Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на
двадесет и седми октомври 2021г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1114/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, във вр. 107 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Образувано
е по жалба на С.П.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв. И.З., срещу
Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №
МД-АУ-2607/30.03.2016г., издаден от орган по приходите при Дирекция „МД” –
Община Варна, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „МД” при Община
Варна, с който на лицето са установени задължения за данък върху недвижимите
имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 2012-2015г. общо в размер
на 5 555.12 лв. и лихви за просрочие – 1 473.17 лв.
С жалбата
и с допълнително представена, уточняваща молба от 18.06.2021г. АУЗД се атакува като нищожен, неправилен и
незаконосъобразен – издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и
при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че оспореният акт
никога не е бил връчван на С.П., поради което същият не е породил за нея правно
задължение. Изложени са твърдения за нищожност на оспорения АУЗД поради
некомпетентност на органа, който го е издал и поради липса на мотиви. В
подкрепа на алтернативните твърдения за незаконосъобразност на акта е посочено,
че в него не са конкретизирани имотите, за които са начислени задълженията за ДНИ
и ТБО, както и че неправилно е изчислена данъчната оценка на имотите, която е послужила като данъчна основа за определяне размера на
спорните публични задължения. Изрично се
оспорва фактът, че С.П. е собственик на недвижимите имоти, посочени в процесния
АУЗД. На изложените основания се моли отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа
чрез пълномощника адв.З.. В последното такова са депозирани молби със становище
по доказателствата и по съществото на спора, като се моли уважаване на жалбата.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Директор на
Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в депозиран писмен отговор и в
съдебно заседание чрез процесуален представител – гл.ю.к. Ж. Х., оспорва
жалбата като неоснователна. Изразява становище, че събраните по делото
доказателства, в т.ч. и заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, потвърждават както констатациите на
органа, послужили като основание за издаване на процесния АУЗД, така и
правилното определяне на задълженията на оспорващата за ДНИ и ТБО, като
методика и по размер. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата като неоснователна.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът приема
за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспорването е направено от
процесуално легитимирано лице - адресат на акта, пред компетентния съд, срещу
подлежащ на оспорване административен акт. От страна на ответника не са
представени доказателства за редовното връчване на процесния АУЗД на оспорващата
С. П.. Съдържащите се такива в преписката не установяват спазване на
процедурата по чл.32 от ДОПК и по-специално тези по ал.1 до ал.5 на цитираната
разпоредба. Поради това, съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Настоящото производство е образувано
след като е изчерпана възможността за оспорване на акта по административен ред
и процесният АУЗД е мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „МД“ при
Община Варна – по аргумент от чл.156, ал.4 от ДОПК.
Предвид изложеното съдът намира,
че жалбата се явява допустима за разглеждане.
По предмета на делото:
След приключване на устните
състезания по делото и обявяването му за решаване, от процесуалния представител
на жалбоподателя по електронна поща е постъпил документ с.д. №
16362/08.11.2021г. с молба за отмяна хода по същество на делото с оглед на
това, че жалбата, по която то е образувано, е насочена срещу АУЗД № МД-АУ-2607-1/30.03.2016г., а вместо него
ведно с административната преписка ответникът е представил друг административен
акт - АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016г., като съдът е посочил в свое
определение от 31.05.2021г., че именно вторият е предмет на оспорване в
съдебното производство. В уточняваща молба от 16.11.2021г. лицето е посочило,
че АУЗД № МД-АУ-2607-1/30.03.2016г. е този, който е посочен в
електронното досие на сайта на Община Варната, като уточнява, че не й е връчван
никакъв акт.
За установяване на
изнесените в молбата на адв.З. и с оглед необходимостта от преценка, дали са
налице основания за отмяна на хода по същество, съдът е задължил ответната
страна в 3-дневен срок от съобщаването да заяви дали от ответника има издаден
друг АУЗД от дата 30.03.2016г., с който за оспорващата С. П. П. са установени
други публични задължения. В отговор от Дирекция „МД“ при Община Варна е
постъпило писмо с.д. № 16719/12.11.2021г., в което е посочено, че не е издаван
АУЗД с идентифициращ акта № АУЗД с №
МД-АУ-2607-1/30.03.2021г., с който за оспорващата да са установени други
публични задължения, различни от тези, които са били предмет на проверка в
производството по настоящото дело.
Освен горните изявления на
страните, съдът съобрази и следните обстоятелства:
-С административната
преписка е представен АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016г., както и документи
във връзка с издаването на същия;
-Двата акта са с един и същи
номер и дата, като ги различава единствено само добавената единица;
-В самата жалба, макар и да
е посочен като предмет АУЗД № МД-АУ-2607-1/30.03.2016г. са цитирани като
обжалвани задължения за ТБО и ДНИ в същия размер, както по АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016г.;
-От процесуалния представител
на оспорващата е депозирана уточняваща молба с.д. № 9133/ 18.06.2021 г.,
приложена на лист 44 от делото, в която изрично са посочени аргументите, с
които се атакува не друг акт, а именно АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016 г. без
допълнително поставена цифра 1/едно/ в регистрационния номер.;
-Налице е изрично изявление
на ответната страна, че акт с такъв № 2607-1 не е издаван на
жалбоподателката;
С оглед изложеното, съдът намира, че не са
налице основания за отмяна на хода по същество, доколкото няма съмнение относно
обстоятелството, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
настоящото съдебно производство е не друг акт, а именно АУЗД №
МД-АУ-2607/30.03.2016г. с вид и размер на задълженията, както са
докладвани от съда с Определение 1518/21.06.2021г. Счита, че добавената единица
е начин за индивидуализация на същия акт, но в програмния продукт ползван от
ответната страна, като това обстоятелство се потвърждава и от факта, че в
приложената от жалбоподателката справка от електронното й досие, е посочен единствено
АУЗД № МД-АУ-2607-1/30.03.2016г., но не и АУЗД №
МД-АУ-2607/30.03.2016г., какъвто безспорно е издаван и е приложен от
ответника.
По основателността на жалбата:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Процесният АУЗД №
МД-АУ-2607/30.03.2016г. е издаден от Н Х. Н.,
изпълняваща длъжността главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, в
качеството на орган по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от
Директор Дирекция „МД“, с който е установен размера на задълженията на С.П. за
6 /шест/ имота, притежавани от нея в съсобственост, представляващи ДНИ и ТБО за
периодите 2011г., 2012г., 2013г. 2014г., 2015г. в общ размер на 5 555.12 лв. главница /2 583.48 лв. ДНИ и 2 971.64 лв. ТБО/ и лихви за просрочие – 1 473.17 лв.
/682.49 лв. за ДНИ и 790.68
лв./. Лихвите са изчислени към 30.03.2016г. – датата на издаване на оспорения
АУЗД.
Актът е издаден на основание
чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. чл.54, ал.1 от ЗМДТ по декларации по чл.14 от ЗМДТ от
26.05.1998г., след като при служебна проверка е установено, че за посочените в
акта периоди и имоти задълженото лице не е плащало дължимите ДНИ и ТБО.
Процесните задължения са за следните имоти по имотни партиди:
1/Партида № 5806101085004 – Апартамент №№ 18 и 19 на терасовиден жилищен етаж в сграда
на ул.“Рали Мавридов“ № 17 в гр.Варна, заедно с принадлежаща изба № 20, ведно с
2,6297 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху
дворното място;
2/Партида № 5806101085005 –
Магазин № 2 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ 17 в гр.Варна заедно с принадлежаща изба № 21,
ведно с 4,2313 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата
и върху дворното място;
3/Партида № 5806101085006 -
Магазин № 1 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ 17 в гр.Варна заедно с принадлежаща изба № 20
ведно с 2,6297 % ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата
и върху дворното място;
4/Партида № 5806101085007 -
Магазин № 1 на партерния етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ 15 в гр.Варна, ведно с 6,2089 % ид.ч. от
правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;
5/Партида № 5806101085008 -
Апартамент № 12 на тавански мансарден етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 15
в гр.Варна, заедно с принадлежаща изба № 1, ведно с 12,8972 % ид.ч. от правото
на собственост върху общите части на сградата и върху дворното място;
6/Партида № 5806101085009 –
Гараж № 1 в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 17 в гр.Варна, ведно с 2,2941 %
ид.ч. от правото на собственост върху общите части на сградата и върху дворното
място.
В хода на съдебното производство във връзка
с възражението на оспорващата С.П., че през посочения в АУЗД период от 2011г.
до 2015г. не е била собственик на имоти, за които са определени задължения с
акта, от ответника в изпълнение на дадени от съда указания, е представено писмо
вх. Рег. № МД-Т21007301ВН_001ВН от 20.07.2021г. от Службата по вписванията –
гр.Варна, както и приложените към него документи – Нотариален акт /НА/, заведен
в СП – Варна под № 142, том ХХІІІ, Дело № 19599/1997 г.; НА, заведен в СП-
Варна под № 143, Том ХХІІІ, Дело № 1960/1997 г.; Договор за доброволна делба,
вписан в СП – Варна под № 13, Том V, вх. Рег. № 11686 от 11.12.1996 г. и Договор за доброволна делба, вписан в СП –
Варна под № 158, Том V, вх. Рег. № 15177 от 21.10.1997 година. Същите безспорно
легитимират жалбоподателката като собственик на гореописаните имоти.
С писмо с.д. № 8720/10.06.2021г. от
ответника под опис са представени доказателства досежно компетентността на Н Х.
Н. – издател на оспорения АУЗД, като орган по чл.4, ал.4 от ЗМДТ, които ще
бъдат коментирани по-долу в мотивите на настоящото решение.
По делото е допусната и СИЕ, заключението
по която е прието без възражения и се кредитира от съда, като дадено
компетентно и безпристрастно. След като се е запознала с приложените по делото
доказателства експертът дава заключение, че оспорващата С. П. е била собственик
на посочените в АУЗД недвижими имоти към относимия за спора период. В.л. дава
заключение, че определените с процесния АУЗД публични задължения за ДНИ и ТБО
са изчислени правилно, при съобразяване с действащата към съответния период
нормативна уредба. Задълженията за ДНИ за процесния период са в размер на 2583.51
лв., а за ТБО дължимата сума е в размер на 2 971.63 лв.
Съдът, предвид установената фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите
законови разпоредби, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Съгласно чл.9б от ЗМДТ вземанията за такси върху
недвижимите имоти се установяват по реда, предвиден в чл.4, ал.1 до ал.5 от ЗМДТ. Според чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК. Според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4 тези
служители се определят със заповед на кмета на общината.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни твърденията на оспорващата С. П. за нищожност на АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016г.,
поради некомпетентност на неговия издател. Процесният административен акт е
издаден от лицето Н Х. Н. в качеството на старши инспектор
„Контролно-ревизионна дейност“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.
Към дата 30.03.2016г., когато е издаден
процесният АУЗД, длъжностните лица към Община Варна, имащи правомощия да
действат като органи по приходите по чл.4, ал.3 и 4 от ЗМДТ, между които и Н Х.
Н., са определени със Заповед № 0793/14.03.2016г. на Зам. кмета на общината П.Х.П.,
издадена в условия на заместване, съгласно представената на л.18 от делото
Заповед № 0709/12.03.2016 година. Със същата заповед (т.1) е прекратено
действието на предходна заповед с аналогично съдържание - Заповед №
2612/22.06.2015г., която е също е издадена от Зам. кмет П Х. П. в условия на
заместване. Съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че, за да е налице
валидно оправомощаване в условия на заместване, не е достатъчно единствено и
само да се представи заповед за оправомощаване на заместващия. Необходимо е да
се докаже кумулативно наличието и на друга материална предпоставка, а именно -
отсъствието на титуляра и обективната невъзможност на същия да изпълнява
функциите си. Мотиви в този смисъл се
съдържат в Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004г. на ОС на съдиите във ВАС по
Тълкувателно дело № ТР – 4/2004г. В разглеждания казус ответникът не е
представил доказателства, че на 14.03.2016г. Кметът на Община Варна е бил в
обективна невъзможност да изпълнява функциите си поради отсъствие от града или
друго. Тоест не са ангажирани доказателства досежно изпълнението на фактическия
състав на заместването в неговата цялост.
Независимо от горното, по делото е
представено надлежно заверено копие от
цитираната по-горе предходна заповед на Зам. кмета П Хр. П. – Заповед №
2612/22.06.2015г. Видно от нейното съдържание, заместващият кмета, на основание
издадена заповед за заместване № 2602/22.06.2015г., е определил на основание
чл.44 ал.1 т.2 от ЗМСМА вр. чл.4 ал.3 и 4 от ЗМДТ длъжностните лица от
общинската администрация с права и задължения на органи по приходите, които да
извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса
битови отпадъци на територията.
В проведено по делото открито с.з.
процесуалният представител на ответника е направил изрично изявление, че на
датата 22.06.2015г., на която е издадена заповедта за заместване №
2602/22.06.2015г., Кметът на Община Варна е отсъствал от територията на
общината поради служебна командировка в гр.София, за която съгласно чл.8 ал.4
изр. първо от Наредба за командировките в страната писмена заповед не се
издава. Такава заповед е издадена на шофьора в Община Варна - С.П.С., който е
бил командирован в гр.София, заедно с Кмета за времето 22.06.2015г.-23.06.2015г.
