Решение по дело №193/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260183
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 10 януари 2022 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20211840200193
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 21.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 20.05.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 193 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Министерството на земеделието, храните и горите, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите против Наказателно постановление № НЯСС-24/09.02.2021 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл. 190а, ал. 2 Закона за водите неизпълнение на дадено предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на Министерството на земеделието, храните и горите, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

В жалбата са изложени подробни съображения и се иска отмяна на наказателното постановление.

В писмено становище на проц. представител на АНО жалбата се оспорва като неосноватлена при подробно развити съображения.

Съдът като съобрази доводите на страните намира следното:

От фактическа страна:

С Констативен протокол № 02-02-50/25.06.2019 г. комисия по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, съставена от служители на главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ на собственика на язовир „Топлоница“ – Министерството на земеделието, храните и горите, е дадено предписание (2.3.) да се предприемат действия по реализиране на изготвения проект за реконструкция на помпен кладенец и метални конструкции, за преминаване и извършване на измервания при експлоатация, след приемане от Експертен технически съвет, в съответствие с поименните списъци за капиталовите разходи на МЗХГ със срок на изпълнение до 31.12.2019 г.

При извършена на 13.08.2020 г. проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Тополница“ от служители на главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – свидетелите С. и С. в присъствието на Мая Трифонова – представител на собственика, е установено, че даденото предписание не е изпълнено, тъй като не били предприети никакви действия по реализиране на изготвения проект.

Въз основа на тази констатация от свид. С. в качеството на началник на регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – Западна Централна България в главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, съставил срещу Министерството на земеделието, храните и горите Акт № 02-051 от 13.08.2020 г. за установяване на административно нарушение на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, за това, че на 01.01.2020 г. не е изпълнил даденото с Констативен протокол № 02-02-50/25.06.2019 г. предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3.

Въз основа на АУАН с Наказателно постановление № НЯСС-24/09.02.2021 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл. 190а, ал. 2 Закона за водите неизпълнение на дадено предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на Министерството на земеделието, храните и горите, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява събраните пред настоящия състав гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С., С., както и от писмените доказателства – Констативен протокол №№ 02-02-48/30.06.2020 г., 02-02-50/25.06.2019 г.,

Съдът намира изброените доказателствени източници за логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. От анализа на показанията на разпитаните свидетели следва единен извод, че при проверката на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Тополница“, осъществена на 30.06.2020 г., е констатирано, че даденото предписание не е изпълнено, тъй като не са предприети никакви действия по реализиране на изготвения проект. Фактическата констатация се подкрепя изцяло от Констативен протокол № 02-02-48/30.06.2020 г., който е подписан без възражения от представителя на МЗХГ.

От констативния протокол и показанията на свид. С. и С. може да се направи извод, че наличието на такава застрашава конструктивната сигурност на съоръжението. Същевременно липсата на плавателно средство препядства възможността за извършване на оглед на воден откос на язовирната стена и водоземната кула и такъв не е осъществяван последните 5 години преди датата на проверката.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени юридическите факти, обосноваващи предприетото администартивнонаказателно санкциониране. Посочени са данни за дата, място и начин на осъществяване признаците на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ – кой, кога и по какъв начин кое задължително предписание не е изпълнил с назоваване на предмета на това предписание и срокът за неговото изпълнение.

Доводите за съществено процесуално нарушение поради издаване на АУАН след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН – 3 месеца от откриване на нарушителя. Макар според настоящия състав тезата да не е лишена от юридически аргументи и да се е споделяла от касационната инстанция в предходни времеви периоди (вж. Решение № 399 от 10.05.2012 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 255/2012 г., Решение № 392 от 8.05.2012 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 195/2012 г., Решение № 365 от 5.04.2013 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 165/2013 г., , Решение № 480 от 14.06.2012 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 282/2012 г., Решение № 1233 от 7.12.2018 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 731/2018 г., Решение № 1232 от 7.12.2018 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 730/2018 г., Решение № 987 от 24.10.2013 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 851/2013 г.), съгласно актуалната практика на касационната инстанция по идентични дела (вж. Решение № 1138/05.11.2020 г. по к.н.а.д. № 676/2020 г. на АССО) в настоящият случай нарушителят не е бил известен до извършване на проверката – 10.03.2020 г., когато е открит. На следващо място използваният от законодателя съюз „или“ определя като възможно АУАН да бъде съставен в едногодишен срок от извършване на нарушението, дори когато нарушителят и нарушението са открити по-рано (вж. в този смисъл Решение № 1166/10.11.2020 г. по к.н.а.д. № 848/2020 г. Разрешението, дадено в актуалната практика на касационната инстанция, следва да бъде съобразено от настоящия състав с оглед спазване на принципа на правната сигурност и гарантиране на правото на справедлив съдебен процес чл. 6, пар. 1 ЕКПЗЧОС, елемент от който е непротиворечиво отсъждане на различни съдебни състави по идентични видове дела (вж. дело Rakic и други срещу Сърбия (Rakic an others v. Serbia), жалби №№ 47460/07 и др.

Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ наказва се с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, юридическото лице, което е изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 - да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 ЗВ.

С установеното по делото МЗХГ, в качеството на собственик на язовир „Тополница“ правилно е наказан на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите за нарушение на чл. 190а, ал. 2 ЗВ – не е изпълнил дадено с Констативен протокол № 02-02-50/25.06.2019 г. комисия по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, съставена от служители на главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ предписание (2.3.) да се предприемат действия по реализиране на изготвения проект за реконструкция на помпен кладенец и метални конструкции, за преминаване и извършване на измервания при експлоатация, след приемане от Експертен технически съвет, в съответствие с поименните списъци за капиталовите разходи на МЗХГ със срок на изпълнение до 31.12.2019 г.

Не се приемат доводите за нереалистично кратък срок за изпълнение. МЗХГ е разполагало с 6 месеца за реализиране на изготвения проект. Само се е поставило в ситуация да се налага да бъдат дадено задължително предписание, доколкото не е положило грижата на добър стопанин и не стопанисвало съоръжението системно през годините, Ако го беше направило, нямаше да се стига до положение, при което е застрашена конструктивната сигурност. МЗХГ е еманация на държавата и в качеството си на държавен орган следва да бъде пример за отговорно поведение спрямо всички частноправни субекти за начина на стопанисване на собствеността, а не демонстрира безстопанственост и същевременно иска срокове, траещи години, за да извърши поддръжка, която е задължен да реализира и без която се застрашава живота, здравето и собствеността на частноправните субекти. С оглед на това доводите за наличие на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН са неоснователни.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

Видът на наказанието е правилно определен съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите.

Наложеното наказание е в минималния размер предвиден в разпоредбата и не подлежи на намаляване.

Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК АНО сочи, че то се определя по преценка на съда, като е установен единствено неговият максимален размер. В случая съдът намира, че възнаграждението следва е в размер на 50 лв., тъй като делото не разкрива висока фактическа и правна сложност. Типово е за процесуалния представител на АНО, освен това юрисконсултът е представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е. единствено посредством кратко писмено становище.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-24/09.02.2021 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.

ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ, представлявано от министъра, БУЛСТАТ: ……….. със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, бул. „………“ № ., п.к. 1606 ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР, представлявана от председателя, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, бул. „Г.М. Димитров“ № 52-А сумата от 50 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: