Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 12886 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по искове на Ф.С.М. – лично и в качеството на законен
представител на Д.С.А., и Д.А.Г., срещу
ЗД „Л.И.” АД, за присъждане на сумата 250000.00лв. за първата и по
350000.00лв. за вторият и третият ищец., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 08,01,2016г., на
път I-5, на км. 374+400, в землището на с.Първица, общ.Кирково, обл.Кърджали, причинено виновно от З.А.И., при управление
на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******която на платно за
движение с две пътни ленти, в посока от ГКПП „Маказа“ към гр.Кърджали, нарушила
правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявала л.а. с превишена
скорост 108.12км/ч при разрешена 90км/ч, и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като
навлязла в лентата за насрещно движение, при което реализирала удар с насрещно
движещият се л.а. марка „Пежо 306“, рег. №********, управляван от М.Ф.А., в
който пътувал като пътник С.С.А., и в условията на
независимо съпричиняване с М.Ф.А., по непредпазливост
причинила смъртта на С.С.А., за което е постановена
Присъда по НОХД № 183/2018 на Кърджалийският ОС, влязла в сила на 30.01.2020г.,
чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗД „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001996423 валидна от 03.08.2015г. до 13.08.2015г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от 10.08.2016г. – датата на деликта, до окончателното им изплащане.
В исковата молба ищците твърдят, че починалият С.С.А. е лице, с
който първата ищца живеела на съпружески начала, баща на втория и лице, което
отглеждало третия ищец като родител, без да е налице осиновяване. Смъртта
настъпила в резултат на получената тежка травма от ПТП. Твърдят, че внезапната
загуба на спътник в живота и родител сложила за тях край на пълноценен, щастлив
семеен живот. Със смъртта му изгубили най близкият си човек – спътник в живота
и родител, морална опора и сигурност за бъдещето. Твърдят, че между тях имало
изградена трайна и дълбока емоционална връзка, изпълнена с доверие,
привързаност, обич и подкрепа. Болките и страданията търпели, ще търпят и за в
бъдеще. Страдали от нарушение на съня и тревожност, били затворени и отчуждени,
избягвали срещи с други лица и обичайните за всяко семейство срещи с приятели и
стремеж към положителни емоционални изживявания.
Ответникът ЗД „Л.И.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. №********управляван от З.А.И., по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗД „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001996423 валидна от 03.08.2015г. до 13.08.2015г. Не оспорва и факта
на настъпване на ПТП, както и, че същото е извършено виновното от водача З.А.И.
на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******при условията на
независимо съпричиняване с М.Ф.А., управлявал л.а.
марка „Пежо 306“, рег. №********, в който пътувал като пътник С.С.А.. Не оспорва и, че в резултат на ПТП е настъпила
смъртта на последния.
Оспорва активната материалноправна легитимация на
ищците с възражението, че не са от кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на С.С.А., т.к. не са живели в едно домакинство и между тях не
са съществували твърдяните отношения на общност,
привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка
с ПТП. Възразяват, че С.С.А. е имал и друго семейство
в Гърция, както и други роднини – майка, с които е живял, и които претендират
имуществени вреди по съдебен ред на основание идентично с ищците. По отношение
ищеца Д.А.Г. възразяват, че не е материалноправно
легитимиран да предяви иска, т.к. не е низходящ на починалия или осиновен от
него и между тях не са съществували по тесни, семейни отношени,
като между рожден родител и дете.
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалият С.С.А., който пътувал в л.а.
марка „Пежо 306“, рег. №******** без поставен обезопасителен
колан, в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, което станало причина да изпадне от
купето при сблъсъка и откъсването на задната, дясна врата, и да получи при
съприкосновението с терена значителни и различни по тежест травматични
увреждания, довели впоследствие до смъртта му.