/Заповед № 2586от 19.06.2015г./. Посочените обстоятелства изяло кореспондират с
приложените към делото доказателства /л.25-29/ - Заповед № 2586/19.06.2015г.,
според която на основание чл.215 вр. чл.121 от КТ и Наредба за командировките в
страната С.П.С. като изпълнител „шофьор“ е командирован за срок 22.06.2015г. –
23.06.2015г. по маршрут Варна-София-Варна със задача: „с кмет“ при определени
дневни пари по 20 лв. на ден и квартирни пари до 60 лв. на нощ + паркинг и
пътуване по маршрута с автомобил ФВ Тоарег, рег. № В 4434 РК. Върху заповедта е
положена заверка с подпис и печат за пристигнал на 22.06.2015г. и отпътувал на
23.06.2015г., разходен касов ордер № 820 от 25.06.2015г. и др. Тоест, досежно
тази заповед /№ 2602/22.06.2015г./ по категоричен начин се установява
кумулативното наличие на всички материални предпоставки, необходими за валидно оправомощаване на заместващия
орган.
Горното мотивира настоящия състав на съда
да приеме, че ако поради неизпълнен в цялост на фактически състав на
заместването издателят на заповед № 0793/14.03.2016г., постановил я в условията
на заместване на кмета, не е разполагал с компетентност да определи с нея
длъжностните лица от общинската администрация, притежаващи правата и
задълженията на органи по приходите по чл.4 ал.3 от ЗМДТ, то в такъв случай
тази заповед /№ 0793/14.03.2016г./ ще е нищожен административен акт, който няма
да е в състояние да породи целените с издаването му правни последици,
включително и разпореденото с т.1 прекратяване на издадената в изпълнение на
чл.4 ал.4 от ЗМДТ предходна заповед на кмета № 2602/22.06.2015г. При това
положение последната се явява валидно издаден административен акт, чието
действие не е отменено. Видно от съдържанието ѝ, старши инспектор
„Контролно ревизионни дейности“ Н Х. Н. също е сред лицата, които са определени
да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса
битови отпадъци, т.е. актът е издаден от компетентен орган. Предвид
изложеното и доколкото същият е постановен в изискуемата от закона форма,
следва да се направи извод, че не е налице основание по смисъла на чл.146 т.1 АПК за прогласяване нищожността на издадения АУЗД №
МД-АУ-2607/30.03.2016г.
Доколкото специалният закон – ЗМДТ, не
поставя специални изисквания към съдържанието на АУЗД, настоящият състав намира,
че същият съответства на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК, доколкото в него
по партиди са посочени имотите, за които са установени задълженията за ДНИ и
ТБО – главница и лихви, посочени са данъчните периоди, за които се отнасят,
посочен е органът по чл.4, ал.4 от ЗМДТ, издал акта, както и лицето, което е
негов адресат. Действително в оспорения административен акт не са изложени
конкретни мотиви за неговото издаване, но настоящият състав на съда не намира
това за порок във формата или в съдържанието му, който да е толкова съществен,
че да налага отмяната му като незаконосъобразен. В АУЗД е посочено, че същият
се издава на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, който допуска акт със съдържание
като неговото да бъде издаден и в производство, което е започнало по служебен
почин. Съдът намира, че разглеждания случай попада именно в тази хипотеза и
допълнителни аргументи не е необходимо да бъдат излагани.
В хода на настоящото съдебно производство
не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
категорията на съществените, които да обосноват извод за незаконосъобразност
или нищожност на АУЗД от 30.03.2016 г. само на това основание.
По приложението на материалния закон, съдът
съобрази следното:
Съгласно чл.11 от ЗМДТ, данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл.64 от ЗМДТ
таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от същия закон.
Задължени лица за ДНИ и ТБО са собствениците или ползвателите на недвижими
имоти. В случая от събраните по делото доказателства - нотариални актове,
договори за доброволна делба, справка от регистъра на Службата по вписванията –
Варна, се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателката С. П. П.
за периодите, за които с процесния АУЗД са установени задължения за ДНИ и ТБО,
е собственик на посочените имоти (земя и сгради) в условия на съсобственост с
нейния съпруг П.Х.П. при равни квоти (50% на 50%). Декларациите по чл.14 от ЗМДТ са подадени на 26.05.1998г. именно от съпруга на оспорващата. Съгласно
чл.14, ал. 3 ЗМДТ, при промяна на някое обстоятелство, което има значение за
определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в
срока по ал.1 на същата правна норма. В случая за процесните периоди /2011г. –
2015г./ не се установи оспорващата да се е разпоредила с процесните имоти, нито
е подавал декларации за промяна на обстоятелствата, съгласно чл.14, ал.3 от ЗМДТ,
поради което същата е данъчно задължено лице и дължи ДНИ и ТБО за процесните
данъчни периоди. Още повече, че в конкретния случай не се твърди, а и не се доказва
установените с процесния АУЗД публични задължения да са заплатени от П., както
към датата на издаване на АУЗД № МД-АУ-2607/30.03.2016г., така и до приключване
на устните състезания в настоящото производство.
Съгласно чл.14 от Наредбата за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Варна, размерът на ДНИ за
2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и за 2015г. е в размер на 2 на хиляда /2 ‰/
върху данъчната оценка на имота. Последната се определя съгласно Приложение № 2
от ЗМДТ. В настоящия случай, както се установява и от заключението на вещото
лице, правилно е определена данъчната оценка на имотите, която изпълнява ролята
на данъчна основа за облагане. При определяне на задълженията е съобразено и обстоятелството,
че жалбоподателката С. П. е собственик на ½ от всеки от имотите в
условие на СИО.
Размерът на ТБО за съответния период е изчислен
съобразно размера на таксата, определен от Общински съвет –Варна за всяка
година като са отчетени и трите компонента – 1/ за сметосъбиране и
сметоизвозване; 2/ за обезвреждане на битови отпадъци и депо; 3/ за почистване
на територии за обществено ползване.
Страните не спорят, че услугите, за които се дължи ТБО, са предоставяни
от общината за релевантните данъчни периоди, като следва да се акцентира и
върху обстоятелството, че районът, в който процесните имоти е в централната
част на града.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира, че правилно са определени задълженията на оспорващата С. П. П. за
ДНИ и ТБО за процесните данъчни периоди по отношение на притежаваните от нея
имоти, съобразно техните данъчни оценки. Това се потвърждава и от заключението
на изготвената по делото СИЕ, прието от страните без възражения. При изготвяне
на експертизата вещото лице се е запознало с методиката, използвана от
ответника за определяне данъчната оценка на процесните имоти, а така също и
досежно методиката /в табличен вид по имотни партиди/, използвана за
изчисляване на процесните ДНИ и ТБО през релевантния период, доказателства за
което са представени от л.83 до л.126 от делото/. Съобразно заключението
размерът на главницата по задължението за ДНИ е 2 583.51 лв., при
установена с АУЗД главница в размер на 2 583.48 лв. /0,03 лева повече/, а
задължението на главницата за ТБО е в размер на 2 971.63 лв. при установен
с АУЗД размер от 2 971.64 лв. /0,01 лв. по-малко/. Тези минимални
отклонения от установените с оспорения акт задължения настоящият състав на съда
намира, че са резултат от извършените закръгляния при изчисленията и не налагат
изменение на процесния АУЗД.
Неясно остана искането на жалбоподателката,
на в.л. да бъде зададен въпроса дали при определянето на ДНИ и ТБО е съобразено
кое жилище е основно. Ако едно жилище ще се ползва като основно, следва това
обстоятелство изрично да е декларирано. П. нито твърди, нито представя
доказателства някое от жилищата предмет на процесния АУЗД да е декларирано като
основно. Налице е и изявление на процесуалния представител на ответника, че
няма такава декларация за жилищата на ул.“Рали Мавридов“. А съгласно
обясненията на в.л., ако жилище е декларирано като основно, то автоматично
дължимите такси и данъци ще бъдат изчислени като за такова.
Гореизложено води до извода, че ответника
правилно е установил размера на задълженията на оспорващата С.П. за ДНИ и ТБО
за релевантния период.
Неоснователно е оплакването, че допуснатото
от страна на общината неуведомяване по реда на чл.69, ал.2 от ЗМДТ на
задълженото лице за дължимите данъци и такси и сроковете за тяхното плащане
влече тяхната недължимост, предвид изричната разпоредба на чл. 107, ал. 1 от ДОПК, която гласи, че когато органът по приходите установява размера на
дължимия данък, съответно и на ТБО, въз основа на подадено от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния
закон.
Предвид всичко, изложено по-горе,
настоящият състав на Административен съд – Варна намира оспорения АУЗД №
МД-АУ-2607/30.03.2016г. за законосъобразно издаден, предвид което жалбата
против него се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Ответникът не е претендирал ю.к.възнаграждение,
поради което въпреки изхода на спора, такова не му се следва.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: