№ 84
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20215001000829 по описа за 2021 година
С решение 260291/29.06.2021 г., постановено по т.д. № 602/2019
г., Пловдивски окръжен съд:
ОСЪЖДА „Ф. Х. З.“ АД – гр.С., ЕИК ********* да заплати на
„П. И. Б.“ АД – гр.С., ЕИК ********* сумата от 48 011,52лв, ведно със
законната лихва начиная от 17.07.2019г – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, представляваща застрахователно
обезщетение по сключен между „П. И. Б.“ АД – гр.С. и „Ф. Х. З.“ АД – гр.С.
Договор за групова застраховка на кредитополучатели със застраховки за
сметка на Б., по който е настъпил риска „трайна намалена работоспособност
над 70 % в резултат на заболяване или злополука“ на застрахованата Й. В. Д.,
съгласно дадено от нея на 22.06.2015 Съгласие – сертификат, в качеството
на кредитополучател по сключен на 02.04.2013г между нея и „М.** Ю.“ АД –
гр.С. като кредитор и с правоприемник „П. И. Б.“ АД – гр.С. Договор № ***-
** за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни
работи, ремонт и реконструкция (Договора) ведно с Анекси, като сумата на
застрахователното обезщетение от 48011,52лв представлява сбор от
дължимите от Й. В. Д. по погасителния план към Договора двадесет и четири
последователни месечни погасителни вноски от № ** до № **, включително,
всяка от по 2000,48лв, като вноска № ** е с падеж 20.02.2019г – първата
вноска към момента на настъпване на застрахователното събитие -
08.02.2019г, установено с ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ № **** от ***, издадено
на 08.02.2019г от УМБАЛ "П."АД с определен срок от две години на 80%
1
трайно намалена работоспособност, а погасителна вноска № ** е с падеж
20.01.2021г и е последната дължима вноска преди изтичане определения срок
от две години на 80% трайно намалена работоспособност, както и сумата от
1987,14лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 19.02.2019г – датата на постановяване на мотивиран отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение от „Ф. Х. З.“ АД – гр.С. до датата
на предявяване на иска – 17.07.2019г.
ОСЪЖДА „Ф. Х. З.“ АД – гр.С., ЕИК ********* да заплати на Й. В.
Д., ЕГН ********** от гр. П. сумата от 2002,10лв за извършени съдебни
разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Ф. Х. З.“ АД – гр.С., ЕИК ********* да заплати на „П. И.
Б.“ АД – гр.С., ЕИК ********* сумата от 400 лв за съдебни разноски пред
първата инстанция.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Ф. Х. З.“
АД – гр.С., ЕИК *********, което го обжалва изцяло. Излага оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност и моли обжалваното решение да се
отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли изцяло
предявената искова претенция от Й. В. Д. и „П. И. Б.“ АД ЕИК *********
като съищец. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна Й. В. Д. е подала отговор чрез адв. Д.К., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Моли обжалваното
решение като правилно и незаконосъобразно да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция по
представен списък на разноските.
Въззиваемата страна „П. И. Б.“ АД не е подала отговор и не
изразила становище.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Производството пред Окръжен съд Пловдив е било образувано
по предявени обективно съединени искове от Й. В. Д., по който впоследствие
като съищец е конституирана „П. И. Б.“ АД, с правно основание чл. 134 от
ЗЗД вр. чл. 199 "а" от КЗ (отм.) във вр. § 22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че на 02.04.2013 между Й. В.
Д. като кредитополучател и „М.** Ю.“ АД – гр.С. като кредитор е сключен
договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за
довършителни работи, ремонт и реконструкция. По отношение на „М.** Ю.“
АД – гр.С. е настъпило правоприемство с правоприемник „П. И. Б.“ АД –
2
гр.С., която е конституираната в хода на процеса като съищец.
С т. 9.2.4.2 от договора за кредит страните са се договорили
кредиторът да сключи в своя полза и за своя сметка застраховка „Живот“,
покриваща застрахователни ристове „ЖИВОТ“ и „ТРАЙНА
НЕТРУДОСПОСОБНОСТ“, като ищцата Й. В. Д. е предоставила съгласие –
сертификат от 22.06.2015 г. да бъде застрахована по застраховка на „Ф. Х. З.“
АД при условията на договор за групова застраховка , сключен между „Ю.“
ЕАД и „Ф. Х. З.“ АД, при която са покрити рискове, свързани с живота и
здравето й, вкл. трайно намалена работоспособност над 70 % в резултат
на заболяване или злополука.
Безспорно е и обстоятелството, че с ЕКСПЕРТНО РЕШЕНИЕ №
**** от ***, издадено на 08.02.2019г от УМБАЛ "П."АД, на ищцата Д.
поради онкологично заболяване е определена 80% трайно намалена
работоспособност за срок от две години.
Установено е също, че ищцата като кредитополучател не е
погасявала месечните си задължения по процесния договор за кредит за
периода от две години след издаване на експертното решение от 08.02.2019
г., за което първоинстанционният съд е възприел приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Тезата на ищцата Д. и конституирания съищец „П. И. Б.“ АД е, че
в полза на кредитора е възникнало право на застрахователно обезщетение в
размер на дължимите от Д. погасителни вноски по Договора за кредит за
срока на инвалидизацията , тъй като тя не е била в състояние да упражнява
извършваната до този момент дейност на управител на ЕООД, поради което е
била сменена с нов управител, респ. не е можела да реализира доходите,
които е имала преди възникване на заболяването.
Ответното дружество, сега жалбоподател, е оспорило тази
претенция със становището, че въпреки определения 80 % процент на
намалена работоспособност ищцата е била способна да продължи да
упражнява дейността, която е осъществявала до този момент, като се позовава
на Общите условия към договора за групова затраховка, както и на
посочването в ЕР на ТЕЛК, че работата, която изпълнява, е подходяща за
здравословното състояние на ищцата. Тази теза се поддържа и във въззивната
жалба, като се излагат оплаквания, че съдът необосновано е кредитирал
показанията на свидетелката Ц. въпреки тяхната пристрастност и
заинтересованост, както и че не е дооценил липсата на противопоказни
условия на труд, съобразно ЕР на ТЕЛК: тежка физическа работа,
йонизиращи лъчения, както и че не е взел предвид обстоятелството, че
ищцата е спряла окончателно да работи след като е заболява от диабет, т.е. не
онкологичното заболяване е последиците му са довели до невъзможност
ищцата да продължи да осъществява досегашната си работа.
Настоящият съдебен състав на ПАС намира тези оплаквания за
неоснователни.
Общите условия към договора за групова застраховка
3
дефинират риска трайна намалена работоспособност по следния начин:
медицински удостоверима, вероятно постоянна неспособност на
застрахованото лице да упражнява обичайната си или друга дейност чрез
полагане на подобни умствени или физически усилия и личен труд за
осигуряване на доход, настъпило в срока на индивидуалното
застрахователно покритие като пряк резултат от злополука или
заболяване. Трайно намалената неработоспособност се установява от
застрахователя въз основа на представено експертно решение на ТЕЛК,
удостоверяващо процент на загубена работоспособност над 70 %. За
дата на настъпване на трайна нетрудоспособност се счита датата на
инвалидизиране съгласно първото поред решение на ТЕЛК, удостоверяващо
процент на загубена работоспособност над 70 % във връзка със същата
злополука или заболяване.
При това определение на покрития застрахователен риск
„трайно намалена работоспособност над 70 %“ в общите условия, които са
приети от страните по спора, се налага извод, че в случая трайно намалената
работоспособност е доказана по начина, който е определен в самите общи
условия – чрез представяне на ЕР на ТЕЛК, удостоверяващо това
обстоятелство. Т.е. наличието на такова решение, според обективираното
съгласие на страните, е доказателството, че е налице постоянна
неспособност на застрахованото лице да упражнява дейността си или друга
дейност за осигуряване на доход, без да се поставят някакви допълнителни
условия.
Вярно е, че в случая в експертното решение е посочено, че
упражняваната работа е подходяща за здравословното състояние, но това
следва да се отнесе единствено и само към процента запазена
работоспособност. Намалената работоспособност представлява загубване на
част от работоспособността при възможност на работника/служителя да
изпълнява в намален обем работата си или да изпълнява друга подходяща
работа. Единствено компетентни органи, които са оторизирани от закона да
определят степента на работоспособност и това дали определено заболяване
позволява изпълнение в намален обем на трудови задължения, са органите,
определени от чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето и чл. 78 от Наредбата за
медицинската експертиза – ТЕЛК и НЕЛК. В случая съгласно чл. 78, ал.1 от
4
Наредбата за медицинската експертиза органите на ТЕЛК са определили
условията, които са противопоказани, като е прието, че изпълняваната работа
е подходяща. Но при определена степен на неработоспособност от 80 % няма
правно основание да се приеме, че такава работа може да бъде изпълнявана
от ищцата в пълния й досегашен обем, респ. че не е настъпил покритият
застрахователен риск. Възможност за полагане на труд при определени
условия съществува и при 100 % загубена работоспособност – по аргумент
от чл.78 от Наредбата за медицинската експертиза. Но в случая същественото
е, че страните са се съгласили застрахователният риск да настъпи при
намалена трудоспособност над 70 % - обстоятелство, което е установено по
делото от експертното решение на компетентния орган. Тълкуването на
дефиницията на застрахователния риск, заложена в общите условия, приети
от страните, води до извод, че страните са се съгласили, че е налице
вероятно постоянна неспособност на застрахованото лице да упражнява
обичайната си или друга дейност, когато е налице експертно решение на
ТЕЛК, удостоверяващо нетрудоспособност над 70 %, независимо от
наличието на запазена частична възможност за полагане на труд. В този
смисъл са основателни възраженията в отговора на въззивната жалба, че
възможностите за изпълнение на определена трудова функция нямат
отношение към обективния факт на инвалидността и степента на увреждане,
установени по предвидения от закона начин, като отговорът на въпроса за
настъпването на застрахователния риск „трайно намалена
нетрудоспособоност над 70 %“ не може да почива на субективна преценка
на застрахователя или на съда каква работа може или не може да изпълнява
застрахования. Това тълкуване съдът прави и при съобразяване на интереса
от сключването на договора за застраховка – да се прехвърли риска от
неизпълнение на договора за кредит, когато това неизпълнение е в резултат
от нетрудоспособност на кредитополучателя, която е обективна пречка
същият да реализира доходите, които са били съобразени от Б. при сключване
на договора за кредит.
Впрочем, невъзможността ищцата Д. да продължи да упражнява
в пълен обем предходната си работа, е установена по делото и е обоснована от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, като изводите му в тази
насока се споделят от състава на ПАС. Неоснователни са оплакванията
относно кредитирането на показанията на свидетелката Ц.. Няма основание да
5
се приеме, че същите са недостоверни, тъй като свидетелката била приятелка
на ищцата. Свидетелката заявява, че е счетоводител и собственик на
счетоводна кантора, като през 1997 г. ищцата й станала клиентка, а
впоследствие се сближили – т.е. свидетелката не е счетоводител „в
собствената на ищцата фирма“, както се твърди във въззивната жалба, и няма
данни за наличието на някаква нейна зависимост, която да я поставя в услуга
на ищцата и да всява съмнение в нейните показания. Свидетелката е дала
показания за конкретната дейност, която ищцата е извършвала като управител
на ЕООД – отговаряла е за цялата дейност на дружеството, както за вземане
на решения, така и за тяхното изпълнение, занимавала се е с внос на стоки от
Т., което е включвало дълги пътувания, разнасяне на стоките по различни
клиенти на едро и на дребно, на различни места, включително лично е
товарила и разтоварвала стоки. Обоснован е изводът на първоинстанционния
съд, че подобна трудова дейност включва сериозно физическо и психическо
натоварване, като при определената й запазена работоспособност от 20 %
ищцата не би могла да продължи да си осигурява приблизително същите
доходи, които е имала към момента на сключването на договора за кредит.
Неоснователни са оплакванията и във връзка с наличие на
заболяване у ищцата „диабет“, което именно било довело до невъзможност
ищцата да продължи да изпълнява обичайната си трудова дейност. Както се
посочи по-горе, нетрудоспособността може единствено да се установява от
компетентните за това органи, които определят и съответното заболяване,
което я причинява, срока на инвалидност и т.н. Наличието на заболяване
„диабет“, както и конкретното му отражение върху здравословното състояние
на ищцата, вкл. дали е довело до някаква степен на нетрудоспособност, не е
допустимо да се установява на база на свидетелски показания.
Всичко изложено обосновава извод за основателност на
предявената искова претенция, до какъвто извод е стигнал и
първоинстанционният съд, който е присъдил застрахователно обезщетение в
размера на неплатените вноски по договора за кредит за периода на
инвалидизирането, по отношение на който липсват оплаквания от
жалбоподателя. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
За разноските:
6
Съобразно изхода на делото жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна Й.Д. направените от нея разноски
пред настоящата инстанция в размер на 3000 лв. /изплатен адвокатски
хонорар/ съобразно представения списък на разноските и договор за правна
помощ. Eто защо съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 260291/29.06.2021 г., постановено по
т.д. № 602/2019 г., Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Ф. Х. З.“ АД – гр.С., ЕИК ********* да заплати на Й.
В. Д. ЕГН ********** от гр. П., ЖК Т., бл. **, вх. *, ет. *, ап., сумата от 3
000 лв. - съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7