В евентуалност оспорва претенциите по размер.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност
желаното обезщетение да бъде намалено.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителният отговор депозиран в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК не са наведени нови твърдения и възражения
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Присъда по НОХД № 183/2018 на Кърджалийският ОС, влязла в сила на
30.01.2020г. се установява, че ПТП е настъпило
на 08,01,2016г., на път I-5, на км. 374+400, в
землището на с.Първица, общ.Кирково, обл.Кърджали и е
причинено виновно от З.А.И., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № *******която на платно за движение с две пътни ленти, в
посока от ГКПП „Маказа“ към гр.Кърджали, нарушила правилата за движение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, като управлявала л.а. с превишена скорост 108.12км/ч при
разрешена 90км/ч, и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като навлязла в лентата за
насрещно движение, при което реализирала удар с насрещно движещият се л.а.
марка „Пежо 306“, рег. №********, управляван от М.Ф.А., в който пътувал като
пътник С.С.А., и в условията на независимо съпричиняване с М.Ф.А., по непредпазливост причинила
смъртта на С.С.А..
От заключението по приетата
първоначална и повторна КСАТМЕ се установява, че
вследствие ПТП пострадалият С.С.А. е получил тежка
черепно-мозъчна, гръдна травма и травма на крайниците, кръвен застой на
вътрешните органи. Пряка причина за смъртта е: остра сърдечно-съдова
недостатъчност, вследствие на претърпяна крайно тежка черепно-мозъчна травма,
което е довело до остро нарушение на важни жизнени центрове органи и системи.
Смъртта е била неминуема въпреки
проведеното спешно болнично лечение.
Съгласно заключението към момента на ПТП С.С.А. е
пътувал на задна, дясна седалка на л.а. марка „Пежо 306“, рег. №********, с
водач М.Ф.А.. Ударът между л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №********и
л.а. марка „Пежо 306“, рег. №******** е бил интензивен, с дясната част на
автомобилите. Дясната, задна врата на л.а. марка „Пежо 306“, рег. №******** се
е откъснала в резултат на удара, в който момент поради явилите се центробежни
сили тялото на С.С.А. е напуснало автомобилното купе
и е изпаднало на дясната крайпътна канавка до предната дясна гума на л.а. марка
„Пежо 306“, рег. №********.
Съгласно заключението черепно-мозъчната травма е получена от С.С.А. от удара на главата му с рамката на задната дясна
врата по времето, когато тялото му е напускало автомобилното купе, а гръдната
травма и охлузванията по крайниците е получил при приземяването и плъзгане на
тялото му върху пътната настилка след изпадането върху нея.
С.С.А. е пътувал на задна седалка без поставен обезопасителен колан. Съгласно заключениието,
ако бе пътувал с поставен обезопасителен колан, при процесният механизъм на удара между двете МПС, той не би
бил ефективен да го предпази от получаване на травматичните увреждания в
дясната част на гърдите и дясната част на главата, в резултат на които именно е
настъпила смъртта му. При правилно поставен обезопасителен
колан тялото не би изпаднало от купето на автомобила.
Съгласно заключението не може да се посочи какви щяха да бъдат по вид и
тежест травматичните увреждания на пострадалия и каква би била възможността им
за успешно лечение, ако бе пътувал с
правилно поставен предпазен колан.
От показанията на св. А.А.А.се установява, че е
съседка на Ф. и се познават от 2007-2008г. Знае, че Ф. живеела от 2016г. – 6
години с мъж на име С.А.. Имали едно дете Д... Ф. имала и едно голямо дете – Д..
Навсякъде били четиримата заедно. Когато си идвали в България и когато ходели в
Гърция заедно се движели, не се разделяли.
С.А. работел в Гърция, затова ходели, а като се върнат в България
отивали у майка и. Майка и била болна, на инсулин, затова понякога, не често тя
оставала в България, а той в Гърция. Била заедно с Ф., когато и казали, че
мъжът и е умрял и трябва да вземе трупа. Много лошо изглеждала, като и казали.
Двете деца разбрали, че бащата е починал. Тя се развикала и казвала, че животът
и е свършил, мъжът и умрял. Д. бил там. Погребението било в Гърция. Двамата
братя на жена бу и жена му го закарали до там със
сина си. Преживе С.А. много добре се грижел за двете
си деца. Работел за тях. Не ги делял, дори изпращал Д. на училище. Заради тях
наел квартира в България.
От показанията на св. Х.Ш.Е. и З.А.И. се установява, че през месец януари
2016г. участвали в процесното ПТП. З. управлявала
автомобила, а Х. пътувала на задна седалка с внукът си. Ударили насрещно
движещият се автомобил в задната част, във вратата в дясната страна.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни
вредоносен резултат.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по
исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат.
Съдът намира показанията на св. А.А.А.за
обективно, безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка с
останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло. Въз основа тях
приема за установено, че между починалият С.С.А., Ф.С.М.,
с която е живял на съпружески начала, Д.С.А., който е негов син и Д.А.Г. – син
на първата ищца, негово отглеждано но неосиновено дете, са били налице особено
близки, топли, изпълнени с обич, привързаност и взаимна подкрепа отношения.
Съществувала е трайна, дълбока емоционална връзка, прекъсната с внезапната
смърт на С.С.А.. Били са навсякъде заедно, починалият
ги е обгрижвал като семейство, полагали са съвместно
грижи и за нуждаещите се членове на разширеното семейство. Починалият не делял
детето Д.А.Г., а го отглеждал като свой син. От смъртта му тримата са търпели, търпят и към момента
болки и страдания с голям интензитет, за каквито безспорно дава повод загубата
на съпруг и родител, и които е справедливо да бъдат възмездени. Изпитват продължителни
отрицателни усещания за тъга, изоставеност, безнадежност, отказ да приемат реалността, негативни
очаквания за бъдещето.
Поради изложеното съдът приема, че ищците Ф.С.М., с която починалият е
живял на съпружески начала, Д.С.А. – негов син и Д.А.Г., който отглеждал като
свой син, макар неосиновен, са от кръга на лицата посочени в Постановление № 5
от 24.ХI.1969 г., Пленум на ВС и Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС,
чиито продължителни и интензивни негативни емоции и страдания, преобърнали
целият им живот е справедливо да бъдат възмездени. Следователно възражението
срещу активната материалноправна легитимация на
ищците е неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че дори да са
налице други, предходни или настоящи връзки на починалия с ж., както и други
низходящи – деца, освен ищците, това не обосновава извод за липса на материалноправна легитимация на последните, т.к. за именно
за тях и починалия в настоящото производство е установено, че са налице
предпоставките за присъждане на обезщетение - трайна, дълбока емоционална
връзка, прекъсната с внезапната смърт на С.С.А.. За
останалите такива факти не са установени.
Не е спорно и съдът приема за установено, че отговорността на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******управляван от З.А.И., била
застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗД „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001996423 валидна от 03.08.2015г. до 13.08.2015г., т.е. валидна към
датата на ПТП.
Въз основа Присъда по НОХД № 183/2018 на Кърджалийският ОС, влязла в сила
на 30.01.2020г. и на основание чл. 300 от
ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на
водача З.А.И., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.
№ *******в условията на независимо съпричиняване с М.Ф.А.,
водач на л.а. марка „Пежо 306“, рег. №********, и настъпилата в
причинно-следствена връзка от това поведение смърт на пътника във вторият
автомобил С.С.А., са установени в настоящия процес.
Намира заключенията по приетата първоначална и повторна КСАТМЕ за обективно
и компетентно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото
им дава вяра изцяло. Намира за обективни и безпристрастно дадени и показанията
на останалите двама свидетели, но доколкото касаят механизма на ПТП, респ.
виновното поведение на извършителите, не ги обсъжда.
Безспорно е между страните и въз основа заключенията по КСАТМЕ съдът
приема, че към момента на ПТП С.С.А. е пътувал на
задна, дясна седалка на л.а. марка „Пежо 306“, рег. №******** без поставен обезопасителен колан. Въз основа заключенията приема, че
именно това е причината след като задна врата на л.а. марка „Пежо 306“, рег. №********
се е откъснала в резултат на удара, поради явилите се центробежни сили тялото
на С.С.А. да напусне автомобилното купе и да изпадне
на дясната крайпътна канавка до предната дясна гума на л.а. марка „Пежо 306“,
рег. №********. Черепно-мозъчната травма е получена от С.С.А.
