О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../28.05.2020
год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
закрито заседание на двадесет и осми
май две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1141 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано след определение № 7989/20.06.2019 год., постановено по
гр.д.№ 9393/2019 год. на ВРС – 9-ти състав, с което е прекратено производството
по делото и е изпратена по подсъдност искова молба на „ОТП Факторинг България“
ЕАД против К.М.Б..
Предявени, в
условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание
чл.422 ГПК за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца, в
качеството му на частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД сумите, както следва:
сумата от 28 285.75 лева – неизплатена главница, ведно със законната лихва
върху нея от 30.05.2016 год. до окончателното изплащане на възнаграждението,
сумата от 2 122.74 лева – неплатена договорна лихва за периода от
25.06.2015 год. до 30.05.2016 год., 264.60 лева – лихвена надбавка за забава за
периода от 25.01.2016год. до 30.05.2016 год. и сумата от 120 лева – дължими
заемни такси към 30.05.2016 год., които суми произтичат от договор за кредит
текущо потребление от 13.07.2011 год. и допълнително споразумение от 29.05.2015
год., за които суми в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД са издадени заповед №
2823/01.06.2016 год. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. д. № 5912/2016
год.
В условие на евентуалност, предявени са осъдителни искове за сумата от
26 369.78 лева – неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея
от датата на исковата молба и в евентуалност, за сумата от 25 017.47 лева
– неизплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба, сумата от 6 244.39 лева – редовна
лихва, начислена за периода от 17.06.2016-17.06.2019 год. и 7 891.20 лева
– наказателна надбавка, начислена за периода от 17.06.2016-17.06.2019 год.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК;
приложени са преписи от доказателствата за насрещната страна.
Съдът намира, че на
основание чл.113, изр.последно ГПК спорът подлежи на разглеждане по ОБЩИЯ ИСКОВ
ПРОЦЕС.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на
ответника преписи от исковата и уточняващите я молби и от приложенията към тях,
на основание чл. 131 от ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността му да
подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен
срок от получаване на съобщението за настоящето разпореждане, който трябва
да съдържа:
Ø
посочване
на съда и номера на делото,
Ø
името
и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник,
ако има такива,
Ø
становище
по допустимостта и основателността на иска,
Ø
становище
по обстоятелствата, на които се основава искът,
Ø възраженията срещу
иска и обстоятелствата, на които те се основават;
Ø подпис на лицето,
което подава отговора.
В отговора на
исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени
доказателства, с които разполага.
Към отговора на
исковата молба се представят:
Ø пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник;
Ø преписи от отговора и
приложенията към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок същия не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори
истинността на представен документ или не упражни или не упражни правата си за
предявяване на насрещен иск съгласно чл. 211, ал.1 от ГПК, за предявяване на
инцидентен установителен иск съгласно чл. 212 ГПК и за привличане на трето лице
съгласно чл. 219 от ГПК, губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска.
Ответникът може да
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ако ищецът не е посочил
и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в
срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да
са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА на ответника, че може да пристъпи към доброволно уреждане на спора с ищеца, вкл. чрез
средствата на медиация съгласно Закона за медиацията, като при постигане на
съдебна спогодба половината държавна такса ще се върне на ищеца.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна
помощ /безплатна адвокатска защита/, ако има необходимост и право на това, при
условията на глава Х от ГПК и наличие на предпоставките по чл.23, ал.4 от ГПК
/ако страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, за която
преценка се вземат предвид доходите на лицето или семейството, имущественото
състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното
състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства/.
УКАЗВА на ответника, че към отговора следва
да представят преписи от него и от доказателствата за връчване на ищеца.
На
основание чл.7 ГПК, ДОПЪЛНИТЕЛНО УКАЗВА на ответника:
1/ ЧЕ с писмения си отговор
може да поиска делото да бъде решено в закрито заседание по реда на чл.376,
ал.2 ГПК;
2/ ЧЕ за физически
лица чл. 40, ал. 1 ГПК предвижда, че страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото
в РБ като същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал.2 - когато лицата по ал. 1 не посочат
съдебен адресат всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
чл. 41, ал.1 ГПК предвижда,
че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.2 - при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени
3/ ЧЕ за юридически лица чл.50 ГПК
предвижда, че Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано
в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес /ал.1/, че ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени /ал.2/, че
връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да
се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на
получателя /ал.3/, че когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не
намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление
по чл.47, ал.1. второ уведомление не се залепва /ал.4/.
СЛЕД
ИЗТИЧАНЕ на указания едномесечен срок, делото и
евентуално постъпилия писмен отговор да се докладват за произнасяне с
определение по чл.140 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: