятелствено съдържанието на тези жалби. Поради това и съобразявайки обществената
позиция и значимост на упражняваната от ищеца професия, както и липсата на проявено от
последния самокритично отношение към извършеното, счита, че наложеното наказание е
съответно на извършените нарушения. Претендира разноски.
Производството по делото следва да бъде прекратено по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото след указанията на съда ищецът е оттеглил тази своя искова
претенция.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на
наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността
на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага
установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който
работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без
работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
2
1 ГПК.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните
обстоятелства: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което към датата на издаване на процесната заповед за уволнение ищецът е заемал
дклъжността „главен асистент“ в Техническия университет- София, че правоотношението е
прекратено по силата на процесната заповед за дисциплинарно наказание, връчена му на
30.10.2023г.
Представените от страните съответно с исковата молба и с отговора на исковата молба
документи следва да бъдат допуснати за събиране като писмени доказателства по делото,
доколкото касаят релевантни за предмета му обстоятелства.
По искането на ищеца следва да бъде допуснато извършването на съдебно- счетоводна
експертиза по формулираната в исковата молба задача, като се съобразят последното
получено от ищеца при ответника за пълен отработен месец брутно трудово
възнаграждение, както и общият размер на полученото през исковия период по- ниско
брутно трудово възнаграждение при друг работодател, като вещото лице следва да даде
вариант на заключението си и за следния период: от 30.10.2023г. до 27.04.2024г.
Следва да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на общо
четирима свидетели при режим на довеждане в първото по делото открито съдебно
заседание- по двама от всяка страна, за установяване на сочените от ответника нарушения
на трудовата дисциплина, в частност касаещи отношението на ищеца към студентите и
отношенията му със същите, респ. за установяване твърденията на ищеца за здравословното
съС.ие и нуждата от грижи на членовете на семейството му.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за задължаване на ответника
да представи по делото цялото му трудово досие, доколкото същото е представено с
отговора на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
4 КТ.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с
исковата молба и с отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза по задачата,
формулирана от ищеца в исковата молба, както и от съда- в мотивната част на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по ССЧЕ в размер на 450.00
лева от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши ССЧЕ, Е.В.Ж..
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели
при режим на довеждане от страните в първото по делото открито съдебно заседание- по
двама от всяка страна, за установяване на сочените от ответника нарушения на трудовата
дисциплина, в частност касаещи отношението на ищеца към студентите и отношенията му
със същите, респ. за установяване твърденията на ищеца за здравословното съС.ие и
нуждата от грижи на членовете на семейството му.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи по делото цялото трудово досие на служителя.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.06.2024г. от
14:40 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която производството по делото бе частично
прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчване на препис от него на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4