от удара в дясната част на главата му с рамката на задната дясна врата по
времето, когато тялото му е напускало автомобилното купе. Тя е станала причина
за смъртта му. Останалите увреждания е получил при приземяването и плъзгане на
тялото му върху пътната настилка след изпадането върху нея.
При това положение съдът намира възражението за принос на пострадалият С.С.А. за настъпване на вредоносният резултат за установено.
Същият в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е пътувал в л.а. без поставен обезопасителен колан, което станало причина да изпадне от
купето и получи при това движение травмите довели непосредствено до смъртта му.
Не обосновава обратен извод заключението на вещите лица в частта, в която
установяват, че ако бе пътувал с поставен обезопасителен
колан, при процесният механизъм на удара между двете
МПС, той не би бил ефективен да го предпази от получаване на травматичните
увреждания в дясната част на гърдите и дясната част на главата, в резултат на
които именно е настъпила смъртта му. Това е така, т.к. в тази част заключението
почива на хипотези, а не на обективно установени факти. В тази връзка от
заключението е видно, че че не би могло конкретно да
се педвиди какви ще бъдат по вид и тежест
травматичните увреждания на пострадалия и каква би била възможността им за
успешно лечение, ако бе пътувал с
правилно поставен предпазен колан.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 30% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на пострадалият.
Поради изложеното и доколкото въз основа свидетелските показания са
установени твърдяните търпяни
от ищците болки и страдания, съдът намира предявените искове за доказани по
основание.
По отношение размера на предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца Ф.С.М. неимуществени вреди съдът определя в размер на
сумата 120000.00лв. Претърпените от ищците Д.С.А. и Д.А.Г. неимуществени вреди
определя в размер за всеки по 150000.00лв.
След приспадане от размера на определеното обезщетение в полза на Ф.С.М. от
120000.00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от странана пострадалия или
на 36000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 84000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди, до какъвто размер е основателен предявеният
иск.
За сумата 36000.00лв., която е горница над присъдените 84000.00лв. до
определеният размер от 120000.00лв., предявеният иск за неимуществени вреди
следва да се отхвърли поради установеното съпричиняване,
а за горницата от 130000.00лв. до пълният предявен размер от 250000.00лв.,
следва да се отхвърли като неоснователен.
След приспадане от размера на определеното обезщетение в полза на Д.С.А. и Д.А.Г.,
за всеки по 150000.00лв., на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия или по 45000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата 105000,00лв., за
претърпените неимуществени вреди, за всеки от двамата ищци, до какъвто размер
са основателни предявените от тях искове.
За сумата 45000.00лв., която е горница над присъдените 105000.00лв. за
всеки от ищците, до определеният размер от 150000.00лв., предявените искове за
неимуществени вреди следва да се отхвърлят поради установеното съпричиняване, а за горницата от 200000.00лв. до пълният
предявен размер от 350000.00лв., следва да се отхвърлят като неоснователни.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взе предвид, че починалият при процесното ПТП е лице, с което Ф.С.М. е живяла на
съпружески начала, баща на ищеца Д.С.А. и лице, което е отглеждало Д.А.Г. като
родител, макар и неосиновен. Тримата са имали изградена трайна и дълбока
емоционална връзка. Били са все заедно, грижили са се един за друг и за
членовете на разширеното семейство. От значение е и тежкото емоционално
състояние на ищците след ПТП, които много тежко е приели смъртта на родственика
си. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата им е много
тежка, неоценима в пари.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Същата следва да бъде присъдена върху главниците считано от 08.01.2016г. –
датата на ПТП, до окончателното им изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Претендират да бъде присъдено в полза на адв.Н.Д.
- САК, в качеството на представител на ищците, адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на
24636.00лв с включен ДДС, за един адвокат.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 1505.00лв. формиран от възнаграждение
за защита от юрисконсулт в размер на 400.00лв. и разноски за събиране на
доказателства.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв.Н.Д. и адв.
П.С.- САК, в качеството на представители на ищците сумата 7625.00лв. с включен
ДДС, представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от
исковете ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата
1040.00лв., представляваща сторени в производството разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
11760.00лв. Разноски от бюджета на съда не са сторени.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.М.-Г., П. Д. и Г.Г.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ сумата 84000.00 /осемдесет и
четири хиляди/лв. на Ф.С.М., ЕГН ********** – лично, както и по 105000.00 /сто и
пет хиляди/лв. на Ф.С.М., ЕГН ********** в качеството на законен
представител на Д.С.А., ЕГН ********** и на Д.А.Г., ЕГН **********, тримата със
съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис 1, адв. Н.Д.
и адв. П.С.– САК, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 08,01,2016г., на
път I-5, на км. 374+400, в землището на с.Първица, общ.Кирково, обл.Кърджали, причинено виновно от З.А.И., при управление
на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *******която на платно за
движение с две пътни ленти, в посока от ГКПП „Маказа“ към гр.Кърджали, нарушила
правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявала л.а. с превишена
скорост 108.12км/ч при разрешена 90км/ч, и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като
навлязла в лентата за насрещно движение, при което реализирала удар с насрещно
движещият се л.а. марка „Пежо 306“, рег. №********, управляван от М.Ф.А., в
който пътувал като пътник С.С.А., и в условията на
независимо съпричиняване с М.Ф.А., по непредпазливост
причинила смъртта на С.С.А., за което е постановена
Присъда по НОХД № 183/2018 на Кърджалийският ОС, влязла в сила на 30.01.2020г.,
чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗД „Л.И.” АД, ЕИК ********, със застрахователна
полица № BG/22/115001996423 валидна от 03.08.2015г. до 13.08.2015г., ведно със
законната лихва върху главниците считано от 10.08.2016г. – датата на деликта, до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът
на Ф.С.М., ЕГН ********** за
сумата 36000.00 /тридесет и шест хиляди/лв., която е горница над присъдените
84000.00 /осемдесет и четири хиляди/лв. до определеният размер от 120000.00
/сто и двадесет хиляди/лв., поради установеното съпричиняване,
а за горницата от 130000.00 /сто и тридесет хиляди/лв. до пълният предявен
размер от 250000.00 /двеста и петдесет хиляди/лв., като неоснователен, както и исковете на Ф.С.М., ЕГН **********
в качеството на законен представител на Д.С.А., ЕГН ********** и на Д.А.Г., ЕГН
**********, за всеки за сумата 45000.00 /четирдесет и
пет хиляди/лв., която е горница над присъдените му 105000.00 /сто и пет
хиляди/лв., до определеният размер от 150000.00 /сто и петдесет хиляди/лв.,
поради установеното съпричиняване, а за горницата от
200000.00 /двеста хиляди/лв. до пълният предявен размер от 350000.00 /триста и
петдесет хиляди/лв., като неоснователни, на основание, чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.М.-Г., П. Д. и Г.Г.– изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на адв.Н.Д.
и адв. П.С.- САК, в качеството на представители на
ищците Ф.С.М., ЕГН ********** – лично, и
в качеството на законен представител на Д.С.А., ЕГН ********** и Д.А.Г., ЕГН **********,
сумата 7625.00 /седем хиляди шестотин двадесет и
пет/лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат с включен ДДС,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Ф.С.М., ЕГН ********** – лично, и
в качеството на законен представител на Д.С.А., ЕГН ********** и Д.А.Г., ЕГН **********,
тримата със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис 1, адв.
Н.Д. и адв. П.С.– САК, ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от М.М.-Г., П. Д. и Г.Г.– изп.директори, сумата 1505.00 /хиляда петстотин и пет/лв., представляваща сторените в
производството пред СГС съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.М.-Г., П. Д. и Г.Г.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 11760.00 /единадесет
хиляди седемстотин и шестдесет/лв., представляваща държавна такса върху
уваженият размер на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: